Над КОНПИ е само господ...
Пламен Георгиев, ръководител на КОНПИ
© Надежда Чипева Още по тематиката
КОНПИ е наложила запори на Прокопиев поради приватизацията на " Каолин "
С причини от медиите на Пеевски Пламен Георгиев стимулира инспекцията против издателя
12 дек 2017
КОНПИ надскочила закона и съда, с цел да удари издателя на " Капитал "
Имущество на Иво Прокопиев, семейство му и компаниите му е било запорирано от Окръжен съд - Бургас
11 дек 2017
Иво Прокопиев: Корумпиран политически хайлайф мачка съперниците си с " гражданската конфискация "
11 дек 2017
Делото " EVN " беше дефинитивно върнато на прокуратурата
Обвиненията против Дянков, Трайков и Прокопиев отиват в спецпрокуратурата
27 ное 2017 Във вторник Комисията за лишаване за нелегално добито имущество (КОНПИ) даде специфична конференция, с цел да заяви своята версия за производството против издателя на " Капитал " и " Дневник " Иво Прокопиев, фамилията и компаниите му. По нейно искане са наложени обезпечения, което всъщност е възбрана за предписание с персонални банкови сметки, част от парцел, акции и дялове в разнообразни сдружения.
Акционерите и водещите редактори в " Икономедиа " - компанията издател, също дадоха пресконфереция. Тезите им са, че:
- Действията на КОНПИ са провокирани от скалъпено дело от прокуратурата, чиято евентуална цел е точно да задвижи процедурата в комисията. Делото е за борсовата продажба на миноритарния пакет в енергоразпределителното сдружение - EVN. Основното обвиняване против Иво Прокопиев е, че със свое обществено изявление на Съвета за тристранно съдействие е оказал помощ на тогавашния финансов министър Симеон Дянков да предприеме две години по-късно продажбата им (описвали сме го в детайли в предходни броеве).
- Самото дело беше върнато на прокуратурата заради невалидност на обвинителния акт първо от Софийски градски съд, след това и от апелативния. Това не впечатли прокуратурата, която го внесе в същия тип в Специализирания углавен съд. Какво ще се случи с процеса няма никакво значение, тъй като самият факт на повдигнатото обвиняване е задоволителен за започване на процедура от страна на КОНПИ.
- Комисията пренебрегва предоставени документи за свръхпокриване на имуществата на издателя от неговите приходи (потвърдени с цялостни данъчни ревизии) и търси друго съображение да наложи запорите - намира го по противоречив метод в давностна договорка за нарастване на капитала в приватизираното през 2000 година дружество " Каолин ".
- Цялата юридическа офанзива е опит да унищожи икономическата база зад " Капитал " и " Дневник ", които неловко за властовите центрове с изявленията си разкриват политическа корупция и взаимозависимост на прокуратурата.
Случаят с Иво Прокопиев и запорите над негово имущество даде по-широка гласност на обстоятелството, че с помощта на законодателни промени, редовно прокарвани от прокуратурата и ръководещите, КОНПИ е овластена да се намесва в икономически връзки и да нанася вреди, преди субектите на нейните процедури да имат право на правосъдна отбрана. И че с тези принадлежности може да се злоупотребява оттатък рамките на правовия ред.
В публикацията се опитваме да отговорим на част от въпросите, които породиха след проблема с издателя на " Капитал " и " Дневник " - повдигани както от сътрудници публицисти, по този начин и от вложители и притежатели на активи.
Как дейностите на КОНПИ засягат издателя на " Икономедиа " и активността на " Капитал " и " Дневник "?
Мерките на комисията съответно в този случай са забрана за предписание с имущество - персонални сметки, дялове, акции. С тях КОНПИ желае да обезпечи имуществото, което ще желае да конфискува.
Оттук стартират две разнообразни правосъдни производства - от една страна, издателят и другите наранени лица апелират обезпечителните ограничения, което ще завърши до няколко седмици. От друга, комисията ще би трябвало да внесе в съда (т.е. до края на февруари) иск всъщност и да потвърди тезата си за противозаконен генезис на имуществото.
