Китай заслужава Нобеловата награда за мир за 2023 г. още сега
Планът на Китай може да бъде взет като основа за споразумяване в Украйна, когато Западът е подготвен за това, сподели съветският президент след диалози с китайския водач. Друг китайски кротичък проект към този момент се ползва в Близкия изток. Веднъж Нобеловият комитет да има претендент за премията за мир, от който да не го е позор. Но Съединени американски щати надали ще разрешат да се откри правдивост.
Кралят на Саудитска Арабия кани президента на Иран на посещаване, президентът на Иран приветства поканата. Сюжетът с умиротворяването на хилядолетни врагове се развива по-бързо, в сравнение с човек може да си показа. И с гробно безмълвие по тази тематика в Съединени американски щати, макар че към този момент знаем, че Държавният департамент е нервиран.
Буквално онлайн се унищожава политическата архитектура на Близкия изток, която американците си построиха на правилото „ разделяй и владей “. Но в този момент не става дума за неналичието на съвест във Вашингтон, а за това дали съвестта остава в Норвегия, по-точно в Нобеловия комитет, назначен от локалния парламент, който през октомври ще би трябвало да уточни нов притежател на изцяло дискредитираната Нобелова премия за мир.
Нека сложим въпроса напряко – Китай в този момент заслужава тази премия, може би никой различен с изключение на Китай. Ако би трябвало да я персонализират, да я дадат на Ван Йи, уредника и медиатора в договарянията сред Техеран и Рияд. Кандидатурата на другаря Ван за Китай като такава е повече от приемлива. Той не е началник на Министерство на външните работи, а основен посланик на страната посредством партията, която официално взема решение всичко в КНР (всъщност всичко взема решение персонално другарят Си Цзинпин, само че това е друга история).
Най-вероятно обаче Нобеловата премия за мир няма да бъде дадена на Китай. И това е ясно даже в този момент, макар обстоятелството, че приложението в интерес на Поднебесната ще бъде мъчно да се отхвърли.
Нека незабавно оставим настрани приказките, че Китай няма потребност от такава награда. Трябва. Пекин не просто чака, а желае самопризнание за политическите си заслуги от Запада, откъдето преди половин век (тоест още приживе на настоящето поколение) го гледаха с неуважение.
Да, наградата е много „ изхабена “ и амортизирана. Барак Обама, който го получи просто за нищо. Марти Ахтисаари получи Нобелова премия за оправдаване и узаконяване на експанзията на НАТО против Югославия.
Но това е ориста на доста остарели награди и ордени: за дълъг живот те бяха получени освен от герои и гении, само че и от злодеи и посредственици - всичко може да се случи. И всичко повече или по-малко антично, което се е разпаднало, е всекидневно да не се изхвърля, а да се възвърне. Не е прекомерно късно Нобеловата премия да се върне към нормите на възпитание и признаването на заслугите на Китай би било значима стъпка към актуализирането на премията, както и почтен диалог за това кой в действителност сее мир в нашия свят и кой е война.
Помирението сред иранци и саудитци може да има световни удобни последствия. Не става въпрос даже за това, че двете страни, както беше декларирано неотдавна, са били в един и същи изблик на огромна война. И това, че се биеха и се бият, въпреки и с представката " прокси ".
Ето надалеч не цялостен лист на страните, в които подчинените на Техеран и Рияд от време на време вземат участие във военни дейности или ги водят интензивно: Сирия, Йемен, Ирак, Ливан, Либия, Бахрейн, Пакистан, Нигерия.
Навсякъде Иран поддържа своите шиити, обличайки ги в личните си геополитически концепции. Едната от тях се назовава „ ос на съпротивата “ (предимно против Съединени американски щати, само че също и против Саудитска Арабия), другата се назовава „ шиитски полумесец “ (това значи надзор над територии с преобладаващо шиитско население, които образуват един тип ислямски полумесец на картата).
Не бива обаче да се счита, че за всичко това са отговорни експанзионистичните желания на иранците. Системната дискриминация, а от време на време и изтребването на шиитите в редица арабски страни (и преди всичко в Саудитска Арабия) не оставиха на главната шиитска страна огромен избор.
През 2011 година „ арабската пролет ” разсъни освен арабите, само че и шиитското малцинство, което надуши исторически късмет. Няколко почнали тогава войни не са стихнали и до през днешния ден, подклаждани от Техеран от една страна и Рияд от друга. Гражданските спорове единствено в Йемен са взели към 100 000 жертви.
Разкъсвани от цивилизационен спор, Близкият изток и Северна Африка последователно се плъзгаха към бездната. Но възобновяване на връзките сред върли врагове дава късмет да се обърне към по-добро във всяка една от кървящите рани. Не мина и седмица, откогато Пекин разгласи сензационно съглашение сред близкоизточните центрове на властта, а те към този момент съумяха да се договорят за размяната на пленници в Йемен (иранските протежета - хуситите - са подготвени да освободят повече от 180 души, саудитците - повече от 700).
