Токсични, без дори да подозирате? 5 сигнала, които ви издават
Питали ли сте се в миналото дали за всяка отрицателна реакция, или отношение на близките към вас, не сте отговорни самите вие?
Често се случва да търсим отговорните измежду тези, които ни заобикалят – тези, които тровят атмосферата в колектива, скапват настроението в фамилията или изсмукват силите ни. Но не всеки път би трябвало да гледаме настрана, тъй като най-коварната токсичност е тази, която може да живее в самите нас. Тази, която не виждаме, тъй като гледаме на света през призмата на личната си непорочност.
Психологът Анна Сухова прави пред TheDay откровена дисекция на личното си държание, с цел да разкрие тези слаби страни от човешкия темперамент, които незабелязано могат да трансфорат всеки от нас в отблъскваща и необичана от близките персона.
1. Режим на защита
Всяка рецензия, даже най-меката и градивна, се възприема като персонална засегнатост и офанзива. Вместо да чуете същината, вие незабавно стартирате да търсите контрааргументи или да трансферирате виновността: „ Ти си същият! “ или „ Проблемът е в теб, по тази причина се заяждаш “. Психиката построява непревземаема цитадела, зад чиито стени се крие нежно самоуважение. Струва ви се, че се защитавате, само че в профил това наподобява като отвращение да чуете другия и некадърност за разговор.
Когато усетите предпочитание незабавно да отвърнете остро, поемете надълбоко мирис и си задайте въпроса: „ Каква тъкмо информация за мен или моите дейности получих преди малко? “. Отделете обстоятелството от оценката и направете пауза. Тя понижава напрежението в спора и дава време за осмисляне.
2. Възприемане на страстите на другите като операция
Човекът до вас е печален? Сигурно го прави преднамерено, с цел да ви накара да се почувствате отговорни. Партньорът ви е сърдит поради проблеми в работата си? Това явно е опит да си изкара гнева на вас. Вие откровено вярвате, че всички прочувствени реакции на близките са планувани дейности, чиято цел е да ви ръководят. Тази позиция незабавно унищожава доверието и близостта, тъй като преставате да виждате в другия жив човек с негов личен вътрешен свят.
Вместо да четете непознати мисли и да приписвате подли претекстове, попитайте: „ Виждам, че си смутен. Какво се случва? Искаш ли да поговорим за това? “. Вашата задача не е да решите казуса на другия, а просто да признаете правото му на усеща.
3. Черно-бяло мислене
„ Не ме поканиха на срещата, значи скоро ще ме уволнят. “ „ Той не отговори незабавно на известието – другарството ни е завършило. “ Токсичните хора са склонни да вършат от мухата слон, виждайки в индивидуален пропуск злополука. Такъв метод на мислене основава поле на тревога, в което на близките им става тежко и неуютно.
Щом се уловите в неприятна мисъл, спрете и потърсете три по-реалистични пояснения за случилото се. „ Не са ме поканили, тъй като срещата е била по въпрос отвън моята компетенция; тъй като началникът ми е забравил; тъй като съм бил ангажиран по това време. “ Това връща на мисълта еластичност и умереност.
4. Трудност да се зарадвате откровено на непознатия триумф
Чуждата наслада ви разочарова, вместо да ви въодушевява. Вместо откровено „ Поздравления! “, вътре във вас се надига вълна от злоба: „ А за какво не аз? С какво той е по-добър? “. Самооценката ви се подхранва от съпоставяне и в случай че някой се окаже по-напред, вие автоматизирано се чувствате по-зле. Това трансформира приятелите в противници, а всяко другарство – в конкуренция за това кой е по-добър.
Опитайте умишлено да практикувате положително отношение. Направете откровен комплимент на сътрудник, който ослепително е защитил план. Изразете на глас насладата си за другар. В началото може да е мъчно, само че последователно мозъкът ще се пренастрои и ще усетите какъв брой освобождаващо е това.
5. Пасивна експанзия и основаване на възприятие за виновност
За вас е доста мъчително да говорите непосредствено за своите потребности и обиди. Вместо това употребявате косвени способи: тежки въздишки, многозначително безмълвие, изречения от рода на „ Разбира се, иди да си почиваш, аз тук ще се оправя самичък с всичко “. Надявате се, че другият човек ще се досети за възприятията ви и ще се поправи, само че в действителност вие просто го манипулирате, вменявайки му възприятието за виновност.
Учете се да говорите непосредствено, само че меко. „ Аз-посланията “ са доста потребни в такива моменти. Става дума за информационна техника, при която изразявате личните си усеща, потребности и реакции посредством общи положителни послания, без да обвинявате или нападате с остри изречения непосредствено другия човек. Това отстранява назидателния звук и пренасочва диалога в градивно русло.
