Пламен Константинов: Тандемът Пранди - Желязков е абсолютно ненужна галимация!
Пламен Константинов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . През тази година българският треньор ликува с купата в Русия с волейболния отбор на Локомотив (Новосибирск) и бе коронясан за треньор №1 в локалната лига. Фенове и експерти оцениха уместно, че без огромни звезди тимът стигна първи върха в клубното състезание, което се конкурира с италианското и полското за номер 1 в света.
- Казваме „ здравей “ на първенеца на Русия Пламен Константинов! Как си? Как върви животът ти в интервала на ограничавания поради пандемията?
- Предполагам като на всички хора. Изкарах една карантина след връщането ми от Русия и в този момент дилемите, които цяла година не мога да ги свърша, заради отсъствието ми от България, се пробвам да свърша всичко в границите на месец-два, до момента в който стартират новото състезание и новата подготовка.
- Следиш ли ситуацията в Русия? Поддържаш ли връзка с играчите, с щаба?
- Да, проследявам ситуацията, с играчите също. Имаме непрекъснат контакт и с медицинския ни щаб в Русия, и с управлението. И там обстановката доста постоянно се трансформира. Мисля, че в общи линии и в България е сходна ситуацията. Всяка заповед е предпоследна – като в армията. На всеки два-три дни има някакво ново предписание. Изглежда, че целият сезон и изобщо годината ще би трябвало да се наместваме в последния миг според от обстановката.
@@@
- Кажи нещо за климата в Новосибирск – може би е толкоз студено, че на ковид му е напряко удобно там…
- В интерес на истината това е един от регионите с най-големи температурни амплитуди. Това е по-големият проблем за привикване. Лятото е доста топло, дори преди няколко дни имаше температури от порядъка на 36-37 градуса. Тъй като е низина, зимата доста елементарно проникват от север ветрове и естествено от време на време температурите падат до -40 градуса. Това е особеното на Сибир – огромните температурни амплитуди. Иначе като географско разположение сме повече в южната част на Сибир.
- Новосибирск е на близо 3 000 км по въздух от Москва, допускам има и часова разлика със столицата. Как се справяте с дългите пътувания за гостувания? Има ли някаква специфичност, нещо по-нестандартно, което вършиме през сезона? Във футбола да вземем за пример доста тимове недоволстваха, когато се появи отбор от Сибир в елита.
- В интерес на истината не са толкоз огромен проблем пътуванията, колкото часовата разлика. Поне за мен, а мисля, че и за състезателите най-големият проблем са четирите часа разлика с Москва. Това е най-неудобно, изключително когато играеш европейски шампионати. Много постоянно европейските тимове поставят късно мачовете в Шампионска лига или в другите купи на Европа. Примерно, в случай че играеш в Европа от 20 часа, при шест часа разлика с Новосибирск, се получава, че мачът ти стартира в 2 през нощта. Това фактически е по-големият проблем. С пътуванията се оправяме. Новосибирск е централно летище на Сибир и оттова има във всички направления директни полети съвсем за всички градове. Летим непосредствено съвсем за всички дестинации. Не е подобен проблем с пътуванията.
- Коронясаха ви за първенци след края на постоянния сезон без плейофи – по какъв начин се одобри това решение? В България да вземем за пример имаше единствено два недоволни клуба в същата ситуация…
- В България разликата е, че не приключи постоянният сезон. При нас постоянният сезон се изигра напълно и въз основата на него имаше допитване на клубовете. Така от 14 клуба, 13 на практика одобриха, че това е класирането в шампионата. Стигна се до решението да не се играе финалната шестица, на която ние също трябваше да сме домакини, като спечелили постоянния сезон. Но другите проблеми в другите страни… Например в Полша постоянният сезон при мъжете не беше приключил и не излъчиха първенец. При дамите постоянният сезон беше приключил и излъчиха първенец. Взе се решение в множеството страни да се разгласи първенец, а в случай че не завършил, да не се афишира първенец. Така че въпросът в България е необикновен, тъй като тук в действителност не беше приключил постоянният сезон. Може би има някакви учредения главно Хебър да недоволства в тази обстановка, само че в последна сметка, в случай че е групово решение от всички клубове, не е допустимо безусловно всички да са удовлетворени. Независимо, че в Русия одобриха класирането, отново имаше мнения, че в последна сметка можело и да не се афишира първенец и така нататък Но аз споделям от наша позиция, че на практика ние изиграхме 43 публични мача, дружно с европейските купи, купата на Русия и шампионата. Не мога да се съглася, че поради оставащите четири мача, би трябвало да зачеркнем 43 изиграни, в които изрично от първия до последния ден ние бяхме първи. Аз мисля, че това е незаслужено. Неуважение е и към работата на състезатели, и на клубове, и на треньори. Така че считам, че това е вярното решение.
