България не може да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г. заради инфлацията, каза Еврокомисията
Планът за присъединението на България към еврозоната на 1 януари 2024 година „ към този момент не е реален “ поради високото равнище на инфлацията. Това се показва в отговори на представител на Европейската комисия на въпроси на Свободна Европа. Освен това страната не е изпълнила всички свои задължения за законови промени.
Служебното държавно управление да изиска оценка на готовността си за участие в еврозоната през февруари. Това значи, че страната няма по какъв начин да влезе във валутния съюз при започване на 2024 година, каквато беше досегашната ѝ цел. Кабинетът се стимулира с това, че България не извършва част от изискванията за присъединение към еврозоната.
Говорителят на Европейската комисия удостоверява, че страната не дава отговор на критерия за размер на инфлацията.
„ Въз основа на последната ни прогноза, оповестена на 13 февруари 2023 година, осъществяването на критерия за инфлация остава предизвикателство “, се показва в писмените отговори, получени в сряда.
„ Тези ценови трендове са в сходство със известието на [българския] министър на финансите от 17 февруари, че проектът за приемане на еврото на 1 януари 2024 година към този момент не е реален. “
Едно от условията за участие в еврозоната – така наречен Маастрихтски критерии , е инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта инфлацията на трите страни членки на еврозоната с най-хубави индикатори.
По думите на българската финансова министърка Росица Велкова от петък, това изискване не може да бъде изпълнено даже да се направи компромис и да се изключат три от страните с най-ниска инфлация, както беше направено за Хърватия.
В отговора на представителя на Европейската комисия се прибавя още, че не е довършено осъществяването на уговорките за промени, поети от България при присъединението ѝ към валутния механизъм ERM II – така наречен чакалня на еврозоната. Това включва законодателни промени в четири бранша - осигурителен бранш, държавни предприятия, рамка за неплатежоспособност и рамка за битка с изпирането на пари.
Промените в три от тях не бяха признати от 48-ото Народно заседание, сподели Росица Велкова в петък.
Министърката на финансите сподели, че точно неприетите законови промени и високата инфлация са аргументите служебното държавно управление да реши да не подава искане за така наречен конвергентен отчет . Той се изготвя от Европейската комисия и прави оценка готовността на страните, които не са част от еврозоната, да се причислят. Без да изиска такава оценка, България сигурно не може да одобри еврото.
Велкова сподели още, че решението България да не желае оценка за готовността си за участие в еврозоната е взето след диалози с ръководителя на Еврогрупата Паскал Донаху и със заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис .
В отговорите до Свободна Европа пресслужбата на Европейската комисия уточни, че институцията „ поддържа непосредствен контакт с България по тези тематики “. Член на екипа на ръководителя на Еврогрупата Свободна Европа, че той също е обсъждал с българската министърка на финансите напредъка на България.
Последният постоянен конвергентен отчет на Европейската комисия от юли 2022 година откри, че България извършва всички критерии за участие в еврозоната с изключение на този за размера на инфлацията. Следващият постоянен конвергентен отчет е плануван за 2024 година
Българската, че е контрактувано страната да подаде искане за ексклузивен конвергентен отчет сега, в който си извърши уговорките. По думите ѝ това може да стане в средата на годината. В подобен случай би било допустимо присъединение към еврозоната
„ Европейската комисия поддържа подготовката на България за приемане на единната валута незабавно щом бъдат изпълнени всички критерии “, сподели още представителят и уточни като удостоверение идното посещаване на зам.-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис в България.
Процесът по интеграция в еврозоната е общопризнат още с подписването на контракта за присъединение на България към Европейски Съюз. Четири от партиите в 48-ото национално заседание – ГЕРБ, „ Продължаваме промяната “, Движение за права и свободи и „ Демократична България “ на договарянията на страната за приемане на еврото, тъй че това да се случи на 1 януари 2024 година
Други партии в Народното събрание обаче бяха срещу приемането на еврото. Сред тях са „ Вързаждане “ и Българска социалистическа партия.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Служебното държавно управление да изиска оценка на готовността си за участие в еврозоната през февруари. Това значи, че страната няма по какъв начин да влезе във валутния съюз при започване на 2024 година, каквато беше досегашната ѝ цел. Кабинетът се стимулира с това, че България не извършва част от изискванията за присъединение към еврозоната.
Говорителят на Европейската комисия удостоверява, че страната не дава отговор на критерия за размер на инфлацията.
„ Въз основа на последната ни прогноза, оповестена на 13 февруари 2023 година, осъществяването на критерия за инфлация остава предизвикателство “, се показва в писмените отговори, получени в сряда.
„ Тези ценови трендове са в сходство със известието на [българския] министър на финансите от 17 февруари, че проектът за приемане на еврото на 1 януари 2024 година към този момент не е реален. “
Едно от условията за участие в еврозоната – така наречен Маастрихтски критерии , е инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта инфлацията на трите страни членки на еврозоната с най-хубави индикатори.
По думите на българската финансова министърка Росица Велкова от петък, това изискване не може да бъде изпълнено даже да се направи компромис и да се изключат три от страните с най-ниска инфлация, както беше направено за Хърватия.
В отговора на представителя на Европейската комисия се прибавя още, че не е довършено осъществяването на уговорките за промени, поети от България при присъединението ѝ към валутния механизъм ERM II – така наречен чакалня на еврозоната. Това включва законодателни промени в четири бранша - осигурителен бранш, държавни предприятия, рамка за неплатежоспособност и рамка за битка с изпирането на пари.
Промените в три от тях не бяха признати от 48-ото Народно заседание, сподели Росица Велкова в петък.
Министърката на финансите сподели, че точно неприетите законови промени и високата инфлация са аргументите служебното държавно управление да реши да не подава искане за така наречен конвергентен отчет . Той се изготвя от Европейската комисия и прави оценка готовността на страните, които не са част от еврозоната, да се причислят. Без да изиска такава оценка, България сигурно не може да одобри еврото.
Велкова сподели още, че решението България да не желае оценка за готовността си за участие в еврозоната е взето след диалози с ръководителя на Еврогрупата Паскал Донаху и със заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис .
В отговорите до Свободна Европа пресслужбата на Европейската комисия уточни, че институцията „ поддържа непосредствен контакт с България по тези тематики “. Член на екипа на ръководителя на Еврогрупата Свободна Европа, че той също е обсъждал с българската министърка на финансите напредъка на България.
Последният постоянен конвергентен отчет на Европейската комисия от юли 2022 година откри, че България извършва всички критерии за участие в еврозоната с изключение на този за размера на инфлацията. Следващият постоянен конвергентен отчет е плануван за 2024 година
Българската, че е контрактувано страната да подаде искане за ексклузивен конвергентен отчет сега, в който си извърши уговорките. По думите ѝ това може да стане в средата на годината. В подобен случай би било допустимо присъединение към еврозоната
„ Европейската комисия поддържа подготовката на България за приемане на единната валута незабавно щом бъдат изпълнени всички критерии “, сподели още представителят и уточни като удостоверение идното посещаване на зам.-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис в България.
Процесът по интеграция в еврозоната е общопризнат още с подписването на контракта за присъединение на България към Европейски Съюз. Четири от партиите в 48-ото национално заседание – ГЕРБ, „ Продължаваме промяната “, Движение за права и свободи и „ Демократична България “ на договарянията на страната за приемане на еврото, тъй че това да се случи на 1 януари 2024 година
Други партии в Народното събрание обаче бяха срещу приемането на еврото. Сред тях са „ Вързаждане “ и Българска социалистическа партия.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