В Плана за възстановяване правителството посочи какво ще прави с Гешев
Планът за възобновяване и резистентност (ПВУ) най-сетне беше признат от Европейска комисия в неговия заключителен вид, последно създаден от държавното управление на Кирил Петков. Инициативата на Европейски Съюз цели да подкрепи икономическото възобновяване на страните след пандемията от COVID-19, като са избрани общи насоки, които са и цели на Европейски Съюз: зеленият преход и цифровизацията. Държавните членки имат разнообразни проблеми и по тази причина в връзка с Европейска комисия са определили друг фокус в области, в които да се подкрепят промените.
За България, напълно разумно, в никакъв случай неприключващата промяна на правосъдната власт попада, по един или различен, метод в ПВУ. Подходът, който е определен от държавното управление, е правосъдната промяна да бъде интегрирана в частта " Бизнес среда ", което има своята логичност, тъй като транспарантна и предвидима правосъдна система притегля повече и по-големи вложения.
ПВУ не е Стратегия за правосъдна промяна и няма по какъв начин да обхване безусловно всички нейни аспекти. Едновременно с това обаче, някои значими детайли от обществената страна на измененията в правосъдната система не са включени. Това са да вземем за пример правосъдната карта и обвързваният с нея достъп и качество на правораздаването.
Много огромна част от промените и съответните планове, за които има ясно написано финансиране, са свързани с електронно правораздаване, което несъмнено е стъпка напред, това следва да се доразвие и надгради, макар че съществуват проблеми с въвеждането на Единната осведомителна система на съдилищата и Единния портал за електронно правораздаване – те са към този момент основани платформи, които имат своите обилни преимущества, стига да действат изцяло.
Предвидени са благоприятни условия за дигитализиране на значими съдопроизводствени процеси в системата на административното правосъдие, надграждане на центрове за данни във Висш съдебен съвет, основаване на модул за администриране на препратените каузи, възстановяване на осведомителната инфраструктура на прокуратурата, въвеждане на модул в ЕИСС за централизирано систематизиране, електронна обработка на заповедните каузи и други Стъпка напред е и пилотното въвеждане на наложителна правосъдна медиация по някои търговски и цивилен разногласия, тъй като това също подтиква бизнеса, пести време и средства. В ПВУ има задоволително обосновани действия за възстановяване на киберсигурността и реакция при опасности при развиване на електронното правораздаване.
Неясно остава обаче, може би най-важното, кой ще има достъп до осведомителните масиви на правосъдната власт и не се ли основава по този начин заплаха пред нейната самостоятелност, в случай че изпълнителната поддържа тази инфраструктура, и по какъв начин ще се подсигурява, че при този вид не би се създавала опция за непозволен достъп.
В ПВУ липсват оферти за промени във връзка с Висш съдебен съвет като тази промяна явно остава за бъдещето и за нейна основа следва да се има поради съдружното съглашение.
Разписани са действия обаче, свързани с ИВСС и те са под знака на противодействието на корупцията. Предвидено е да се увеличи потенциалът му да прави анти-корупционни образования и да може да преразглежда етичните насоки за държание на магистратите. Не е ясно до каква степен тези ограничения ще са ефикасни при компрометирания имидж на ИВСС и невъзможността му да бъде действителен бранител и страж на правосъдната власт, а не бухалка за неуместните магистрати.
За сметка на това в ПВУ за първи път се вижда изложение на метода, който държавното управление ще предприеме за търсене на отговорност от основния прокурор и неговите заместници, и за основаване на гаранции за независимостта на следствието.
Предвидено е да се регламентира краткотрайно премахване от служба, когато е формирано наказателно произвеждане против основния прокурор и неговите заместници и това да става с нормално болшинство - 13 от 25-членния състав на Висш съдебен съвет.
Ще се търси да се понижи властта на основния прокурор, като Народното събрание не издига прокурори и следователи от личната си квота – тази режисура граничи с дискриминация, тъй като условията за член на Висш съдебен съвет са открити в Конституцията, т.е. зависи само от положителната воля на народните представители (в Конституцията дословната дефиниция е " се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум петнадесетгодишен юридически стаж " - б.р. на Клуб Z).
Самото следствие ще се води от арбитър с професионалната подготовка на арбитър от Върховен касационен съд, избран на правилото на инцидентния асортимент. Той ще бъде назначен краткотрайно като прокурор във ВКП. Подобно краткотрайно назначение от една магистратска специалност на друга е забавен и чужд метод, който в случай че бъде признат, ще изисква съществено разискване на метода, по който ще се провежда. За да се подсигурява в допълнение самостоятелност, разказано е, че дейностите по следствие ще се осъществят от органите на изпълнителната власт.
