пл. Независимост N1Режисьорът Боян Иванов сподели пред Виолета Тончева за

пл. " Независимост " N1

Режисьорът Боян Иванов показа пред Виолета Тончева за своята режисура " 100 “, отдадена на 100-тния празник на Варненския трагичен спектакъл и двата ѝ разновидността, за поетичната подигравка и преимуществата на скеча като театрална форма, за другите гледни точки към индивида и театъра.

Премиерата е планувана за 12 март 2021 година, когато се навършва тъкмо един век от първото зрелище на 12 март 1921 година на първия професионален спектакъл във Варна. С постановката на " Инстинктът " от Анри Кестмекер директор-режисьорът Стоян Бъчваров слага началото на летоброенето на Варненския трагичен спектакъл. 

- Постановка за един 100-годишен сценичен празник, това е много отговорно начинание...

-Да, по този начин е, само че въпреки това, в случай че мислиш единствено какъв брой отговорно е това, което правиш, ще ти бъде мъчно да го направиш в действителност. Разбирам цялата отговорност, която носи този празник и тъкмо поради това взех решение и актьорите ме поддържаха, този път да се откажем от нормалния концерт-спектакъл с конферансие, към който се прибягва в сходни случаи, а да подготвим театър, друг от всички други. Той ще е отдаден главно на театъра, само че освен на Варненския спектакъл, а на артиста и на театъра изобщо. Ще внесем възприятие за комизъм, тъй че спектакълът да бъде атрактивен, даже за феновете, които не се интересуват от театралната кухня.

Нашата креативна задача е подчинена на концепцията за отбелязване на 100-годишнината на Варненския трагичен спектакъл и съгласно предварителния план ще има два разновидността. Юбилейният вид ще бъде изнесен избран брой пъти, тъй като в този момент публиката е лимитирана до 30%, а ние бихме желали колкото може повече фенове да видят и преживеят, дружно с нас, този доста специфичен театър. По-късно ще отпадне историческата част, с цел да може представлението, към този момент с работно заглавие " 100 “, да влезе в репертоара на театъра и да продължи да се играе. То към този момент ще се концентрира не толкоз върху юбилея, колкото върху тематиките, свързани с театъра, които загатнах.

-Немалко от твоите сполучливи постановки са свързани с Варна: " Часът, в който не знаехме нищо един за различен “ с Варненския трагичен спектакъл (2005), " Мълчаливи предания “ с Варненския куклен спектакъл (2014), " Влюбеният Моцарт “ (2017) с Варненската опера и Моцартовия фестивал в Правец. Това носи ли някакъв варненски привкус към сегашните ти режисьорски търсения?  

-Абсолютно. Още повече, че в този момент, дружно с целия актьорски състав на театъра, вземат участие и тези актьори, с които в миналото предприехме приключнието " Часът, в който не знаехме нищо един за различен “. Те постоянно сa желали още веднъж да се съберем и не щеш ли това в действителност стана допустимо. Сега обаче работим в друга от остарялата значително тема на " Часът, в който не знаехме нищо един за различен “.

- От 2005 до 2021 година доста неща се трансформираха, освен в театъра...

-Да, най-малкото тогава нямаше смарт телефони, нито обществени мрежи, нямаше такава връзка. Мога да кажа, че в " 100 “ остава форматът на " Часът, в който не знаехме нищо един за различен “, само че е много по-усъвършенстван, по-адекватен на времето през днешния ден. Работим още веднъж в същата посока – индивидът и театърът, индивидът в театъра, какво е ситуацията на артиста през днешния ден, каква е публиката през днешния ден. Всичко това ще поднесем с възприятие за комизъм и самоирония, бих я нарекъл поетична подигравка. С тази поетична подигравка ще търсим метафизичен систематизирания, решени през скеча. 

- Защо скечът е обичаната ти театрална форма?

-Да, одобрявам скеча, тъй като като театрална форма той разрешава доста бързо да се влезе в огромно многообразие от непознати животи и взаимоотношения. Не бих правил систематизирания от рода, че това е най-адекватната театрална форма на нашето време, само че персонално за мен тя е положително средство. Благодарение на него може доста бързо да изградиш богата палитра от обстановки и да покажеш единствено в едно зрелище доста разнообразни персонажи и гледни точки, каквито не може да ти даде примерно една пиеса. Скечът има доста плюсове.

В нашия случай той ще ни помогне да създадем от една страна бравурен, а въпреки това юбилеен театър, който в това време ще отразява атрактивно връзките в театъра, сред артистите и феновете и така нататък Именно скечът като една очебийно отзивчива форма разрешава тези две условия да се съвместят и да доведат до построяването на автентичен театър, който ще бъде забавен освен за актьорите, само че и за феновете.

