Писмата, Вирджиния Еванс, превод Анна Орешкова, издателство Лабиринт Сибил е

" Писмата ", Вирджиния Еванс, превод Анна Орешкова, издателство " Лабиринт "

Сибил е майка и баба, разведена пенсионерка с бележита кариера в региона на правото, и всички тези условия съставляват заобикалящия я свят, само че тази кореспонденция… Тази преписка е нейният метод на живот.

Сибил ван Антверп отхвърля да одобри стандартите за третата възраст. Тя живее интензивно и осъзнато. Не разрешава на възрастта да ѝ отнеме контактите със света. Тя грижовно поддържа връзките с малобройното си семейство, разпръснато по света – брат, щерка, наследник, приятелки и сътрудници от преди години. Нещо повече – основава нови контакти. Запознава се с нови хора. Успява да построи другарства даже там, където ние, елементарните хора виждаме в най-хубавия случай мимолетна замяна на любезности, а по-често – досадна повинност.

Например един от новите другари на Сибил е млад мъж от отдел „ Обслужване на клиенти “, бежанец, който не съумява да си откри работа, отговаряща на образованието му. С общително и благо внимание, до момента в който се обръща персонално към него, с цел да потърси информация и помощ, Сибил съумява да го опознае и да промени живота му.

Тя обменя информация, сила, злословия и хрумвания. Умът ѝ в никакъв случай не е в застой. Тя претърпява измененията, които здравето и годините ѝ постановат, само че в случай че не откри по какъв начин да ги обърне в своя изгода, най-малко ги приема и привиква по какъв начин да живее с тях. Нейната жизненост я прави привлекателна – в един миг за сърцето и ръката ѝ спорят двама джентълмени на подобаваща възраст. Дори без да напуща къщата и красивия си двор, Сибил има с какво да се забавлява, защо да разсъждава, към какво да се стреми.

Книгите за нея са непресъхващ извор на хрумвания и прекарвания. Много от писмата ѝ приключват с въпроса " А ти какво четеш в този момент? ". Още от дете тя има навика да написа писма персонално на тези писатели, чиито романи са я впечатлили, и мнозина ѝ дават отговор и даже стават нейни другари. Писането и четенето са нейният път към смисъла, нейното оръжие против забравата.

" Представете си, че писмата, които сте разпратили по света и които сте получили в отговор, наподобяват части от превъзходен пъзел или, да употребявам по-уместна метафора, в случай че са датирани, припомнят брънките на дълга верига, и даже тези брънки в никакъв случай да не се съединят в едно цяло, а те сигурно няма да се съединят, дори да останат вечно разпръснати по Земята като носените от вятъра нежни семенца на прецъфтяло глухарче, няма ли нещо прелестно в това да си мислите, че житейската ви история е съхранена по някакъв метод и че някой ден тъкмо това писмо би могло да значи за някого нещо, пък било то и напълно мъничко? "

Животът е бил великодушен към Сибил ван Антверп, дал ѝ е великодушна мяра и труд, и наслади, и тъга. Ударите, които е понасяла, са били жестоки, и тя с безжалостна изясненост прави оценка, че не постоянно ги е приемала по най-хубавия метод. Има защо да съжалява. Има един адресат, на който тя в никакъв случай не стопира да написа, и в никакъв случай не му изпраща написаното. Има връзки, под които непрекъснато тлее неразбирателство; загради, които няма по какъв начин да се преодолеят. Но тя не стопира да се пробва. Под опасността да загуби зрението си, с красивите си, проницателни, изящни думи тя се изправя против мрака.

" Писмата " е разказ за пълноценното битие, за живеенето, което може да остане обилно, плодородно, изпълнено с безредици до последната минута. Истински вдъхновяваща история, прелестна до последния ред.