Идеята на Брюксел е повече поръчки за индустриите да се

Идеята на Брюксел е повече поръчки за промишленостите да се извършват от европейски компании. Британците се притесняват, че остават отвън играта и потърсиха Нидерландия. Разминавания има и сред Париж и Берлин. Заговори се даже за отсрочване проекта.

Планът на Европейската комисия и нейният ръководител Урсула фон дер Лайен за повече европейско произвеждане и повече поръчки за европейските компании набира остра рецензия измежду доста от страните членки. Планът, наименуван Buy Europe се „ удари “ първо в стената на Англия и получи рецензии от Нидерландия.

Идеята в началото бе стартирана от Париж и бе прегърната с наслада от немската председателка, само че за доста от страните в блока това е прекомерно протекционистично и в един миг може да сътвори големи неприятности. Най-вече в комерсиалните връзки на една Англия, която е отвън Европейски Съюз, с американците, разяснява радио нидерландското BNR радио в своя дежурна икономическа графа.  Британците са срещу, тъй като се притесняват, че предлагането ще ги изключи от присъединяване в обществени търгове.

Според политическия кореспондент на медията Михал ван дер Торн, председателката е в извънредно комплицирана позиция и нищо чудно да ревизира желанията си във времето до мартенския Европейски съвет където водачите на общността ще се срещнат очи в очи в Брюксел и ще обсъдят ограниченията.

Публикуването на проекта е обявено за 26 февруари, само че сигналите от Европейска комисия са, че ще бъде отсрочено. Критики се чуват даже в личната й Европейска комисия. Дори Марио Драги, прочут с фамозния отчет за европейската конкурентоспособност, не е въодушевен.

По своя план проектът би трябвало да надгради Пакта за чиста промишленост, показан преди година и мощно отритнат от огромните индустриални играчи на Европа, измежду които „ Аселор Мирал “. Бизнесът непосредствено съобщи на председателката, че е несъответстващ с проблемите им и не знаят по какъв начин ограниченията ще ги извадят от патовата обстановка.

Недоволството от проекта удря и по отрасловия европейски комисар Стефан Сежурне, най-високопоставеният френски чиновник в Комисията, който е директно виновен за законодателството, написа по тематиката „ Политико “ и показва един противоречив аспект на регулацията - кой би трябвало да се смята за " приближен сътрудник " в снабдяването — като Англия и Япония лобират за необятен обсег. Големите европейски колоси, водени от Германия и Италия, оказват напън върху Брюксел да понижи бюрокрацията и да поддържат комерсиалните канали отворени.

Нидерландия бе потърсена за помощ от Англия, а други страни обявиха терзанията си към този проект още по време на неофициалната среща, извършена в белгийския палат „ Алден Бизен “ в средата на февруари.

Пред сътрудниците си белгийският министър председател Барт Де Вевер също съобщи, че неговата страна, дружно с Франция, Германия и Нидерландия са изправени пред " екзистенциална рецесия " поради затварянето на заводи и намаляващите вложения, високите енергийни разноски, регулации и китайския дъмпинг от незаслужено субсидирани артикули, които заливат европейските пазари. " Всички знаем, че би трябвало да променим курса. И въпреки всичко, от време на време като че ли към момента стоим на мостика на кораба, гледайки хоризонта, без да допираме кормилото ", споделя министър председателят, представен от „ Гардиън “.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща също споделя, че има необятно и споделено схващане по проекта за нуждата от " отбрана и подсилване на избрани браншове ", като защитата, космоса, чистите технологии, квантовия разсъдък, изкуствения разсъдък и платежните системи. " По отношение на европейските желания считам, че има необятно единодушие за нуждата да се употребява в определени стратегически браншове по [пропорционален] и целеустремен метод, " сподели той.

В знак на единение, президентът на Франция Еманюел Макрон от Франция и немският канцлер Фридрих Мерц дойдоха дружно в белгийския палат от XVI век край Лиеж. " Споделяме това чувство за неотложност, че Европа би трябвало да предприеме дейности ", споделя Макрон, а Мерц добавя: " Искаме да създадем този Европейски съюз по-бърз, желаеме да го създадем по-добър и най-много желаеме да подсигуряваме, че имаме конкурентоспособна промишленост в Европа. " Но двамата водачи имат разнообразни визии във връзка с европейските желания. За Макрон европейските желания би трябвало да бъдат ориентирани към избрани стратегически браншове като чисти технологии, химикали, стомана, автомобилна и отбранителна промишленост, " в противоположен случай европейците ще бъдат изместени ". Мерц обаче пази по-агресивната стратегия за дерегулация и търговски покупко-продажби.

Мерц и Макрон също не са съгласни относно дългоочакваното комерсиално съглашение на Европейски Съюз с Меркосур. Докато немският водач прикани за бързо влизане в действие на съглашението с южноамериканските страни, Макрон го отхвърли като " неприятна договорка ".

На белгийска земя водачите чуха Марио Драги и Енрико Лета, двама някогашни италиански министър председатели, които изготвиха отчети за установяване на дневния ред за стопанската система, отбелязва още „ Гардиън “. Според Драги  актуалният стопански международен ред е " мъртъв " и Европа рискува да стане " подчинена, разграничена и деиндустриализирана по едно и също време ".

Тепърва следва да се чуе и мнението на Нидерландия с нейния нов министър ръководител Роб Йетън, който към този момент не се изрече по никакъв начин ласкаво във връзка с американския президент Доналд Тръмп и неговата тарифна политика. В Хага към този момент му направиха остра забележка, че би трябвало да бъде по-отбран във връзка с тематики като европейското произвеждане, търговия и партньорските си връзки със Съединени американски щати. Тепърва той съобщи, че по тези тематики ще води обособени диалози с водачите на страните членки, преди да вземе национално решение в Европейския съвет.

На срещата на върха в Брюксел в края на март към този момент като постоянен министър председател – 38-годишният водач на D66 ще има опцията да се потвърди за първи път публично на европейската сцена. На Европейския съвет ще чуе и от първа ръка визията на Фон дер Лайен за това по какъв начин схваща схващането за  „ Една Европа, една пазарна пътна карта и проект за деяние “, в който се обрисуват промени в области като понижаване на административната тежест и освобождение на частен и обществен капитал, с цел да се помогне на европейските започващи предприятия да се разрастват. Лидерите ще гласоподават проекта, когато се срещнат още веднъж преди лятото.

Ако не всички 27 страни се съгласят по някои въпроси, Европейски Съюз ще прибегне до така наречен „ засилено съдействие “ – по-малки групи от страни членки, които работят по-бързо във връзка с политическите оферти. Въпреки че някои водачи са го подкрепяли и преди, то значително е било избягвано и е било несъмнено като разграничително.

„ Разговорите за засилено съдействие биха могли да бъдат мотивиращ фактор за привличането на държавите-членки “, декларирал пред „ Политико “ по-рано посланик от европейска страна, който поискал да остане неизвестен, с цел да може да приказва за поверителни полемики. Дипломатът обяснил, че малко на брой столици биха желали да рискуват да останат обратно във връзка с ограниченията за поощряване на просперитета, даже и да имат опасения във връзка с избрани аспекти на тези политики.