Питър Дивото момче е от Хановер, Северна Германия, което било

Питър Дивото момче е от Хановер, Северна Германия, което било  намерено в Херцволдската гора от група ловци, водени от Джордж I, който бил на посещаване в родината си в Хановер. Питър живеел като дивак в гората покрай Хамелин, провинция на Хановер. Предполага се, че е роден към 1713 година. Той се хранел с горски растения, ходел на четири крайници, проявявал нецивилизовано държание и не можел да приказва. Умира на 22 февруари 1785 година

Предполага се, че момчето е било изоставено от родителите си, защото не са могли да се оправят с развъждането му.

На идната година, когато дивото момче било на към 12 години, то било отведено в Лондон от Джордж I, където става „ велможа любим “ в двореца Кенсингтън.

Съществуват голям брой фантастични разкази, че е бил отгледан от вълци или може би мечки. Това била и повода той да се храни с ръце, не обичал да носи облекла и никой не съумял да го научи да приказва.

Съвременниците, които се занимават с историята на Питър споделят, че на времето хората предполагали, че Питър се държал по този начин, тъй като е бил отраснал в гората. Те не подозирали, че нещо друго може да е повода за странното му държание.

След превозването на Питър до Англия, любознанието и историите по отношение на довото момче безусловно взривили Лондон.    Каролайн, принцесата на Уелс, живо се интересува от ориста на Питър и през 1726 година, откакто първичното любознание на обществото стартира да отшумява, тя урежда доктор Арбутнот да се погрижи за неговото обучение. Всички старания да го научат да приказва, чете или написа, се провалили с гръм и тропот.

След като бил освободен от попечителството на доктор Арбутнот, Питър бил поверен на грижите на госпожа Тичбърн, една от камериерките на кралицата, със солидна пенсия в допълнение. Г-жа Тичбърн нормално прекарвала няколко седмици всяко лято в къщата на господин Джеймс Фен, малък фермер, в Акстърс Енд, в енорията Нордчърч, Хартфордшир. Питър бил оставен там на грижите на господин Фен, на който били давани по 35 паунда годишно за неговата поддръжка и прехрана. След гибелта на господин Фен, Питър е трансфериран на грижите на брата на Джеймс, Томас, в друга фермерска къща, наречена Бродуей, където живял с няколко разнообразни наематели на тази плантация и със същата кралска пенсия, до неговата гибел.

В края на лятото на 1751 година Питър липсващ безследно от фермата Бродуей. В пресата били оповестени разгласи, предлагащи премия за безвредното му завръщане. На 22 октомври 1751 година в енорията на Сейнт Андрюс в Норич избухва пожар. С разпространяването на огъня локалният затвор бил обзет от пушек и пламъци. Изплашените пандизчии били небрежно освободени, а един от тях провокирал доста любознание заради странния си външен тип, прекомерно окосмен и мощен, и естеството на звуците, които издавал, предиздвикало очевидците да го оприличат на  орангутан. Няколко дни по-късно той бил разпознат като Питър Дивото момче, евентуално с помощта на описанието му в London Evening Post. Той бил върнат във фермата на Томас Фен и му била поставена специфична кожена яка с името и адреса му, с цел да го върнат в къщи, в случай че в миналото още веднъж изчезне.

Питър доживял до към 70-годишна възраст. Посетен е през 1782 година от шотландския мъдрец и арбитър Джеймс Бърнет, който го разказва като дъртак със здрав загар, буйна бяла брада и явно разбиращ какво му се споделя, само че самият той бил кадърен да произнесе единствено думите „ Питър “ и „ Крал Джордж “ и си тананикал няколко песни.

Петър умира на 22 февруари 1785 година и е заровен в Нортчърч. Гробът му към момента може да се види в двора на църквата „ Св. Мери “.

Съвременна оценка

През 2011 година положението на Питър Дивото момче било несъмнено като хромозомно разстройство на синдрома на Пит-Хопкинс. Това положение било разпознато в началото през 1978 година, близо 200 години след гибелта на Питър.

Очарователната усмивка на Питър, която се вижда на портрета му, нарисуван през 1720 година от Уилям Кент на огромното стълбище на краля в двореца Кенсингтън, била жизненоважната улика.

Луси Уорсли, историкът от Исторически кралски дворци, която изследва странния живот на Питър, първоначално подозирала, че е аутист.

Тя посочила портрета и дала описанието на неговите физически характерности и странни привички на Фил Бийл, професор по генетика в Института за детско здраве.

Бийл прекарал признаците през своята база данни за хромозомни нарушавания и излязал с диагнозата синдром на Пит-Хопкинс, която била разпозната през 1978 година, епохи след гибелта на Питър.

Най-отличителният му резултат е ясно показан на портрета на Питър, извитите му устни на Купидон.

Други признаци на Пит-Хопкинс, налични у Питър, включват ниския растеж, грубата коса – портретът го демонстрира с плътна, къдрав коса – увиснали клепачи и плътни устни.

За него се загатва, че има два слепени пръста, които може да са  също признак на положението.

Психическото му развиване също било наранено. Заедно признаците му изясняват по какъв начин се е озовал самичък и гол в гората.

„ Разбира се, това беше задоволително, с цел да изясни за какво е бил зарязан от фамилията си и хванат в гората като диво животно, за какво е бил хвърлен в локалния затвор дружно със скитниците и крадците “, споделя  Луси Уорсли.

Той се оказал значителен късметлия, че крал Джордж I чул за него и го взел в двореца, макар че там с него се отнасяли като с домакински любим, а не като с повредено малко момче. Уорсли открива  историята на Питър, до момента в който изследва придворните и кралските прислужници, които се появяват на стената на Кент в двореца Кенсингтън за книгата си „ Придворни “. Последното парче от пъзела е решено едвам в този момент.

Слугите срещнали големи компликации да го убедят да върви, вместо да употребява за това ръце и колене, да спи в леглото и да облече зеления си костюм и алените чорапи. Той бил ужасяващ, когато за първи път видял мъж да смъква чорапите си, вярвайки, че отлепва кожата си.

Гроба на Питър Дивото момче. Снимка: publicdomainreview.org

Джордж I дал Питър на снаха си Каролайн, която се интересувала от просвета и философия, по време, когато се развихрили разногласията за природата против възпитанието, рационалната просветеност и душата. Той живеел в двора, когато тя станала кралица.

Въпреки че е бил третиран общително от своя аставник, шотландският доктор Джон Арбътнот, той по този начин и не се научил да приказва повече от името си и носел месингова яка като плебей или куче, с цел да може да бъде върнат на „ притежателите “ си, в случай че се изгуби.

Автор: Десислава Михалева