Кралят на пиявиците: Кървава мания през 19-ти век доведе до недостиг на тези същества
П иявиците са дребни, сходни на червеи същества, които се хранят с кръвта на други животни. Те се употребяват за медицински цели от антични времена, само че доближават върха на своята известност през 19-ти век, изключително в Европа и Америка. Пиявиците са били употребявани за лекуване на разнообразни болести и положения като тресчица, инфектиране, зараза, главоболие, епилепсия, нервност и даже психологични разстройства. Тези вредители се употребявали и като превантивна мярка, за поддържане на салдото на телесните течности и попречване на болести.
Но за какво през 19-ти век пиявиците са били толкоз необятно употребявани? Какви са били преимуществата и минусите на лечението с пиявици?
Произходът и еволюцията на лечението с пиявици
Лечението с пиявици, или ирудотерапията, има дълга и антична история. Най-ранните сведения за използването на пиявици датират от времето на античните египтяни, които са употребявали паразитите за унищожаване на кръвта от тялото. Древните гърци и римляни също са практикували терапия с пиявици, основана на теорията за четирите хумора.
Според тази доктрина човешкото тяло е формирано от четири течности:
кръв храчки жълта течност черна течност
Тези течности трябвало да се поддържат в баланс за положително здраве и всеки дисбаланс би предизвикал заболяване. Пиявиците са били употребявани за унищожаване на непотребната кръв, която се е считала за причина за доста болести. Терапията продължавала да се практикува през Средновековието и Ренесанса както от лекари, по този начин и от бръснари-хирурзи. Паразитите са желани пред други способи за кръвопускане, като ланцети и вендузи, тъй като били по-прецизни, по-малко мъчителни и по-малко податливи на зараза. Смятало се също, че пиявиците имали лечебни свойства, като противовъзпалителни и аналгетични резултати. Те се ползвали върху разнообразни елементи на тялото според от болестта и местоположението на засегнатия орган. Например, пиявици се поставяли върху слепоочията при главоболие, към гърдите при белодробни болести и към ануса при хемороиди.
17/11/1838 + prof. François-Joseph-Victor Broussais, Frans geneeskundige/ patholoog: bloedzuigertherapie (65) ||| Alabama: Jordan Abbott vraagt in de Huntsville Democrat terugbezorgen van slaaf Daniel ( " was handcuffed " )
— John Brouwer de Koning (@BkingJohn)
Възходът и пикът на лечението през 19-ти век
Терапията с пиявици доближава връх през 19-ти век, с помощта на въздействието на френски доктор на име Франсоа-Жозеф-Виктор Брусе. Той бил изтъкнат бранител на лекуването с пиявици и твърдял, че съвсем всички заболявания са породени от инфектиране на органите. Той предписвал лекуване с пиявици за съвсем всяко положение, от тресчица до рак, и ги ползвал в огромни количества и за дълги интервали от време. Той също по този начин разпространявал потреблението на пиявици като превантивна мярка, за поддържане на кръвта разредена и тялото крепко. Идеите на Брусе били необятно признати и последвани от доста лекари и пациенти, изключително във Франция, където той е прочут като „ краля на пиявиците “. Търсенето на пиявици било толкоз огромно, че провокирало фикс идея и дефицит на паразита. Пиявици се внасяли от целия свят, изключително от Турция, Испания и Германия. Те са били отглеждани в изкуствени езера и резервоари, а по-късно са били продавани в аптеки, пазари и даже от улични търговци. Тъй като били скъпи, от време на време били употребявани наново. Те се трансформирали в знак на статус и мода и били включени в литературата, изкуството и сатирата.
Ползи и недостатъци
Терапията с пиявици предлага както преимущества, по този начин и дефекти. Положителната страна е, че дейно облекчава болката, понижава отока и усъвършенства кръвообращението. Освен това пиявиците отделят субстанции като хирудин и калин, потребни за лекуване на положения като тромбоза. Те също по този начин подтикват имунната система и оздравителния развой, като провокират дребни рани, активирайки естествените защитни сили на тялото. Недостатъците обаче включват евентуална загуба на кръв, анемия, зараза и алергични реакции. Пиявиците също могат да предават заболявания като сифилис, туберкулоза и малария. Освен това, доста пациенти са изпитали психически стрес заради боязън и омерзение към пиявиците, до момента в който са зародили етични опасения по отношение на тяхното потребление, считано от някои за грубо и неестествено.
Упадъкът на практиката
Терапията с пиявици стартира да понижава при започване на 20-ти век заради няколко фактора. Един от тях бил напредъкът на здравната просвета и технологиите, които дали по-ефективни лекувания за доста болести и положения. Друг фактор е откриването на микробната доктрина за заболяването, която оспорва хуморалната доктрина и концепцията за кръвопускането. Друг фактор бил повишението на публичното здраве и хигиена, което понижило заболеваемостта и разпространяването на инфекциозни заболявания. И най-после, обществената и културна смяна, която направила лечението с пиявици по-малко съвременна и по-стигматизирана. Терапията била значително изоставена и забравена доникъде на 20-ти век, като се изключи някои изолирани и редки случаи. Пиявиците също били неразрешени и контролирани в доста страни заради опасения за околната среда и хуманното отношение към животните. На пиявиците към този момент не се гледало като на здравно знамение, а като на здравна светиня.
Възраждането на лечението с пиявици през 21-ви век
Терапията с пиявици, в миналото считана за остаряла, претърпя удивително възобновление през 21 век. Нейните евентуални изгоди и приложения са получили самопризнание в международен мащаб, изключително в народи като Индия, Китай и Иран, където лечението е неразделна част от обичайните лечебни системи. Подкрепена от научни проучвания и регулации, лечението с пиявици се преглежда като скъпо лекарство. Строгите стандарти подсигуряват сигурност и качество, до момента в който етичните практики за развъждане пазят хуманното отношение към пиявиците. Далеч от светиня от предишното, лечението с паразитите въплъщава както богата история, по този начин и обещаващо бъдеще, представлявайки мощен инструмент за съвременно опазване на здравето.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Но за какво през 19-ти век пиявиците са били толкоз необятно употребявани? Какви са били преимуществата и минусите на лечението с пиявици?
