Маскиран руски газ? Идеята на Путин за турски хъб крие подводни камъни
Планът на президента Владимир Путин да сътвори газов хъб в Турция на доктрина може да разреши на Москва да маскира произхода на своето гориво в него. Това обаче надали ще е задоволително да убеди европейците да купуват, написа Reuters в собствен разбор по тематиката. Освен това ще са нужни големи вложения и време за построяването на сходно оборудване.
Русия доставяше към 40% от синьото гориво на Европейския съюз, до момента в който на 24 февруари Москва не изпрати десетки хиляди бойци в Украйна. Оттогава Западът вкара широкообхватни наказания, в това число върху съветските нефт и газ, понижи покупките си на първични материали от страната и потърси други възможности.
След като детонации – повода за които към момента се проверява – повредиха съветските газопроводи „ Северен поток “ 1 и 2, Путин предложи основаването на газов хъб в Турция, който да надгради южния маршрут за експорт. Без да дава детайлности, той каза, че такова оборудване може да бъде основано относително бързо и предвижда, че клиентите в Европа ще желаят да подпишат контракти. Досега не са поети обществени задължения за това, а съгласно анализатори ще са нужни огромни вложения и доста време.
Путин заприказва за обновяване на газовите доставки, само че по „ Северен поток 2 “ Турски връзки
Путин и турският президент Тайип Ердоган построиха близки връзки през последните години макар спорното минало, помрачено от убийството на съветския дипломат Андрей Карлов в Анкара през 2016 година и свалянето от Турция на съветски аероплан по време на задача в Сирия година по-рано.
Според Анкара в планувания хъб би могъл да се включи Трансанадолският газопровод за природен газ (TANAP), който придвижва азерско гориво до турската граница.
Турция и Азербайджан се споразумяха предишния месец да удвоят потенциала по тръбопровода от сегашните 16 милиарда куб. метра. На 23 ноември ръководителите на съветския „ Газпром “ и азербайджанската държавна енергийна компания Socar, Алексей Милер и Ровшан Наджаф, се срещнаха в Москва. Нито едната, нито другата страна даде детайлности за срещата, само че този месец Русия се съгласи да достави на Азербайджан 1 милиард куб. м газ по нов кратковременен контракт. Срещата „ повдигна някои опасения от страна на пазара “ по отношение на евентуално съглашение за замяна на газ с Русия, който да се изнася за Европа.
С предлагането за турския газов хъб Русия се върна към дългогодишна концепция да добави две тръби към съществуващия газопровод „ Турски поток “, с цел да удвои годишния му потенциал до 63 милиарда куб. м. Това подхожда навръх комбинираните размери, които Русия е продала по разнообразни направления на Австрия, България, Унгария, Италия, Сърбия, Словения и Турция през 2020 година, съгласно данни на „ Газпром “.
Русия доставя газ на Европа по тръбопроводи, минаващи основно през Украйна със скорост от над 40 млн. куб. м дневно. Това е по-малко от половината от количеството, което продаваше на Европейския съюз. Москва към момента доставя газ и на Южна и Източна Европа, в това число на Унгария, през „ Турски поток “.
Съществуващият „ Турски поток “ коства 3.2 милиарда $, а непуснатият газопровод „ Северен поток 2 “ през Балтийско море глътна още 11 милиарда $, поделени сред „ Газпром “ и западните му сътрудници.
Нито „ Газпром “, нито Кремъл дадоха оценка какъв брой би коствало построяването на нов хъб. Дмитрий Песков, представител на Кремъл, отхвърли коментар тази седмица, когато бе запитан дали той може да бъде захранван и с азерски газ.
„ Газпром “ и Socar не дадоха отговор на настояванията на Reuters за коментар.
Има ли интерес Европа от хъб в Турция?
Нуждае ли се Европа от плана, като се има поради решимостта на страните от Европейски Съюз да се откажат от съветския газ в близко бъдеще, попита Алексей Громов от основаната в Москва фондация „ Институт за енергетика и финанси “.
По думите му би било невероятно да се преконфигурират газовите потоци в границите на Европейски Съюз, защото няма съществуващи връзки, които да свържат хипотетичния хъб със Северозападна Европа, която получаваше главно газ през „ Северен поток 1 “.
Износът на Русия за Европа е намалял с 43.4% тази година, а тръбопроводът „ Турски поток “, който минава и през България, работи много под годишния си потенциал от 31.5 милиарда куб. м. Около 60% от потенциала му е необработен след износа тази година на към 10.6 милиарда куб. м газ към 21 ноември. Анализатори в Rystad Energy, пресмятат, че ще са нужни 3-4 години за построяването на сходна скъпа нова инфраструктура.
Дори в случай че може да се построи нов водопровод, кой ще купува този газ? “
Някои считат, че купувачи ще се намерят. Източник от съветския монополист „ Газпром “ счита, че хъбът ще улесни продажбите.
Това няма да е съветски газ, а газ от хъба “, сподели източникът, който не пожела да бъде назван заради чувствителността на въпроса.
Търговски източник в Европа сподели, че Китай, който изпревари Япония и стана най-големият вносител на полутечен природен газ (LNG) в света през 2021 година, към този момент препродава съветски LNG, който не е етикетиран като „ създаден в Москва “. Той разяснява, че е изцяло допустимо купувачите в Южна и Източна Европа въобще да не се интересуват от кое място произлиза втечненият газ.
Отбелязвайки, че Европа не е наложила ембарго върху съветския газ, за разлика от петрола, Александър Грязнов, шеф на S&P Global Ratings, сподели, че европейските страни може да са склонни да купуват от Москва, само че не непосредствено, а посредством медиатори.
Европа е малко евентуално да желае да подписва директни контракти с Руската федерация и по този начин закупуването на свободни размери от спот пазара в Турция ще бъде политически задоволително “, сподели той. Преди това обаче ще са нужни доста пари и време, с цел да бъде построен въпросният хъб.
Алексей Гривач от основания в Москва „ Фонд за национална енергийна сигурност “ разяснява, че хъбът показва благоприятни условия за търговия.
Ако хъбът стартира да работи, ще се отворят големи благоприятни условия за всевъзможни суапови покупко-продажби “, сподели той.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетиненергийна рецесия Владимир Путин Ердоган газ в турция Русия Реджеп Тайип Ердоган съветски газ ПоследниНай-четениЕнергетика 44 Маскиран съветски газ? Идеята на Путин за турски хъб крие подводни камъни Политика 20 „ Търговски сътрудник и непрекъснат противник “: Европа има проблем с Китай Политика 652 Петков: Ако върнат хартиената бюлетина, няма да предлагаме кабинет Хай-тек 1484 Neuralink стартира проби на мозъчни чипове върху хора след 6 месеца Компании 10933 Собственикът на „ Хиполенд “ построява ритейл парк за €15 млн. в Добрич Индустрии 9880 Бизнесът с изнесени услуги в България набъбна с 10 000 души Компании 6702 Rolls-Royce сполучливо тества водороден мотор Крипто 5644 Още две огромни криптокомпании стопират работа Всички новини13:39 Политика 44 „ Търговски сътрудник и непрекъснат противник “: Европа има проблем с КитайОще от ЕнергетикаВиж всичкиНа първо четене: Енергийната комисия забрани на „ Лукойл “ да изнася гориваБългария към този момент е изцяло интегрирана с европейския пазар на токГазът в България нараства с към 19% от четвъртъкЕнергийният министър поддържа динамичен таван на цената на природния газ Източник: economic.bg
Русия доставяше към 40% от синьото гориво на Европейския съюз, до момента в който на 24 февруари Москва не изпрати десетки хиляди бойци в Украйна. Оттогава Западът вкара широкообхватни наказания, в това число върху съветските нефт и газ, понижи покупките си на първични материали от страната и потърси други възможности.
След като детонации – повода за които към момента се проверява – повредиха съветските газопроводи „ Северен поток “ 1 и 2, Путин предложи основаването на газов хъб в Турция, който да надгради южния маршрут за експорт. Без да дава детайлности, той каза, че такова оборудване може да бъде основано относително бързо и предвижда, че клиентите в Европа ще желаят да подпишат контракти. Досега не са поети обществени задължения за това, а съгласно анализатори ще са нужни огромни вложения и доста време.
Путин заприказва за обновяване на газовите доставки, само че по „ Северен поток 2 “ Турски връзки
Путин и турският президент Тайип Ердоган построиха близки връзки през последните години макар спорното минало, помрачено от убийството на съветския дипломат Андрей Карлов в Анкара през 2016 година и свалянето от Турция на съветски аероплан по време на задача в Сирия година по-рано.
Според Анкара в планувания хъб би могъл да се включи Трансанадолският газопровод за природен газ (TANAP), който придвижва азерско гориво до турската граница.
Турция и Азербайджан се споразумяха предишния месец да удвоят потенциала по тръбопровода от сегашните 16 милиарда куб. метра. На 23 ноември ръководителите на съветския „ Газпром “ и азербайджанската държавна енергийна компания Socar, Алексей Милер и Ровшан Наджаф, се срещнаха в Москва. Нито едната, нито другата страна даде детайлности за срещата, само че този месец Русия се съгласи да достави на Азербайджан 1 милиард куб. м газ по нов кратковременен контракт. Срещата „ повдигна някои опасения от страна на пазара “ по отношение на евентуално съглашение за замяна на газ с Русия, който да се изнася за Европа.
С предлагането за турския газов хъб Русия се върна към дългогодишна концепция да добави две тръби към съществуващия газопровод „ Турски поток “, с цел да удвои годишния му потенциал до 63 милиарда куб. м. Това подхожда навръх комбинираните размери, които Русия е продала по разнообразни направления на Австрия, България, Унгария, Италия, Сърбия, Словения и Турция през 2020 година, съгласно данни на „ Газпром “.
Русия доставя газ на Европа по тръбопроводи, минаващи основно през Украйна със скорост от над 40 млн. куб. м дневно. Това е по-малко от половината от количеството, което продаваше на Европейския съюз. Москва към момента доставя газ и на Южна и Източна Европа, в това число на Унгария, през „ Турски поток “.
Съществуващият „ Турски поток “ коства 3.2 милиарда $, а непуснатият газопровод „ Северен поток 2 “ през Балтийско море глътна още 11 милиарда $, поделени сред „ Газпром “ и западните му сътрудници.
Нито „ Газпром “, нито Кремъл дадоха оценка какъв брой би коствало построяването на нов хъб. Дмитрий Песков, представител на Кремъл, отхвърли коментар тази седмица, когато бе запитан дали той може да бъде захранван и с азерски газ.
„ Газпром “ и Socar не дадоха отговор на настояванията на Reuters за коментар.
Има ли интерес Европа от хъб в Турция?
Нуждае ли се Европа от плана, като се има поради решимостта на страните от Европейски Съюз да се откажат от съветския газ в близко бъдеще, попита Алексей Громов от основаната в Москва фондация „ Институт за енергетика и финанси “.
По думите му би било невероятно да се преконфигурират газовите потоци в границите на Европейски Съюз, защото няма съществуващи връзки, които да свържат хипотетичния хъб със Северозападна Европа, която получаваше главно газ през „ Северен поток 1 “.
Износът на Русия за Европа е намалял с 43.4% тази година, а тръбопроводът „ Турски поток “, който минава и през България, работи много под годишния си потенциал от 31.5 милиарда куб. м. Около 60% от потенциала му е необработен след износа тази година на към 10.6 милиарда куб. м газ към 21 ноември. Анализатори в Rystad Energy, пресмятат, че ще са нужни 3-4 години за построяването на сходна скъпа нова инфраструктура.
Дори в случай че може да се построи нов водопровод, кой ще купува този газ? “
Някои считат, че купувачи ще се намерят. Източник от съветския монополист „ Газпром “ счита, че хъбът ще улесни продажбите.
Това няма да е съветски газ, а газ от хъба “, сподели източникът, който не пожела да бъде назван заради чувствителността на въпроса.
Търговски източник в Европа сподели, че Китай, който изпревари Япония и стана най-големият вносител на полутечен природен газ (LNG) в света през 2021 година, към този момент препродава съветски LNG, който не е етикетиран като „ създаден в Москва “. Той разяснява, че е изцяло допустимо купувачите в Южна и Източна Европа въобще да не се интересуват от кое място произлиза втечненият газ.
Отбелязвайки, че Европа не е наложила ембарго върху съветския газ, за разлика от петрола, Александър Грязнов, шеф на S&P Global Ratings, сподели, че европейските страни може да са склонни да купуват от Москва, само че не непосредствено, а посредством медиатори.
Европа е малко евентуално да желае да подписва директни контракти с Руската федерация и по този начин закупуването на свободни размери от спот пазара в Турция ще бъде политически задоволително “, сподели той. Преди това обаче ще са нужни доста пари и време, с цел да бъде построен въпросният хъб.
Алексей Гривач от основания в Москва „ Фонд за национална енергийна сигурност “ разяснява, че хъбът показва благоприятни условия за търговия.
Ако хъбът стартира да работи, ще се отворят големи благоприятни условия за всевъзможни суапови покупко-продажби “, сподели той.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
КОМЕНТАРИ




