Питър Томпсън, маратонец: Голяма част от ограниченията ни се намират в главата
Питър Томпсън е пробягал невероятните 44 маратона за 44 дни в 44 страни. Британецът има вяра, че с тичането може да помогне на повече хора да споделят свободно възприятията си. Томпсън беше посетител на спортния семинар " Физкултура " и приказва пред " Дневник " за завладяващия резултат на бягането и уроците на живота.
Защо решихте да пробягате 44 маратона за 44 дни в 44 страни?
- Предизвикателството се роди от желанието да преоткрия фокуса си в бягането. Тичам повече от 10 години, като започнах на 20. Постепенно вниманието ми се насочи в това да тичам по-бързо даже и в маратона. Бях се концентрирал върху скоростта, сърдечния ми темп и други сходни фактори. Бях захласнат и бягането престана да ми носи наслаждение.
Реших да трансформира бягането, като усещах, че би трябвало да се откъсна към нещо друго. Включих се в самодейност за събиране на пари за стратегия на хора с проблеми с психическото здраве. Това премеждие ми разреши да видя разнообразни места и да се срещна с нови хора.
Имах потребност от ново предизвикателство. Бях пробягал два маратона в Амстердам и мисля, че бях първият финиширал британец. Постигнах нещо значимо и се усещах горделив. Няколко месеца по-късно изгубих връзка с приятелите ми, тъй като бях толкоз захласнат да тичам все по-бързо. Осъзнах, че съм изгубил визия за действителността и значимите неща в живота ми.
© Peter Thompson
Аз съм доста конкурентен като играч и не бих се задоволил даже с слагането на международен връх. Ще бъда благополучен за ден, само че по-късно се запитвам: " Какво следва ". Исках това тестване да ми помогне да се откъсна и да събера пари за щедрост. Също желаех да повдигна тематиката по какъв начин съзнанието ми въздейства върху бягането. Когато се разделих с приятелката ми и изгубих връзка с приятелите ми, намразих бягането и не желаех повече да го върша.
В продължение на три-четири месеца не се усещах добре. Имах потребност да се върна назад към живота и да бъда себе си. Исках да го направя, само че по друг и позитивен метод. Предполагам, че по този начин се роди концепцията за тестването. Това беше повратна точка в живота ми.
С какви планове помагате на хора с проблеми с психическото здраве?
- Досега сме събрали към 90 хиляди паунда от благотворителности, свързани с душевното здраве. Един от плановете се намира наоколо до мястото, където пребивавам. Хора с проблеми с душевното здраве посещават градина с цветя за ден или седмица. Намира се навън и общността от хора е невероятна. Това е особено място, където хората могат да отидат и да излекуват проблемите си.
Другата щедрост е със статута на национална акция. Тя има горещи линии за помощ, дава доста информация и работи взаимно с доста хора. Виждал съм доста хора с проблеми с душeвността в работата си, имал съм доста някогашни приятелки и другари, които са се сблъсквали с сходен проблем. Виждал съм през какво минават, като равнището на поддръжка към тях не е задоволително. Има усъвършенстване, само че разликата сред парите, които се харчат за физическото здраве по отношение на психическото в една страна, е прекомерно огромна.
Работата ми с такива хора ми оказва помощ да схвана личното ми психическо здраве. Това ми оказва помощ да бъда по-отворен да приказвам за възприятията си. Всеки може да извлече изгода, в случай че е по-отворен към шерване на проблемите си. Приемат те за слаб, в случай че плачеш или не можеш да се оправиш с нещо. Може би съм се заобиколил с хора, които минават през същите проблеми.
© Peter Thompson
Когато си в бара с другари, можеш да споделиш, че имаш проблем в къщата с бойлера или те болят колената. Но доста малко хора ще кажат, че са тъжни. Хората не приказват за сходни неща. Важно е да го вършат. Много хора страдат в тишина и това ескалира против тези, които желаят да влязат в живота им.
Мотивира ме опитът да убедя хората да приказват и да бъдат по-отворени. Самият аз съм като затворена книга и постоянно изпитвам компликация да споделя възприятията си. По време на предизвикването се научих да приказвам за неща, за които нормално не го върша. Хората виждат смяната у мен, което е положително в персонален проект.
Какви компликации срещнахте по време на предизвикването?
- Имах компликации при логистиката преди да стартира. Осъзнах какво значи да мина 44 маратона в 44 страни. Помислих си: " Добре, от кое място да стартира ". Никой не го беше правил преди. Прекарах доста, втренчен в картата. Планът беше да стартира от Русия – страната, до която беше най-трудно да се придвижа. Времето беше огромен фактор, тъй като евентуално можеше да е доста горещо или доста студено.
Прекарах месеци в проучване на написания за полети, рейсове или фериботи. Често попадах в обстановки, когато влакът или самолетът няма да пътува и трябваше да се върна и да възнамерявам всичко отначало. Получих невероятна поддръжка от другар, който обиколи Европа с мен. Заедно измислихме маршрута.
