Да чуваш разговорите на съседи на 5 км и да издишваш прах
Планетата не стопира да ни изненадва и от време на време с изненада откриваме, че се случва нещо, което даже не сме могли да си представим. Нещо сходно се случило в канадско село през 1947 година, когато локалните поданици елементарно различавали джавкам на кучета от речта на съседите си, намирайки се на километри разстояние от тях.
Това извънредно събитие се случило сред 17 януари и 5 февруари 1947 година в Юкон в северозападна Канада. Регионът бил обиден от рекордно ниски температури, достигайки рекордните -64°C на 3 февруари.
Според метеоролога Гордън Тул, който мери най-ниската температура на дребното локално летище Snaga по това време, термометърът, който той употребявал по това време, не падал под -62,2°C, тъй че той трябвало да надраска спомагателна линия върху термометъра за записване на температурата.
Обърнете внимание, че при такива ниски температури дъхът се трансформира във въздуха в бял прахуляк и в това време издава звънък тон, пише IFL Science. Престоят на открито за повече от няколко минути обаче може да докара до измръзване на откритата кожа, а също така рискът от хипотермия нараства пагубно.
Въпреки това, един от най-странните резултати на такава ниска температура, може би, остава разпространяването на звука. Тогава локалните поданици на Снага в Юкон, където температурата била рекордно ниска, забелязали, че звукът стартира да се популяризира доста по-различно от преди.
Тул сподели, че когато измервал температурата на летището, той можел ясно да чуе кучетата да лаят и хората да приказват в централното село. По принцип нищо изненадващо, като се изключи че селото се намира на съвсем 6 километра от летището. Нещо повече, Тул отбелязва, че е чул и пропукването на лед в Уайт Ривър, което звучало отчетливо, мощно и „ тракало като изстрели “, до момента в който реката е на 1,6 километра от летището.
Какви са тези странни резултати и какво ги предизвиква? Дейвис Филипс, старши климатолог в Environment Canada, предложи да отговори на този въпрос. Според него е значимо да се разбере, че звукът се популяризира по друг метод при разнообразни температури. Например в студа звукът се популяризира освен по-бавно, само че и на огромни дистанции.
Факт е, че когато въздухът е леден покрай земята и топъл над нея, звуците се пречупват от топъл въздух към повърхността. След това звукът ще пътува сред земята и топлия въздух, пътувайки доста по-далеч, в сравнение с при високи температури. Това изяснява обстоятелството, че хората на летището са чували диалозите на хората в селото.
Според Филипс температурната инверсия в действителност е предизвикала звуковите талази да се отклонят назад към земята, вместо да се издигат нагоре. Това обаче не са всички резултати, които са изпитали локалните поданици. Друг любопитен фактор бил, че хората видели бели облаци мирис да се задържат във въздуха в продължение на няколко минути. Всъщност човек, който вървял по улицата, оставил " бял трен " след себе си.
Според Тул тогава един от наблюдателите на летището се спуснал по пистата и всяко негово издишване оставало дребна неподвижна мъгла. Няколко минути по-късно той съумял да се върне назад по същия път, употребявайки " бялото перо " като лидер, защото било много мъчно да се ориентира в пространството.
Това извънредно събитие се случило сред 17 януари и 5 февруари 1947 година в Юкон в северозападна Канада. Регионът бил обиден от рекордно ниски температури, достигайки рекордните -64°C на 3 февруари.
Според метеоролога Гордън Тул, който мери най-ниската температура на дребното локално летище Snaga по това време, термометърът, който той употребявал по това време, не падал под -62,2°C, тъй че той трябвало да надраска спомагателна линия върху термометъра за записване на температурата.
Обърнете внимание, че при такива ниски температури дъхът се трансформира във въздуха в бял прахуляк и в това време издава звънък тон, пише IFL Science. Престоят на открито за повече от няколко минути обаче може да докара до измръзване на откритата кожа, а също така рискът от хипотермия нараства пагубно.
Въпреки това, един от най-странните резултати на такава ниска температура, може би, остава разпространяването на звука. Тогава локалните поданици на Снага в Юкон, където температурата била рекордно ниска, забелязали, че звукът стартира да се популяризира доста по-различно от преди.
Тул сподели, че когато измервал температурата на летището, той можел ясно да чуе кучетата да лаят и хората да приказват в централното село. По принцип нищо изненадващо, като се изключи че селото се намира на съвсем 6 километра от летището. Нещо повече, Тул отбелязва, че е чул и пропукването на лед в Уайт Ривър, което звучало отчетливо, мощно и „ тракало като изстрели “, до момента в който реката е на 1,6 километра от летището.
Какви са тези странни резултати и какво ги предизвиква? Дейвис Филипс, старши климатолог в Environment Canada, предложи да отговори на този въпрос. Според него е значимо да се разбере, че звукът се популяризира по друг метод при разнообразни температури. Например в студа звукът се популяризира освен по-бавно, само че и на огромни дистанции.
Факт е, че когато въздухът е леден покрай земята и топъл над нея, звуците се пречупват от топъл въздух към повърхността. След това звукът ще пътува сред земята и топлия въздух, пътувайки доста по-далеч, в сравнение с при високи температури. Това изяснява обстоятелството, че хората на летището са чували диалозите на хората в селото.
Според Филипс температурната инверсия в действителност е предизвикала звуковите талази да се отклонят назад към земята, вместо да се издигат нагоре. Това обаче не са всички резултати, които са изпитали локалните поданици. Друг любопитен фактор бил, че хората видели бели облаци мирис да се задържат във въздуха в продължение на няколко минути. Всъщност човек, който вървял по улицата, оставил " бял трен " след себе си.
Според Тул тогава един от наблюдателите на летището се спуснал по пистата и всяко негово издишване оставало дребна неподвижна мъгла. Няколко минути по-късно той съумял да се върне назад по същия път, употребявайки " бялото перо " като лидер, защото било много мъчно да се ориентира в пространството.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