Точка 1 от дневния ред: да изтръгнем държавата от ГЕРБ и Ко.
Пише ми през днешния ден един земляк от Канада:
Е, доста синекурни министерства (солунски митници) и длъжности в това ново държавно управление. Ами то не е просто да се раздели баницата. Като не стига, прибавяме няколко банички в близост, че за всички да има Трябваше един път да имаме посетители на печено пиле. И тъй като всички обичат кълката, аз набучих с клечки за зъби още четири кълки в профил и по този начин опекохме пилето. Стана паяк-пиле, само че пък всички бяха удовлетворени. Та и в този момент по този начин - паяк държавно управление.
Отговарям:
Не всеки има акъла да изобрети Spiderchicken и да си реши готварския проблем.
Но аз съм подобен политолог, който не се интересува от политкухнята , а от политресторанта: какво ще хапвам и какъв брой ще заплащам.
И тогава се съгласявам - или не. Според обстановката.
Ситуацията през днешния ден е такава, че съм авансово склонен да платя, и повечко даже, за по-некачествено предложение.
Защото до неотдавна въобще не ме пускаха в ресторанта.
Ако човек понечеше да влезе, връщаха го от вратата: ресторантът бил станал " ведомствен ". При соца имаше такива закрити заведения! Ако си доста оперен, питаш кое е ведомството - не ти споделят. (Аз знам, че демокрацията е за работа, не за папане. В случая, обаче, взех решение да онагледя обстановката в налична за гербаджийските властници форма.)
Като осъзнахме, че точно ГЕРБ и Ко. са трансформирали общодостъпния ресторант на демокрацията в мафиотско клубче, изиска ни се в този момент пък ние да не ги пускаме! Но се сетихме, че по този начин ставаме като тях, а " Не правете като тях, да не станете за смях! " Затова взехме решение да ги пуснем, само че - като в учебното заведение на Пипи Дългото чорапче: да стоят в ъгъла и да се срамят!
Пък може и още някой катарзис да ги сполети - тия души балкански, попаднали в шведско учебно заведение
Ние по този начин я взехме решение, но те не са съгласни.
Затова вървят всекидневните борби - бюрократични, чиновнически, властови, стопански, политически, институционални, медийни - партията-държава ГЕРБ да остане без страна. Защото с тях на власт - без страна останахме ние.
Ще успеем ли? Знаем, че доста зависи от новите водачи на борбата срещу узурпаторите на страната. Обаче - тях ние не ги познаваме като биткаджии.
Отделен е въпросът, че и гербаджиите не ги познаваме като действителни биткаджии: знаем ги като сполучливи в противостояния, когато са " доста на малко ", а на съдията очите са замазани!
Затова сме взрени в новите ни млади - с телескопи, микроскопи, хороскопи и просто око - нима отгатнем бива ли ги.
Дотук - споделиха едно значимо нещо: държавно управление ще има.
И го направиха: държавно управление има. (Хайде да не се вършим на служители, дето не можели да реагират, до момента в който не били получили публично съобщение. Формално, държавно управление още няма. Реално към този момент има - и си го знаем.)
На фона на сбъдването на това свръхрисково политобещание бледнее даже чудото, че то се случи в обещания най-малък период.
Ама - било с непотребни министерства, хора, политики - чудовищно, като упоменатото пиле-паяк.
Но - на тия гладни години, госпожи и господа, и ти, остарели и мъдри мой приятелю с болежка за България и в Канада - хайде тоя път да минем без политестетика!
И без политправилности.
Аз си падам по историческите аналогии, а те се рискована работа; изкушава ме вярата, че многото ми години в такива случаи могат да минат за доста опит. През 1990 вървеше лозунгът " Демокрация се прави от демократи? " А аз виках: " Важното е, че падна " строят "! Каквото и да е - да я няма тая низост! " Демокрация се прави от каквото и с който има. (Виж, диктатурата има разкоша да си избира кого и какво да го прави.)
Та в този момент в наше село - подобен случай. И аз крещя аналогично: " Важното е, че ГЕРБ падна! Каквото и да е, само че да не става отново да мърси! "
А ние, впрочем, да оказваме помощ на новите ни млади.
Дотук демонстрираха, че ги бива.
