Кухнята на баба ще спаси света!
Питайте баба каква салата се яде през зимата: „ кисело зеле, туршия, ряпа, цвекло... “ – изброява тя. Марулята е чак напролет, домати се ядат през лятото.
Едно време имаше подобен анекдот: отива българин на посетители във Франция и пита: „ При вас ягодите по кое време излизат на пазара? “. Домакинът го гледа заинтригуван: „ Как по кое време? Сутрин! “.
Ако не го разбирате, може да се обзаложим, че сте млад градски човек, за който се отнасят думите от песента – „ пролет, лято, есен зима – в магазина всичко има. “
После разкажете на баба какво слагате в салатата. Докато ви слуша, тя повдига вежди: авокадо – това от кое място е? Домати през януари – по какъв начин ги ядете, те имат усет на гьон!
Днес започваме да се учим още веднъж да готвим като баба, с цел да понижим вредите, които актуалните способи на произвеждане и разпространение нанасят на планетата.
Силно обработените храни – шоколадови десерти, бисквити, снаксове – са свързани с висок разход на сила. Продуктите в тях се доставят от целия свят, преработват, пакетират, складират и транспортират до супермаркетите. Продават се в самостоятелни опаковки, които основават още и още отпадък.
Терминът „ нисковъглеродна диета “ не се отнася до химичния състав на храната, а до количеството въглеродни излъчвания, с които е обвързвано производството, превоза и приготвянето ѝ. Изчислено е, че хранителната система единствено в Съединени американски щати дава отговор за 20 % от парниковите газове в атмосферата.
Най-ефективната мярка за понижаване на този % е ограничението или цялостния отвод от месо и скотски артикули. Има обаче и други неща, които потребителите могат трансформират с избора си.
Местни продукти
Около 11 % от въглеродните излъчвания от храната се дължат на превоза, показват калкулации, представени от New Scientist. Теорията е, че колкото по-малко е пътувала дадена храна, преди да стигне до нас, толкоз по-малко вреди на околната среда.
През 2005 година Алиса Смит и Джеймс Б. Маккинън поемат предизвикването да се хранят единствено с локални храни в продължение на една година. Като локални дефинират храните, създадени в радиус от 100 благи от вкъщи. Експериментът е разказан в книгата им The 100-Mile Diet, която въодушевява хиляди хора по света да трансформират метода си на хранене.
Концепцията за така наречен „ хранителни мили “ има и критици, които показват, че въглеродният отпечатък от производството на локалната храна може да надвишава този от превоза. Методите на произвеждане са това, което в действителност има значение. Спестяването на превоза обаче не е единственото преимущество на локално създадените храни.
Първо, те са пресни. Колкото по-близо са отгледани, толкоз по-малко време са престояли.