- Между другото такива бяха и множеството оценки и в съветската преса, че се приема във волейбола, поради това, че точно от първия до последния кръг сте били лидери…
- Има и нещо друго – нашето състезание беше изтеглено да приключи малко по-рано. Практически ние не изиграхме четирите мача от финалната шестица, всичко друго се изигра. Мачовете от шампионата на Русия бяха сгъстени, с цел да свършим при започване на април по избор на треньора на националния тим. Той искаше да даде един месец отмора на националите – целият април, с цел да ги събере през май още веднъж, всичките да играят Лига на нациите и незабавно да влязат в олимпиадата.
- Играл си в доста страни в Европа, може би си рекордьор в българския волейбол, само че съответно в Италия, Полша и Русия – кое от тези три шампионати съгласно теб сега е номер едно в света като класа?
- Те са разнообразни, всяко едно състезание има своята специфичност и своите сложности. Според мен уместно за избран вид състезатели е всяко едно от тях и неуместно за различен вид играчи. Трудно ми е да кажа коя е най-оспорваната и най-силна лига в Европа от трите. Безспорно това са трите водещи шампионати в европейския волейбол, като можем да прибавим до някаква степен Франция и Турция. Турция с първите си тимове и Франция поради извънредно изравненото състезание. Във Франция особеното е, че последният може да победи първия. Наистина доста оспорван шампионат. Стратегията в Русия е ориентирана главно към развиване на локалните играчи и предел от двама чужденци, което не могат да си разрешат други страни, тъй като руснаците имат като количество на положително равнище много състезатели. Италия е с по-разширен предел, което дава опция за привличане от тимовете на надарени момчета, които да им дадат късмет година-две и по-късно естествено да заиграят в главния състав, в случай че покажат качествата, които имат. Тази опция в Русия я нямаш. Там би трябвало да вземеш двама подготвени състезатели. При Полша спецификата е най-много обвързвана с изключителната обич на полските почитатели към волейбола – цялостни зали, страхотна атмосфера на всички места, добра организация, огромен интерес на медии. Може би в Полша можеш да се почувстваш, както се усеща някой футболист в Испания или Англия. Всяко едно състезание си има спецификите. Катастрофалното за волейбола съгласно мен е, че в меката на волейбола – Италия, волейболът е непрофесионален спорт, аматьорски спорт. Това се видя и в този момент в тази обстановка на пандемията. Лигата се оказа в механически фалит и разгласи едностранно без всякакво договаряне 30-процентно орязване на договорите, без да има изобщо опция да се разяснява това нещо. Давам образец с една Франция, където волейболът е професионален спорт, цифрите не са такива, каквито се разпределят в Италия, само че при прекратяването на шампионата и прекратяването на договорите страната изплаща над 85% от оставащите заплати на състезателите и там всичко е професионално. Може би тази пандемия демонстрира къде в действителност се отнасят професионално към нашия спорт. Русия изплати безусловно всички контракти.
- Русия ли е водач за бюджети на клубовете?
- В Европа, да.
- Най-силните страни на Локомотив (Новосибирск)? С какво спечелихте?
- С неизменност. Не можем да кажем, че имаме супер звезди в тима, като изключим един Фабиан Джизга, който е два пъти международен първенец и не може да не бъде супер звезда. Но той не е подобен вид играч, който да обича да е в прожекторите или в устите на коментаторите, почитатели и експерти. Може би на пръв взор в профил тимът ни не е изглеждал супер мощ, само че истината е, че ние играхме доста уравновесен волейбол с съвсем никакви спадове, като се изключи един дребен интервал, в който ни се натрупаха четири-пет травми по едно и също време. Имахме дребен спад, само че той беше къс. Това беше силата на тима в действителност – равната игра през целия сезон.
- Изглежда грандът Зенит (Казан) не се оказа уместно място за родния терминатор Цветан Соколов – по какъв начин го виждаш в новия му отбор Динамо (Москва)?
- Това беше един опит, в който ръководители и треньори имаха вяра, че може да се получи Максим Михайлов да бъде подложен като краен нападател – посрещач и Цецо да играе като диагонал. Една гимнастика, която не се получи изключително удачно. Аз персонално, в случай че имам Михайлов в тима си, в никакъв случай няма да върша опити с него. За мен Михайлов е може би най-силният диагонал в света. Да се чудиш къде да му намериш място за мен беше изумително. Даже сме водили и лек спор с помощника на Алекно – Томазо Тотоло. Те бяха уверени, че той доста добре се оправя и на тренировки - добре посреща и може да изиграе тази роля, само че съгласно мен истината е, че той се губи като водач на тима. Това в действителност се отрази като цяло на играта на Зенит изключително в първия полусезон. Във втория малко по малко потеглиха да се наместват, само че истината е, че Михайлов би трябвало да си играе диагонал. За новия отбор на Соколов – тази година Динамо прави доста сериозна селекция, съхранява целия състав от предишния сезон и на практика прибавя Соколов, един посрещач национал и единия от центровете на Зенит. Така че съгласно мен Динамо ще се цели в призови места. Може би ще имат капацитет и да гонят трофей.
- Бившият ти съотборник в националния ни отбор – Теодор Салпаров обаче продължава на 38 години да играе и то в Русия. Виждаш ли го на терена като сър Стенли Матюс във футбола да вземем за пример – до 50 години?
