Защо Гогол изгаря втория том на „Мъртви души“?
Писателят замисля трилогия, само че още втората част не му харесва. Какво не е било наред с нея?
Главният сатирик в съветската литература е възнамерявал да напише своето най-известно произведение в три елементи, във формата на „Божествена комедия“ на Данте – със своите пъкъл, чистилище и парадайс. Първият том е отпечатан през 1842 година и е признато да се смята, че това е творбата „Мъртви души“. По създание той е за пъкъла и се оказва великолепен: Гогол изобразява цяла палитра негативни персонажи и необятен набор от най-различни пороци. За първите глави, написани от Гогол (те не влизат в окончателната редакция), великият стихотворец Александър Пушкин споделя: „Боже, какъв брой тъжна е нашата Русия!“.
Давид Шоломович/Sputnik
Да напомним сюжета: дребният дворянин Павел Чичиков идва в незначителен град и, с цел да придобие тежест в обществото, се показва за помешчик. Само че нещата не се връзват – той няма нито една „душа“, с други думи крепостни селяни. Тогава той взема решение да работи хитроумно, за което му подсказва самата съветска администрация. Всеки помешчик е имал лист с крепостни, който се е обновявал единствено един път на няколко години. Така че, даже в случай че някой селяндур е умирал, помешчикът все пак е плащал налози за него и същият се е водел като жив човек до идната проверка. Чичиков гостува на помешчици и ги моли да му продадат такива мъртви души… Всички те реагират прекомерно друго на това предложение.
Самият Гогол дефинира творбата си като поема, въпреки то да е написано в прозаичност. За поема в античното ѝ значение тук приказва формата – похожденията на героя Чичиков по няколко повтарящи се „кръгове на ада“, като Одисей той странства от фантазия към фантазия. Освен това в „поемата“ място намират пространни лирически отстъпления за Русия и руснаците. Произведението се смята за връх в творчеството на Гогол – и един от основните ключове за разбирането на съветската душа. А основният воин в книгата му като че ли въобще не е Чичиков, а самата Русия.
За какво е трябвало да бъде вторият том?
Михаил Петрович Клодт. „Краят на „Мъртви души (Гогол изгаря ръкописите)“. 1887 г.Музей-зрезерват Абрамцево
Според замисъла на Гогол втората част е трябвало да стане нещо като „чистилището“ на Данте, а трета надлежно – „рай“. „По-нататъшното продължение на това в главата ми се обяснява по-чисто, по-величествено“, написа Гогол на своя другар писателя Сергей Аксаков.
Персонажите тук към този момент не са толкоз негативни. „Защо пък да се изобразява бедността, та бедността, несъвършенството на нашия живот, като изкопаваме хора от пустошта, от отдалечените краища на страната?“, по този начин Гогол стартира втория том.
Например персонажът Тентентников, който срещаме в самото начало, води празен отегчен метод на живот, само че създателят загатва, че в миналото той е бил изпълнен с фантазии и проекти, само че всички те рухнали поради дребнавата му и безполезна работа.
Освен това на Гогол му се желало да откри и да покаже пътя, по който нещата да се подобрят. По-специално посредством думите на героите той споделя по какъв начин човек да се избави от корупцията – на всеки държавен чиновник му е належащо подучване от началството, с цел да се труди добре и да не краде.
Ако в първия том Гогол разказва калта и безпътицата, то във втория на процедура към този момент се възхищава на съветските простори и пейзажи.
Чичиков продължава да посещава помешчици и да купува мъртви души, само че в един миг кутията с всичките му бумаги е открадната. Освен това оказва се, че някой донася за машинациите на Чичиков. Самият той, който не е проявявал каквито и да било ярки усеща в първата част, изпада в обезсърчение и си скубе косите. Между другото ръкописът прекъсва и ние по този начин и няма да разберем какво е станало с героя.
Защо Гогол е мислел, че вторият том не се е получил добре?
Портрет на Гогол от Ф. МоллерТретяковска изложба
Вторият том на „Мъртви души“ е последното произведение, по което работи Гогол. След публикуването на първия том са минали към този момент няколко години и създателят се е трансформирал – той претърпява нравствен поврат и мъчително привличане към религията, придружено от мощни неврози и пристъпи на „тревожно безпокойство“.
