Плагиатството в ерата на изкуствения интелект – ако го питат, ще ни издъни ли, че ни е писал есето или дипломната работа
Плагиатството постоянно е било проблем в академичната среда. Още преди появяването на изкуствения разсъдък, университети и учебни заведения използваха профилирани стратегии (като Turnitin, Urkund, StrikePlagiarism и др.), които съпоставят студентски или университетски текстове с към този момент налични бази данни, научни публикации и интернет източници. Тези системи улавят сходства и рапортуват % на " съвпадане “.
С появяването на изкуствен интелект, и по-конкретно езикови модели като ChatGPT, обстановката се усложни. Причината е, че AI генерира текстове, които са неповторими на равнище класификация на думите – т.е., те не съществуват авансово в интернет или в бази данни. Затова класическите антиплагиатни системи рядко " хващат “ непосредствено текст, основан от AI.
Може ли AI текст да бъде засечен като плагиатство?
Формално плагиатство: Генерираните от AI текстове не са копие на действителен източник, само че това не значи, че не могат да се смятат за " неавторски “. Ако студент показа текст, написан от AI, за собствен, това се приема като машинация и се преглежда като форма на плагиатство (или академична нечестност).
Семантична непосредственост: Понякога системите засичат прилики, в случай че AI възпроизведе известни изречения или дефиниции, които към този момент се срещат всеобщо онлайн. Но това е по-скоро съвпадане, в сравнение с класическо плагиатство.
AI-детектори: Появиха се нови принадлежности (като GPTZero, Turnitin AI-detection и др.), които се пробват да дефинират дали даден текст е писан от изкуствен интелект. Те проучват жанр, периодичност на думи и предсказуемост на текста. Но успеваемостта им е противоречива – постоянно дават и подправени резултати.
Ще признае ли ChatGPT: Да, това го писах аз?
" Фокус “ го попита, а той отговори: Не. Езиковият модел не пази мемоари за съответни текстове, които е генерирал за разнообразни хора.
Дори и да напише публикация за дадена тематика, той няма механизъм да я маркира като " своя “. Затова, в случай че някой изиска " самопризнание “ за даден текст, отговорът няма да е позитивен. AI може да генерира сходен текст още веднъж, само че в никакъв случай няма да разпознава съответен като собствен " оригинал “.
Появата на изкуствения разсъдък промени метода, по който мислим за плагиатството. Ако до скоро казусът беше " прекопирване и слагане “, през днешния ден приказваме за умишлено потребление на инструмент, който генерира текст вместо нас. Академичните институции занапред търсят баланс сред потреблението на AI като асистент и възбраната му като сурогат на персоналния труд. Едно е несъмнено – въпросът " Кой е създателят? “ става все по-сложен.
С появяването на изкуствен интелект, и по-конкретно езикови модели като ChatGPT, обстановката се усложни. Причината е, че AI генерира текстове, които са неповторими на равнище класификация на думите – т.е., те не съществуват авансово в интернет или в бази данни. Затова класическите антиплагиатни системи рядко " хващат “ непосредствено текст, основан от AI.
Може ли AI текст да бъде засечен като плагиатство?
Формално плагиатство: Генерираните от AI текстове не са копие на действителен източник, само че това не значи, че не могат да се смятат за " неавторски “. Ако студент показа текст, написан от AI, за собствен, това се приема като машинация и се преглежда като форма на плагиатство (или академична нечестност).
Семантична непосредственост: Понякога системите засичат прилики, в случай че AI възпроизведе известни изречения или дефиниции, които към този момент се срещат всеобщо онлайн. Но това е по-скоро съвпадане, в сравнение с класическо плагиатство.
AI-детектори: Появиха се нови принадлежности (като GPTZero, Turnitin AI-detection и др.), които се пробват да дефинират дали даден текст е писан от изкуствен интелект. Те проучват жанр, периодичност на думи и предсказуемост на текста. Но успеваемостта им е противоречива – постоянно дават и подправени резултати.
Ще признае ли ChatGPT: Да, това го писах аз?
" Фокус “ го попита, а той отговори: Не. Езиковият модел не пази мемоари за съответни текстове, които е генерирал за разнообразни хора.
Дори и да напише публикация за дадена тематика, той няма механизъм да я маркира като " своя “. Затова, в случай че някой изиска " самопризнание “ за даден текст, отговорът няма да е позитивен. AI може да генерира сходен текст още веднъж, само че в никакъв случай няма да разпознава съответен като собствен " оригинал “.
Появата на изкуствения разсъдък промени метода, по който мислим за плагиатството. Ако до скоро казусът беше " прекопирване и слагане “, през днешния ден приказваме за умишлено потребление на инструмент, който генерира текст вместо нас. Академичните институции занапред търсят баланс сред потреблението на AI като асистент и възбраната му като сурогат на персоналния труд. Едно е несъмнено – въпросът " Кой е създателят? “ става все по-сложен.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