Конкретно за " Икономедиа " - комисията е избрала да блокира част от акциите на компанията, през която Иво Прокопиев държи 51% от издателството. Един тип, в случай че успее да потвърди претенциите си в съд, би поискала конфискация на тези акции в интерес на страната, която би се явила тогава съучастник в " Икономедиа " (представете си пресофисите на Борисов и Цацаров да дефинират публицистичната ни политика - само че имаме вяра, че няма да се стигне дотам).
Няма наложени обезпечения върху активи на издателската компания или върху нейни банкови сметки. Това значи, че оперативната й активност - произвеждане на вести, издаване на печатни и цифрови медии, погашение на заплати и работа с непосредствени контрагенти не е наранена.
Подобно на другите компании на издателя, чиито акции са под възпор обаче, това нанася репутационни вреди - обществени, само че и с резултат върху комерсиалната им активност. Блокирани са опцията за вложения и развиване на бизнеса за неустановен интервал от време, до момента в който траят правосъдните каузи.
Защо дейностите на КОНПИ по проблема с Иво Прокопиев са противозаконни?
От конференцията на комисията във вторник се удостовери първичната информация, че цялата структура на инспекцията против Иво Прокопиев се базира на схващането, че договорката по приватизацията на " Каолин " преди 18 години е противозаконна, а оттова са противозаконни и всички приходи, свързани с нея - изплащаните дивиденти и полученото от продажбата на завода през 2012 година на немската " Кварцверке ". И отсам идва цялата извънредност на проблема:
1. Сделката е отвън десетогодишния интервал, в който комисията прави инспекция. Аргументът на ръководителя й Пламен Георгиев е, че КОНПИ не е излизала от него, защото е проверила дали при продажбата на " Каолин " през 2012 година е трансфериран законно добит актив. По тази логичност КОНПИ може да се връща обратно във времето без ограничаване и да пренареди имуществените връзки от Първото българско царство насам. От обяснението на Георгиев не стана доста ясно какъв брой пъти това се е случвало до момента в работата на комисията. Той даде един-единствен образец по различен случай - че бил лишен неподвижен парцел, добит с ипотечен заем преди 10-годишния интервал, защото било потвърдено, че парите, с които е бил изплащан, са с противозаконен генезис. Примерът няма нищо общо с проблема.
2. По неразбираема процедура КОНПИ е направила инспекция на приватизацията на " Каолин ". Как е станало това не се разбра, тъй като в изявленията на ръководителя и инспекторите имаше повече прилагателни в сравнение с обстоятелства. В последна сметка, като резултат от инспекцията от комисията са преписали буквално обвиняванията на прокуратурата от времето на Никола Филчев по договорката за " Каолин ", само че са пропуснали да отбележат изхода от последвалите правосъдни каузи. Най-важният факт, който оборва изказванието на КОНПИ за нередности при договорката, е оправдателната присъда по всички обвинявания за приватизацията на " Каолин ", доказана дефинитивно от Върховния касационен съд. В делото има също отчети от инспекции на Агенцията за приватизация, като и уверение от Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор, че всички задължения по контракта за приватизация са изпълнени. Тези документи са били налични, само че са умишлено пренебрегнати от комисията. Пламен Георгиев даде явен знак, че не правосъдните решения, а инспекцията на комисията има значение, макар че по закон КОНПИ няма компетенцията да проверява приватизационни покупко-продажби и да дефинира коя е законна и коя не.
3. " Алфа финанс холдинг " не е взел участие в приватизацията на " Каолин ". Дружеството е придобило мажоритарния си дял против парична вноска в нарастването на капитала на " Каолин " след категорично единодушие на страната в лицето на Агенцията за приватизация. Затова изказванията за противозаконна приватизация са неотносими към " Алфа финанс " отвън сферата на художествените измислици. Тук КОНПИ обобщава на едро, без да посочи по какъв начин тъкмо " Алфа финанс " взе участие в приватизацията и се придържа компактно към сюжетната линия на изявленията в жълтите медии на депутата Делян Пеевски по тематиката.
4. Няма директна връзка сред " Каолин " и приходите на Иво Прокопиев. Той не е бил акционер директно в " Каолин " и не е получавал приходи от сдружението. Доходите му от дивиденти и контракти за ръководство са от " Алфа финанс холдинг ". Освен от " Каолин " обаче холдингът е получавал приходи от десетки други дъщерни сдружения и покупко-продажби. Освен това " Алфа финанс холдинг " е акционерно сдружение с лимитирана отговорност и няколко акционери и не може да се отъждествява с един от неговите акционери.
