Вдовица от Пазарджик: 84-годишен полковник се нанесе у нас и ми взе всичко
Пиша това писмо с единствената цел да предпазя вдовиците като мен да не попаднат в ръцете на лъжци, крадци и мошеници. Чрез рубриката „ Запознанство “ в някакъв вестник ми се обади един господин от София. Казва се Филип. Живеел в кв. „ Овча купел “, бл. 20, ет. 6. Бил 84-годишен полковник. Поддържахме телефонна връзка 3-4 месеца и се срещнахме в една градинка за към половин час. От този миг насетне той взе да ми звъни по два пъти дневно с гледище да ми пристигна на посетители. Аз доста пъти отклонявах идването му, само че най-сетне се съгласих. Дойде и още с влизането сподели, че съм богаташка и мога да го храня и устоявам. Мислех, че това е смешка, само че се оказа, че не е напълно по този начин. Смятах, че идва за един ден, тъй като пребивавам в дребен град на стотина км от София, само че той ми се натресе с куфар количка. То не беше ден, не беше два. Остана 7 дни и през всичкото време и дума не обели за потегляне.
Влиза, съблича се, все едно си е у дома. Остана по потник и слипове и до края по този начин заставам. Още първия ден, щом пристигна, сподели, че има интервенция на сърцето, диша с уред, простатата му не е наред, а и кръвното му е високо. Имал 600 дка ниви, само че от 60 години живеел все на квартира. Бил скитник. На другия ден нивите станаха 200 дка, а годините живот на квартира – 30. Стана ми погрешно, тъй като разбрах, че лъже. Отнасяше се с мен като с робинята Изаура. До обяд готвех, а по-късно пазарих. А той яде, лежи и на никое място не излиза. Настояваше все месо да сготвям, а той плюскаше като лакомо прасе или като гладно улично пес – да се погнусиш. Дори за един самун не отиде. Разхождаше се из жилището ми. Бъркаше където би трябвало и където не. Беше ме позор. По цели нощи не спях и се чудех по какъв начин да го изгоня. Не намирах излаз, тъй като нямам никакви близки. Най ме беше боязън обаче при толкоз заболявания да не почине при мен, тъй като трябваше да изяснявам на съседите и на полицията що ще тук.
Последния ден напряко ми заповяда да трансферира цялото си имущество на негово име посредством нотариус. Той щял да ме вземе в София и там да живеем обикновено.
Най-накрая въпреки всичко си отпътува и остави жилището ми като кочина. Щом започнах да шетам, разбрах, че доста движимости са ми откраднати. Затова му е бил куфарът.
Аз съм добър и почтен човек, доста изстрадала вдовица. На 80 съм към този момент. Затова, вдовици, внимавайте – дебнат ви такива крадци и мошеници.
М. В., Пазарджик
Източник retro.bg