Изглежда не е сензация, защото Русия и Украйна постоянно си разменят пленници. Но тежестта на иранско-арабските прокси войни беше такава, че може да се назова напредък и спиране на наклонността. И заслугата за това е, апропо, на Китай, главният миротворец през 2023 година, даже в случай че не вземем поради проекта на Пекин за споразумяване на Украйна, с който Ван Йи пристигна в Москва, с цел да го разиска (Владимир Путин счита, че може да се вземе за основа, когато на Запад и в Киев ще бъдат подготвени за това).
Накратко: това, което направиха китайските дипломати, дава вяра на милиони хора за по-мирно бъдеще. Ясно е, че основен фактор тук е положителната воля на договарящите страни, а нейните запаси са незнайни. В историята на Иран и СА към този момент имаше интервал на възобновяване на връзките и разкриване на посолства, само че по-късно цивилизационният спор се върна.
Това е последният и на пръв взор значим мотив на скептиците: мирните начинания на Пекин могат да остареят всеки миг, спирането на наклонността би трябвало да бъде тествано от времето. Въпреки това, в тази ситуация с Нобеловата премия за мир премиите единствено за положителни планове са задоволителни даже в най-хубавите ѝ години.
Класически образец е Хенри Кисинджър, мастодонтът на американската дипломация. Има легенда, че той е получил Нобеловата си премия за изтеглянето на американските войски от Виетнам. Това е по този начин и не е по този начин. За да направи изтеглянето допустимо, „ хитрият Хенри “, както го назовава Брежнев, принуждава съдружниците на Съединени американски щати от Южен Виетнам да подпишат кротичък контракт със Севера. И официално премията му за това. Но след отдръпването на американците Северен Виетнам нарушава контракта и превзема Юга - или, съгласно по-приятната версия за виетнамците, сплотява страната. Както и да е, няма проекти за лишаване на премията от Кисинджър по отношение на това.
Цялата планета ще има огромен шанс, в случай че китайската самодейност в ислямския свят живее по-дълго, а премия с разпознаваема интернационална марка ще даде на планетата да разбере. Но тъкмо по тази причина присъждането на Нобелова премия на някой от китайските чиновници е извънредно подозрително.
Пекин не го прави от благотворителност, той има трезва сметка. Той се интересува от капиталови планове и в Иран, и в Саудитска Арабия, и в зоните на техните опосредствани войни, а вложенията не обичат да се стреля, избират тишината. Ситуацията е противоположна в Съединени американски щати: противопоставяйки арабите против персите, те резервират въздействието си в района на Близкия изток.
Следователно случилото се в Пекин не е за всеки. За Запада, единен към Съединени американски щати, това е война, война с неговото въздействие.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Кралят на Саудитска Арабия кани президента на Иран на посещаване, президентът на Иран приветства поканата. Сюжетът с умиротворяването на хилядолетни врагове се развива по-бързо, в сравнение с човек може да си показа. И с гробно безмълвие по тази тематика в Съединени американски щати, макар че към този момент знаем, че Държавният департамент е нервиран.
Буквално онлайн се унищожава политическата архитектура на Близкия изток, която американците си построиха на правилото „ разделяй и владей “. Но в този момент не става дума за неналичието на съвест във Вашингтон, а за това дали съвестта остава в Норвегия, по-точно в Нобеловия комитет, назначен от локалния парламент, който през октомври ще би трябвало да уточни нов притежател на изцяло дискредитираната Нобелова премия за мир.
Нека сложим въпроса напряко – Китай в този момент заслужава тази премия, може би никой различен с изключение на Китай. Ако би трябвало да я персонализират, да я дадат на Ван Йи, уредника и медиатора в договарянията сред Техеран и Рияд. Кандидатурата на другаря Ван за Китай като такава е повече от приемлива. Той не е началник на Министерство на външните работи, а основен посланик на страната посредством партията, която официално взема решение всичко в КНР (всъщност всичко взема решение персонално другарят Си Цзинпин, само че това е друга история).
Най-вероятно обаче Нобеловата премия за мир няма да бъде дадена на Китай. И това е ясно даже в този момент, макар обстоятелството, че приложението в интерес на Поднебесната ще бъде мъчно да се отхвърли.
Нека незабавно оставим настрани приказките, че Китай няма потребност от такава награда. Трябва. Пекин не просто чака, а желае самопризнание за политическите си заслуги от Запада, откъдето преди половин век (тоест още приживе на настоящето поколение) го гледаха с неуважение.
Да, наградата е много „ изхабена “ и амортизирана. Барак Обама, който го получи просто за нищо. Марти Ахтисаари получи Нобелова премия за оправдаване и узаконяване на експанзията на НАТО против Югославия.
