Пламен Асенов, специално за Faktor.bgСнегът, очаквано, пак ни изненада.Ми ако

Пламен Асенов, особено за Faktor.bg

Снегът, предстоящо, отново ни изненада.
Ми в случай че вместо сняг, ненадейно бяха почнали да падат от небето да вземем за пример съветски бомби, бе, приятели общински, локални и държавни ръководещи, тогава какво щяхме да вършим?
Някой ще каже, че сравнението е пресилено, само че не е. Абсолютно един и същи механизъм за попречване на изненадите съществува и в двата случая – умни екипи работят, с цел да ги плануват в точния момент и да предупредят. Така е най-малко на доктрина. В единия случай това са екипи метеоролози, а в другия – екипи смели разузнавачи.
Разлика сред тях обаче въпреки всичко има. Метеоролозите от години към този момент сносно си правят работата, точно предсказват неприятното време и осведомят обществеността, както стана и тази година. Изненадата пристигна оттова, че тези, които са овластени не просто да ги чуят, само че и да приготвят за съответна реакция, или не ги чуха, или не се приготвиха – и снегът се стовари на главите на всички останали.
Докато при разузнавачите обстановката е малко противоположна – те са назначени, с цел да не познават никога по кое време, по какъв начин и за какво възможни

съветски бомби могат да ни се изсипят на главата

А най-силно им е неразрешено в случай че даже инцидентно научат от медиите или от Facebook нещо по въпроса, никога да не осведомят обществеността и политиците, а да крият до последно.
Иначе то изненадата няма да е същинска изненада, нали…..

Като стана дума за съветски бомби, съветската бомба на деня е, че България пуска съветския боен и честен нарушител Сергей Лавров, потвърдено изпечен измамник и - по съвместителство с пагоните си от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - външен министър на незаконната и кървава Руска империя, да прелети с фърчило над европейското и натовско българско небе, с цел да взе участие в съвещание на Организацията за съдействие и сигурност /ОССЕ/ в Скопие.
Тази вест не просто ме изненада надалеч повече от първия сняг, само че и малко ме вбеси, почтено казано. По целия свят небето за Лавров е затворено, единствено над България за него има кулоар. Само българското държавно управление на Политическа партия, Демократична България и ГЕРБ, което е сякаш допустимо най-проевропейското и пронатовско сега, дава на съветския нарушител опция да отиде на огромен интернационален конгрес, с цел да сее там нови неистини, да пробутва агитация и да се прави на миролюбец, макар че и потникът му е оцапан с кръвта на почтени жертви.
Ако не беше истина, нямаше да допускам – само че е доказано.

Не знам кой хитрец е взел крайното решение да се позволи полета на Лаавров, само че знам какво е единственото допустимо опрощение. Вероятно, в случай че въобще се откри публицист да попита премиера или външния министър – за какво, бе, джанъм? – ще му отговорят, че жестът в действителност не е към Русия, а към Македония. Скопие е хазаин на срещата на ОССЕ, македонците са поканили Лавров на форума и са поискали от нас да му разгадаем да лети. А ние, като положителни съседи и с цел да не ускоряваме антибългарските усеща край Вардаро, откликваме позитивно. Не виждам друго допустимо пояснение – само че и това единствено по себе си е извънредно жалко, чиста илюстрация на поговорката „ Къде го чукаш, къде се пука “.
Първо, че Скопие е хазаин на огромен интернационален конгрес, е похвално. Но за какво те канят Лавров за присъединяване, мозъкът ми не стига. Да, Русия публично още е член на организацията, само че това участие е съпроводено с голяма въпросителна – за какво не е изхвърлена най-чинно, както се поставя за нарушители и терористи. Оке повече, самата Русия от дълго време прави въртели за достъп на представители на ОССЕ в окупираните от нея територии. Или ги пуска изборно, единствено такива, които към този момент е купила.
Как такива хора и държавни управления като съветското не престават да имат място в огромна интернационална организация, която се занимава с въпросите на сигурността в Европа? Нали към този момент и на децата е ясно, че тъкмо

Кремъл няма нищо общо със сигурността

където и да било по света. Той на никое място – от Европа, през Африка, до Латинска Америка и Азия - не основава сигурност, а целеустремено я разрушава, с цел да осъществя егоистичните си ползи. Той не работи за по-нормален свят, а унищожава напъните на всички останали, в това число на ОССЕ, за реализиране на подобен свят. И прочие.