- Показаха, само че дотук - а натам?
- Детински разговор не повеждам.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Е, доста синекурни министерства (солунски митници) и длъжности в това ново държавно управление. Ами то не е просто да се раздели баницата. Като не стига, прибавяме няколко банички в близост, че за всички да има Трябваше един път да имаме посетители на печено пиле. И тъй като всички обичат кълката, аз набучих с клечки за зъби още четири кълки в профил и по този начин опекохме пилето. Стана паяк-пиле, само че пък всички бяха удовлетворени. Та и в този момент по този начин - паяк държавно управление.
Отговарям:
Не всеки има акъла да изобрети Spiderchicken и да си реши готварския проблем.
Но аз съм подобен политолог, който не се интересува от политкухнята , а от политресторанта: какво ще хапвам и какъв брой ще заплащам.
И тогава се съгласявам - или не. Според обстановката.
Ситуацията през днешния ден е такава, че съм авансово склонен да платя, и повечко даже, за по-некачествено предложение.
Защото до неотдавна въобще не ме пускаха в ресторанта.
Ако човек понечеше да влезе, връщаха го от вратата: ресторантът бил станал " ведомствен ". При соца имаше такива закрити заведения! Ако си доста оперен, питаш кое е ведомството - не ти споделят. (Аз знам, че демокрацията е за работа, не за папане. В случая, обаче, взех решение да онагледя обстановката в налична за гербаджийските властници форма.)
Като осъзнахме, че точно ГЕРБ и Ко. са трансформирали общодостъпния ресторант на демокрацията в мафиотско клубче, изиска ни се в този момент пък ние да не ги пускаме! Но се сетихме, че по този начин ставаме като тях, а " Не правете като тях, да не станете за смях! " Затова взехме решение да ги пуснем, само че - като в учебното заведение на Пипи Дългото чорапче: да стоят в ъгъла и да се срамят!
Пък може и още някой катарзис да ги сполети - тия души балкански, попаднали в шведско учебно заведение
Ние по този начин я взехме решение, но те не са съгласни.
Затова вървят всекидневните борби - бюрократични, чиновнически, властови, стопански, политически, институционални, медийни - партията-държава ГЕРБ да остане без страна. Защото с тях на власт - без страна останахме ние.
Ще успеем ли? Знаем, че доста зависи от новите водачи на борбата срещу узурпаторите на страната. Обаче - тях ние не ги познаваме като биткаджии.
Отделен е въпросът, че и гербаджиите не ги познаваме като действителни биткаджии: знаем ги като сполучливи в противостояния, когато са " доста на малко ", а на съдията очите са замазани!
Затова сме взрени в новите ни млади - с телескопи, микроскопи, хороскопи и просто око - нима отгатнем бива ли ги.
Дотук - споделиха едно значимо нещо: държавно управление ще има.
И го направиха: държавно управление има. (Хайде да не се вършим на служители, дето не можели да реагират, до момента в който не били получили публично съобщение. Формално, държавно управление още няма. Реално към този момент има - и си го знаем.)
На фона на сбъдването на това свръхрисково политобещание бледнее даже чудото, че то се случи в обещания най-малък период.
Ама - било с непотребни министерства, хора, политики - чудовищно, като упоменатото пиле-паяк.
Но - на тия гладни години, госпожи и господа, и ти, остарели и мъдри мой приятелю с болежка за България и в Канада - хайде тоя път да минем без политестетика!
И без политправилности.
Аз си падам по историческите аналогии, а те се рискована работа; изкушава ме вярата, че многото ми години в такива случаи могат да минат за доста опит. През 1990 вървеше лозунгът " Демокрация се прави от демократи? " А аз виках: " Важното е, че падна " строят "! Каквото и да е - да я няма тая низост! " Демокрация се прави от каквото и с който има. (Виж, диктатурата има разкоша да си избира кого и какво да го прави.)
Та в този момент в наше село - подобен случай. И аз крещя аналогично: " Важното е, че ГЕРБ падна! Каквото и да е, само че да не става отново да мърси! "
А ние, впрочем, да оказваме помощ на новите ни млади.
Дотук демонстрираха, че ги бива.
- Показаха, само че дотук - а натам?
- Детински разговор не повеждам.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