„Ти питаш пишат ли се „Мъртви души“? И се пишат, и не се пишат. Пишат се прекомерно постепенно и напълно не по този начин, както бих искал“, написа Гогол на своя другар поета Николай Язиков. Душевното разстройство мощно усложнява работата. Гогол към този момент не може да написа „както на млади години, т.е. както падне, където поведе перото мое“, признава той. Всеки ред му се удава мъчно.
Единственият човек, който е прочел втората част на „Мъртви души“, е протойерей Матфей, с който писателят води преписка и пространствени и прекомерно остри разногласия по най-различни въпроси. Матфей се изрича негативно за свършената работа, назовава творбата нездравословно и даже моли то да бъде унищожено.
И самият Гогол обаче усеща, че вторият том не се получава. Отрицателните персонажи и цялостната невъзможност, съгласно неговото мнение, излизали по-добре. „Появата на втория том във типа, в който той беше, би нанесъл по-скоро щета, в сравнение с полза“, написа създателят в „Избрани места от кореспонденцията с приятели“. „Да се изведат няколко прелестни характера, разкриващи високото достойнство на нашета порода, няма да докара до нищо. Това ще породи единствено една празна горделивост и самохвалство…“
На 24 февруари 1852 година Гогол изгаря плода на своите писания, съвсем приключения втори том на „Мъртви души“. Според разнообразни догатки Гогол го изгаря или в припадък на яд, или … инцидентно. Той, сякаш желал да унищожи единствено черновите, само че заради недовиждане хвърлил в камината и беловите тетрадки. Каквото и да е станало, това събитие е шок за самия създател – той умира след девет дни.
Главите от втория том, които са оживели до наши дни, са реорганизация на оживелите пет тетрадки. Тези разпръснати глави явно са от разнообразни авторски версии. В тях има съществени пропуски, също така те се разграничават и по наличие, и по звук, даже мастилото и хартията им са разнообразни. От тези страници не се получава цялостна картина, а желанието на създателя е неразбираемо до дъно.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Главният сатирик в съветската литература е възнамерявал да напише своето най-известно произведение в три елементи, във формата на „Божествена комедия“ на Данте – със своите пъкъл, чистилище и парадайс. Първият том е отпечатан през 1842 година и е признато да се смята, че това е творбата „Мъртви души“. По създание той е за пъкъла и се оказва великолепен: Гогол изобразява цяла палитра негативни персонажи и необятен набор от най-различни пороци. За първите глави, написани от Гогол (те не влизат в окончателната редакция), великият стихотворец Александър Пушкин споделя: „Боже, какъв брой тъжна е нашата Русия!“.
Давид Шоломович/Sputnik Да напомним сюжета: дребният дворянин Павел Чичиков идва в незначителен град и, с цел да придобие тежест в обществото, се показва за помешчик. Само че нещата не се връзват – той няма нито една „душа“, с други думи крепостни селяни. Тогава той взема решение да работи хитроумно, за което му подсказва самата съветска администрация. Всеки помешчик е имал лист с крепостни, който се е обновявал единствено един път на няколко години. Така че, даже в случай че някой селяндур е умирал, помешчикът все пак е плащал налози за него и същият се е водел като жив човек до идната проверка. Чичиков гостува на помешчици и ги моли да му продадат такива мъртви души… Всички те реагират прекомерно друго на това предложение.
Самият Гогол дефинира творбата си като поема, въпреки то да е написано в прозаичност. За поема в античното ѝ значение тук приказва формата – похожденията на героя Чичиков по няколко повтарящи се „кръгове на ада“, като Одисей той странства от фантазия към фантазия. Освен това в „поемата“ място намират пространни лирически отстъпления за Русия и руснаците. Произведението се смята за връх в творчеството на Гогол – и един от основните ключове за разбирането на съветската душа. А основният воин в книгата му като че ли въобще не е Чичиков, а самата Русия.
За какво е трябвало да бъде вторият том?
