Брюксел изчислява 15 млрд. евро за България от новия Фонд за възстановяване
Планът за възстановителния фонд не е финален. Той би трябвало да бъде утвърден от всички страни-членки на Европейски Съюз, а в края на предходната седмица Нидерландия, Австрия, Финландия и Дания оповестиха, че са срещу отдаването на грантове.
© Yves Herman Опасенията за неподходящ резултат от Европейския фонд за възобновяване за някои по-малки и небогати страни може да се окажат прибързани. Според предлагането и оценката в работния документ на Европейската комисия чистият резултат за България от фонда с общ размер 750 милиарда евро е позитивен и доближава 11.7 милиарда евро или 19.3% от локалния Брутният вътрешен продукт, което би я наредило по този индикатор втора след Хърватия като огромен реципиент по отношение на рамера на стопанската система й.
При вноска от 3.3 милиарда евро, страната ще получи 15 милиарда под формата на грантове и заеми, по 25% годишно през интервала 2021-2024 година, излиза наяве от отчета на Европейска комисия. " При това, 15-те милиарда ще могат да се употребяват незабавно, а вноската от 3.3 милиарда ще се дължи след 10-20 години, че и повече ", написа Георги Ангелов от института " Отворено общество ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Предложението е основано на модел, при който страните са разграничени на три групи. Тези с над междинния в Европейски Съюз Брутният вътрешен продукт на глава от наслелението получават по-малък дял от фонда и се трансформират в чисти донори. А трзи с под междинния са разграничени на две групи - нискозадлъжнели и високозадлъжнели, като последните ще получат повече поддръжка. Тепърва обаче предстоят диспути и е допустимо в схемата да настъпят основни корекции.
Новата стратегия
Брюксел предлага възстановителния фонд да включва 500 милиарда безплатни средства и 250 милиарда заеми. Целта на инструмента е да подтиква икономическия напредък след коронакризата. Предложението е парите да се наберат на финансовите пазари, като дългът ще би трябвало да се изплати до 2058 година Планът за възстановителния фонд не е финален, а посочените сметки за систематизиране на ресурсите са примерни. Той би трябвало да бъде утвърден от всички страни-членки на Европейски Съюз, а в края на предходната седмица Нидерландия, Австрия, Финландия и Дания оповестиха, че са срещу отдаването на грантове.
" Най-големият дял от общите пакети отива за тласък на обществените вложения под формата на безплатни средства и заеми ", пишат от Брюксел в отчета. Това значи 451 милиарда евро под формата на грантове и 250 милиарда евро като заеми, които ще се изплащат през идващите 20 години от бенефициентите - страните членки. Останалата част от средствата са планувани за InvestEU и Европейските структурни и капиталови фондове като хранителни запаси за финансиране на частни вложения.
Идеята е фонда да покрие загубите на личен капитал, пропуснатите вложения и обществени разноски в резултат на коронакризата. Според изчисленията на Европейска комисия до 2 млн. спомагателни работни места могат да бъдат открити до 2022 година с помощта на Фонда за възобновяване.
Докладът демонстрира, че главните донори ще са страните от групата с високи приходи като Германия, Дания, Белгия, Франция, Швеция, а бенефициенти ще са страните с Брутният вътрешен продукт под междинното за Европейски Съюз, където влиза и България. Половината от средствата обаче отиват за страни с ниски приходи и висок дълг - което значи, че 50.6% от общо събраните средства отиват при Италия, Испания, Португалия, Гърция и Кипър.
Подсилване на балансите
Замисълът на фонда е точно да помогне най-пострадалите страни от епидемията, които заради влошените си обществени финанси мъчно биха могли да финансират бюджетните си дефицити вследствие на ограниченията против вируса. Прокарването на инструмента обаче надали ще е елементарно, защото по-консервативните членки от дълго време се опълчват на концепциите за колективизиране на дълга и общи облигации на Европейски Съюз, които ще водат до прехвърляния сред страните и ще засилят моралния риск. Еврооптимистите пък виждат в постигнатото сред Германия и Франция единодушие по тематиката огромна стъпка напред като съпоставят с момента в който първият американски финансов министър Александър Хамилтън прокарва общ федерален дълг с цел да се изплатят задълженията на обособените щати поети към Войната за независимостта
Реално размахът е доста по-малък, а доближаването на полярните отзиви евентуално ще изисква доста среднощни срещи, на каквито Брюксел към този момент е свикнал към дълговата рецесия в Гърция. Една от рецензиите е, че основаването на фонда евентуално ще се забави, до момента в който действително средствата са нужни в този момент. Разчетите на Европейска комисия са, че фондът в този му тип средносрочно би покачил Брутният вътрешен продукт в страните чисти реципиенти с 4.25% над базовия сюжет без него, а в донорите - с 1.25%.