Какво е гражданската конфискация?
Въпреки че гражданска конфискация звучи като логическо несъгласие, подобен термин съществува. Това е конфискация, която не е обвързана с наказателното произвеждане и не постанова изчакване на дефинитивна присъда. Подобен механизъм, мощно подложен на критика от правозащитниците, има в Съединени американски щати и някои европейски страни като Ирландия, Англия и Италия - основно по процеси, свързани с тероризъм и проведена престъпност.
Това, което прави българския закон неповторим, е, че в него липсва ясна формулировка на нелегално добито имущество. Това от своя страна дава цялостна и безконтролна независимост на КОНПИ да изиска конфискация на каквото имущество тя реши, единствено тъй като сама го е оповестила за нелегално.
България одобри това законодателство през 2012 година в опит да потвърди на Европейска комисия воля за битка с престъпността. Към оня миг в Европейски Съюз течеше спор към приемането на общоевропейско законодателство по гражданската конфискация и страните се бяха разделили на такива, които поддържат англосаксонския модел (без присъда) и други, които одобряват по-консервативен и ориентиран към правото на благосъстоятелност метод. България, която не може да предложи доста в битката с корупцията или в правосъдната промяна, реши да изпъкне с най-крайното законодателство в Европейски Съюз.
В последна сметка Европейският парламент заложи на много по-балансиран от българския закон модел, който позволява конфискация на имущество без присъда при доста изолирани хипотези.
Кой може да попадне под ударите на КОНПИ?
На процедура всеки. Кръгът от закононарушения, по които комисията се задейства, е задоволително необятен - един пропуснат ловджийски патрон да вземем за пример е задоволително съображение за започване на произвеждане. Няма потребност от връзка сред закононарушението, в което сте упрекнат, и проверяването на имуществото. Същевременно липсва правосъден надзор над решенията на прокуратурата кой, по кое време и защо да бъде разследван.
Нещо повече - какво ще се случи, откакто прокуратурата повдигне обвиняване и дали то ще бъде потвърдено, няма безусловно никакво значение. В закона е записано, че инспекцията на КОНПИ и надлежно целия инструментариум, с който е въоръжена, е в деяние без значение от това дали обвиняванията са свалени, или подсъдимият е оневинен.
Между другото, еднакъв текст ( " производството по този закон се прави настрана от основното наказателно гонене " ) е имало и в признатия през 1946 година Закон за конфискуване на добити посредством далавера и по противозаконен метод парцели.
В момента вървят законодателни промени, които да трансфорат КОНПИ в новия антикорупциенен орган, който като се изключи че ще има полицейски и проверяващи пълномощия, ще може да подслушва и следи
Каква е процедурата?
След като прокуратурата повдигне обвиняване против някого за избран кръг от закононарушения, разказани в закона, комисията стартира инспекция на имуществото му и обвързваните с него лица, която може да продължи до година и половина. Тя е секретна и проверяваният не взе участие в нея. Може да има гибелен репутационен резултат, тъй като КОНПИ може да изпраща запитвания и изисква информация освен от държавни институции, само че и от компании, банки и други институции в България и чужбина.
Ако в границите на инспекцията се откри, че има противоречие сред законно и нелегално имущество (и за двете няма формулировка в закона, т.е. КОНПИ има цялостна независимост на преценката), което възлиза над 150 хиляди лева, комисията стартира произвеждане, като първата стъпка е да изиска от съда запор и забрана на имуществото, което ще конфискува. Тук съдът е мощно стеснен в преценката си, тъй като има 24 часа да работи, а също така производството не е спортно, тъй като проверяваният няма действителен достъп до материалите по делото.
Въпросните обезпечения могат да убият всеки бизнес, тъй като могат да включат запор на банкови сметки, прекъсване от придвижване на коли, блокиране на дялове във компании и така нататък
След налагането на обезпеченията КОНПИ има три месеца да внесе иск в съда, където към този момент в спортен развой всички обстоятелства подлежат на доказване.
