Стратегически план или 20 млрд. на вятъра? Проектът за AI гигафаб...
Планът би трябвало да бъде показан публично тази пролет като европейски отговор на солидните вложения на Съединени американски щати и Китай в региона на изкуствения разсъдък.
Въпреки упоритостта, редица евродепутати и специалисти слагат под въпрос действителната нужда от толкоз голям потенциал. Според тях не е ясно дали в Европа въобще съществува задоволително търсене за сходна инфраструктура и дали инвестицията от 20 милиарда евро няма да се окаже неефективна в световната конкуренция. Критиците показват също по този начин, че Европейският съюз към този момент изостава от Съединени американски щати и Китай поради по-строгата регулация на софтуерния бранш.
В същото време американски планове като планувания от OpenAI мегацентър на стойност 500 милиарда $ задават напълно друг мащаб на развиване.
„ Никой не можа да ми изясни какъв тъкмо е бизнес моделът на тези гигафабрики “, разяснява немският евродепутат от Зелените Сергей Лагодински, като добавя, че постоянно аргументът се свежда до това, че „ Европа просто има потребност от повече изчислителна мощност “, без ясно пояснение защо тъкмо ще се употребява тя.
От Европейската комисия пазят плана, като акцентират, че задачата е стратегическа самостоятелност. Според представител на Комисията Европа би трябвало да разполага със лична изчислителна инфраструктура, с цел да не бъде подвластна от външни сили.
Планът планува построяването на четири до пет великански центъра, всеки с към 100 000 графични процесора – основен хардуер за образование на AI модели. Те биха били доста по-големи от предходните европейски планове и биха се конкурирали с водещи международни начинания.
Финансирането ще бъде смесено – от обществени и частни източници, като Европейски Съюз е заделил 20 милиарда евро като личен принос. Вече са подадени десетки оферти от 16 страни, в това число от огромни софтуерни компании в Европа, което съгласно Комисията демонстрира сериозен интерес към плана.
Въпреки това някои специалисти остават скептични. Те слагат под въпрос кой тъкмо ще употребява този потенциал, защото в Европа има стеснен брой компании, способни да създават модели от мащаба на ChatGPT. Като главен образец се показва френската компания Mistral AI, която е измежду дребното водещи играчи в района, само че към този момент влага независимо в лична инфраструктура отвън европейския проект. Част от тях считат също по този начин, че вместо да се пробва да настигне Съединени американски щати в региона на огромните езикови модели, Европа би трябвало да се концентрира върху индустриални приложения на изкуствения разсъдък, където има по-силни позиции – да вземем за пример в производството и енергетиката.
Друг значим проблем е зависимостта от американски технологии, изключително от чиповете на Nvidia, която господства пазара на графични процесори. Това поражда опасения, че вместо да понижи зависимостта си, Европа може даже да я задълбочи.
Според някои анализатори европейската самодейност идва прекомерно късно и е прекомерно дребна спрямо световните вложения. Съединени американски щати и огромните софтуерни компании към този момент влагат стотици милиарди долари в сходна инфраструктура, което слага Европейски Съюз в сложна конкурентна позиция.
Въпреки рецензиите, Европейската комисия упорства, че планът е основен за софтуерния суверенитет на континента. Дебатът обаче остава отворен – дали Европа построява основата на бъдещата си софтуерна самостоятелност или рискува да влага милиарди в инфраструктура без явен пазар и стратегическа посока.
България ще има своя AI гигафабрика
България към този момент завоюва план за създаване на една от шестте нови европейски гигафабрики за изкуствен интелект. Страната ни беше измежду утвърдените по линия на Европейския съюз за финансиране на стойност 90 милиона евро предходната година. Инициативата се осъществя в партньорство сред „ София Тех Парк “ и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT).
Решението беше оповестено от Европейското взаимно дружество за високопроизводителни калкулации (EuroHPC JU), което уточни страните, включени в построяването на новата стратегическа инфраструктура. Освен България, измежду определените са още Австрия, Франция, Германия, Полша и Словения.
Българската фабрика, наречена BRAIN++, ще бъде ситуирана в „ София Тех Парк “, а строителството ѝ стартира през 2026 година Проектът включва два съществени детайла, които ще работят в тясна връзка – ново потомство суперкомпютър Discoverer++, усъвършенстван за задания с изкуствен интелект, и център за услуги, който ще обслужва държавни институции, научни организации, просветителни структури и частния бранш.
INSAIT ще има основна роля в създаването на напреднали AI модели – в това число системи за наблюдаване на Земята, роботика и огромни езикови модели. Целта е България да се нарежда като водеща страна в Европа в региона на изкуствения разсъдък.
Според формалната информация BRAIN++ ще надгради постигнатото от INSAIT и ще подкрепи развиването на иновационната екосистема в страната. Проектът планува поддръжка за млади гении, стартъпи и научни екипи, както и приложения в редица основни браншове – роботика, промишленост, галактически проучвания, опазване на здравето, селско стопанство, фармация, ръководство на бедствия, логистика, градско обмисляне и обработка на български езикови модели.
Общият бюджет на плана е 90 милиона евро, като 50% от финансирането се поема от българската страна. Правителството към този момент е поело ангажимент да обезпечи националното съфинансиране от 2026 година, а срокът за осъществяване е три години. Съществуващият екип, работещ със суперкомпютъра Discoverer+, ще взе участие с експертиза в ръководството и развиването на новата система.
Проектът има и по-широко европейско измерение – фабриките в България, Австрия, Полша и Словения ще развиват профилирани AI инфраструктури, до момента в който тези във Франция и Германия ще бъдат свързани с новите екзаскейл суперкомпютри, които се построяват сега. Това би трябвало да ускори цялостния софтуерен потенциал на Европа в региона на изкуствения разсъдък.
