Как българската форма на кирилицата измества руската
Пишете "Честит 24 май! " и сте сигурни, че го пишете на български. На български е, да, само че е написано с съветската версия на кирилицата. Точно тя се употребява всеобщо в България
Обикновеният четец рядко вижда това, само че за експертите разликата е осезаема, написа Диляна Теохарова в
От години художници и графични дизайнери желаят да се вкара стандарт за българската форма на кирилицата. Тези апели рядко са били чувани от институциите. Това се промени на 8 март, когато министърът на електронното ръководство Божидар Божанов заяви за една нова самодейност - въвеждане на българската форма на кирилицата в уеб страниците на държавната администрация.
Идеята е зародила преди да стартира войната в Украйна, само че беше оповестена след експлоадирането на първите бомби. Самият Божанов обърна внимание на това във Facebook: "Работата по плана за смяна на правила стартира преди събитията в Украйна и "скъсването " с съветската кирилица не е подбудено от тях, само че идва в подобаващ миг “, написа той.
Един от дизайнерите, които работят по въвеждането на българската форма на кирилицата в държавните институции, е Кирил Златков. И той, и Божанов настояват, че измененията не са антируски акт, без значение от момента, в който стартират.
"В момента има напълно законна антируска вълна ", споделя Златков и продължава: "И то е разбираемо. Но не трябва да стигаме до такава степен да си представяме по какъв начин на площада изгаряме Достоевски, Пушкин, Есенин или подлагаме на подозрение тяхната значимост за цивилизацията и културата изобщо. Това е доста рискова наклонност, която би била толкоз нецивилизована, колкото и това, което вършат руснаците. Ние не сме такива, ние не сме Путин “, прибавя той.
За повече от 10 века битие кирилицата претърпява най-различни промени. И въпреки да е основана напълно на българска територия, през днешния ден най-разпространена е съветската ѝ форма, която се употребява и в България.
Налагането на българската форма в уеб страниците на държавната администрация е първата сходна самодейност на равнище държавно управление, споделя Божанов пред Свободна Европа.
"Досега такива начинания е имало единствено в неправителствения бранш, а ние ще стъпим на техния опит ". Целта е да се резервира българската еднаквост в един световен свят, което е „ вярната формула “, добави Божанов.
Предимствата на българската форма
Кирилицата – това са писменостите на всички нации, които я употребяват. Различни страни и нации са приели нейни разновидности като фундаментални писани и неписани конвенции. Нейното име остава едно и също за всички обособени национални разновидности по този начин, както разновидностите на латиницата не трансформират името на латинската писменост. Затова съгласно Кирил Златков постоянно употребяваните понятия „ съветска кирилица “ и „ българска кирилица “ са неправилни, като вместо тях следва да се приказва за форми на кирилицата.
“Вариантът на кирилица, който се употребява в Русия, е най-разпространен по редица исторически причини”, споделя той. “Те не са свързани с готовност да се потискат народите, които употребяват кирилица и да се въздейства на тяхното самоопределяне, характерни езикови нужди и хрумвания за развитие”.
По думите на Златков, когато става дума за разликите сред обичайна и българската форма, не може да се каже, че едната е по-добра от другата. Според него обаче българската форма е по-благоприятна за читателя по две аргументи.
Едната е обвързвана с „ известността на силуетите на думите “. За това оказват помощ горните и долните дължини на постоянните букви. Другата е по-динамичният темп, който се основава в реда, както и по-заоблените форми на буквите, които следват логиката на изписването им на ръка. В съветската форма редовете са по-монотонни, доминират вертикалите, а „ това уморява окото “, споделя Златков.
Освен с четивността, изборът на българската форма съгласно художника е естетически, както и идентификационен. "Защото това е нещо, което ни разграничава от всички други нации, които употребяват кирилица ", споделя той. Тази еднаквост е обвързвана и с наследството на Ренесанса и хуманистичните хрумвания, от които българската форма черпи ентусиазъм.
От Преслав до Москва
Кирилицата се променя неведнъж преди да доближи актуалния си тип. Тя е основана в края на 9-и, началото на 10-и век в Преславската книжовна школа. Това са територии, които и тогава, и в този момент се намират в България.
„ Кирилицата се е оформила като книжовност въз основата на гръцката плюс няколко знака, които са свързани със звуците в славянските езици и по-специално със старобългарския “, споделя Златков. Латинската писменост, прибавя той, е повлияна даже в по-голяма степен от гръцката, „ тъй че основата на писмеността си европейската цивилизация дължи на гърците “.