Кой управлява КОНПИ?
Формално никой. Комисията внася годишен отчет в Народното събрание, в който се разискват статистически данни, само че на процедура няма държавна институция, която да ревизира по какъв начин КОНПИ е действала в един или различен случай, какви стандарти е приложила и за какво.
Единствената друга институция в страната с подобен статут на безотговорност е прокуратурата, която стои преди КОНПИ в процеса на така наречен гражданска конфискация, т.е. резултатът е безконтролност на квадрат.
В този смисъл, в случай че стъпим на известния откъс на тогавашния основен прокурор Татарчев - " Над мен е единствено бог ", то преди пет години с този статут на недостижимост за надзор се е сдобила и КОНПИ, чийто ръководител се назначава от премиера.
Законодателно е очакван правосъден надзор - и обезпечението на имуществото, и отнемането стават с функционалността на съд. Но:
Първо - правосъдният надзор върху обезпечението е мощно стеснен и в него взе участие единствено една страна.
Второ - до момента в който се стигне до правосъден развой (което може да стане близо две години след началото на инспекцията и три месеца след налагане на обезпеченията) и до момента в който той завърши, могат да минат години. Делото за конфискация против някогашния народен представител от Движение за права и свободи Христо Бисеров не е тръгнало всъщност на първа инстанция към този момент четвърта година, през което време имуществото остава блокирано.
Трето - на правосъден надзор не подлежат нито отводите на КОНПИ да образува произвеждане, нито метода, по който е протекла инспекцията, което дава цялостна опция комисията (както и прокуратурата) да бъдат употребявани и за бухалка против предприемачи, и за чадър над политици.
Кой носи отговорност за всичко това?
Членовете на КОНПИ не носят отговорност за дейностите си, тъй като са групов орган. Ако са направили закононарушения, е в мандата на прокуратура (смях в залата) да ги проверява, само че в случай че тя откаже, то това не предстои на правосъден надзор. Единственият ход остава завеждането на иск против КОНПИ по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, породени на жителите, и в съда в Страсбург, т.е. в последна сметка цената ще се заплати от всички български жители, а не от отговорните за беззаконните дейности.
© Надежда Чипева Още по тематиката
КОНПИ е наложила запори на Прокопиев поради приватизацията на " Каолин "
С причини от медиите на Пеевски Пламен Георгиев стимулира инспекцията против издателя
12 дек 2017
КОНПИ надскочила закона и съда, с цел да удари издателя на " Капитал "
Имущество на Иво Прокопиев, семейство му и компаниите му е било запорирано от Окръжен съд - Бургас
11 дек 2017
Иво Прокопиев: Корумпиран политически хайлайф мачка съперниците си с " гражданската конфискация "
11 дек 2017
Делото " EVN " беше дефинитивно върнато на прокуратурата
Обвиненията против Дянков, Трайков и Прокопиев отиват в спецпрокуратурата
27 ное 2017 Във вторник Комисията за лишаване за нелегално добито имущество (КОНПИ) даде специфична конференция, с цел да заяви своята версия за производството против издателя на " Капитал " и " Дневник " Иво Прокопиев, фамилията и компаниите му. По нейно искане са наложени обезпечения, което всъщност е възбрана за предписание с персонални банкови сметки, част от парцел, акции и дялове в разнообразни сдружения.
Акционерите и водещите редактори в " Икономедиа " - компанията издател, също дадоха пресконфереция. Тезите им са, че:
- Действията на КОНПИ са провокирани от скалъпено дело от прокуратурата, чиято евентуална цел е точно да задвижи процедурата в комисията. Делото е за борсовата продажба на миноритарния пакет в енергоразпределителното сдружение - EVN. Основното обвиняване против Иво Прокопиев е, че със свое обществено изявление на Съвета за тристранно съдействие е оказал помощ на тогавашния финансов министър Симеон Дянков да предприеме две години по-късно продажбата им (описвали сме го в детайли в предходни броеве).
- Самото дело беше върнато на прокуратурата заради невалидност на обвинителния акт първо от Софийски градски съд, след това и от апелативния. Това не впечатли прокуратурата, която го внесе в същия тип в Специализирания углавен съд. Какво ще се случи с процеса няма никакво значение, тъй като самият факт на повдигнатото обвиняване е задоволителен за започване на процедура от страна на КОНПИ.
