Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на

" Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на нелепостта, на варварството, построени с отсечените глави на толкоз Предтечи, на толкоз велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкоз мъченици за насущния самун, - плачете! - лудите не може никой утеши, гневните не може никой укроти! "
Познато ли ви е? Така стартира едно от блестящите публицистични творби на Христо Ботев -. Геният, в всякакви градове и квартали. Сами си отговорете за какво. Нямаше по какъв начин да не се сетя за това произведение, откакто слушах печалните вопли на досегашните ръководещи от ГЕРБ за уволненията на техните фрагменти от държавните институции.
Персонализирането на дълбоките проблеми в българското общество не ми е в стила, тъй като те не стартират и няма да свършат с ГЕРБ. Наскоро показах най-, само че без да се занимавам с съответните представители, тъй като по-важни са моделите. В случая обаче ще се занимая с груповото тяло на досегашната ръководеща партия, тъй като те се трансфораха в еманация и знак на тези модели.
В последно време техните вопли за " реваншизъм " и " безпорядък " са стабилен мотив за развлечение за болшинството от българските жители. Представиха и новата " вяра " в млади фрагменти на ГЕРБ, изучени в западни университети. Но и най-хубавото обучение не може да компенсира неналичието на на практика опит и слагането на въпросните младежи като парашутисти във високите етажи на администрацията е следващият прахуляк в очите за наивници. Щом са толкоз положителни и предприемчиви - за какво първо не потвърдят качествата и творчеството си в конкурентния частен бранш?
" Цял свят оплака Париж, целия свят прокле комунистите, и нашата бедна публицистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле рационалното. Смешен рев! " Двойните стандарти и заблуди, залегнали в творбата на Ботев имат валидността на присъда и в наши дни.
" Нека в този момент нашата публицистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - с цел да оплаче други столици, други варварства и премеждия, по кое време робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?... И ще бъде ден - ден първий. "
Към думите на Ботев няма потребност от добавки. Достатъчно е да се четат с схващане, а в този момент - дано смешният рев продължи! Нека незаменимите продължат да търсят идващия си стопанин. А паразитизмът в държавната администрация да получи статут на формален спорт -  в него ще имаме повече триумфи, в сравнение с във футбола.
Автор: Тодор Беленски