© Peter Thompson
Загубих багажа си още преди да съм почнал. Пътувах до Русия и дойдох два дни по-рано в Санкт Петербург, само че се прекачихме в Полша, където остана багажът ми. Ден преди надпреварата бях останал без екипировка. След това имаше рейсове, които не пътуваха или влаковете закъсняваха.
Една вечер рейсът от Босна до Хърватия беше спрян от пътешестване. Успяхме да се качим на такси, с цел да ни закара през нощта. Нямаше къде да отседнем, а сутринта ми предстоеше маратон. Свързахме се с локалния бегачески клуб в Хърватия. Жени от клуба ни одобриха и ни подслониха в 3 през нощта.
Пазя доста мемоари на милосърдни хора, които са разбрали за предизвикването. Подкрепата от другите ми оказа помощ да го завърша.
Как одобри тялото ви огромното физическо натоварване и по какъв начин се възстановявахте?
- Когато си през множеството време в аероплан, краката ти са свити и не можеш да ги изпънеш. Върху глезените и колената връзвах пакети със замразен грах и царевица, с цел да понижа отока в краката. Опитвах се да дремя допустимо най-вече по време на пътуванията.
© Peter Thompson
Не знам дали ми е било задоволително времето за възобновяване, тъй като нямах друга опция. Нямах теляк или терапевт с мен. Нямах време даже да спра за миг, с цел да си умря добре. Когато завършек, се връщах до хотела и всичко започваше отначало. Всичко беше въпрос на оцеляване. Нямах време за възобновяване и имах травми, само че за благополучие желанието ми беше прекомерно огромно.
Как успяхте да се справите с физическата болежка по време на приключението?
- Голяма част от рестриктивните мерки ни се намират в главата. Мозъкът ти стопира преди тялото да откаже. Хората рядко се озовават в обстановка, когато стигат по-далеч, в сравнение с в действителност могат. Ключова роля в приключението ми изигра силата на мисълта. Аз тичах по четири часа дневно и имах цели 20, с цел да мисля какъв брой ме болят краката. Ако имаш мощна душeвност и огромно предпочитание да постигнеш нещо значимо, тогава тялото ти оказва помощ.
Какво да чакаме от идващите ви завършения?
- Идеята е да се състезавам с колоездачите от " Тур дьо Франс ". Не безусловно, несъмнено. Ще потегли седем седмици преди старта на надпреварата и желая да дойде ден преди края на конкуренцията. Планът е да го направя за 70 дни, като търча по 30 благи дневно или близо 50 километра. За това време ще изкача три пъти височината на Еверест.
Ще бъде друго премеждие. За мен е значимо да последвам някаква последна цел. Тогава съм фокусиран и стимулиран да го направя. Харесва ми концепцията да не знам дали мога да се оправя с нещо и какъв ще бъде крайният резултат.
Защо решихте да пробягате 44 маратона за 44 дни в 44 страни?
- Предизвикателството се роди от желанието да преоткрия фокуса си в бягането. Тичам повече от 10 години, като започнах на 20. Постепенно вниманието ми се насочи в това да тичам по-бързо даже и в маратона. Бях се концентрирал върху скоростта, сърдечния ми темп и други сходни фактори. Бях захласнат и бягането престана да ми носи наслаждение.
Реших да трансформира бягането, като усещах, че би трябвало да се откъсна към нещо друго. Включих се в самодейност за събиране на пари за стратегия на хора с проблеми с психическото здраве. Това премеждие ми разреши да видя разнообразни места и да се срещна с нови хора.
Имах потребност от ново предизвикателство. Бях пробягал два маратона в Амстердам и мисля, че бях първият финиширал британец. Постигнах нещо значимо и се усещах горделив. Няколко месеца по-късно изгубих връзка с приятелите ми, тъй като бях толкоз захласнат да тичам все по-бързо. Осъзнах, че съм изгубил визия за действителността и значимите неща в живота ми.
© Peter Thompson
Аз съм доста конкурентен като играч и не бих се задоволил даже с слагането на международен връх. Ще бъда благополучен за ден, само че по-късно се запитвам: " Какво следва ". Исках това тестване да ми помогне да се откъсна и да събера пари за щедрост. Също желаех да повдигна тематиката по какъв начин съзнанието ми въздейства върху бягането. Когато се разделих с приятелката ми и изгубих връзка с приятелите ми, намразих бягането и не желаех повече да го върша.
В продължение на три-четири месеца не се усещах добре. Имах потребност да се върна назад към живота и да бъда себе си. Исках да го направя, само че по друг и позитивен метод. Предполагам, че по този начин се роди концепцията за тестването. Това беше повратна точка в живота ми.
С какви планове помагате на хора с проблеми с психическото здраве?
- Досега сме събрали към 90 хиляди паунда от благотворителности, свързани с душевното здраве. Един от плановете се намира наоколо до мястото, където пребивавам. Хора с проблеми с душевното здраве посещават градина с цветя за ден или седмица. Намира се навън и общността от хора е невероятна. Това е особено място, където хората могат да отидат и да излекуват проблемите си.