- Комисията пренебрегва предоставени документи за свръхпокриване на имуществата на издателя от неговите приходи (потвърдени с цялостни данъчни ревизии) и търси друго съображение да наложи запорите - намира го по противоречив метод в давностна договорка за нарастване на капитала в приватизираното през 2000 година дружество " Каолин ".
- Цялата юридическа офанзива е опит да унищожи икономическата база зад " Капитал " и " Дневник ", които неловко за властовите центрове с изявленията си разкриват политическа корупция и взаимозависимост на прокуратурата.
Случаят с Иво Прокопиев и запорите над негово имущество даде по-широка гласност на обстоятелството, че с помощта на законодателни промени, редовно прокарвани от прокуратурата и ръководещите, КОНПИ е овластена да се намесва в икономически връзки и да нанася вреди, преди субектите на нейните процедури да имат право на правосъдна отбрана. И че с тези принадлежности може да се злоупотребява оттатък рамките на правовия ред.
В публикацията се опитваме да отговорим на част от въпросите, които породиха след проблема с издателя на " Капитал " и " Дневник " - повдигани както от сътрудници публицисти, по този начин и от вложители и притежатели на активи.
Как дейностите на КОНПИ засягат издателя на " Икономедиа " и активността на " Капитал " и " Дневник "?
Мерките на комисията съответно в този случай са забрана за предписание с имущество - персонални сметки, дялове, акции. С тях КОНПИ желае да обезпечи имуществото, което ще желае да конфискува.
Оттук стартират две разнообразни правосъдни производства - от една страна, издателят и другите наранени лица апелират обезпечителните ограничения, което ще завърши до няколко седмици. От друга, комисията ще би трябвало да внесе в съда (т.е. до края на февруари) иск всъщност и да потвърди тезата си за противозаконен генезис на имуществото.
Конкретно за " Икономедиа " - комисията е избрала да блокира част от акциите на компанията, през която Иво Прокопиев държи 51% от издателството. Един тип, в случай че успее да потвърди претенциите си в съд, би поискала конфискация на тези акции в интерес на страната, която би се явила тогава съучастник в " Икономедиа " (представете си пресофисите на Борисов и Цацаров да дефинират публицистичната ни политика - само че имаме вяра, че няма да се стигне дотам).
Няма наложени обезпечения върху активи на издателската компания или върху нейни банкови сметки. Това значи, че оперативната й активност - произвеждане на вести, издаване на печатни и цифрови медии, погашение на заплати и работа с непосредствени контрагенти не е наранена.
Подобно на другите компании на издателя, чиито акции са под възпор обаче, това нанася репутационни вреди - обществени, само че и с резултат върху комерсиалната им активност. Блокирани са опцията за вложения и развиване на бизнеса за неустановен интервал от време, до момента в който траят правосъдните каузи.
Защо дейностите на КОНПИ по проблема с Иво Прокопиев са противозаконни?
От конференцията на комисията във вторник се удостовери първичната информация, че цялата структура на инспекцията против Иво Прокопиев се базира на схващането, че договорката по приватизацията на " Каолин " преди 18 години е противозаконна, а оттова са противозаконни и всички приходи, свързани с нея - изплащаните дивиденти и полученото от продажбата на завода през 2012 година на немската " Кварцверке ". И отсам идва цялата извънредност на проблема:
1. Сделката е отвън десетогодишния интервал, в който комисията прави инспекция. Аргументът на ръководителя й Пламен Георгиев е, че КОНПИ не е излизала от него, защото е проверила дали при продажбата на " Каолин " през 2012 година е трансфериран законно добит актив. По тази логичност КОНПИ може да се връща обратно във времето без ограничаване и да пренареди имуществените връзки от Първото българско царство насам. От обяснението на Георгиев не стана доста ясно какъв брой пъти това се е случвало до момента в работата на комисията. Той даде един-единствен образец по различен случай - че бил лишен неподвижен парцел, добит с ипотечен заем преди 10-годишния интервал, защото било потвърдено, че парите, с които е бил изплащан, са с противозаконен генезис. Примерът няма нищо общо с проблема.