- Позицията либеро дава опция за едно спортно дългоденствие. Наистина в случай че той си запази физическото положение и е без контузии, съгласно мен може да играе на положително равнище още няколко години. Това към този момент е въпрос на мотивация и предпочитание.
- Българската федерация по волейбол от четири месеца има нов президент – Любо Ганев, също някогашен твой съотборник. Как приемаш този избор и имаш ли взор какво се случва в обичания ти спорт след Общото заседание на 13 март?
- В интерес на истината и други медии ми задаваха този въпрос, само че аз го отбягвах, най-много поради това, че е в една обстановка след изборите на пандемия, неработеща федерация и изобщо затворена страна. След наложената карантина де факто те към момента не са проработили на цялостни обороти. Аз мисля, че би трябвало да се даде някакъв толеранс като време на новото управление. Първо, те да опипат почвата, второ – да се изчистят и да бъде ясна тактиката и посоката, в която желае да върви новото управление. Нека им дадем малко време и успокоение да усетят къде са проблемите и конфликтните зони, тъй като това е един групов орган. Ако желаеме в действителност групово да се взимат решенията, съгласно мен би трябвало новото управление да се намести. Единственото, което мога да кажа е, че сигурно това е най-тежкото управление, избирано в историята на българския волейбол. То ще тежи на мястото си.
- Колко внимателен е въпросът да станеш началник на досегашни твои съотборници? Питам те, тъй като ти да вземем за пример си бил треньор на другари, с които си играл. Повече плюсове ли ти дава този факт или повече минуси?
- Не, по-сложно е. Предпочитам да работя със състезатели, с които не съм играл. Тази преграда, колкото и да искаш да я налагаш, а аз съм я налагал в работата ми, най-често е довеждала до повреждане на връзките ми със остарели другари. Недоволство от това, че в един миг или не толерираш, или не защитаваш нечий интерес. Когато един човек се усеща твой другар, чака отношението да бъде приятелско. Но когато от първия ден разговарях и с момчетата в националния тим, споделих: „ Моля ви, разграничете.. “ За страдание някои персонални мои другарски връзки леко охладняха.
- Какво съгласно теб наложително би трябвало да се промени, с цел да вървим напред във волейбола и да се спасим от застоя, както споделят в Русия?
- Решенията не са свързани единствено с волейбола, а с българския спорт. Последните години сякаш сме повече на лозунги, на някакви нереални упования, останали от великото ни спортно минало. На последната лятна олимпиада по време на остарялата система ние бяхме една от водещите страни с 10 златни медала и 35 оценки в Сеул. Седмо място е
в генералното класиране по медали – нещо, което през днешния ден не можем дори и да го сънуваме. Това е индикация, че тогава имаше работеща система. Но типично по български взехме решение, че би трябвало да отхвърляме всичко, което е от остарялата система и би трябвало всичко да е ново. Унищожихме остарялата система, която можеше да бъде напасната по новите правила и да останат някои в действителност позитивни неща, които е имало в предишното като организация и финансиране на спорта. Идваме до главния миг – финансите. В новия свят, в който живеем последните 30 години, всичко е пари. Ние желаеме без пари да се борим с нашите съперници, само че всякаква организация, обвързвана със спорта, също коства пари. Не приказваме непосредствено финансиране или заплащане на заплати, а за една огромна организация, световна - да подпомогнеш клубове, треньори. В България треньорската специалност е срамна. Има хора с деца, които работят за по 300-400 лв. и би трябвало да работят на две-три места. А ние чакаме да се случат някакви чудеса. За мен в тази обстановка, тъй като нашата стопанска система не е изключително пазарна към момента, а повече е монополна, огромните компании нямат необикновен интерес да популяризират нещо. Те имат един пазар или вършат някаква продукция, работят за експорт, тъй като огромна част от това, което произвеждаме, не е краен артикул, а единствено разнообразни съставни елементи. Крайният артикул има потребност от реклама, а ние нямаме такова произвеждане в нашата стопанска система. Ниска данъчна ставка –пореден финансов министър и аз ги разбирам изрично отхвърлят да разискват данъчни облекчения за спорт и за просвета. Това автоматизирано значи, че в случай че страната не финансира спорт и просвета, няма по какъв начин да стане. За мен истината е, че имаме министерство на спорта, което е недофинансирано. Министерството на спорта би трябвало да разпределя най-малко 0,5% от Брутният вътрешен продукт, с цел да може да организира политика. Ако желаят да има спорт, би трябвало да се изберат 15-20 спорта, които да се финансират безусловно оптимално. Всички други според от известността и масовостта, би трябвало да са на самоиздръжка, а не да са на хранилката на министерството! Тогава обособените федерации ще могат да организират в действителност една целенасочена дълготрайна стратегия за развиване. За да развиваш млади гении и да положиш база, би трябвало да чакаш 7-8 години, с цел да почне тази основа да ражда. А ние разчитаме отвреме в точния момент на някой саморасъл гений, нормално родственик – наследник или щерка на някой волейболист или волейболистка, които да попълнят националния тим и да запълнят някаква дребна дупчица. Но по този метод не може да бъде основана действителна конкуренция. Трябва ни огромна основа.
