Планът на президента на САЩ Доналд Тръмп за поемане на

Планът на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за вдишване на надзор върху Венецуела и за възобновление на нейната петролна промишленост след залавянето на президента Николас Мадуро среща съществени политически, стопански и правни трудности и не се чака да има неотложен резултат върху цените на петрола, сочат разбори на Асошиейтед прес и Ройтерс, представени от Българска телеграфна агенция.

Според АП венецуелската петролна промишленост е в тежко положение след години на пренебрегване, корупция и интернационалните наказания, като актуалното произвеждане е към 1,1 млн. барела на ден, по отношение на 3,5 млн. барела на ден през 1999 година Някои анализатори позволяват, че при удобни условия добивът може да бъде подсилен или утроен, само че това би изисквало време и огромни вложения.

Дори при оптимистичен сюжет увеличението на производството няма да стане бързо, защото за повишаване от към 1 млн. барела на ден до 4 млн. барела на ден ще са нужни почти 10 години и вложения от към 100 милиарда $, по думите на специалиста Франсиско Моналди от Университета " Райс ", се показва в разбора на АП.

Ройтерс от своя страна акцентира, че пазарите са изправени пред нов прилив на геополитически риск след залавянето на Мадуро, като е допустимо в кратковременен проект да се следи бягство към " активи убежища ", откакто търговията се възобнови. Агенцията отбелязва, че пазарите са били затворени по време на събитията, само че в края на 2025 година американските и международните акции са били покрай рекордни стойности след двуцифрени годишни растежи.

Цената на петрола се е повишила над 62 $ за барел през декември, когато Съединени американски щати са блокирали глобени танкери от и към Венецуела, само че от този момент се е нормализирала към 60-61 $ за барел, написа Ройтерс. Анализатори, представени от организацията, считат, че въпреки капацитетът на страната да е забележителен, ще са нужни години, с цел да се реализира значителен растеж на добива.

АП подчертава върху обстоятелството, че Венецуела разполага с най-големите потвърдени петролни запаси в света - към 303 милиарда барела, което съставлява почти 17 на 100 от международните ресурси, само че все пак сега страната създава под 1 на 100 от световния рандеман на необработен нефт. Единствената американска компания със обилни интервенции в страната е " Шеврон " (Chevron), която добива към 250 000 барела на ден посредством взаимни предприятия с държавната " Петролеос де Венесуела " (Petroleos de Venezuela, PDVSA).

И двете организации показват, че основен проблем остава политическата неустановеност. Според AP американските компании биха вложили съществено едвам след определяне на постоянен режим и ясни договорни условия, като се напомня, че през 2007 година държавното управление на Уго Чавес национализира огромна част от петролния бранш, което докара до евакуиране на компании като " Ексън Мобил " (Exxon Mobil) и КонкоФилипс (ConocoPhillips).

Ройтерс прибавя, че евентуалните вложители ще би трябвало да се оправят и с въпроси, свързани със сигурността, рушащата се инфраструктура, легитимността на американската интервенция по задържането на Мадуро и риска от дълготрайна неустойчивост. Агенцията цитира и оценки, че вероятно по-стабилна и продуктивна Венецуела би могла в дълготраен проект да способства за световния напредък посредством увеличени доставки на нефт, само че единствено при съществуване на политическа непоклатимост и обилни вложения.

По отношение на правната страна АП отбелязва, че поемането на надзор върху венецуелските запаси повдига въпроса кой има право върху петрола, като съгласно специалисти интернационалното право лимитира опциите една външна мощ да се облагодетелства от ресурсите на друга страна.

Двете организации обобщават, че въпреки Венецуела да има капацитет да се трансформира още веднъж във значим участник на международния петролен пазар, процесът ще бъде муден, безценен и мощно подвластен от политическото развиване в страната и от реакцията на интернационалните пазари.

На този декор Каракас има към 60 милиарда $ неплатени отговорности по държавни облигации (т. нар дефолт), а общият размер на външния ѝ дълг - в това число отговорности на държавната петролна компания " Петролеос де Венесуела ", двустранни заеми и арбитражни решения - се прави оценка на 150-170 милиарда $. По данни на Международния валутен фонд номиналният Брутният вътрешен продукт на страната за 2025 година възлиза на 82,8 милиарда $, което значи съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт от 180-200 на 100.

Въпреки това, в течение на 2025 година, облигациите по държавния дълг на страната нарастнаха съвсем двойно, само че все пак те не престават да се търгуват надалеч под номиналната си стойност (стойност при издаване на дълговите книжа) - едвам 27-32 цента за $, се показва в различен разбор на Ройтерс.

Според специалисти на Ситигруп (Citigroup) за възобновяване на устойчивостта на дълга ще е належащо понижение на главницата с най-малко 50 на 100. При базов сюжет те правят оценка чистата сегашна стойност на възможна договорка на към 45 цента за $, като при използването на спомагателни принадлежности, свързани с цените на петрола, възобновяване може да доближи приближи 50 цента за $.