Как един вулкан може да промени енергийната карта на САЩ
Планетата е голям контейнер от геотермална сила, само че до момента Съединени американски щати не се оправят добре с усвояването на този съвсем изобилен запас. Според Администрацията за енергийна информация на Съединени американски щати в страната има геотермални централи единствено в седем щата - всички на запад - които през 2023 година са произвели едвам към 0.4% (17 милиарда киловатчаса) от електрическата енергия на комунално равнище.
А е нужно напълно малко въображение, с цел да се види неизползваният капацитет на геотермалната сила. Исландия да вземем за пример генерира над една четвърт от електрическата енергия си непосредствено от геотермални източници.
В опит да отключи този капацитет стартъпът Mazama Energy насочва напъните си към вулкана Нюбери (Newberry) - голям деен вулкан на към 20 благи южно от Орегон.
Макар да не е толкоз прочут като други вулкани, Нюбери е най-големият в Каскадната планинска верига и Геоложката работа на Съединени американски щати го дефинира като вулкан с „ доста висок риск “, съпоставим с Мауна Лоа и Килауеа в Хавай. Но зад тази опасност се крие и невиждана опция, написа Popular Mechanics.
Причината толкоз доста геотермални планове да са на запад е, че там свръхнагрятите скали лежат доста по-близо до повърхността, в сравнение с в източната част на Съединени американски щати. През последните 50 години регионът към вулкана Нюбери е обект на геотермално изследване, само че Mazama Energy употребява техника, известна като „ свръхгореща канара “ (superhot rock). При стандартните геотермални планове би трябвало да е налице идеалното съвпадане сред гореща канара и вода, която генерира пара за турбините. При свръхгорещата канара енергийните компании впръскват вода в сухи свръхнагряти скални масиви с температури над 374°C.
При тези условия и под високо налягане водата става свръхкритична - положение сред течност и газ. Според The Washington Post тази свръхкритична вода задържа топлота като течност, само че се движи като газ, осигурявайки 5 до 10 пъти повече сила от общоприетите геотермални интервенции.
„ Течната вода е Кларк Кент, когато слиза надолу “, споделя изпълнителният шеф на Mazama Срирам Васантараджан пред The Washington Post.
„ Когато се нагрее и се върне нагоре, тя е Супермен. “
Подобно на проектите в Орегон, отчет на Бюрото по икономическа геология към Университета на Тексас в Остин от 2024 година показва, че впръскването на вода в свръхгорещи скали край в Югозападен Тексас може да обезпечи обилни количества електрическа енергия. Според модел на Clean Air Task Force към 20% от територията на Съединени американски щати има капацитет за сила от свръхгорещи скали.
Но този запас не идва без опасности — най-големият от които са индуцираните трусове. Фракингът за природен газ е прочут с това, че провокира земетресения, като трансформира налягането по разломи, а през 2018 година Южна Корея претърпя второто си най-силно земетресение в актуалната история точно поради геотермална централа.
С задоволително мониторинг и инженерни ограничения рискът може да се ръководи, а замърсяването не е проблем, тъй като водата циркулира в запечатани сондажи, надалеч под равнищата на подпочвените води.
Mazama Energy обаче би трябвало да се оправи с голямото техническо предизвикателство да поддържа работещи сондажите и инфраструктурата при тези рискови условия. Компанията споделя пред The Washington Post, че се надява да създаде 15 мегавата електрическа енергия на западния скат на вулкана още следващата година и след това да доближи 200 мегавата - почти енергийния бюджет на дребен американски град.
Но това е малко спрямо теоретичния капацитет на мястото, който съгласно Васантараджан може да доближи 5 гигавата - към две трети от междинното електропроизводство на Орегон.
Все още това остава далечна вероятност, само че Съединени американски щати си слагат цел геотермалната сила да обезпечава 16% от енергийния микс на страната до 2050 година Ако тази цел има късмет да бъде реализирана, свръхгорещите скали евентуално ще бъдат ключът.
А е нужно напълно малко въображение, с цел да се види неизползваният капацитет на геотермалната сила. Исландия да вземем за пример генерира над една четвърт от електрическата енергия си непосредствено от геотермални източници.
В опит да отключи този капацитет стартъпът Mazama Energy насочва напъните си към вулкана Нюбери (Newberry) - голям деен вулкан на към 20 благи южно от Орегон.
Макар да не е толкоз прочут като други вулкани, Нюбери е най-големият в Каскадната планинска верига и Геоложката работа на Съединени американски щати го дефинира като вулкан с „ доста висок риск “, съпоставим с Мауна Лоа и Килауеа в Хавай. Но зад тази опасност се крие и невиждана опция, написа Popular Mechanics.
Причината толкоз доста геотермални планове да са на запад е, че там свръхнагрятите скали лежат доста по-близо до повърхността, в сравнение с в източната част на Съединени американски щати. През последните 50 години регионът към вулкана Нюбери е обект на геотермално изследване, само че Mazama Energy употребява техника, известна като „ свръхгореща канара “ (superhot rock). При стандартните геотермални планове би трябвало да е налице идеалното съвпадане сред гореща канара и вода, която генерира пара за турбините. При свръхгорещата канара енергийните компании впръскват вода в сухи свръхнагряти скални масиви с температури над 374°C.
При тези условия и под високо налягане водата става свръхкритична - положение сред течност и газ. Според The Washington Post тази свръхкритична вода задържа топлота като течност, само че се движи като газ, осигурявайки 5 до 10 пъти повече сила от общоприетите геотермални интервенции.
„ Течната вода е Кларк Кент, когато слиза надолу “, споделя изпълнителният шеф на Mazama Срирам Васантараджан пред The Washington Post.
„ Когато се нагрее и се върне нагоре, тя е Супермен. “
Подобно на проектите в Орегон, отчет на Бюрото по икономическа геология към Университета на Тексас в Остин от 2024 година показва, че впръскването на вода в свръхгорещи скали край в Югозападен Тексас може да обезпечи обилни количества електрическа енергия. Според модел на Clean Air Task Force към 20% от територията на Съединени американски щати има капацитет за сила от свръхгорещи скали.
Но този запас не идва без опасности — най-големият от които са индуцираните трусове. Фракингът за природен газ е прочут с това, че провокира земетресения, като трансформира налягането по разломи, а през 2018 година Южна Корея претърпя второто си най-силно земетресение в актуалната история точно поради геотермална централа.
С задоволително мониторинг и инженерни ограничения рискът може да се ръководи, а замърсяването не е проблем, тъй като водата циркулира в запечатани сондажи, надалеч под равнищата на подпочвените води.
Mazama Energy обаче би трябвало да се оправи с голямото техническо предизвикателство да поддържа работещи сондажите и инфраструктурата при тези рискови условия. Компанията споделя пред The Washington Post, че се надява да създаде 15 мегавата електрическа енергия на западния скат на вулкана още следващата година и след това да доближи 200 мегавата - почти енергийния бюджет на дребен американски град.
Но това е малко спрямо теоретичния капацитет на мястото, който съгласно Васантараджан може да доближи 5 гигавата - към две трети от междинното електропроизводство на Орегон.
Все още това остава далечна вероятност, само че Съединени американски щати си слагат цел геотермалната сила да обезпечава 16% от енергийния микс на страната до 2050 година Ако тази цел има късмет да бъде реализирана, свръхгорещите скали евентуално ще бъдат ключът.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