- Какво те свързва с хореографа Татяна Соколова и със сценографа Елица Георгиева, с които не за пръв път работиш в екип?

-С Таня работим непрекъснато дружно, приготвяме най-малко по една режисура годишно, а в този момент взехме решение да се съберем и с Елица, с която правихме " Часът, в който не знаехме нищо един за различен “. С Таня ме свързва едно хубаво, взаимно чувство за спектакъл. Когато ме питат, какво обичам повече от театъра, аз давам отговор - танцовия спектакъл. Моят път се разви режисьорски, не хореографски, приключих театрознание в НАТФИЗ и постановка в Германия, само че не и танцов спектакъл, а той е огромната ми обич. 

От самото начало, когато започнах да се занимавам със скеч и с този вид спектакъл, желаех нещата да бъдат професионални и по този начин се открихме с Таня. Двамата сме опитали в разнообразни стилистики, тя постоянно споделя, че приема всяка наша режисура като предизвикателство. А и аз не се отхвърлям и не я оставям на мира, до момента в който не се получат нещата по този начин, че и на двамата да ни харесат. Тя ми оказва помощ и по един различен метод. Аз ревизирам всеки скеч през нея, описвам ѝ го и според от нейната реакция преценям дали си заслужава да продължа започнатото.

- Тя е първият ти коректив.

-Да, първият ми редактор. Много от нещата тя предлага, през днешния ден на подготовката да вземем за пример сподели нещо, което отключи у мен три нови направления за настоящия план. С Таня сме добър тандем. А с Елица ме свързва най-много общата визия за спектакъл, каква визия да има, по какъв метод да звучи, какъв жанр да има представлението, постоянно обсъждаме нещата от тази позиция.

Бих желал дя загатна тук и Тодор Тодоров, който се занимава с видео мапинга. След първия ни сполучлив взаимен план " Мълчаливи предания “ събрахме опит в още няколко осъществени плана, освен на сцена, само че и в открити пространства, един от тях в Алпинеума във Варна.

Сегашното зрелище няма да бъде толкоз наситено с видео мапинг, тъй като в центъра на вниманието са живият спектакъл и артистът. Но на мен като режисьор към този момент ми е някак мъчно да си показва театър без спомагателните изразни средства на видео мапинга.

- Не се повтаряш, експериментираш, търсиш постоянно новото и това те въодушевява...

-Да не се повтаряш - мисля, че това е първото, което режисьорът би трябвало да желае от себе си. Второто е да си пожелае в действителност да успее да го направи.

- А какво пожелаваш на Варненския спектакъл след първите 100?

-С възприятие за подигравка, поисквам на първо време морето да не стигне до театъра, с това повишаване на равнището. Иначе, за по-простите неща, в най-близко бъдеще, поисквам на Варненския трагичен спектакъл да развива своята прелестна и въодушевена натрупа, да основава забавни постановки, вълнуващи хората, които ги вършат и тези, които ще ги гледат. 

Боян Иванов е от изявените модерни театрални режисьори, извоювал си креативен престиж както с постановките си в България, по този начин и в чужбина. Роден в Плевен, той приключва Театрознание в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ", в класа на проф. Николай Йорданов и постановка във Висшето учебно заведение за музика и театрални изкуства във Франкфурт на Майн (Германия), в майсторския клас на проф. Ханс Холман.

Поставял е в влиятелни театри в България, Германия, Украйна и други страни. На разнообразни театрални подиуми в България слага " Часът, в който не знаехме нищо един за различен “, " Луда крава " от Джон декор Дюфел, " Лека нощ, мамо " от Марша Норма, " Деликатно нещо е душата " от Димитър Динев, " Следобедни игри " от Рома Майо, " Жулиета " от Андраш Вишки, “Спящата хубавица “ по музика на Чайковски, " Натюрморт със тлъст племенник “ от Йон Сапдару, " Влюбеният Моцарт “ и други

Една от най-награждаваните му постановки е " Мълчаливи предания “ на Държавния куклен спектакъл във Варна, удостоена с няколко оценки на XVI Международен куклен фестивал " Златният делфин “ 2014: Награда за постановка и хореография (раздел спектакли за възрастни) на Боян Иванов и Татяна Соколова, Награда за сценография на Свила Величков, Награда за видео и компютърна анимация на Тодор Тодоров, Награда за истинска музика (раздел спектакли за възрастни) на група IRFAN, Награда за женска роля на Евгения Василева, както и с премията на САБ ИКАР 2015 за ярка и въздействаща изразност.

Постановките на Боян Иванов се отличават с съвременна визия и остра модерна рефлексия на героите, ослепителен сценичен рисунък, посредством който се изтласкват на напред във времето настоящи обществени проблеми на времето ни. Важен миг в неговите постановки са метафоричните систематизирания за света, както и мощните философско-нравствени внушения.