Но това е ориста на доста остарели награди и ордени: за дълъг живот те бяха получени освен от герои и гении, само че и от злодеи и посредственици - всичко може да се случи. И всичко повече или по-малко антично, което се е разпаднало, е всекидневно да не се изхвърля, а да се възвърне. Не е прекомерно късно Нобеловата премия да се върне към нормите на възпитание и признаването на заслугите на Китай би било значима стъпка към актуализирането на премията, както и почтен диалог за това кой в действителност сее мир в нашия свят и кой е война.
Помирението сред иранци и саудитци може да има световни удобни последствия. Не става въпрос даже за това, че двете страни, както беше декларирано неотдавна, са били в един и същи изблик на огромна война. И това, че се биеха и се бият, въпреки и с представката " прокси ".
Ето надалеч не цялостен лист на страните, в които подчинените на Техеран и Рияд от време на време вземат участие във военни дейности или ги водят интензивно: Сирия, Йемен, Ирак, Ливан, Либия, Бахрейн, Пакистан, Нигерия.
Навсякъде Иран поддържа своите шиити, обличайки ги в личните си геополитически концепции. Едната от тях се назовава „ ос на съпротивата “ (предимно против Съединени американски щати, само че също и против Саудитска Арабия), другата се назовава „ шиитски полумесец “ (това значи надзор над територии с преобладаващо шиитско население, които образуват един тип ислямски полумесец на картата).
Не бива обаче да се счита, че за всичко това са отговорни експанзионистичните желания на иранците. Системната дискриминация, а от време на време и изтребването на шиитите в редица арабски страни (и преди всичко в Саудитска Арабия) не оставиха на главната шиитска страна огромен избор.
През 2011 година „ арабската пролет ” разсъни освен арабите, само че и шиитското малцинство, което надуши исторически късмет. Няколко почнали тогава войни не са стихнали и до през днешния ден, подклаждани от Техеран от една страна и Рияд от друга. Гражданските спорове единствено в Йемен са взели към 100 000 жертви.
Разкъсвани от цивилизационен спор, Близкият изток и Северна Африка последователно се плъзгаха към бездната. Но възобновяване на връзките сред върли врагове дава късмет да се обърне към по-добро във всяка една от кървящите рани. Не мина и седмица, откогато Пекин разгласи сензационно съглашение сред близкоизточните центрове на властта, а те към този момент съумяха да се договорят за размяната на пленници в Йемен (иранските протежета - хуситите - са подготвени да освободят повече от 180 души, саудитците - повече от 700).
Изглежда не е сензация, защото Русия и Украйна постоянно си разменят пленници. Но тежестта на иранско-арабските прокси войни беше такава, че може да се назова напредък и спиране на наклонността. И заслугата за това е, апропо, на Китай, главният миротворец през 2023 година, даже в случай че не вземем поради проекта на Пекин за споразумяване на Украйна, с който Ван Йи пристигна в Москва, с цел да го разиска (Владимир Путин счита, че може да се вземе за основа, когато на Запад и в Киев ще бъдат подготвени за това).
Накратко: това, което направиха китайските дипломати, дава вяра на милиони хора за по-мирно бъдеще. Ясно е, че основен фактор тук е положителната воля на договарящите страни, а нейните запаси са незнайни. В историята на Иран и СА към този момент имаше интервал на възобновяване на връзките и разкриване на посолства, само че по-късно цивилизационният спор се върна.
Това е последният и на пръв взор значим мотив на скептиците: мирните начинания на Пекин могат да остареят всеки миг, спирането на наклонността би трябвало да бъде тествано от времето. Въпреки това, в тази ситуация с Нобеловата премия за мир премиите единствено за положителни планове са задоволителни даже в най-хубавите ѝ години.
Класически образец е Хенри Кисинджър, мастодонтът на американската дипломация. Има легенда, че той е получил Нобеловата си премия за изтеглянето на американските войски от Виетнам. Това е по този начин и не е по този начин. За да направи изтеглянето допустимо, „ хитрият Хенри “, както го назовава Брежнев, принуждава съдружниците на Съединени американски щати от Южен Виетнам да подпишат кротичък контракт със Севера. И официално премията му за това. Но след отдръпването на американците Северен Виетнам нарушава контракта и превзема Юга - или, съгласно по-приятната версия за виетнамците, сплотява страната. Както и да е, няма проекти за лишаване на премията от Кисинджър по отношение на това.
Цялата планета ще има огромен шанс, в случай че китайската самодейност в ислямския свят живее по-дълго, а премия с разпознаваема интернационална марка ще даде на планетата да разбере. Но тъкмо по тази причина присъждането на Нобелова премия на някой от китайските чиновници е извънредно подозрително.
Пекин не го прави от благотворителност, той има трезва сметка. Той се интересува от капиталови планове и в Иран, и в Саудитска Арабия, и в зоните на техните опосредствани войни, а вложенията не обичат да се стреля, избират тишината. Ситуацията е противоположна в Съединени американски щати: противопоставяйки арабите против персите, те резервират въздействието си в района на Близкия изток.
Следователно случилото се в Пекин не е за всеки. За Запада, единен към Съединени американски щати, това е война, война с неговото въздействие.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