- А мислил ли си какво не е трябвало да допускаш да се случи във времето, когато беше народен селекционер?
- Не тичам от този въпрос. Да, направил съм някои взаимни отстъпки с някои състезатели, които не са го заслужавали. Това до някаква степен е повлияло на колектива. Отчитам го като неточност и в случай че би трябвало да се повтори един подобен интервал, не бих направил такава неточност.
- Как гледаш на връщането на Силвано Пранди – Професора отпред на националния ни мъжки отбор?
- Според мен Силвано е един треньор, който обича да дава късмет на млади състезатели и не се опасява да го прави. В интервал на нов олимпийски цикъл действително му се отваря опцията да наложи някои млади играчи, да опита да подмлади до някаква степен състава. Аз мисля, че е един добър избор.
- А формулата треньорски тандем с Николай Желязков?
- Според мен това е безусловно ненужна галимация. За мен би трябвало да се избере старши треньор – или да бъде Николай Желязков, или да бъде Силвано Пранди. Това повече демонстрира непознаване на треньорската работа и на спецификата. Не може Николай Желязков да бъде асистент! Това е напълно друга работа. Ако ми предложат да съм асистент на тима на Света, ще откажа, тъй като не мога да свърша тази работа. Там се изискват други качества, които не е наложително старши треньорът да ги има. В момента има двама старши треньори, които в клубовете си работят като старши треньори и за мен това е ненужно. Трябваше да се избере – или Силвано, или Ники. И да му се даде успокоение и време да работи. Според мен това е непотребна гимнастика. Разбирам, в случай че Желязков няма опит, само че към този момент какъв брой години е старши треньор в разнообразни тимове и в разнообразни шампионати? И в чужбина е работил, и с национални тимове. Мисля, че има задоволително опит. Какво има да се учи Желязков от Пранди?
- Точка против Бразилия за 3:0 гейма ми раздели от присъединяване на олимпиадата в Токио. В следствие нашите демонстрираха положително лице в Берлин на последната подготовка, само че не съумяха да създадат знамение. Как видя тези събития?
- За мен шансът беше във Варна, това е действителното. В Берлин би трябвало да имаш дълга пейка, би трябвало да имаш 14 по-равностойни състезатели или по-благоприятна стратегия на систематизиране на мачовете, с цел да разчиташ на някакъв триумф. Колкото и добре да играем в Берлин, беше по-нереално да се класираме. Във Варна изпуснахме огромния късмет.
- В днешните времена на пандемия звучи неуместно да си вършим проекти, само че въпреки всичко какви цели гониш, какво искаш да постигнеш още в треньорството?
- В кратковременен проект ми се желае един подмладен Локомотив тази година да не направи огромно оттегляне от позициите си и по-бързо тези млади момчета да се приспособяват към равнището на лигата. Имаме в действителност надарени млади състезатели от нашата школа, в която чудесно работим с Георги Петров, който е при мен в Новосибирск. В тясно съдействие сме сред тимовете, оказваме помощ си и като хрумвания, и като състезатели. Много ми се желае момчетата, които порастват при него, да бъдат продължението на Локомотив и да са в основата на един мощен тим идната година.
- Продължаваш да си от най-желаните ергени в страната – към момента ли твърдиш, че специалността ти не е съвместима със фамилния живот?
- Не, тя е съвместима, само че не съм елементарен за общуване. В последна сметка, когато имаш семейство, започваш да правиш не постоянно професионален избор, а доста постоянно може да направиш фамилен избор. Когато си свободен, не правиш разлика. Гледаш дали е мощен тим, дали е мощно състезание, какви са изискванията, дали е професионално добре проведен клубът – това са главните критерии. Ако си със семейство, би трябвало да гледаш и битовата страна на нещата. Правиш фамилен избор, който не постоянно е професионален. Малко се получава спор на ползи, само че в последна сметка в един миг би трябвало да го направиш.
- Казват, че един първокласен треньор, даже и във ваканцията работи непрекъснато – селекция, диалози с играчи, подготовка за новия сезон – по този начин ли е и при теб?
- Така е, въпреки че ние завършихме селекцията малко по-рано. Най-вече беше обвързвано с това, че взехме решение да подмладим състава и ще вкараме трима-четирима състезатели от младежкия в първия тим. Това ни оказа помощ да нямаме главоболия до последно с огромно количество прехвърляния. Но постоянно има организационни неща. Надявам се да отворят за туристи най-малко август месец и да създадем един лагер в България. Всяка година провеждам лагер на тима дали във Варна, дали в Правец. Хубави условия и за момчетата е многообразие. Правим една доста добра подготовка тук. Надявам се и тази година да се реализира, без значение от комплицираната обстановка. Така че имах организационни работи, свързани и със залата, и с хотел, фитнеси… Наистина през свободното време доста постоянно се занимавам с организационни въпроси.
