Израел получи последно предупреждение
Пламналата израелско-палестинска война визира цялата международна общественост – без значение кой на кого симпатизира и какъв брой надалеч е от Ивицата Газа. Защото не се занимаваме единствено с една (макар и най-старата) от горещите точки в света, а с проблем, който в действителност може да взриви целия свят. И нито спорът в Украйна, нито хипотетичната война за Тайван не могат да се съпоставят с него по централизация на несъгласия и мащаб на закани.
Първо равнище: израелско-палестинско. В отговор на офанзивата на палестинския ХАМАС, Израел в този момент нанася удари по Ивицата Газа, откакто преди този момент прекъсна доставките на вода, газ и електричество. И той се готви да стартира наземна интервенция за да унищожи освен инфраструктурата и военната мощност на ХАМАС, само че и организацията като такава. Но това е невероятно да се направи: ХАМАС от дълго време се трансформира освен в държавното управление, само че и в организационната конструкция на палестинците в Газа. Около три милиона палестинци живеят на това малко парче земя и с цел да унищожи ХАМАС, Израел би трябвало или да изравни Газа със земята, или да принуди всички палестинци да избягат в прилежащ Египет. Нито едното, нито другото е физически невероятно - макар че Газа живее от десетилетия в режим на огромен концентрационен лагер (блокиран и изцяло подвластен от Израел), палестинците няма да изоставен там даже и под килимени бомбардировки. Израел също няма да може да ги изгони със мощ или да сложи Газа под боен надзор. Сухопътна интервенция, в случай че стартира, ще коства на еврейската страна големи жертви (в градски битки), а цялостното военно предимство, както демонстрираха събитията от 7 октомври, към този момент не е решаващо за триумфа.
И по този начин, до момента в който министър председателят Нетаняху в този момент заплашва ХАМАС с ужаси и твърди, че като възмездие „ ние ще променим Близкия изток “, възможностите Израел да се ангажира с пълноценна, широкомащабна, краткосрочна военна инвазия в Газа наподобява слаба. Не единствено тъй като в реалност Израел няма способността да унищожи ХАМАС, само че и тъй като една военна интервенция би провокирала ескалация на спора. И това ще се прояви освен в офанзива против Израел от север от ливанската „ Хизбулла “, само че и в това, че израелско-палестинският спор ще стане израелско-арабски. Тоест това, което беше в началото.
И това е второто равнище. Израел, несъмнено, може да се пробва да бомбардира палестинците в каменната епоха, само че доста хиляди и по-късно десетки хиляди цивилни жертви в Газа ще доведат до детонация на отвращение на арабските улици в Близкия изток и ще принудят държавните управления от района да трансформират политиката си освен по отношение на Израел, само че и да изискат Съединените щати да спрат израелската военна машина. Всички старания, положени през последните години за определяне на връзки сред Израел и обособени арабски страни, ще бъдат унищожени. Освен това опитът за очистване на Газа, наред с експлоадирането на конфликти в Йерусалим и на Западния бряг на река Йордан и военните дейности с „ Хизбулла “ на територията на Ливан, ще засилва третото равнище на спора - израелско-ислямското. Целият милиард и половина мюсюлмански свят ще изиска да отбрани палестинците и Ал-Кудс - Йерусалим, заветен за всички вярващи. При достигането на това трето равнище на спор нараства опасността от въвличането на Иран, освен като районна мощ, само че и като кандидат за мястото на основния бранител на исляма в целия свят.
Противно на всички спекулации, актуалната офанзива на ХАМАС не е предизвикана от Техеран - имаме работа с въстание на пандизчии от концентрационни лагери, т.е. тези, които нямат какво да губят и които са изтощени от непрекъснато оскърбление, взаимозависимост от порядък по-силен зложелател и безизходност. Иран не се нуждае от война с Израел в този момент - тъкмо както Израел не се нуждае от война с Иран (въпреки че в израелското управление има последователи на нахлуване против Иран, само че те желаят да го създадат с нечии други, американски ръце - което Вашингтон несъмнено няма да посмее да го направи). Но заплахата от израелско-палестинския проблем е, че заради своята многопластовост и занемаряване, той е изпълнен с неконтролируеми сюжети. В последна сметка трите равнища, посочени нагоре, не го изчерпват, макар че самите те могат, в случай че ескалират, да доведат до пълномащабна война сред няколко страни в района, в това число потреблението на нуклеарни оръжия (от Израел - другите страни не разполагат с такива ). Но израелско-палестинският проблем не се лимитира до тези три равнища.