Произходът и еволюцията на лечението с пиявици
Лечението с пиявици, или ирудотерапията, има дълга и антична история. Най-ранните сведения за използването на пиявици датират от времето на античните египтяни, които са употребявали паразитите за унищожаване на кръвта от тялото. Древните гърци и римляни също са практикували терапия с пиявици, основана на теорията за четирите хумора.
Според тази доктрина човешкото тяло е формирано от четири течности:
кръв храчки жълта течност черна течност
Тези течности трябвало да се поддържат в баланс за положително здраве и всеки дисбаланс би предизвикал заболяване. Пиявиците са били употребявани за унищожаване на непотребната кръв, която се е считала за причина за доста болести. Терапията продължавала да се практикува през Средновековието и Ренесанса както от лекари, по този начин и от бръснари-хирурзи. Паразитите са желани пред други способи за кръвопускане, като ланцети и вендузи, тъй като били по-прецизни, по-малко мъчителни и по-малко податливи на зараза. Смятало се също, че пиявиците имали лечебни свойства, като противовъзпалителни и аналгетични резултати. Те се ползвали върху разнообразни елементи на тялото според от болестта и местоположението на засегнатия орган. Например, пиявици се поставяли върху слепоочията при главоболие, към гърдите при белодробни болести и към ануса при хемороиди.
17/11/1838 + prof. François-Joseph-Victor Broussais, Frans geneeskundige/ patholoog: bloedzuigertherapie (65) ||| Alabama: Jordan Abbott vraagt in de Huntsville Democrat terugbezorgen van slaaf Daniel ( " was handcuffed " )
— John Brouwer de Koning (@BkingJohn)
Възходът и пикът на лечението през 19-ти век
Терапията с пиявици доближава връх през 19-ти век, с помощта на въздействието на френски доктор на име Франсоа-Жозеф-Виктор Брусе. Той бил изтъкнат бранител на лекуването с пиявици и твърдял, че съвсем всички заболявания са породени от инфектиране на органите. Той предписвал лекуване с пиявици за съвсем всяко положение, от тресчица до рак, и ги ползвал в огромни количества и за дълги интервали от време. Той също по този начин разпространявал потреблението на пиявици като превантивна мярка, за поддържане на кръвта разредена и тялото крепко. Идеите на Брусе били необятно признати и последвани от доста лекари и пациенти, изключително във Франция, където той е прочут като „ краля на пиявиците “. Търсенето на пиявици било толкоз огромно, че провокирало фикс идея и дефицит на паразита. Пиявици се внасяли от целия свят, изключително от Турция, Испания и Германия. Те са били отглеждани в изкуствени езера и резервоари, а по-късно са били продавани в аптеки, пазари и даже от улични търговци. Тъй като били скъпи, от време на време били употребявани наново. Те се трансформирали в знак на статус и мода и били включени в литературата, изкуството и сатирата.
Ползи и недостатъци
Терапията с пиявици предлага както преимущества, по този начин и дефекти. Положителната страна е, че дейно облекчава болката, понижава отока и усъвършенства кръвообращението. Освен това пиявиците отделят субстанции като хирудин и калин, потребни за лекуване на положения като тромбоза. Те също по този начин подтикват имунната система и оздравителния развой, като провокират дребни рани, активирайки естествените защитни сили на тялото. Недостатъците обаче включват евентуална загуба на кръв, анемия, зараза и алергични реакции. Пиявиците също могат да предават заболявания като сифилис, туберкулоза и малария. Освен това, доста пациенти са изпитали психически стрес заради боязън и омерзение към пиявиците, до момента в който са зародили етични опасения по отношение на тяхното потребление, считано от някои за грубо и неестествено.
Упадъкът на практиката
Терапията с пиявици стартира да понижава при започване на 20-ти век заради няколко фактора. Един от тях бил напредъкът на здравната просвета и технологиите, които дали по-ефективни лекувания за доста болести и положения. Друг фактор е откриването на микробната доктрина за заболяването, която оспорва хуморалната доктрина и концепцията за кръвопускането. Друг фактор бил повишението на публичното здраве и хигиена, което понижило заболеваемостта и разпространяването на инфекциозни заболявания. И най-после, обществената и културна смяна, която направила лечението с пиявици по-малко съвременна и по-стигматизирана. Терапията била значително изоставена и забравена доникъде на 20-ти век, като се изключи някои изолирани и редки случаи. Пиявиците също били неразрешени и контролирани в доста страни заради опасения за околната среда и хуманното отношение към животните. На пиявиците към този момент не се гледало като на здравно знамение, а като на здравна светиня.
Възраждането на лечението с пиявици през 21-ви век
Терапията с пиявици, в миналото считана за остаряла, претърпя удивително възобновление през 21 век. Нейните евентуални изгоди и приложения са получили самопризнание в международен мащаб, изключително в народи като Индия, Китай и Иран, където лечението е неразделна част от обичайните лечебни системи. Подкрепена от научни проучвания и регулации, лечението с пиявици се преглежда като скъпо лекарство. Строгите стандарти подсигуряват сигурност и качество, до момента в който етичните практики за развъждане пазят хуманното отношение към пиявиците. Далеч от светиня от предишното, лечението с паразитите въплъщава както богата история, по този начин и обещаващо бъдеще, представлявайки мощен инструмент за съвременно опазване на здравето.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