В епохата на Гутенберг сред 15 и 20 век книгопечатането е най-развито в Западна Европа. „ Западният свят е бил авангардът на книгопечатането “, споделя Златков. Междувременно печатната кирилица следва свое развиване през Ренесанса, относително без значение от това на латинската писменост. По-късно през 18 век съветският цар Петър I взема решение да европеизира обществото, като една от значимите промени, които вкарва, е промяна на писмеността.
"Промените, които е направил, несъмнено са доближили кирилицата доста до актуалния за началото на 18 век тип (и мода) на латиницата. След това идва интервал от век и половина – два, в които кирилицата се реформира и осъвременява още веднъж по личен постепенен път. Типографски видяно, това е еклектична комбинация от старославянски ръкописни и печатни форми и латински въздействия от най-различни столетия ", прибавя художникът.
По негови думи кирилицата добива форми на нехомогенно комбиниране от концепциите на западния подем и ортодоксалния свят. Това е и най-разпространената форма в кирилския свят през днешния ден - така наречен обичайната съветска форма.
Съвременната българска форма
България не съществува на картата на Европа през по-голямата част от Гутенберговата ера. Затова традициите в българското печатно дело идват от други страни, най-вече Полша, Италия, Сърбия, и най-много Русия.
"Може да се заключи, че в Гутенберговата ера български майстори, които да са се занимавали с шрифтово изкуство, съвсем няма ", споделя Златков. Една от аргументите е, че книгопечатането по начало е скъпa активност, съвсем невъзможна без помощта на страната.
Когато след Втората международна война в Европа и Америка се появяват нови технологии, реформиращи книгопечатането, "ние се чудим какво и по какъв начин да вършим. Като резултат не вършим нищо сполучливо за внедряването в практиката на български наборни шрифтове ", прибавя още художникът.
Близо две десетилетия след края на войната, към проф. Васил Йончев, учредител на академичното обучение по шрифт и краснопис в България, се оформя кръг от художници и майстори на приложната графика. Те оформят актуалното лице на кирилицата. Тогава се появяват другите форми на кирилицата, които през днешния ден назоваваме „ българска форма “.
Тя е "едно в действителност напълно българско нещо, то потегля още веднъж от България. Тази форма има доста повече общи неща с латинската писменост, която от самото начало от Ренесанса до през днешния ден следва един консистентен, постоянен път на развиване. Може да се каже, че в огромна степен българската форма е авангардна, тя е превод на цялото завещание – печатно и типографско, на латинския свят ", споделя Златков.
Текстът, който четете сега в уеб страницата на Свободна Европа, е набран точно с шрифта, който има български генезис (Skolar, Давид Брезина, Rosetta Type Foundry). Той се разграничава от обичайна съветска кирилица по двайсетина букви, като главните разлики са в постоянните (малки) букви. Малкото П да вземем за пример е същото като дребната латинска N - "п ", дребното Т се равнява на малко латинско М - "т ". Тези елементи придават „ заоблеността “ на буквените форми. В съветската си форма постоянните (малките) са най-често умалени разновидности на основните, като това ускорява така наречен отвесен акцент, типът на думите припомня безкрайна дървена ограда.
Други разлики се намират в дължините - да вземем за пример на буквите в, з и д, които излизат нагоре и надолу от реда и основават динамичния темп, за който стана дума.
Създаването на шрифтове през днешния ден
Не е ясно за какво досега не е имало други опити за въвеждане на българската форма на кирилицата в държавната администрация.
По думите на Златков в близкото минало е имало разнообразни начинания от страна на Художествената академия, които са приключили без триумф. Това съгласно него може да се дължи на чисто недоумение от страна на държавните институции, непредвидливост или боязън да не би такова решение да се изтълкува зле да вземем за пример от Русия.
Създаването на шрифт за дълги текстове се разграничава доста от това за рекламни или различен тип декоративни шрифтове, при които дизайнерът може да опитва повече с формата, а четивността не е приоритет. Затова, макар че модерните технологии разрешават доста по-бърза работа, процесът по основаване на един шрифт за дълги текстове “изисква доста подготовка и непримиримост, и може да отнеме години”, споделя Златков.
За потреблението на българските форми на кирилцата има и някои механически спънки. Една от тях е, че множеството операционни системи разпознават единствено обичайна съществена форма на кирилицата, до момента в който българската се появява по характерни способи. Тези механически детайлности обаче могат да бъдат заобиколени.
След това остават няколко административни стъпки. "Предстои и подробен обзор на два аспекта на новите шрифтове – да вземем за пример ще има ли проблем при четенето и ще затрудни ли хората с увреждания, които употребяват екранни четци ", споделя Божанов. По негови думи първичните изследвания демонстрират, че не би трябвало да има проблем и по двата въпроса.
