Джанлоренцо Бленджини беше гост в подкаста TALK PLAYER, където говори

Джанлоренцо Бленджини беше посетител в подкаста TALK PLAYER, където приказва за кариерата си, най-важните въздействия върху него, философията му като треньор и за огромната си задача отпред на националния тим на България.

Поводът, който разпали интереса на почитателите, пристигна в рубриката „ Give Me Five “, когато италианският експерт очерта своята „ матрица “ за съвършен волейболист по съществени детайли.

„ Идеалният състезател “ съгласно Бленджини

В играта, в която трябваше да уточни най-хубавите по обособени съставни елементи, Бленджини избра:

• Разпределение: Мика Кристенсън

• Блокада: Роберто Русо

• Посрещане: Жения Гребенников

• Атака: Александър Николов / Алесандро Микиелето

Точно това е първоизточникът за известния в обществените мрежи „ Ideal Player blueprint “, който по-късно беше систематизиран от фен-страници.

Николов против Микелето: за какво Бленджини отхвърли да избере

Попитан непосредствено „ Николов или Микиелето “, Бленджини отхвърли да сложи единия над другия и акцентира, че за него те са „ top player “ – състезатели, които „ играчи, които трансформират салдото на силите “ и вземат решение мачове с представянето си. Според него Микиелето е излязъл по-рано на огромната сцена, до момента в който Николов е в развой на доста близко развиване, като има и преимуществото на възрастта.

Най-смелата му треньорска стъпка: България

Бленджини дефинира избора да поеме България не като „ втори проект “, а като умишлено търсена нова огромна мотивация. Той признава, че планът е бил упорит и сложен още от старта – млад тим, потребност от ускорено израстване и ясно схващане какъв брой е надалеч пътят до най-високите цели.

В диалога италианецът отделя особено внимание на капацитета на младите български водачи, като приказва извънредно високо за разпределителя Симеон (Мони) Николов – за зряла възраст, надзор на страстите и непоклатимост в сложни моменти, „ като деец “, макар възрастта, плюс сериозен физически и механически запас в развиване.

Финал на международно против Италия: „ в случай че трябваше да я загубим… “

Бленджини разяснява и изгубения край на международното против Италия, като признава, че в самия миг това не е било прочувствено „ друго “ – финалът се живее като край, с оптималната централизация. Но в ретроспекция споделя ясно: в случай че е трябвало да изгубят, по-леко му е, че това е станало против Италия – неговата страна и федерация, към която изпитва благодарност.

Веласко – основната фигура в пътя му

Сред главните тематики е и мощната връзка с Хулио Веласко, която Бленджини дефинира като надалеч над професионалното: непрекъснат контакт, диалози и продан на хрумвания. Той разказва Веласко като човек с изключителна дарба да планува проблеми и да „ стига до решенията по-рано “, комбинирайки просвета, просветеност и опит.

Философията му: без „ предписания “, единствено акомодация

Бленджини упорства, че във волейбола няма универсални предписания. Една и съща обстановка с разнообразни хора изисква друг метод. За него задачата е треньорът да разчита подтекста, да приспособява решенията и най-малко да не повтаря един и същи неверен модел.

Италианският цикъл и признанието

Треньорът приказва и за интервала си като селекционер на Италия и за гениите, които е стартирал. Подчертава, че най-голямото самопризнание за треньора не е общественият звук, а отношението на самите играчи – когато те го посрещат с почитание и човешка непосредственост години по-късно.

Интервюто дава забавен „ взор от вътрешната страна “ освен към личността на Бленджини, само че и към мисленето му като селекционер на България: прагматичен, насочен към процеса и детайла, с ясна оценка за това кои играчи „ вземат решение мачове “ и за какво пътят на младите към върха минава през вярна среда и поредно развиване.