- Беше първенец с Арис (Солун), само че очевидно предпочиташ Българското Черноморие…
- Не, бях и в Гърция, освен на Българското Черноморие. Още като отвориха границата слязох до Халкидики и до Солун, видях се с другари. Минах и през българското, и през гръцкото море.
- Казваме „ здравей “ на първенеца на Русия Пламен Константинов! Как си? Как върви животът ти в интервала на ограничавания поради пандемията?
- Предполагам като на всички хора. Изкарах една карантина след връщането ми от Русия и в този момент дилемите, които цяла година не мога да ги свърша, заради отсъствието ми от България, се пробвам да свърша всичко в границите на месец-два, до момента в който стартират новото състезание и новата подготовка.
- Следиш ли ситуацията в Русия? Поддържаш ли връзка с играчите, с щаба?
- Да, проследявам ситуацията, с играчите също. Имаме непрекъснат контакт и с медицинския ни щаб в Русия, и с управлението. И там обстановката доста постоянно се трансформира. Мисля, че в общи линии и в България е сходна ситуацията. Всяка заповед е предпоследна – като в армията. На всеки два-три дни има някакво ново предписание. Изглежда, че целият сезон и изобщо годината ще би трябвало да се наместваме в последния миг според от обстановката.
@@@- Кажи нещо за климата в Новосибирск – може би е толкоз студено, че на ковид му е напряко удобно там…
- В интерес на истината това е един от регионите с най-големи температурни амплитуди. Това е по-големият проблем за привикване. Лятото е доста топло, дори преди няколко дни имаше температури от порядъка на 36-37 градуса. Тъй като е низина, зимата доста елементарно проникват от север ветрове и естествено от време на време температурите падат до -40 градуса. Това е особеното на Сибир – огромните температурни амплитуди. Иначе като географско разположение сме повече в южната част на Сибир.
- Новосибирск е на близо 3 000 км по въздух от Москва, допускам има и часова разлика със столицата. Как се справяте с дългите пътувания за гостувания? Има ли някаква специфичност, нещо по-нестандартно, което вършиме през сезона? Във футбола да вземем за пример доста тимове недоволстваха, когато се появи отбор от Сибир в елита.
- В интерес на истината не са толкоз огромен проблем пътуванията, колкото часовата разлика. Поне за мен, а мисля, че и за състезателите най-големият проблем са четирите часа разлика с Москва. Това е най-неудобно, изключително когато играеш европейски шампионати. Много постоянно европейските тимове поставят късно мачовете в Шампионска лига или в другите купи на Европа. Примерно, в случай че играеш в Европа от 20 часа, при шест часа разлика с Новосибирск, се получава, че мачът ти стартира в 2 през нощта. Това фактически е по-големият проблем. С пътуванията се оправяме. Новосибирск е централно летище на Сибир и оттова има във всички направления директни полети съвсем за всички градове. Летим непосредствено съвсем за всички дестинации. Не е подобен проблем с пътуванията.
- Коронясаха ви за първенци след края на постоянния сезон без плейофи – по какъв начин се одобри това решение? В България да вземем за пример имаше единствено два недоволни клуба в същата ситуация…
- В България разликата е, че не приключи постоянният сезон. При нас постоянният сезон се изигра напълно и въз основата на него имаше допитване на клубовете. Така от 14 клуба, 13 на практика одобриха, че това е класирането в шампионата. Стигна се до решението да не се играе финалната шестица, на която ние също трябваше да сме домакини, като спечелили постоянния сезон. Но другите проблеми в другите страни… Например в Полша постоянният сезон при мъжете не беше приключил и не излъчиха първенец. При дамите постоянният сезон беше приключил и излъчиха първенец. Взе се решение в множеството страни да се разгласи първенец, а в случай че не завършил, да не се афишира първенец. Така че въпросът в България е необикновен, тъй като тук в действителност не беше приключил постоянният сезон. Може би има някакви учредения главно Хебър да недоволства в тази обстановка, само че в последна сметка, в случай че е групово решение от всички клубове, не е допустимо безусловно всички да са удовлетворени. Независимо, че в Русия одобриха класирането, отново имаше мнения, че в последна сметка можело и да не се афишира първенец и така нататък Но аз споделям от наша позиция, че на практика ние изиграхме 43 публични мача, дружно с европейските купи, купата на Русия и шампионата. Не мога да се съглася, че поради оставащите четири мача, би трябвало да зачеркнем 43 изиграни, в които изрично от първия до последния ден ние бяхме първи. Аз мисля, че това е незаслужено. Неуважение е и към работата на състезатели, и на клубове, и на треньори. Така че считам, че това е вярното решение.
- Между другото такива бяха и множеството оценки и в съветската преса, че се приема във волейбола, поради това, че точно от първия до последния кръг сте били лидери…
- Има и нещо друго – нашето състезание беше изтеглено да приключи малко по-рано. Практически ние не изиграхме четирите мача от финалната шестица, всичко друго се изигра. Мачовете от шампионата на Русия бяха сгъстени, с цел да свършим при започване на април по избор на треньора на националния тим. Той искаше да даде един месец отмора на националите – целият април, с цел да ги събере през май още веднъж, всичките да играят Лига на нациите и незабавно да влязат в олимпиадата.