Накрая администрациите разпореждат смяна на шрифта. "Иначе казано - няма да има публични поръчки за смяна на шрифтове, задачата е относително елементарна ", прибавя Божанов.
Обикновеният четец рядко вижда това, само че за експертите разликата е осезаема, написа Диляна Теохарова в
От години художници и графични дизайнери желаят да се вкара стандарт за българската форма на кирилицата. Тези апели рядко са били чувани от институциите. Това се промени на 8 март, когато министърът на електронното ръководство Божидар Божанов заяви за една нова самодейност - въвеждане на българската форма на кирилицата в уеб страниците на държавната администрация.
Идеята е зародила преди да стартира войната в Украйна, само че беше оповестена след експлоадирането на първите бомби. Самият Божанов обърна внимание на това във Facebook: "Работата по плана за смяна на правила стартира преди събитията в Украйна и "скъсването " с съветската кирилица не е подбудено от тях, само че идва в подобаващ миг “, написа той.
Един от дизайнерите, които работят по въвеждането на българската форма на кирилицата в държавните институции, е Кирил Златков. И той, и Божанов настояват, че измененията не са антируски акт, без значение от момента, в който стартират.
"В момента има напълно законна антируска вълна ", споделя Златков и продължава: "И то е разбираемо. Но не трябва да стигаме до такава степен да си представяме по какъв начин на площада изгаряме Достоевски, Пушкин, Есенин или подлагаме на подозрение тяхната значимост за цивилизацията и културата изобщо. Това е доста рискова наклонност, която би била толкоз нецивилизована, колкото и това, което вършат руснаците. Ние не сме такива, ние не сме Путин “, прибавя той.
За повече от 10 века битие кирилицата претърпява най-различни промени. И въпреки да е основана напълно на българска територия, през днешния ден най-разпространена е съветската ѝ форма, която се употребява и в България.
Налагането на българската форма в уеб страниците на държавната администрация е първата сходна самодейност на равнище държавно управление, споделя Божанов пред Свободна Европа.
"Досега такива начинания е имало единствено в неправителствения бранш, а ние ще стъпим на техния опит ". Целта е да се резервира българската еднаквост в един световен свят, което е „ вярната формула “, добави Божанов.
Предимствата на българската форма
Кирилицата – това са писменостите на всички нации, които я употребяват. Различни страни и нации са приели нейни разновидности като фундаментални писани и неписани конвенции. Нейното име остава едно и също за всички обособени национални разновидности по този начин, както разновидностите на латиницата не трансформират името на латинската писменост. Затова съгласно Кирил Златков постоянно употребяваните понятия „ съветска кирилица “ и „ българска кирилица “ са неправилни, като вместо тях следва да се приказва за форми на кирилицата.
“Вариантът на кирилица, който се употребява в Русия, е най-разпространен по редица исторически причини”, споделя той. “Те не са свързани с готовност да се потискат народите, които употребяват кирилица и да се въздейства на тяхното самоопределяне, характерни езикови нужди и хрумвания за развитие”.
По думите на Златков, когато става дума за разликите сред обичайна и българската форма, не може да се каже, че едната е по-добра от другата. Според него обаче българската форма е по-благоприятна за читателя по две аргументи.
Едната е обвързвана с „ известността на силуетите на думите “. За това оказват помощ горните и долните дължини на постоянните букви. Другата е по-динамичният темп, който се основава в реда, както и по-заоблените форми на буквите, които следват логиката на изписването им на ръка. В съветската форма редовете са по-монотонни, доминират вертикалите, а „ това уморява окото “, споделя Златков.
Освен с четивността, изборът на българската форма съгласно художника е естетически, както и идентификационен. "Защото това е нещо, което ни разграничава от всички други нации, които употребяват кирилица ", споделя той. Тази еднаквост е обвързвана и с наследството на Ренесанса и хуманистичните хрумвания, от които българската форма черпи ентусиазъм.
От Преслав до Москва
Кирилицата се променя неведнъж преди да доближи актуалния си тип. Тя е основана в края на 9-и, началото на 10-и век в Преславската книжовна школа. Това са територии, които и тогава, и в този момент се намират в България.
„ Кирилицата се е оформила като книжовност въз основата на гръцката плюс няколко знака, които са свързани със звуците в славянските езици и по-специално със старобългарския “, споделя Златков. Латинската писменост, прибавя той, е повлияна даже в по-голяма степен от гръцката, „ тъй че основата на писмеността си европейската цивилизация дължи на гърците “.
В епохата на Гутенберг сред 15 и 20 век книгопечатането е най-развито в Западна Европа. „ Западният свят е бил авангардът на книгопечатането “, споделя Златков. Междувременно печатната кирилица следва свое развиване през Ренесанса, относително без значение от това на латинската писменост. По-късно през 18 век съветският цар Петър I взема решение да европеизира обществото, като една от значимите промени, които вкарва, е промяна на писмеността.