В Плана се приказва и за „ членове на проверяващия екип “, като изобщо не излиза наяве какъв е той, само че ще бъдат планувани гаранции за независимостта на всички, включени в следствието, в това число и във връзка с кариерно развиване, атестации, командироване, дисциплинарна отговорност и други Това още веднъж е стъпка напред, изключително след фиаското с предлагането на ГЕРБ за „ прокурор по следствие на основния прокурор “ и е съответен механизъм, отговарящ на редица рекомендации и рецензии на интернационалните организации, в това число и Европейска комисия за недосегаемостта на основния прокурор.
По какъв метод съответно ще се осъществя това, следва да забележим, като ще са доста значими и законодателните текстове.
Една забавна мярка, която е намерила своето място в ПВУ е обвързвана с въвеждането на правосъден надзор върху постановлението на прокурора за отвод да образува наказателно произвеждане. Мярката не е еднопосочна и причините срещу стартират от нарушение на Конституцията до несъразмерна натовареност на съдиите. ПВУ загатва последното и дава обещание разработване на разпореждания за избягването му. За доста анализатори действителният претекст за тази мярка е неналичието на доверие в работата на прокуратурата като цяло и в йерархичния надзор.
Друга съществена част от плануваните промени е обвързвана с противодействието на корупцията. Има две съществени посоки – промени, свързани с преструктурирането на КПКОНПИ и превръщането й в същински самостоятелен Антикорупционен орган. Второто направление е по повод отбрана на лицата, подаващи сигнали за нередности и нарушавания.
Ръководството на новия Антикорупционен орган ще бъде назначено посредством транспарантна и политически самостоятелна процедура. На фона на разиграващата се драма с избора на шеф на Българска народна банка, сходни поръчки по-скоро се възприемат с огромна доза подозрение.
Друга специфичност на този орган е, че той ще може да проверява и събраните от него доказателства ще могат да се употребяват в наказателното произвеждане. Трябва да се означи, че и към сегашния миг, доколкото има някаква информация за законопроекта, който се готви, това е един от противоречивите въпроси и не се приема еднопосочно, изключително по повод ролята на прокуратурата.
Важни детайли от една цялостна антикорупционна политика са превантивната и аналитична работа. От ПВУ не излиза наяве кой ще се занимава с тях.
Изключително подробни и съответни ограничения са записани по отношение на противопоставяне на корупцията при държавните чиновници и в държавните предприятия, само че е изтървана ролята на Инспекторатите към министерствата, чиято работа не е задоволително добре осмислена и те могат да бъдат ангажирани доста по-сериозно в посока предварителна защита.
По второто направление Планът планува транспонирането на директивата, която урежда отбрана на лицата подаващи сигнали, в това число и в частния бранш, което следва да се насърчи, още повече че крайният период за това изтече през декември 2021 година Възможно е във връзка с ограниченията за поддръжка на лицата да се приложи повече въображение – в някои страни да вземем за пример съществува процедура сигнализиращият да получава част от сумата при потвърдено ощетяване на страната и обществения запас, с цел да се насърчи подаването на сигнали, въпреки това да предстои на етична полемика.
В Плана не се споделя нищо и за анонимните сигнали, а това е един от необятно дискутираните въпроси, тъй като към сегашния миг такива сигнали въобще не се обработват. Транспонирането на Директивата би трябвало да бъде съпроводено и от необятна осведомителна акция, с цел да се насърчат хората да подават сигнали и да се преодолеят някои отрицателни настройки, определящи сходна активност като доносничество.
Предвидено е също по този начин Министерство на правораздаването и Висш съдебен съвет да вършат регулярни разбори за използването на електронно правораздаване в Граждански процесуален кодекс И Наказателно-процесуален кодекс, което е позитивна мярка, само че не участва по-голямата тематика за пълнотата и качеството на правосъдната статистика. Висш съдебен съвет доста обича да се хвали с данните за административното правосъдие по отношение на Европейското правосъдно табло – там България в действителност е над златната среда, а в някои случай и отпред по експедитивност, само че остава неотговорен въпросът за какво за забележителна част от индикаторите България не изпраща данни и основава опция по този начин за деформиране на представянето.
В Плана участват и доста други дребни стъпки, които в случай че се приложат съответно и са скрепени с работещи нормативни промени, ще тласнат правораздаването напред, ще облекчат административното натоварване, ще вкарат повече цифровизация, ще покачат изцяло институционалната самостоятелност и действие.
Частта за правораздаване в ПВУ е амбициозна и реализирането на някои от ограниченията ще бъде същинско предизвикателство. Липсва обаче обединен и кохерентен метод. Като че ли разнообразни хора са предложили разнообразни неща в Плана, което не ги прави неприятни, само че за насочващ спор по тематиките, за какъвто приканиха неотдавна и от Съюза на юристите в България, наподобява ще би трябвало още да изчакаме.