- Играл си в доста страни в Европа, може би си рекордьор в българския волейбол, само че съответно в Италия, Полша и Русия – кое от тези три шампионати съгласно теб сега е номер едно в света като класа?
- Те са разнообразни, всяко едно състезание има своята специфичност и своите сложности. Според мен уместно за избран вид състезатели е всяко едно от тях и неуместно за различен вид играчи. Трудно ми е да кажа коя е най-оспорваната и най-силна лига в Европа от трите. Безспорно това са трите водещи шампионати в европейския волейбол, като можем да прибавим до някаква степен Франция и Турция. Турция с първите си тимове и Франция поради извънредно изравненото състезание. Във Франция особеното е, че последният може да победи първия. Наистина доста оспорван шампионат. Стратегията в Русия е ориентирана главно към развиване на локалните играчи и предел от двама чужденци, което не могат да си разрешат други страни, тъй като руснаците имат като количество на положително равнище много състезатели. Италия е с по-разширен предел, което дава опция за привличане от тимовете на надарени момчета, които да им дадат късмет година-две и по-късно естествено да заиграят в главния състав, в случай че покажат качествата, които имат. Тази опция в Русия я нямаш. Там би трябвало да вземеш двама подготвени състезатели. При Полша спецификата е най-много обвързвана с изключителната обич на полските почитатели към волейбола – цялостни зали, страхотна атмосфера на всички места, добра организация, огромен интерес на медии. Може би в Полша можеш да се почувстваш, както се усеща някой футболист в Испания или Англия. Всяко едно състезание си има спецификите. Катастрофалното за волейбола съгласно мен е, че в меката на волейбола – Италия, волейболът е непрофесионален спорт, аматьорски спорт. Това се видя и в този момент в тази обстановка на пандемията. Лигата се оказа в механически фалит и разгласи едностранно без всякакво договаряне 30-процентно орязване на договорите, без да има изобщо опция да се разяснява това нещо. Давам образец с една Франция, където волейболът е професионален спорт, цифрите не са такива, каквито се разпределят в Италия, само че при прекратяването на шампионата и прекратяването на договорите страната изплаща над 85% от оставащите заплати на състезателите и там всичко е професионално. Може би тази пандемия демонстрира къде в действителност се отнасят професионално към нашия спорт. Русия изплати безусловно всички контракти.
- Русия ли е водач за бюджети на клубовете?
- В Европа, да.
- Най-силните страни на Локомотив (Новосибирск)? С какво спечелихте?
- С неизменност. Не можем да кажем, че имаме супер звезди в тима, като изключим един Фабиан Джизга, който е два пъти международен първенец и не може да не бъде супер звезда. Но той не е подобен вид играч, който да обича да е в прожекторите или в устите на коментаторите, почитатели и експерти. Може би на пръв взор в профил тимът ни не е изглеждал супер мощ, само че истината е, че ние играхме доста уравновесен волейбол с съвсем никакви спадове, като се изключи един дребен интервал, в който ни се натрупаха четири-пет травми по едно и също време. Имахме дребен спад, само че той беше къс. Това беше силата на тима в действителност – равната игра през целия сезон.
- Изглежда грандът Зенит (Казан) не се оказа уместно място за родния терминатор Цветан Соколов – по какъв начин го виждаш в новия му отбор Динамо (Москва)?
- Това беше един опит, в който ръководители и треньори имаха вяра, че може да се получи Максим Михайлов да бъде подложен като краен нападател – посрещач и Цецо да играе като диагонал. Една гимнастика, която не се получи изключително удачно. Аз персонално, в случай че имам Михайлов в тима си, в никакъв случай няма да върша опити с него. За мен Михайлов е може би най-силният диагонал в света. Да се чудиш къде да му намериш място за мен беше изумително. Даже сме водили и лек спор с помощника на Алекно – Томазо Тотоло. Те бяха уверени, че той доста добре се оправя и на тренировки - добре посреща и може да изиграе тази роля, само че съгласно мен истината е, че той се губи като водач на тима. Това в действителност се отрази като цяло на играта на Зенит изключително в първия полусезон. Във втория малко по малко потеглиха да се наместват, само че истината е, че Михайлов би трябвало да си играе диагонал. За новия отбор на Соколов – тази година Динамо прави доста сериозна селекция, съхранява целия състав от предишния сезон и на практика прибавя Соколов, един посрещач национал и единия от центровете на Зенит. Така че съгласно мен Динамо ще се цели в призови места. Може би ще имат капацитет и да гонят трофей.
- Бившият ти съотборник в националния ни отбор – Теодор Салпаров обаче продължава на 38 години да играе и то в Русия. Виждаш ли го на терена като сър Стенли Матюс във футбола да вземем за пример – до 50 години?
- Позицията либеро дава опция за едно спортно дългоденствие. Наистина в случай че той си запази физическото положение и е без контузии, съгласно мен може да играе на положително равнище още няколко години. Това към този момент е въпрос на мотивация и предпочитание.