В него има и четвърто равнище – това е спорът сред Изтока и Запада или Запада и Глобалния Юг. Израел е не просто създание, само че и част от Запада – по-точно неговият англосаксонски авангард. Израел не е елементарна страна, а в действителност 51-вият американски щат в Близкия изток и привилегирована страна. Всички схващат, че воюването с Израел е еднакво на воюване с Щатите. Но казусът е, че световното владичество на Съединени американски щати към този момент е разтърсено (и наклонността несъмнено е отрицателна за Щатите). А дружно с това и господството на Израел в района е разтърсено – нито атомната бомба, нито софтуерното предимство, нито умелата агитация към този момент не могат да обезпечат неговата сигурност и битие в средносрочен проект.
Защото днешният Израел изцяло нахално и безнаказано (ако приказваме за подобен обичан инструмент на Запада като санкциите) потъпква всички права на палестинците (строи лична страна на техните земи и не желае да им даде правото да основават техните собствени), могат да съществуват единствено в ерата на американското владичество (и преди този момент в ерата на съветско-американската конфронтация). Тази епоха във всеки случай не може да продължи постоянно, само че може да се употребява за решение на палестинския проблем. Намирането на това решение беше в полза на Израел, тъй като по този метод можеше да предотврати настъпването на времена, в които щеше да остане самичък с арабите към себе си, т.е. да бъде жертван. Израел обаче не искаше да признае очертаващата се действителност и да огледа почтено на нейните вероятности - и не разреши основаването на палестинска страна, а самият той не искаше да стане страна на два народа (не се отхвърли от правилото на чисто еврейска национална страна, което прави палестинците пълноправни граждани). Самият Израел се обрече на проваляне в краткосрочна историческа вероятност - и даже в този момент продължава да приказва за своите съперници като за " терористи " и " зверове в човешки облик ", т.е. отхвърля да признае своята отговорност за десетилетията на оскърбление на палестинския народ.
И тези унижения ни припомнят и за петото, най-сериозно равнище на премерване на израелско-палестинския спор – есхатологичното. Борбата за Ерусалим беше квинтесенцията на международната история през по-голямата част от нашата епоха - и в този момент свещеният град остава в центъра на световните несъгласия. И не просто остава: светът навлезе в интервал на огромни трансформации, смяна в целия международен ред. Половинхилядолетният интервал на западно владичество завършва – идват и се образуват нови времена и нови правила. Във всеки случай палестинският въпрос няма да може да остане в предходния си, неуреден, провесен тип - той или ще детонира, или действително ще стартира да се взема решение, преставайки да бъде световен камина с постоянно тлеещи въглени.
Превод: В. Сергее в
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Първо равнище: израелско-палестинско. В отговор на офанзивата на палестинския ХАМАС, Израел в този момент нанася удари по Ивицата Газа, откакто преди този момент прекъсна доставките на вода, газ и електричество. И той се готви да стартира наземна интервенция за да унищожи освен инфраструктурата и военната мощност на ХАМАС, само че и организацията като такава. Но това е невероятно да се направи: ХАМАС от дълго време се трансформира освен в държавното управление, само че и в организационната конструкция на палестинците в Газа. Около три милиона палестинци живеят на това малко парче земя и с цел да унищожи ХАМАС, Израел би трябвало или да изравни Газа със земята, или да принуди всички палестинци да избягат в прилежащ Египет. Нито едното, нито другото е физически невероятно - макар че Газа живее от десетилетия в режим на огромен концентрационен лагер (блокиран и изцяло подвластен от Израел), палестинците няма да изоставен там даже и под килимени бомбардировки. Израел също няма да може да ги изгони със мощ или да сложи Газа под боен надзор. Сухопътна интервенция, в случай че стартира, ще коства на еврейската страна големи жертви (в градски битки), а цялостното военно предимство, както демонстрираха събитията от 7 октомври, към този момент не е решаващо за триумфа.
И по този начин, до момента в който министър председателят Нетаняху в този момент заплашва ХАМАС с ужаси и твърди, че като възмездие „ ние ще променим Близкия изток “, възможностите Израел да се ангажира с пълноценна, широкомащабна, краткосрочна военна инвазия в Газа наподобява слаба. Не единствено тъй като в реалност Израел няма способността да унищожи ХАМАС, само че и тъй като една военна интервенция би провокирала ескалация на спора. И това ще се прояви освен в офанзива против Израел от север от ливанската „ Хизбулла “, само че и в това, че израелско-палестинският спор ще стане израелско-арабски. Тоест това, което беше в началото.