Често се случва да търсим отговорните измежду тези, които ни заобикалят – тези, които тровят атмосферата в колектива, скапват настроението в фамилията или изсмукват силите ни. Но не всеки път би трябвало да гледаме настрана, тъй като най-коварната токсичност е тази, която може да живее в самите нас. Тази, която не виждаме, тъй като гледаме на света през призмата на личната си непорочност.
Психологът Анна Сухова прави пред TheDay откровена дисекция на личното си държание, с цел да разкрие тези слаби страни от човешкия темперамент, които незабелязано могат да трансфорат всеки от нас в отблъскваща и необичана от близките персона.
1. Режим на защита
Всяка рецензия, даже най-меката и градивна, се възприема като персонална засегнатост и офанзива. Вместо да чуете същината, вие незабавно стартирате да търсите контрааргументи или да трансферирате виновността: „ Ти си същият! “ или „ Проблемът е в теб, по тази причина се заяждаш “. Психиката построява непревземаема цитадела, зад чиито стени се крие нежно самоуважение. Струва ви се, че се защитавате, само че в профил това наподобява като отвращение да чуете другия и некадърност за разговор.
Когато усетите предпочитание незабавно да отвърнете остро, поемете надълбоко мирис и си задайте въпроса: „ Каква тъкмо информация за мен или моите дейности получих преди малко? “. Отделете обстоятелството от оценката и направете пауза. Тя понижава напрежението в спора и дава време за осмисляне.
2. Възприемане на страстите на другите като операция
Човекът до вас е печален? Сигурно го прави преднамерено, с цел да ви накара да се почувствате отговорни. Партньорът ви е сърдит поради проблеми в работата си? Това явно е опит да си изкара гнева на вас. Вие откровено вярвате, че всички прочувствени реакции на близките са планувани дейности, чиято цел е да ви ръководят. Тази позиция незабавно унищожава доверието и близостта, тъй като преставате да виждате в другия жив човек с негов личен вътрешен свят.
Вместо да четете непознати мисли и да приписвате подли претекстове, попитайте: „ Виждам, че си смутен. Какво се случва? Искаш ли да поговорим за това? “. Вашата задача не е да решите казуса на другия, а просто да признаете правото му на усеща.
3. Черно-бяло мислене
„ Не ме поканиха на срещата, значи скоро ще ме уволнят. “ „ Той не отговори незабавно на известието – другарството ни е завършило. “ Токсичните хора са склонни да вършат от мухата слон, виждайки в индивидуален пропуск злополука. Такъв метод на мислене основава поле на тревога, в което на близките им става тежко и неуютно.
Щом се уловите в неприятна мисъл, спрете и потърсете три по-реалистични пояснения за случилото се. „ Не са ме поканили, тъй като срещата е била по въпрос отвън моята компетенция; тъй като началникът ми е забравил; тъй като съм бил ангажиран по това време. “ Това връща на мисълта еластичност и умереност.
4. Трудност да се зарадвате откровено на непознатия триумф
Чуждата наслада ви разочарова, вместо да ви въодушевява. Вместо откровено „ Поздравления! “, вътре във вас се надига вълна от злоба: „ А за какво не аз? С какво той е по-добър? “. Самооценката ви се подхранва от съпоставяне и в случай че някой се окаже по-напред, вие автоматизирано се чувствате по-зле. Това трансформира приятелите в противници, а всяко другарство – в конкуренция за това кой е по-добър.
Опитайте умишлено да практикувате положително отношение. Направете откровен комплимент на сътрудник, който ослепително е защитил план. Изразете на глас насладата си за другар. В началото може да е мъчно, само че последователно мозъкът ще се пренастрои и ще усетите какъв брой освобождаващо е това.
5. Пасивна експанзия и основаване на възприятие за виновност
За вас е доста мъчително да говорите непосредствено за своите потребности и обиди. Вместо това употребявате косвени способи: тежки въздишки, многозначително безмълвие, изречения от рода на „ Разбира се, иди да си почиваш, аз тук ще се оправя самичък с всичко “. Надявате се, че другият човек ще се досети за възприятията ви и ще се поправи, само че в действителност вие просто го манипулирате, вменявайки му възприятието за виновност.
Учете се да говорите непосредствено, само че меко. „ Аз-посланията “ са доста потребни в такива моменти. Става дума за информационна техника, при която изразявате личните си усеща, потребности и реакции посредством общи положителни послания, без да обвинявате или нападате с остри изречения непосредствено другия човек. Това отстранява назидателния звук и пренасочва диалога в градивно русло.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