- Българската федерация по волейбол от четири месеца има нов президент – Любо Ганев, също някогашен твой съотборник. Как приемаш този избор и имаш ли взор какво се случва в обичания ти спорт след Общото заседание на 13 март?
- В интерес на истината и други медии ми задаваха този въпрос, само че аз го отбягвах, най-много поради това, че е в една обстановка след изборите на пандемия, неработеща федерация и изобщо затворена страна. След наложената карантина де факто те към момента не са проработили на цялостни обороти. Аз мисля, че би трябвало да се даде някакъв толеранс като време на новото управление. Първо, те да опипат почвата, второ – да се изчистят и да бъде ясна тактиката и посоката, в която желае да върви новото управление. Нека им дадем малко време и успокоение да усетят къде са проблемите и конфликтните зони, тъй като това е един групов орган. Ако желаеме в действителност групово да се взимат решенията, съгласно мен би трябвало новото управление да се намести. Единственото, което мога да кажа е, че сигурно това е най-тежкото управление, избирано в историята на българския волейбол. То ще тежи на мястото си.
- Колко внимателен е въпросът да станеш началник на досегашни твои съотборници? Питам те, тъй като ти да вземем за пример си бил треньор на другари, с които си играл. Повече плюсове ли ти дава този факт или повече минуси?
- Не, по-сложно е. Предпочитам да работя със състезатели, с които не съм играл. Тази преграда, колкото и да искаш да я налагаш, а аз съм я налагал в работата ми, най-често е довеждала до повреждане на връзките ми със остарели другари. Недоволство от това, че в един миг или не толерираш, или не защитаваш нечий интерес. Когато един човек се усеща твой другар, чака отношението да бъде приятелско. Но когато от първия ден разговарях и с момчетата в националния тим, споделих: „ Моля ви, разграничете.. “ За страдание някои персонални мои другарски връзки леко охладняха.
- Какво съгласно теб наложително би трябвало да се промени, с цел да вървим напред във волейбола и да се спасим от застоя, както споделят в Русия?
- Решенията не са свързани единствено с волейбола, а с българския спорт. Последните години сякаш сме повече на лозунги, на някакви нереални упования, останали от великото ни спортно минало. На последната лятна олимпиада по време на остарялата система ние бяхме една от водещите страни с 10 златни медала и 35 оценки в Сеул. Седмо място е
в генералното класиране по медали – нещо, което през днешния ден не можем дори и да го сънуваме. Това е индикация, че тогава имаше работеща система. Но типично по български взехме решение, че би трябвало да отхвърляме всичко, което е от остарялата система и би трябвало всичко да е ново. Унищожихме остарялата система, която можеше да бъде напасната по новите правила и да останат някои в действителност позитивни неща, които е имало в предишното като организация и финансиране на спорта. Идваме до главния миг – финансите. В новия свят, в който живеем последните 30 години, всичко е пари. Ние желаеме без пари да се борим с нашите съперници, само че всякаква организация, обвързвана със спорта, също коства пари. Не приказваме непосредствено финансиране или заплащане на заплати, а за една огромна организация, световна - да подпомогнеш клубове, треньори. В България треньорската специалност е срамна. Има хора с деца, които работят за по 300-400 лв. и би трябвало да работят на две-три места. А ние чакаме да се случат някакви чудеса. За мен в тази обстановка, тъй като нашата стопанска система не е изключително пазарна към момента, а повече е монополна, огромните компании нямат необикновен интерес да популяризират нещо. Те имат един пазар или вършат някаква продукция, работят за експорт, тъй като огромна част от това, което произвеждаме, не е краен артикул, а единствено разнообразни съставни елементи. Крайният артикул има потребност от реклама, а ние нямаме такова произвеждане в нашата стопанска система. Ниска данъчна ставка –пореден финансов министър и аз ги разбирам изрично отхвърлят да разискват данъчни облекчения за спорт и за просвета. Това автоматизирано значи, че в случай че страната не финансира спорт и просвета, няма по какъв начин да стане. За мен истината е, че имаме министерство на спорта, което е недофинансирано. Министерството на спорта би трябвало да разпределя най-малко 0,5% от Брутният вътрешен продукт, с цел да може да организира политика. Ако желаят да има спорт, би трябвало да се изберат 15-20 спорта, които да се финансират безусловно оптимално. Всички други според от известността и масовостта, би трябвало да са на самоиздръжка, а не да са на хранилката на министерството! Тогава обособените федерации ще могат да организират в действителност една целенасочена дълготрайна стратегия за развиване. За да развиваш млади гении и да положиш база, би трябвало да чакаш 7-8 години, с цел да почне тази основа да ражда. А ние разчитаме отвреме в точния момент на някой саморасъл гений, нормално родственик – наследник или щерка на някой волейболист или волейболистка, които да попълнят националния тим и да запълнят някаква дребна дупчица. Но по този метод не може да бъде основана действителна конкуренция. Трябва ни огромна основа.
- А мислил ли си какво не е трябвало да допускаш да се случи във времето, когато беше народен селекционер?