2. По неразбираема процедура КОНПИ е направила инспекция на приватизацията на " Каолин ". Как е станало това не се разбра, тъй като в изявленията на ръководителя и инспекторите имаше повече прилагателни в сравнение с обстоятелства. В последна сметка, като резултат от инспекцията от комисията са преписали буквално обвиняванията на прокуратурата от времето на Никола Филчев по договорката за " Каолин ", само че са пропуснали да отбележат изхода от последвалите правосъдни каузи. Най-важният факт, който оборва изказванието на КОНПИ за нередности при договорката, е оправдателната присъда по всички обвинявания за приватизацията на " Каолин ", доказана дефинитивно от Върховния касационен съд. В делото има също отчети от инспекции на Агенцията за приватизация, като и уверение от Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор, че всички задължения по контракта за приватизация са изпълнени. Тези документи са били налични, само че са умишлено пренебрегнати от комисията. Пламен Георгиев даде явен знак, че не правосъдните решения, а инспекцията на комисията има значение, макар че по закон КОНПИ няма компетенцията да проверява приватизационни покупко-продажби и да дефинира коя е законна и коя не.
3. " Алфа финанс холдинг " не е взел участие в приватизацията на " Каолин ". Дружеството е придобило мажоритарния си дял против парична вноска в нарастването на капитала на " Каолин " след категорично единодушие на страната в лицето на Агенцията за приватизация. Затова изказванията за противозаконна приватизация са неотносими към " Алфа финанс " отвън сферата на художествените измислици. Тук КОНПИ обобщава на едро, без да посочи по какъв начин тъкмо " Алфа финанс " взе участие в приватизацията и се придържа компактно към сюжетната линия на изявленията в жълтите медии на депутата Делян Пеевски по тематиката.
4. Няма директна връзка сред " Каолин " и приходите на Иво Прокопиев. Той не е бил акционер директно в " Каолин " и не е получавал приходи от сдружението. Доходите му от дивиденти и контракти за ръководство са от " Алфа финанс холдинг ". Освен от " Каолин " обаче холдингът е получавал приходи от десетки други дъщерни сдружения и покупко-продажби. Освен това " Алфа финанс холдинг " е акционерно сдружение с лимитирана отговорност и няколко акционери и не може да се отъждествява с един от неговите акционери.
Какво е гражданската конфискация?
Въпреки че гражданска конфискация звучи като логическо несъгласие, подобен термин съществува. Това е конфискация, която не е обвързана с наказателното произвеждане и не постанова изчакване на дефинитивна присъда. Подобен механизъм, мощно подложен на критика от правозащитниците, има в Съединени американски щати и някои европейски страни като Ирландия, Англия и Италия - основно по процеси, свързани с тероризъм и проведена престъпност.
Това, което прави българския закон неповторим, е, че в него липсва ясна формулировка на нелегално добито имущество. Това от своя страна дава цялостна и безконтролна независимост на КОНПИ да изиска конфискация на каквото имущество тя реши, единствено тъй като сама го е оповестила за нелегално.
България одобри това законодателство през 2012 година в опит да потвърди на Европейска комисия воля за битка с престъпността. Към оня миг в Европейски Съюз течеше спор към приемането на общоевропейско законодателство по гражданската конфискация и страните се бяха разделили на такива, които поддържат англосаксонския модел (без присъда) и други, които одобряват по-консервативен и ориентиран към правото на благосъстоятелност метод. България, която не може да предложи доста в битката с корупцията или в правосъдната промяна, реши да изпъкне с най-крайното законодателство в Европейски Съюз.
В последна сметка Европейският парламент заложи на много по-балансиран от българския закон модел, който позволява конфискация на имущество без присъда при доста изолирани хипотези.
Кой може да попадне под ударите на КОНПИ?
На процедура всеки. Кръгът от закононарушения, по които комисията се задейства, е задоволително необятен - един пропуснат ловджийски патрон да вземем за пример е задоволително съображение за започване на произвеждане. Няма потребност от връзка сред закононарушението, в което сте упрекнат, и проверяването на имуществото. Същевременно липсва правосъден надзор над решенията на прокуратурата кой, по кое време и защо да бъде разследван.
