Хуманоидни фантоми плашат туристите в планините на Калифорния
Планините Санта Лусия са знамение за гледане! Но до момента в който те се издигат в небето на Калифорния с безкрайния океан пред тях, на следобедния небосвод от горната страна им се материализират сенчести фигури: така наречен Тъмни наблюдаващи.
Известни още на испанските заселници от 18 век като „ Los Vigilantes Oscuros “, тези безлики силуети наподобяват като вещици с шапки с външна страна и бастуни в ръка. Разкази, излъчени от генерации, предизвестяват, че в случай че човек се приближи към тях, може да изчезне безследно.
Въпреки че актуалната просвета допуска, че Тъмните наблюдаващи са просто резултат на някаква зрителна машинация, феноменът е не по-малко обаятелен и тайнствен – а и отблъскващ.
Санта Лусия в облаци
Историите за Наблюдателите постоянно са свързвани с етническата група на Чумашите от Калифорния, само че в действителност тези коренни американци нямат никакви сходни призраци във фолклора си.
Според разказите на испанските заселници обаче, които пишат за съществата още през 1700-те години, те се извисяват над елементарните смъртни с височината си от 3 метра, наподобяват наметнати с наметала и с огромни шапки с необятни периферии на главите си.
Според фолклорните истории, до момента в който Наблюдателите си слагат за задача строго да пазят хората в планините изпод, най-мъдро е тези хора да не вървят при тях, защото, който се осмели да ги приближат, изчезва в забвение.
За страдание, историите за Тъмните наблюдаващи са толкоз неразбираеми, колкото и самите им форми, а създатели от 20 век като Джон Стайнбек прибавят и свои лични легенди към явлението.
Подобно на доста други калифорнийски писатели, Стайнбек израства с историите на съществата. Собствената му майка му споделя по какъв начин е носила храна в планините като приношение за тях, а по-късно на тяхно място е имало поникнали цветя.
Други писатели, като поета от Централна Калифорния Робинсън Джеферс, също дават към легендите от личното си въображение. Джеферс разказва Тъмните наблюдаващи като „ форми, които наподобяват човешки за човешките очи, само че сигурно не са хора “. Той означи още, че „ те идват откъм гърба хребетите “ и е известно, че излизат от „ тихия здрач “, преди да „ се стопят в сенките “.
Пример за парейдолия
Въпреки че няма физически доказателства, че тези фигури са освен това от образна машинация, доста хора са създали много завладяващи фотоси с тях. От тези фотоси някои учени се пробват да дефинират какво в действителност се случва.
Една доктрина е, че Тъмните наблюдаващи са просто резултат от парейдолия – психически феномен, при който човешкият мозък търси разпознаваеми или познати модели и форми в другояче неразбираем облик.
Феноменът е прочут на немските локални поданици от планините Харц като „ призракът на Брокен “. Наречен на районния връх Брокен, феноменът съставлява увеличена сянка на човек, залепена върху облаците. Междувременно мъглата усилва размера на сянката, преди тя да се изпари.
Разбира се, доста срещи с Тъмните наблюдаващи може да са и просто сенките на клатещите се от вятъра дървета. Любопитното е, че тези хипотетични същества постоянно се срещат на огромна надморска височина, където снабдяването с О2 към мозъка е затруднено.
Може ли Тъмните наблюдаващи да са просто илюзия или някаква присъща и малко евентуална особеност в богатия свят, в който живеем?
Подобно на лицата на луната или на Дева Мария на тост, хората постоянно могат да търсят човещина във всичко. Или може би един ден екип от специалисти ще се впусне в планините Санта Лусия и ще се върне с неопровержимо доказателство, че Тъмните наблюдаващи са същински, сенчести същества – и желаят да останат в мир.