---
Бел. ред. - публикацията на Български институт за правни начинания, озаглавена " Планът за възобновяване и резистентност за правораздаването: дребни стъпки напред ", препубликуваме от с незначителни корекции. Автори са Биляна Гяурова-Вегертседер и доктор Теодор Славев.
Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
За България, напълно разумно, в никакъв случай неприключващата промяна на правосъдната власт попада, по един или различен, метод в ПВУ. Подходът, който е определен от държавното управление, е правосъдната промяна да бъде интегрирана в частта " Бизнес среда ", което има своята логичност, тъй като транспарантна и предвидима правосъдна система притегля повече и по-големи вложения.
ПВУ не е Стратегия за правосъдна промяна и няма по какъв начин да обхване безусловно всички нейни аспекти. Едновременно с това обаче, някои значими детайли от обществената страна на измененията в правосъдната система не са включени. Това са да вземем за пример правосъдната карта и обвързваният с нея достъп и качество на правораздаването.
Много огромна част от промените и съответните планове, за които има ясно написано финансиране, са свързани с електронно правораздаване, което несъмнено е стъпка напред, това следва да се доразвие и надгради, макар че съществуват проблеми с въвеждането на Единната осведомителна система на съдилищата и Единния портал за електронно правораздаване – те са към този момент основани платформи, които имат своите обилни преимущества, стига да действат изцяло.
Предвидени са благоприятни условия за дигитализиране на значими съдопроизводствени процеси в системата на административното правосъдие, надграждане на центрове за данни във Висш съдебен съвет, основаване на модул за администриране на препратените каузи, възстановяване на осведомителната инфраструктура на прокуратурата, въвеждане на модул в ЕИСС за централизирано систематизиране, електронна обработка на заповедните каузи и други Стъпка напред е и пилотното въвеждане на наложителна правосъдна медиация по някои търговски и цивилен разногласия, тъй като това също подтиква бизнеса, пести време и средства. В ПВУ има задоволително обосновани действия за възстановяване на киберсигурността и реакция при опасности при развиване на електронното правораздаване.
Неясно остава обаче, може би най-важното, кой ще има достъп до осведомителните масиви на правосъдната власт и не се ли основава по този начин заплаха пред нейната самостоятелност, в случай че изпълнителната поддържа тази инфраструктура, и по какъв начин ще се подсигурява, че при този вид не би се създавала опция за непозволен достъп.
В ПВУ липсват оферти за промени във връзка с Висш съдебен съвет като тази промяна явно остава за бъдещето и за нейна основа следва да се има поради съдружното съглашение.
Разписани са действия обаче, свързани с ИВСС и те са под знака на противодействието на корупцията. Предвидено е да се увеличи потенциалът му да прави анти-корупционни образования и да може да преразглежда етичните насоки за държание на магистратите. Не е ясно до каква степен тези ограничения ще са ефикасни при компрометирания имидж на ИВСС и невъзможността му да бъде действителен бранител и страж на правосъдната власт, а не бухалка за неуместните магистрати.
За сметка на това в ПВУ за първи път се вижда изложение на метода, който държавното управление ще предприеме за търсене на отговорност от основния прокурор и неговите заместници, и за основаване на гаранции за независимостта на следствието.
Предвидено е да се регламентира краткотрайно премахване от служба, когато е формирано наказателно произвеждане против основния прокурор и неговите заместници и това да става с нормално болшинство - 13 от 25-членния състав на Висш съдебен съвет.
Ще се търси да се понижи властта на основния прокурор, като Народното събрание не издига прокурори и следователи от личната си квота – тази режисура граничи с дискриминация, тъй като условията за член на Висш съдебен съвет са открити в Конституцията, т.е. зависи само от положителната воля на народните представители (в Конституцията дословната дефиниция е " се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум петнадесетгодишен юридически стаж " - б.р. на Клуб Z).
Самото следствие ще се води от арбитър с професионалната подготовка на арбитър от Върховен касационен съд, избран на правилото на инцидентния асортимент. Той ще бъде назначен краткотрайно като прокурор във ВКП. Подобно краткотрайно назначение от една магистратска специалност на друга е забавен и чужд метод, който в случай че бъде признат, ще изисква съществено разискване на метода, по който ще се провежда. За да се подсигурява в допълнение самостоятелност, разказано е, че дейностите по следствие ще се осъществят от органите на изпълнителната власт.
В Плана се приказва и за „ членове на проверяващия екип “, като изобщо не излиза наяве какъв е той, само че ще бъдат планувани гаранции за независимостта на всички, включени в следствието, в това число и във връзка с кариерно развиване, атестации, командироване, дисциплинарна отговорност и други Това още веднъж е стъпка напред, изключително след фиаското с предлагането на ГЕРБ за „ прокурор по следствие на основния прокурор “ и е съответен механизъм, отговарящ на редица рекомендации и рецензии на интернационалните организации, в това число и Европейска комисия за недосегаемостта на основния прокурор.
По какъв метод съответно ще се осъществя това, следва да забележим, като ще са доста значими и законодателните текстове.
Една забавна мярка, която е намерила своето място в ПВУ е обвързвана с въвеждането на правосъден надзор върху постановлението на прокурора за отвод да образува наказателно произвеждане. Мярката не е еднопосочна и причините срещу стартират от нарушение на Конституцията до несъразмерна натовареност на съдиите. ПВУ загатва последното и дава обещание разработване на разпореждания за избягването му. За доста анализатори действителният претекст за тази мярка е неналичието на доверие в работата на прокуратурата като цяло и в йерархичния надзор.
Друга съществена част от плануваните промени е обвързвана с противодействието на корупцията. Има две съществени посоки – промени, свързани с преструктурирането на КПКОНПИ и превръщането й в същински самостоятелен Антикорупционен орган. Второто направление е по повод отбрана на лицата, подаващи сигнали за нередности и нарушавания.
Ръководството на новия Антикорупционен орган ще бъде назначено посредством транспарантна и политически самостоятелна процедура. На фона на разиграващата се драма с избора на шеф на Българска народна банка, сходни поръчки по-скоро се възприемат с огромна доза подозрение.
Друга специфичност на този орган е, че той ще може да проверява и събраните от него доказателства ще могат да се употребяват в наказателното произвеждане. Трябва да се означи, че и към сегашния миг, доколкото има някаква информация за законопроекта, който се готви, това е един от противоречивите въпроси и не се приема еднопосочно, изключително по повод ролята на прокуратурата.
Важни детайли от една цялостна антикорупционна политика са превантивната и аналитична работа. От ПВУ не излиза наяве кой ще се занимава с тях.
Изключително подробни и съответни ограничения са записани по отношение на противопоставяне на корупцията при държавните чиновници и в държавните предприятия, само че е изтървана ролята на Инспекторатите към министерствата, чиято работа не е задоволително добре осмислена и те могат да бъдат ангажирани доста по-сериозно в посока предварителна защита.
По второто направление Планът планува транспонирането на директивата, която урежда отбрана на лицата подаващи сигнали, в това число и в частния бранш, което следва да се насърчи, още повече че крайният период за това изтече през декември 2021 година Възможно е във връзка с ограниченията за поддръжка на лицата да се приложи повече въображение – в някои страни да вземем за пример съществува процедура сигнализиращият да получава част от сумата при потвърдено ощетяване на страната и обществения запас, с цел да се насърчи подаването на сигнали, въпреки това да предстои на етична полемика.
В Плана не се споделя нищо и за анонимните сигнали, а това е един от необятно дискутираните въпроси, тъй като към сегашния миг такива сигнали въобще не се обработват. Транспонирането на Директивата би трябвало да бъде съпроводено и от необятна осведомителна акция, с цел да се насърчат хората да подават сигнали и да се преодолеят някои отрицателни настройки, определящи сходна активност като доносничество.
Предвидено е също по този начин Министерство на правораздаването и Висш съдебен съвет да вършат регулярни разбори за използването на електронно правораздаване в Граждански процесуален кодекс И Наказателно-процесуален кодекс, което е позитивна мярка, само че не участва по-голямата тематика за пълнотата и качеството на правосъдната статистика. Висш съдебен съвет доста обича да се хвали с данните за административното правосъдие по отношение на Европейското правосъдно табло – там България в действителност е над златната среда, а в някои случай и отпред по експедитивност, само че остава неотговорен въпросът за какво за забележителна част от индикаторите България не изпраща данни и основава опция по този начин за деформиране на представянето.
В Плана участват и доста други дребни стъпки, които в случай че се приложат съответно и са скрепени с работещи нормативни промени, ще тласнат правораздаването напред, ще облекчат административното натоварване, ще вкарат повече цифровизация, ще покачат изцяло институционалната самостоятелност и действие.
Частта за правораздаване в ПВУ е амбициозна и реализирането на някои от ограниченията ще бъде същинско предизвикателство. Липсва обаче обединен и кохерентен метод. Като че ли разнообразни хора са предложили разнообразни неща в Плана, което не ги прави неприятни, само че за насочващ спор по тематиките, за какъвто приканиха неотдавна и от Съюза на юристите в България, наподобява ще би трябвало още да изчакаме.
---
Бел. ред. - публикацията на Български институт за правни начинания, озаглавена " Планът за възобновяване и резистентност за правораздаването: дребни стъпки напред ", препубликуваме от с незначителни корекции. Автори са Биляна Гяурова-Вегертседер и доктор Теодор Славев.
Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