А какво да кажем за готовността на Кремъл да сътрудничи с всички останали.

Първо, потвърдено е, че Русия не зачита въобще никакви интернационалните контракти, по които е страна. Тоест – не, зачита ги и доста държи всички останали да ги зачитат, само че единствено когато е преференциално за Путин и бандата му. В противоположен случай, интернационалните контракти за тях са елементарни хартиени парцали, в които, нарязани на линии, могат да си свият махорката.

Второ, нападателна Русия от дълго време отхвърля да сътрудничи по някои от най-важните тематики в света – за неразпространение на нуклеарните оръжия, за галактическите стратегии, за тероризма, който искрено поддържа, вместо да се бори против него, за глобите против антихуманни режими като този в Северна Корея да вземем за пример.
И съветският външен министър Лавров е персонално виновен за огромна част от съветските закононарушения по света, както и за отхвърли на Русия да основава сигурност и да се занимава със съдействие. Как по този начин този човек и тази страна са още членове на ОССЕ, в действителност е огромна мистерия.

В светлината на казаното, въпросите за какво македонците го канят, а българите го пускат, има единствено един вероятен отговор – тъй като и двете страни, колкото и да сме натовски, европейски или стремящи се към Европа, не сме се действително откъснали не просто от съветското въздействие тук, а от васалните си душици.
Така са ни научили през последните епохи –

да се опасяваме от Дядо Иван,

като в това време го почитаме безпределно и постоянно сме подготвени да му целунем ръка. А постоянно и ботуша, с който ни рита.
Но не сме единствено ние и македонците. Явно има нещо доста сбъркано в чипа на всички левичари по света, които като чуят Русия, не помнят разсъдък и истина, не помнят морал и правила, не помнят всичко – единствено и единствено да се подмажат по някакъв метод на Кремъл.
Необяснимо ми е от кое място идва тази левичарска обвързаност към бруталната източна сатрапия и тяхната психическа подготвеност да се унижат до дъно, единствено и единствено да угодят на Москва.

Фактът, който също ме вбеси в последно време, е обвързван с изразената от немския канцлер Шолц подготвеност още веднъж да беседва с Путин.
Преди няколко месеца, към този момент надълбоко във времето след директната съветска експанзия в Украйна, този човек, дружно с Макрон, останаха последните, които има-няма през ден продължаваха да подвигат слушалката и да дрънкат нелепости с съветския император. А по този начин продължаваха да го легитимират на интернационалната сцена и да му дават опция да прокарва хибридните си опорки. Всички други западни водачи схванаха, че това е безусловно безсмислено и стопираха, единствено Макрон и Шолц пробваха да се изкарат по-влиятелни, в сравнение с са и по-големи миротворци, в сравнение с могат да бъдат.
После, откакто Путин ги унижи и двамата няколко пъти, те стопираха за малко. Но като помълча известно време, Шолц отново нещо го напря от вътрешната страна и на среща с някакви жители съобщи: „ Ще приказвам с него “.
И незабавно последва унижението от съветска страна – медийният червей Дмитрий Песков, прессекретар на Путин, посочи: „ Путин постоянно е отворен за контакти, само че те би трябвало да бъдат ефикасни, а не в името на самия развой “. С други думи – глей си работата, хер Шолц, обади се, единствено в случай че имаш какво действително да ни предложиш, да вземем за пример украински територии, отвод от наказания или нещо друго потребно за нас.

Шолц, Шолц, що не умря при Гредитин,

ами се излагаш пред света като кифладжия без кифли? Ама такива са си те, левичарите – постоянно са подготвени на добродетелни подвизи, цената на които заплащат всички останали.