Нещо повече - какво ще се случи, откакто прокуратурата повдигне обвиняване и дали то ще бъде потвърдено, няма безусловно никакво значение. В закона е записано, че инспекцията на КОНПИ и надлежно целия инструментариум, с който е въоръжена, е в деяние без значение от това дали обвиняванията са свалени, или подсъдимият е оневинен.
Между другото, еднакъв текст ( " производството по този закон се прави настрана от основното наказателно гонене " ) е имало и в признатия през 1946 година Закон за конфискуване на добити посредством далавера и по противозаконен метод парцели.
В момента вървят законодателни промени, които да трансфорат КОНПИ в новия антикорупциенен орган, който като се изключи че ще има полицейски и проверяващи пълномощия, ще може да подслушва и следи
Каква е процедурата?
След като прокуратурата повдигне обвиняване против някого за избран кръг от закононарушения, разказани в закона, комисията стартира инспекция на имуществото му и обвързваните с него лица, която може да продължи до година и половина. Тя е секретна и проверяваният не взе участие в нея. Може да има гибелен репутационен резултат, тъй като КОНПИ може да изпраща запитвания и изисква информация освен от държавни институции, само че и от компании, банки и други институции в България и чужбина.
Ако в границите на инспекцията се откри, че има противоречие сред законно и нелегално имущество (и за двете няма формулировка в закона, т.е. КОНПИ има цялостна независимост на преценката), което възлиза над 150 хиляди лева, комисията стартира произвеждане, като първата стъпка е да изиска от съда запор и забрана на имуществото, което ще конфискува. Тук съдът е мощно стеснен в преценката си, тъй като има 24 часа да работи, а също така производството не е спортно, тъй като проверяваният няма действителен достъп до материалите по делото.
Въпросните обезпечения могат да убият всеки бизнес, тъй като могат да включат запор на банкови сметки, прекъсване от придвижване на коли, блокиране на дялове във компании и така нататък
След налагането на обезпеченията КОНПИ има три месеца да внесе иск в съда, където към този момент в спортен развой всички обстоятелства подлежат на доказване.
Кой управлява КОНПИ?
Формално никой. Комисията внася годишен отчет в Народното събрание, в който се разискват статистически данни, само че на процедура няма държавна институция, която да ревизира по какъв начин КОНПИ е действала в един или различен случай, какви стандарти е приложила и за какво.
Единствената друга институция в страната с подобен статут на безотговорност е прокуратурата, която стои преди КОНПИ в процеса на така наречен гражданска конфискация, т.е. резултатът е безконтролност на квадрат.
В този смисъл, в случай че стъпим на известния откъс на тогавашния основен прокурор Татарчев - " Над мен е единствено бог ", то преди пет години с този статут на недостижимост за надзор се е сдобила и КОНПИ, чийто ръководител се назначава от премиера.
Законодателно е очакван правосъден надзор - и обезпечението на имуществото, и отнемането стават с функционалността на съд. Но:
Първо - правосъдният надзор върху обезпечението е мощно стеснен и в него взе участие единствено една страна.
Второ - до момента в който се стигне до правосъден развой (което може да стане близо две години след началото на инспекцията и три месеца след налагане на обезпеченията) и до момента в който той завърши, могат да минат години. Делото за конфискация против някогашния народен представител от Движение за права и свободи Христо Бисеров не е тръгнало всъщност на първа инстанция към този момент четвърта година, през което време имуществото остава блокирано.
Трето - на правосъден надзор не подлежат нито отводите на КОНПИ да образува произвеждане, нито метода, по който е протекла инспекцията, което дава цялостна опция комисията (както и прокуратурата) да бъдат употребявани и за бухалка против предприемачи, и за чадър над политици.
Кой носи отговорност за всичко това?
Членовете на КОНПИ не носят отговорност за дейностите си, тъй като са групов орган. Ако са направили закононарушения, е в мандата на прокуратура (смях в залата) да ги проверява, само че в случай че тя откаже, то това не предстои на правосъден надзор. Единственият ход остава завеждането на иск против КОНПИ по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, породени на жителите, и в съда в Страсбург, т.е. в последна сметка цената ще се заплати от всички български жители, а не от отговорните за беззаконните дейности.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