Въпреки упоритостта, редица евродепутати и специалисти слагат под въпрос действителната нужда от толкоз голям потенциал. Според тях не е ясно дали в Европа въобще съществува задоволително търсене за сходна инфраструктура и дали инвестицията от 20 милиарда евро няма да се окаже неефективна в световната конкуренция. Критиците показват също по този начин, че Европейският съюз към този момент изостава от Съединени американски щати и Китай поради по-строгата регулация на софтуерния бранш.
В същото време американски планове като планувания от OpenAI мегацентър на стойност 500 милиарда $ задават напълно друг мащаб на развиване.
„ Никой не можа да ми изясни какъв тъкмо е бизнес моделът на тези гигафабрики “, разяснява немският евродепутат от Зелените Сергей Лагодински, като добавя, че постоянно аргументът се свежда до това, че „ Европа просто има потребност от повече изчислителна мощност “, без ясно пояснение защо тъкмо ще се употребява тя.
От Европейската комисия пазят плана, като акцентират, че задачата е стратегическа самостоятелност. Според представител на Комисията Европа би трябвало да разполага със лична изчислителна инфраструктура, с цел да не бъде подвластна от външни сили.
Планът планува построяването на четири до пет великански центъра, всеки с към 100 000 графични процесора – основен хардуер за образование на AI модели. Те биха били доста по-големи от предходните европейски планове и биха се конкурирали с водещи международни начинания.
Финансирането ще бъде смесено – от обществени и частни източници, като Европейски Съюз е заделил 20 милиарда евро като личен принос. Вече са подадени десетки оферти от 16 страни, в това число от огромни софтуерни компании в Европа, което съгласно Комисията демонстрира сериозен интерес към плана.
Въпреки това някои специалисти остават скептични. Те слагат под въпрос кой тъкмо ще употребява този потенциал, защото в Европа има стеснен брой компании, способни да създават модели от мащаба на ChatGPT. Като главен образец се показва френската компания Mistral AI, която е измежду дребното водещи играчи в района, само че към този момент влага независимо в лична инфраструктура отвън европейския проект. Част от тях считат също по този начин, че вместо да се пробва да настигне Съединени американски щати в региона на огромните езикови модели, Европа би трябвало да се концентрира върху индустриални приложения на изкуствения разсъдък, където има по-силни позиции – да вземем за пример в производството и енергетиката.
Друг значим проблем е зависимостта от американски технологии, изключително от чиповете на Nvidia, която господства пазара на графични процесори. Това поражда опасения, че вместо да понижи зависимостта си, Европа може даже да я задълбочи.
Според някои анализатори европейската самодейност идва прекомерно късно и е прекомерно дребна спрямо световните вложения. Съединени американски щати и огромните софтуерни компании към този момент влагат стотици милиарди долари в сходна инфраструктура, което слага Европейски Съюз в сложна конкурентна позиция.
Въпреки рецензиите, Европейската комисия упорства, че планът е основен за софтуерния суверенитет на континента. Дебатът обаче остава отворен – дали Европа построява основата на бъдещата си софтуерна самостоятелност или рискува да влага милиарди в инфраструктура без явен пазар и стратегическа посока.
България ще има своя AI гигафабрика
България към този момент завоюва план за създаване на една от шестте нови европейски гигафабрики за изкуствен интелект. Страната ни беше измежду утвърдените по линия на Европейския съюз за финансиране на стойност 90 милиона евро предходната година. Инициативата се осъществя в партньорство сред „ София Тех Парк “ и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT).
Решението беше оповестено от Европейското взаимно дружество за високопроизводителни калкулации (EuroHPC JU), което уточни страните, включени в построяването на новата стратегическа инфраструктура. Освен България, измежду определените са още Австрия, Франция, Германия, Полша и Словения.
Българската фабрика, наречена BRAIN++, ще бъде ситуирана в „ София Тех Парк “, а строителството ѝ стартира през 2026 година Проектът включва два съществени детайла, които ще работят в тясна връзка – ново потомство суперкомпютър Discoverer++, усъвършенстван за задания с изкуствен интелект, и център за услуги, който ще обслужва държавни институции, научни организации, просветителни структури и частния бранш.
INSAIT ще има основна роля в създаването на напреднали AI модели – в това число системи за наблюдаване на Земята, роботика и огромни езикови модели. Целта е България да се нарежда като водеща страна в Европа в региона на изкуствения разсъдък.
Според формалната информация BRAIN++ ще надгради постигнатото от INSAIT и ще подкрепи развиването на иновационната екосистема в страната. Проектът планува поддръжка за млади гении, стартъпи и научни екипи, както и приложения в редица основни браншове – роботика, промишленост, галактически проучвания, опазване на здравето, селско стопанство, фармация, ръководство на бедствия, логистика, градско обмисляне и обработка на български езикови модели.
Общият бюджет на плана е 90 милиона евро, като 50% от финансирането се поема от българската страна. Правителството към този момент е поело ангажимент да обезпечи националното съфинансиране от 2026 година, а срокът за осъществяване е три години. Съществуващият екип, работещ със суперкомпютъра Discoverer+, ще взе участие с експертиза в ръководството и развиването на новата система.
Проектът има и по-широко европейско измерение – фабриките в България, Австрия, Полша и Словения ще развиват профилирани AI инфраструктури, до момента в който тези във Франция и Германия ще бъдат свързани с новите екзаскейл суперкомпютри, които се построяват сега. Това би трябвало да ускори цялостния софтуерен потенциал на Европа в региона на изкуствения разсъдък.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