Михаил Петрович Клодт. „Краят на „Мъртви души (Гогол изгаря ръкописите)“. 1887 г.Музей-зрезерват Абрамцево
Според замисъла на Гогол втората част е трябвало да стане нещо като „чистилището“ на Данте, а трета надлежно – „рай“. „По-нататъшното продължение на това в главата ми се обяснява по-чисто, по-величествено“, написа Гогол на своя другар писателя Сергей Аксаков.
Персонажите тук към този момент не са толкоз негативни. „Защо пък да се изобразява бедността, та бедността, несъвършенството на нашия живот, като изкопаваме хора от пустошта, от отдалечените краища на страната?“, по този начин Гогол стартира втория том.
Например персонажът Тентентников, който срещаме в самото начало, води празен отегчен метод на живот, само че създателят загатва, че в миналото той е бил изпълнен с фантазии и проекти, само че всички те рухнали поради дребнавата му и безполезна работа.
Освен това на Гогол му се желало да откри и да покаже пътя, по който нещата да се подобрят. По-специално посредством думите на героите той споделя по какъв начин човек да се избави от корупцията – на всеки държавен чиновник му е належащо подучване от началството, с цел да се труди добре и да не краде.
Ако в първия том Гогол разказва калта и безпътицата, то във втория на процедура към този момент се възхищава на съветските простори и пейзажи.
Чичиков продължава да посещава помешчици и да купува мъртви души, само че в един миг кутията с всичките му бумаги е открадната. Освен това оказва се, че някой донася за машинациите на Чичиков. Самият той, който не е проявявал каквито и да било ярки усеща в първата част, изпада в обезсърчение и си скубе косите. Между другото ръкописът прекъсва и ние по този начин и няма да разберем какво е станало с героя.
Защо Гогол е мислел, че вторият том не се е получил добре?
Портрет на Гогол от Ф. МоллерТретяковска изложба
Вторият том на „Мъртви души“ е последното произведение, по което работи Гогол. След публикуването на първия том са минали към този момент няколко години и създателят се е трансформирал – той претърпява нравствен поврат и мъчително привличане към религията, придружено от мощни неврози и пристъпи на „тревожно безпокойство“.
„Ти питаш пишат ли се „Мъртви души“? И се пишат, и не се пишат. Пишат се прекомерно постепенно и напълно не по този начин, както бих искал“, написа Гогол на своя другар поета Николай Язиков. Душевното разстройство мощно усложнява работата. Гогол към този момент не може да написа „както на млади години, т.е. както падне, където поведе перото мое“, признава той. Всеки ред му се удава мъчно.
Единственият човек, който е прочел втората част на „Мъртви души“, е протойерей Матфей, с който писателят води преписка и пространствени и прекомерно остри разногласия по най-различни въпроси. Матфей се изрича негативно за свършената работа, назовава творбата нездравословно и даже моли то да бъде унищожено.
И самият Гогол обаче усеща, че вторият том не се получава. Отрицателните персонажи и цялостната невъзможност, съгласно неговото мнение, излизали по-добре. „Появата на втория том във типа, в който той беше, би нанесъл по-скоро щета, в сравнение с полза“, написа създателят в „Избрани места от кореспонденцията с приятели“. „Да се изведат няколко прелестни характера, разкриващи високото достойнство на нашета порода, няма да докара до нищо. Това ще породи единствено една празна горделивост и самохвалство…“
На 24 февруари 1852 година Гогол изгаря плода на своите писания, съвсем приключения втори том на „Мъртви души“. Според разнообразни догатки Гогол го изгаря или в припадък на яд, или … инцидентно. Той, сякаш желал да унищожи единствено черновите, само че заради недовиждане хвърлил в камината и беловите тетрадки. Каквото и да е станало, това събитие е шок за самия създател – той умира след девет дни.
Главите от втория том, които са оживели до наши дни, са реорганизация на оживелите пет тетрадки. Тези разпръснати глави явно са от разнообразни авторски версии. В тях има съществени пропуски, също така те се разграничават и по наличие, и по звук, даже мастилото и хартията им са разнообразни. От тези страници не се получава цялостна картина, а желанието на създателя е неразбираемо до дъно.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