Другата щедрост е със статута на национална акция. Тя има горещи линии за помощ, дава доста информация и работи взаимно с доста хора. Виждал съм доста хора с проблеми с душeвността в работата си, имал съм доста някогашни приятелки и другари, които са се сблъсквали с сходен проблем. Виждал съм през какво минават, като равнището на поддръжка към тях не е задоволително. Има усъвършенстване, само че разликата сред парите, които се харчат за физическото здраве по отношение на психическото в една страна, е прекомерно огромна.
Работата ми с такива хора ми оказва помощ да схвана личното ми психическо здраве. Това ми оказва помощ да бъда по-отворен да приказвам за възприятията си. Всеки може да извлече изгода, в случай че е по-отворен към шерване на проблемите си. Приемат те за слаб, в случай че плачеш или не можеш да се оправиш с нещо. Може би съм се заобиколил с хора, които минават през същите проблеми.
© Peter Thompson
Когато си в бара с другари, можеш да споделиш, че имаш проблем в къщата с бойлера или те болят колената. Но доста малко хора ще кажат, че са тъжни. Хората не приказват за сходни неща. Важно е да го вършат. Много хора страдат в тишина и това ескалира против тези, които желаят да влязат в живота им.
Мотивира ме опитът да убедя хората да приказват и да бъдат по-отворени. Самият аз съм като затворена книга и постоянно изпитвам компликация да споделя възприятията си. По време на предизвикването се научих да приказвам за неща, за които нормално не го върша. Хората виждат смяната у мен, което е положително в персонален проект.
Какви компликации срещнахте по време на предизвикването?
- Имах компликации при логистиката преди да стартира. Осъзнах какво значи да мина 44 маратона в 44 страни. Помислих си: " Добре, от кое място да стартира ". Никой не го беше правил преди. Прекарах доста, втренчен в картата. Планът беше да стартира от Русия – страната, до която беше най-трудно да се придвижа. Времето беше огромен фактор, тъй като евентуално можеше да е доста горещо или доста студено.
Прекарах месеци в проучване на написания за полети, рейсове или фериботи. Често попадах в обстановки, когато влакът или самолетът няма да пътува и трябваше да се върна и да възнамерявам всичко отначало. Получих невероятна поддръжка от другар, който обиколи Европа с мен. Заедно измислихме маршрута.
© Peter Thompson
Загубих багажа си още преди да съм почнал. Пътувах до Русия и дойдох два дни по-рано в Санкт Петербург, само че се прекачихме в Полша, където остана багажът ми. Ден преди надпреварата бях останал без екипировка. След това имаше рейсове, които не пътуваха или влаковете закъсняваха.
Една вечер рейсът от Босна до Хърватия беше спрян от пътешестване. Успяхме да се качим на такси, с цел да ни закара през нощта. Нямаше къде да отседнем, а сутринта ми предстоеше маратон. Свързахме се с локалния бегачески клуб в Хърватия. Жени от клуба ни одобриха и ни подслониха в 3 през нощта.
Пазя доста мемоари на милосърдни хора, които са разбрали за предизвикването. Подкрепата от другите ми оказа помощ да го завърша.
Как одобри тялото ви огромното физическо натоварване и по какъв начин се възстановявахте?
- Когато си през множеството време в аероплан, краката ти са свити и не можеш да ги изпънеш. Върху глезените и колената връзвах пакети със замразен грах и царевица, с цел да понижа отока в краката. Опитвах се да дремя допустимо най-вече по време на пътуванията.
© Peter Thompson
Не знам дали ми е било задоволително времето за възобновяване, тъй като нямах друга опция. Нямах теляк или терапевт с мен. Нямах време даже да спра за миг, с цел да си умря добре. Когато завършек, се връщах до хотела и всичко започваше отначало. Всичко беше въпрос на оцеляване. Нямах време за възобновяване и имах травми, само че за благополучие желанието ми беше прекомерно огромно.
Как успяхте да се справите с физическата болежка по време на приключението?
- Голяма част от рестриктивните мерки ни се намират в главата. Мозъкът ти стопира преди тялото да откаже. Хората рядко се озовават в обстановка, когато стигат по-далеч, в сравнение с в действителност могат. Ключова роля в приключението ми изигра силата на мисълта. Аз тичах по четири часа дневно и имах цели 20, с цел да мисля какъв брой ме болят краката. Ако имаш мощна душeвност и огромно предпочитание да постигнеш нещо значимо, тогава тялото ти оказва помощ.
Какво да чакаме от идващите ви завършения?
- Идеята е да се състезавам с колоездачите от " Тур дьо Франс ". Не безусловно, несъмнено. Ще потегли седем седмици преди старта на надпреварата и желая да дойде ден преди края на конкуренцията. Планът е да го направя за 70 дни, като търча по 30 благи дневно или близо 50 километра. За това време ще изкача три пъти височината на Еверест.
Ще бъде друго премеждие. За мен е значимо да последвам някаква последна цел. Тогава съм фокусиран и стимулиран да го направя. Харесва ми концепцията да не знам дали мога да се оправя с нещо и какъв ще бъде крайният резултат.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