И това е второто равнище. Израел, несъмнено, може да се пробва да бомбардира палестинците в каменната епоха, само че доста хиляди и по-късно десетки хиляди цивилни жертви в Газа ще доведат до детонация на отвращение на арабските улици в Близкия изток и ще принудят държавните управления от района да трансформират политиката си освен по отношение на Израел, само че и да изискат Съединените щати да спрат израелската военна машина. Всички старания, положени през последните години за определяне на връзки сред Израел и обособени арабски страни, ще бъдат унищожени. Освен това опитът за очистване на Газа, наред с експлоадирането на конфликти в Йерусалим и на Западния бряг на река Йордан и военните дейности с „ Хизбулла “ на територията на Ливан, ще засилва третото равнище на спора - израелско-ислямското. Целият милиард и половина мюсюлмански свят ще изиска да отбрани палестинците и Ал-Кудс - Йерусалим, заветен за всички вярващи. При достигането на това трето равнище на спор нараства опасността от въвличането на Иран, освен като районна мощ, само че и като кандидат за мястото на основния бранител на исляма в целия свят.
Противно на всички спекулации, актуалната офанзива на ХАМАС не е предизвикана от Техеран - имаме работа с въстание на пандизчии от концентрационни лагери, т.е. тези, които нямат какво да губят и които са изтощени от непрекъснато оскърбление, взаимозависимост от порядък по-силен зложелател и безизходност. Иран не се нуждае от война с Израел в този момент - тъкмо както Израел не се нуждае от война с Иран (въпреки че в израелското управление има последователи на нахлуване против Иран, само че те желаят да го създадат с нечии други, американски ръце - което Вашингтон несъмнено няма да посмее да го направи). Но заплахата от израелско-палестинския проблем е, че заради своята многопластовост и занемаряване, той е изпълнен с неконтролируеми сюжети. В последна сметка трите равнища, посочени нагоре, не го изчерпват, макар че самите те могат, в случай че ескалират, да доведат до пълномащабна война сред няколко страни в района, в това число потреблението на нуклеарни оръжия (от Израел - другите страни не разполагат с такива ). Но израелско-палестинският проблем не се лимитира до тези три равнища.
В него има и четвърто равнище – това е спорът сред Изтока и Запада или Запада и Глобалния Юг. Израел е не просто създание, само че и част от Запада – по-точно неговият англосаксонски авангард. Израел не е елементарна страна, а в действителност 51-вият американски щат в Близкия изток и привилегирована страна. Всички схващат, че воюването с Израел е еднакво на воюване с Щатите. Но казусът е, че световното владичество на Съединени американски щати към този момент е разтърсено (и наклонността несъмнено е отрицателна за Щатите). А дружно с това и господството на Израел в района е разтърсено – нито атомната бомба, нито софтуерното предимство, нито умелата агитация към този момент не могат да обезпечат неговата сигурност и битие в средносрочен проект.
Защото днешният Израел изцяло нахално и безнаказано (ако приказваме за подобен обичан инструмент на Запада като санкциите) потъпква всички права на палестинците (строи лична страна на техните земи и не желае да им даде правото да основават техните собствени), могат да съществуват единствено в ерата на американското владичество (и преди този момент в ерата на съветско-американската конфронтация). Тази епоха във всеки случай не може да продължи постоянно, само че може да се употребява за решение на палестинския проблем. Намирането на това решение беше в полза на Израел, тъй като по този метод можеше да предотврати настъпването на времена, в които щеше да остане самичък с арабите към себе си, т.е. да бъде жертван. Израел обаче не искаше да признае очертаващата се действителност и да огледа почтено на нейните вероятности - и не разреши основаването на палестинска страна, а самият той не искаше да стане страна на два народа (не се отхвърли от правилото на чисто еврейска национална страна, което прави палестинците пълноправни граждани). Самият Израел се обрече на проваляне в краткосрочна историческа вероятност - и даже в този момент продължава да приказва за своите съперници като за " терористи " и " зверове в човешки облик ", т.е. отхвърля да признае своята отговорност за десетилетията на оскърбление на палестинския народ.
И тези унижения ни припомнят и за петото, най-сериозно равнище на премерване на израелско-палестинския спор – есхатологичното. Борбата за Ерусалим беше квинтесенцията на международната история през по-голямата част от нашата епоха - и в този момент свещеният град остава в центъра на световните несъгласия. И не просто остава: светът навлезе в интервал на огромни трансформации, смяна в целия международен ред. Половинхилядолетният интервал на западно владичество завършва – идват и се образуват нови времена и нови правила. Във всеки случай палестинският въпрос няма да може да остане в предходния си, неуреден, провесен тип - той или ще детонира, или действително ще стартира да се взема решение, преставайки да бъде световен камина с постоянно тлеещи въглени.
Превод: В. Сергее в
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