"Промените, които е направил, несъмнено са доближили кирилицата доста до актуалния за началото на 18 век тип (и мода) на латиницата. След това идва интервал от век и половина – два, в които кирилицата се реформира и осъвременява още веднъж по личен постепенен път. Типографски видяно, това е еклектична комбинация от старославянски ръкописни и печатни форми и латински въздействия от най-различни столетия ", прибавя художникът.
По негови думи кирилицата добива форми на нехомогенно комбиниране от концепциите на западния подем и ортодоксалния свят. Това е и най-разпространената форма в кирилския свят през днешния ден - така наречен обичайната съветска форма.
Съвременната българска форма
България не съществува на картата на Европа през по-голямата част от Гутенберговата ера. Затова традициите в българското печатно дело идват от други страни, най-вече Полша, Италия, Сърбия, и най-много Русия.
"Може да се заключи, че в Гутенберговата ера български майстори, които да са се занимавали с шрифтово изкуство, съвсем няма ", споделя Златков. Една от аргументите е, че книгопечатането по начало е скъпa активност, съвсем невъзможна без помощта на страната.
Когато след Втората международна война в Европа и Америка се появяват нови технологии, реформиращи книгопечатането, "ние се чудим какво и по какъв начин да вършим. Като резултат не вършим нищо сполучливо за внедряването в практиката на български наборни шрифтове ", прибавя още художникът.
Близо две десетилетия след края на войната, към проф. Васил Йончев, учредител на академичното обучение по шрифт и краснопис в България, се оформя кръг от художници и майстори на приложната графика. Те оформят актуалното лице на кирилицата. Тогава се появяват другите форми на кирилицата, които през днешния ден назоваваме „ българска форма “.
Тя е "едно в действителност напълно българско нещо, то потегля още веднъж от България. Тази форма има доста повече общи неща с латинската писменост, която от самото начало от Ренесанса до през днешния ден следва един консистентен, постоянен път на развиване. Може да се каже, че в огромна степен българската форма е авангардна, тя е превод на цялото завещание – печатно и типографско, на латинския свят ", споделя Златков.
Текстът, който четете сега в уеб страницата на Свободна Европа, е набран точно с шрифта, който има български генезис (Skolar, Давид Брезина, Rosetta Type Foundry). Той се разграничава от обичайна съветска кирилица по двайсетина букви, като главните разлики са в постоянните (малки) букви. Малкото П да вземем за пример е същото като дребната латинска N - "п ", дребното Т се равнява на малко латинско М - "т ". Тези елементи придават „ заоблеността “ на буквените форми. В съветската си форма постоянните (малките) са най-често умалени разновидности на основните, като това ускорява така наречен отвесен акцент, типът на думите припомня безкрайна дървена ограда.
Други разлики се намират в дължините - да вземем за пример на буквите в, з и д, които излизат нагоре и надолу от реда и основават динамичния темп, за който стана дума.
Създаването на шрифтове през днешния ден
Не е ясно за какво досега не е имало други опити за въвеждане на българската форма на кирилицата в държавната администрация.
По думите на Златков в близкото минало е имало разнообразни начинания от страна на Художествената академия, които са приключили без триумф. Това съгласно него може да се дължи на чисто недоумение от страна на държавните институции, непредвидливост или боязън да не би такова решение да се изтълкува зле да вземем за пример от Русия.
Създаването на шрифт за дълги текстове се разграничава доста от това за рекламни или различен тип декоративни шрифтове, при които дизайнерът може да опитва повече с формата, а четивността не е приоритет. Затова, макар че модерните технологии разрешават доста по-бърза работа, процесът по основаване на един шрифт за дълги текстове “изисква доста подготовка и непримиримост, и може да отнеме години”, споделя Златков.
За потреблението на българските форми на кирилцата има и някои механически спънки. Една от тях е, че множеството операционни системи разпознават единствено обичайна съществена форма на кирилицата, до момента в който българската се появява по характерни способи. Тези механически детайлности обаче могат да бъдат заобиколени.
След това остават няколко административни стъпки. "Предстои и подробен обзор на два аспекта на новите шрифтове – да вземем за пример ще има ли проблем при четенето и ще затрудни ли хората с увреждания, които употребяват екранни четци ", споделя Божанов. По негови думи първичните изследвания демонстрират, че не би трябвало да има проблем и по двата въпроса.
Накрая администрациите разпореждат смяна на шрифта. "Иначе казано - няма да има публични поръчки за смяна на шрифтове, задачата е относително елементарна ", прибавя Божанов.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