© Yves Herman Опасенията за неподходящ резултат от Европейския фонд за възобновяване за някои по-малки и небогати страни може да се окажат прибързани. Според предлагането и оценката в работния документ на Европейската комисия чистият резултат за България от фонда с общ размер 750 милиарда евро е позитивен и доближава 11.7 милиарда евро или 19.3% от локалния Брутният вътрешен продукт, което би я наредило по този индикатор втора след Хърватия като огромен реципиент по отношение на рамера на стопанската система й.
При вноска от 3.3 милиарда евро, страната ще получи 15 милиарда под формата на грантове и заеми, по 25% годишно през интервала 2021-2024 година, излиза наяве от отчета на Европейска комисия. " При това, 15-те милиарда ще могат да се употребяват незабавно, а вноската от 3.3 милиарда ще се дължи след 10-20 години, че и повече ", написа Георги Ангелов от института " Отворено общество ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Предложението е основано на модел, при който страните са разграничени на три групи. Тези с над междинния в Европейски Съюз Брутният вътрешен продукт на глава от наслелението получават по-малък дял от фонда и се трансформират в чисти донори. А трзи с под междинния са разграничени на две групи - нискозадлъжнели и високозадлъжнели, като последните ще получат повече поддръжка. Тепърва обаче предстоят диспути и е допустимо в схемата да настъпят основни корекции.
Новата стратегия
Брюксел предлага възстановителния фонд да включва 500 милиарда безплатни средства и 250 милиарда заеми. Целта на инструмента е да подтиква икономическия напредък след коронакризата. Предложението е парите да се наберат на финансовите пазари, като дългът ще би трябвало да се изплати до 2058 година Планът за възстановителния фонд не е финален, а посочените сметки за систематизиране на ресурсите са примерни. Той би трябвало да бъде утвърден от всички страни-членки на Европейски Съюз, а в края на предходната седмица Нидерландия, Австрия, Финландия и Дания оповестиха, че са срещу отдаването на грантове.
" Най-големият дял от общите пакети отива за тласък на обществените вложения под формата на безплатни средства и заеми ", пишат от Брюксел в отчета. Това значи 451 милиарда евро под формата на грантове и 250 милиарда евро като заеми, които ще се изплащат през идващите 20 години от бенефициентите - страните членки. Останалата част от средствата са планувани за InvestEU и Европейските структурни и капиталови фондове като хранителни запаси за финансиране на частни вложения.
Идеята е фонда да покрие загубите на личен капитал, пропуснатите вложения и обществени разноски в резултат на коронакризата. Според изчисленията на Европейска комисия до 2 млн. спомагателни работни места могат да бъдат открити до 2022 година с помощта на Фонда за възобновяване.
Докладът демонстрира, че главните донори ще са страните от групата с високи приходи като Германия, Дания, Белгия, Франция, Швеция, а бенефициенти ще са страните с Брутният вътрешен продукт под междинното за Европейски Съюз, където влиза и България. Половината от средствата обаче отиват за страни с ниски приходи и висок дълг - което значи, че 50.6% от общо събраните средства отиват при Италия, Испания, Португалия, Гърция и Кипър.
Подсилване на балансите
Замисълът на фонда е точно да помогне най-пострадалите страни от епидемията, които заради влошените си обществени финанси мъчно биха могли да финансират бюджетните си дефицити вследствие на ограниченията против вируса. Прокарването на инструмента обаче надали ще е елементарно, защото по-консервативните членки от дълго време се опълчват на концепциите за колективизиране на дълга и общи облигации на Европейски Съюз, които ще водат до прехвърляния сред страните и ще засилят моралния риск. Еврооптимистите пък виждат в постигнатото сред Германия и Франция единодушие по тематиката огромна стъпка напред като съпоставят с момента в който първият американски финансов министър Александър Хамилтън прокарва общ федерален дълг с цел да се изплатят задълженията на обособените щати поети към Войната за независимостта
Реално размахът е доста по-малък, а доближаването на полярните отзиви евентуално ще изисква доста среднощни срещи, на каквито Брюксел към този момент е свикнал към дълговата рецесия в Гърция. Една от рецензиите е, че основаването на фонда евентуално ще се забави, до момента в който действително средствата са нужни в този момент. Разчетите на Европейска комисия са, че фондът в този му тип средносрочно би покачил Брутният вътрешен продукт в страните чисти реципиенти с 4.25% над базовия сюжет без него, а в донорите - с 1.25%.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