- Не тичам от този въпрос. Да, направил съм някои взаимни отстъпки с някои състезатели, които не са го заслужавали. Това до някаква степен е повлияло на колектива. Отчитам го като неточност и в случай че би трябвало да се повтори един подобен интервал, не бих направил такава неточност.
- Как гледаш на връщането на Силвано Пранди – Професора отпред на националния ни мъжки отбор?
- Според мен Силвано е един треньор, който обича да дава късмет на млади състезатели и не се опасява да го прави. В интервал на нов олимпийски цикъл действително му се отваря опцията да наложи някои млади играчи, да опита да подмлади до някаква степен състава. Аз мисля, че е един добър избор.
- А формулата треньорски тандем с Николай Желязков?
- Според мен това е безусловно ненужна галимация. За мен би трябвало да се избере старши треньор – или да бъде Николай Желязков, или да бъде Силвано Пранди. Това повече демонстрира непознаване на треньорската работа и на спецификата. Не може Николай Желязков да бъде асистент! Това е напълно друга работа. Ако ми предложат да съм асистент на тима на Света, ще откажа, тъй като не мога да свърша тази работа. Там се изискват други качества, които не е наложително старши треньорът да ги има. В момента има двама старши треньори, които в клубовете си работят като старши треньори и за мен това е ненужно. Трябваше да се избере – или Силвано, или Ники. И да му се даде успокоение и време да работи. Според мен това е непотребна гимнастика. Разбирам, в случай че Желязков няма опит, само че към този момент какъв брой години е старши треньор в разнообразни тимове и в разнообразни шампионати? И в чужбина е работил, и с национални тимове. Мисля, че има задоволително опит. Какво има да се учи Желязков от Пранди?
- Точка против Бразилия за 3:0 гейма ми раздели от присъединяване на олимпиадата в Токио. В следствие нашите демонстрираха положително лице в Берлин на последната подготовка, само че не съумяха да създадат знамение. Как видя тези събития?
- За мен шансът беше във Варна, това е действителното. В Берлин би трябвало да имаш дълга пейка, би трябвало да имаш 14 по-равностойни състезатели или по-благоприятна стратегия на систематизиране на мачовете, с цел да разчиташ на някакъв триумф. Колкото и добре да играем в Берлин, беше по-нереално да се класираме. Във Варна изпуснахме огромния късмет.
- В днешните времена на пандемия звучи неуместно да си вършим проекти, само че въпреки всичко какви цели гониш, какво искаш да постигнеш още в треньорството?
- В кратковременен проект ми се желае един подмладен Локомотив тази година да не направи огромно оттегляне от позициите си и по-бързо тези млади момчета да се приспособяват към равнището на лигата. Имаме в действителност надарени млади състезатели от нашата школа, в която чудесно работим с Георги Петров, който е при мен в Новосибирск. В тясно съдействие сме сред тимовете, оказваме помощ си и като хрумвания, и като състезатели. Много ми се желае момчетата, които порастват при него, да бъдат продължението на Локомотив и да са в основата на един мощен тим идната година.
- Продължаваш да си от най-желаните ергени в страната – към момента ли твърдиш, че специалността ти не е съвместима със фамилния живот?
- Не, тя е съвместима, само че не съм елементарен за общуване. В последна сметка, когато имаш семейство, започваш да правиш не постоянно професионален избор, а доста постоянно може да направиш фамилен избор. Когато си свободен, не правиш разлика. Гледаш дали е мощен тим, дали е мощно състезание, какви са изискванията, дали е професионално добре проведен клубът – това са главните критерии. Ако си със семейство, би трябвало да гледаш и битовата страна на нещата. Правиш фамилен избор, който не постоянно е професионален. Малко се получава спор на ползи, само че в последна сметка в един миг би трябвало да го направиш.
- Казват, че един първокласен треньор, даже и във ваканцията работи непрекъснато – селекция, диалози с играчи, подготовка за новия сезон – по този начин ли е и при теб?
- Така е, въпреки че ние завършихме селекцията малко по-рано. Най-вече беше обвързвано с това, че взехме решение да подмладим състава и ще вкараме трима-четирима състезатели от младежкия в първия тим. Това ни оказа помощ да нямаме главоболия до последно с огромно количество прехвърляния. Но постоянно има организационни неща. Надявам се да отворят за туристи най-малко август месец и да създадем един лагер в България. Всяка година провеждам лагер на тима дали във Варна, дали в Правец. Хубави условия и за момчетата е многообразие. Правим една доста добра подготовка тук. Надявам се и тази година да се реализира, без значение от комплицираната обстановка. Така че имах организационни работи, свързани и със залата, и с хотел, фитнеси… Наистина през свободното време доста постоянно се занимавам с организационни въпроси.
- Беше първенец с Арис (Солун), само че очевидно предпочиташ Българското Черноморие…
- Не, бях и в Гърция, освен на Българското Черноморие. Още като отвориха границата слязох до Халкидики и до Солун, видях се с другари. Минах и през българското, и през гръцкото море.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