Явор Цанев: Апокалиптичните сюжети доминират в съвременната фантастична литература
Писателят от Русе разкри какво е мястото на този род в читателските сърца
" Апокалиптичната и постапокалиптичната фантастика се постанова в наше време, считат много хора. "
Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Явор Цанев, издател на тематичното списание „ Дракус “ за фантастика, фентъзи, престъпни разкази, ужаси, мистерии и завършения. Той означи, че тематиките на актуалните създатели са разнородни, както са разнородни и разновидностите нещо на планетата съдбовно да се обърка. Новият брой на изданието ще излезе в края на този месец, показа Цанев, като желанието му е още веднъж да го показа и във Варна, където към този момент гостува с предходната брошура.
В изявлението той изясни повече за трендовете във фантастиката, известността на българските създатели, както и за мястото на този род в читателските сърца.
Вълнуват ли се актуалните фантасти от протичащите се на планетата бедствия, опустошения, промени в климата или гледат в бъдещето?
- Със сигурност ги вълнува и повече или по-малко всичко това се отразява в творбите им. Понякога може да е единствено декор, на който се развива действието, а различен път – съществена тематика, само че такива претекстове несъмнено участват. Това никога не пречи на създателите да гледат в бъдещето и да се пробват за плануват или даже засилят и изкривят следствията от катаклизмите, както и да разсъждават върху методите за избягването или предотвратяването им.
Какво считат създателите, че има в действителност в бъдещето? Фантастиката е пророкуваща в доста случаи, какво предсказва тя в този момент?
- Струва ми се, че всеобщото мнение сочи към налагане на апокалиптичната и постапокалиптичната фантастика, само че незабавно би трябвало да отбележим, че тя надалеч не е ново направление. Темите са разнородни, както са разнородни и разновидностите нещо на планетата съдбовно да се обърка. Пандемии, конфликти с астероиди, нови оръжия, изкуствен интелект, промени в климата и каквото друго се сетите.
Преди време произнасянето на думата „ извънземно “ обществено беше съвсем рисково. Защо от няколко години приказваме толкоз свободно за Космоса, а организациите, които го учат и като че ли преди криеха работата си, в този момент я демонстрират? А може би това е заблуда и още веднъж има секрети?
- Е, не мисля, че беше чак толкоз ужасно, въпреки всичко съм от град (Русе – б.а.), който провежда посрещане на извънземни в Щръклево през 1995 година, на което доста съм се смял. Да, като че ли хората посвикнаха и извънземните станаха просто едни възприети облици, даже ненапълно клиширани, паралелно с вампирите, върколаците и вещиците. Помня времената, в които с другари чакахме да излезе нова брошура от библиотека „ Галактика “ и обожавахме да фантазираме за далечни планети и визити на извънземни. Постепенно с книгите и изключително с филми от вида на „ Междузвездни войни “ даже приказките се нареждаха в Космоса и с времето израсна потомство, за което той като че ли е заел по натурален метод видимо познато и всекидневно място в съзнанието им. Тайни постоянно има, а фантастиката от време на време съчетава въображението и познанието по метод, който в действителност съумява да планува с невероятни съвпадения бъдещи открития. Струва ми се обаче, че науката е взела огромна преднина и през днешния ден е доста по-трудно да бъде изпреварена с въображението и догатките на фантастите или най-малкото самите те би трябвало да са доста във вътрешността в дадена научна дисциплинираност, с цел да го създадат безапелационно.
Откъде писателите черпят информацията си, когато става дума за научна фантастика?
- Предполагам, че с всеки създател е друго, само че безспорно настоящите вести за разнообразни достижения на науката могат да предизвикат въображението и да бъдат ентусиазъм за голям брой сюжети.
Авторите на фантастика разнообразни ли са като профил, ползи, обучение?
- Да, коства ми се, че са много разнообразни, а това дефинира и разнообразието в ползите, вдъхновенията и като резултат – текстовете им, което е прелестно. В списание „ Дракус “ сме разгласили разкази на всевъзможни създатели – от първи опити на възпитаници, до одобрени и неведнъж награждавани писатели, а самото списание организира състезания, с които се пробва да предизвика въображението и да подтиква креативната интензивност на създателите, наедно с интереса на читателите към тях.
Кои са най-активните български създатели в жанра и по какъв начин се котират родните ни произведения в чужбина? Има ли преводи?
- Тук пожертвам някой да се засегне, че не е упоменат, по тази причина бих се лимитирал до усещанията си от последните една-две години и в този смисъл мога да изброя имената на Елена Павлова, Димитър Цолов, Васил Попов, Благой Иванов, Емил Минчев. Добри дебютни сборници издадоха Алекс Цонков и Дамян Рейнов. В списанието в последно време много дейни са някои създатели без издадена книга като Атанас Парушев, Антон Меляков и Здравко Енев, което ме кара да мисля, че скоро ще забележим техен алманах, а за какво не и разказ. Според мен няма задоволително превеждани създатели на фантастика – преди време издадохме специфичен англоезичен брой на списанието, като електронното му издание бе включено в селекцията национални антологии, популяризирани от и на Еврокон 2016 – БиКон в Барселона. Като приказваме за преводи е добре да се спомене, че някои създатели пишат напряко на британски и от време на време такива творби не са издавани на български. Бих отбелязал Елена Павлова и Хараламби Марков като създатели с нееднократни изявления в разнообразни чуждоезични издания, знаете за Здравка Евтимова, чийто роман „ Кръв от къртица “, бе включена в антология с предложени разкази за образование по литература в прогимназиите на Съединени американски щати, паралелно с разкази на Едгар Алън По, Айзък Азимов, Рей Бредбъри и Хауърд Лъвкрафт. Тя неотдавна взе още едно отличие в щатите за роман с приказен детайл. Аз мога да се похваля с обява от предходната година в влиятелния алманах „ The Valancourt Book of World Horror Stories 2 “, в който са подбрани създатели от целия свят, които не пишат на британски език.
Кажете малко повече за задачата на Вашето списание, от по кое време датира, кои сте в екипа, каква честота има?
- Списание „ Дракус “ е от време на време списание за фантастика, фентъзи, престъпни разкази, разкази на ужаса, мистерии и завършения. Излиза от 2012 година и изначало беше като сезонно издание – четири пъти в годината, както и с по-особен продълговат формат. Ориентирано е към български създатели, като наред с тях показва и преводни типичен творби. Периодично провежда състезания, като най-интересни са тези от поредицата „ Вдъхновени от… “ в които създателите вземат участие с разкази, въодушевени от известни писатели като Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Едгар Алън По, Хауърд Лъвкрафт, Робърт Шекли и Брам Стокър. В резултат от всеки конкурс издаваме алманах с отличените произведения. През 2014 година започнахме книжна сбирка на името на списанието, която показва български създатели на фантастика, фентъзи, хорър – „ Колекция Дракус “, и тя към този момент наброява 32 заглавия. Така имаме опция да обърнем внимание на по-обемни творби като новели и романи, както и да предложим на читателите цели сборници с разкази. През 2020 година списанието смени формата си, усили размера и стартира да излиза два пъти годишно „ пролет-лято “ и „ есен-зима “. Екипът е единствено от двама души – аз и редакторката Кети Илиева, като за някои от състезанията в допълнение сме канили за оценяването и подбора на текстовете външно жури. Благодаря на всички създатели и преводачи, които са разгласили при нас, тъй като ги схващам като част от изданието, без която то не би имало същото влияние върху читателите.
Списание „ Дракус “ е замислено като поле за изява на българските създатели и макар модерните технологии, като някогашен библиотекар, изключително държа на книжния книжен формат, защото през годините стана ясно, че уеб сайтове и блогове се появяват и изчезват, от време на време информацията се губи, а по този начин в библиотеките остават копия от броевете, които депозираме и имам вяра, че могат да са една по-трайна диря за творчеството на създателите през годините. Радвам се, че някои от тях направиха дебюта си на хартия при нас и съм уверен, че това ги е подтикнало да се развиват.
Общувате ли с други общности или издания? Има ли такива в страната или не?
- В страната има разнообразни клубове и сдружения като от време на време се провеждат срещи на общностите, само че в околните години имаше опити за налагане на една или друга общественост като водеща, което аз персонално отчитах като спънка за развиването на жанра. Освен това тези общности постоянно са ми изглеждали малко капсуловани сами в себе си. Макар все още да виждам по-добро развиване в връзката сред тях, съм си направил извода, че се усещам по-добре да заставам настрана от сходни боричкания и да си правя работата. Разбира се, понякога вземам участие в някои от събитията или одобрявам да съм жури в състезания, имам другари в съвсем всички от въпросните „ кръгове “. Колкото до изданията, сега „ Дракус “ е единственото списание за фантастичните жанрове, което излиза на хартия и съблюдава периодичността си. Такъв вид издание, което не разчита на външна поддръжка или доходи от реклами, платени публикации и така нататък се поддържа мъчно и на първо място с доста предпочитание, тъй че, както обичам да споделям, едно от най-фантастичните неща в него е, че продължава да излиза. Убеден съм, че е належащо да съществува най-малко едно такова издание в страната и поставям старания, съгласно опциите си, то да предлага на читателите забавни и разнородни текстове.
Тъй като имах достойнството преди няколко години да бъда редактор на последната юбилейна брошура от библиотека „ Галактика “, в която са събрани отличените през годините разкази от състезанието на името на Агоп Мелконян, провеждан от електронното списание „ Сборище на трубадури “, ми се ще да завърша диалога като напомня думите на съставителите, че бъдещето на българската фантастика се намира в ръцете на днешните писатели. Така че то ще бъде такова, каквото си го създадем.
" Апокалиптичната и постапокалиптичната фантастика се постанова в наше време, считат много хора. "
Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Явор Цанев, издател на тематичното списание „ Дракус “ за фантастика, фентъзи, престъпни разкази, ужаси, мистерии и завършения. Той означи, че тематиките на актуалните създатели са разнородни, както са разнородни и разновидностите нещо на планетата съдбовно да се обърка. Новият брой на изданието ще излезе в края на този месец, показа Цанев, като желанието му е още веднъж да го показа и във Варна, където към този момент гостува с предходната брошура.
В изявлението той изясни повече за трендовете във фантастиката, известността на българските създатели, както и за мястото на този род в читателските сърца.
Вълнуват ли се актуалните фантасти от протичащите се на планетата бедствия, опустошения, промени в климата или гледат в бъдещето?
- Със сигурност ги вълнува и повече или по-малко всичко това се отразява в творбите им. Понякога може да е единствено декор, на който се развива действието, а различен път – съществена тематика, само че такива претекстове несъмнено участват. Това никога не пречи на създателите да гледат в бъдещето и да се пробват за плануват или даже засилят и изкривят следствията от катаклизмите, както и да разсъждават върху методите за избягването или предотвратяването им.
Какво считат създателите, че има в действителност в бъдещето? Фантастиката е пророкуваща в доста случаи, какво предсказва тя в този момент?
- Струва ми се, че всеобщото мнение сочи към налагане на апокалиптичната и постапокалиптичната фантастика, само че незабавно би трябвало да отбележим, че тя надалеч не е ново направление. Темите са разнородни, както са разнородни и разновидностите нещо на планетата съдбовно да се обърка. Пандемии, конфликти с астероиди, нови оръжия, изкуствен интелект, промени в климата и каквото друго се сетите.
Преди време произнасянето на думата „ извънземно “ обществено беше съвсем рисково. Защо от няколко години приказваме толкоз свободно за Космоса, а организациите, които го учат и като че ли преди криеха работата си, в този момент я демонстрират? А може би това е заблуда и още веднъж има секрети?
- Е, не мисля, че беше чак толкоз ужасно, въпреки всичко съм от град (Русе – б.а.), който провежда посрещане на извънземни в Щръклево през 1995 година, на което доста съм се смял. Да, като че ли хората посвикнаха и извънземните станаха просто едни възприети облици, даже ненапълно клиширани, паралелно с вампирите, върколаците и вещиците. Помня времената, в които с другари чакахме да излезе нова брошура от библиотека „ Галактика “ и обожавахме да фантазираме за далечни планети и визити на извънземни. Постепенно с книгите и изключително с филми от вида на „ Междузвездни войни “ даже приказките се нареждаха в Космоса и с времето израсна потомство, за което той като че ли е заел по натурален метод видимо познато и всекидневно място в съзнанието им. Тайни постоянно има, а фантастиката от време на време съчетава въображението и познанието по метод, който в действителност съумява да планува с невероятни съвпадения бъдещи открития. Струва ми се обаче, че науката е взела огромна преднина и през днешния ден е доста по-трудно да бъде изпреварена с въображението и догатките на фантастите или най-малкото самите те би трябвало да са доста във вътрешността в дадена научна дисциплинираност, с цел да го създадат безапелационно.
Откъде писателите черпят информацията си, когато става дума за научна фантастика?
- Предполагам, че с всеки създател е друго, само че безспорно настоящите вести за разнообразни достижения на науката могат да предизвикат въображението и да бъдат ентусиазъм за голям брой сюжети.
Авторите на фантастика разнообразни ли са като профил, ползи, обучение?
- Да, коства ми се, че са много разнообразни, а това дефинира и разнообразието в ползите, вдъхновенията и като резултат – текстовете им, което е прелестно. В списание „ Дракус “ сме разгласили разкази на всевъзможни създатели – от първи опити на възпитаници, до одобрени и неведнъж награждавани писатели, а самото списание организира състезания, с които се пробва да предизвика въображението и да подтиква креативната интензивност на създателите, наедно с интереса на читателите към тях.
Кои са най-активните български създатели в жанра и по какъв начин се котират родните ни произведения в чужбина? Има ли преводи?
- Тук пожертвам някой да се засегне, че не е упоменат, по тази причина бих се лимитирал до усещанията си от последните една-две години и в този смисъл мога да изброя имената на Елена Павлова, Димитър Цолов, Васил Попов, Благой Иванов, Емил Минчев. Добри дебютни сборници издадоха Алекс Цонков и Дамян Рейнов. В списанието в последно време много дейни са някои създатели без издадена книга като Атанас Парушев, Антон Меляков и Здравко Енев, което ме кара да мисля, че скоро ще забележим техен алманах, а за какво не и разказ. Според мен няма задоволително превеждани създатели на фантастика – преди време издадохме специфичен англоезичен брой на списанието, като електронното му издание бе включено в селекцията национални антологии, популяризирани от и на Еврокон 2016 – БиКон в Барселона. Като приказваме за преводи е добре да се спомене, че някои създатели пишат напряко на британски и от време на време такива творби не са издавани на български. Бих отбелязал Елена Павлова и Хараламби Марков като създатели с нееднократни изявления в разнообразни чуждоезични издания, знаете за Здравка Евтимова, чийто роман „ Кръв от къртица “, бе включена в антология с предложени разкази за образование по литература в прогимназиите на Съединени американски щати, паралелно с разкази на Едгар Алън По, Айзък Азимов, Рей Бредбъри и Хауърд Лъвкрафт. Тя неотдавна взе още едно отличие в щатите за роман с приказен детайл. Аз мога да се похваля с обява от предходната година в влиятелния алманах „ The Valancourt Book of World Horror Stories 2 “, в който са подбрани създатели от целия свят, които не пишат на британски език.
Кажете малко повече за задачата на Вашето списание, от по кое време датира, кои сте в екипа, каква честота има?
- Списание „ Дракус “ е от време на време списание за фантастика, фентъзи, престъпни разкази, разкази на ужаса, мистерии и завършения. Излиза от 2012 година и изначало беше като сезонно издание – четири пъти в годината, както и с по-особен продълговат формат. Ориентирано е към български създатели, като наред с тях показва и преводни типичен творби. Периодично провежда състезания, като най-интересни са тези от поредицата „ Вдъхновени от… “ в които създателите вземат участие с разкази, въодушевени от известни писатели като Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Едгар Алън По, Хауърд Лъвкрафт, Робърт Шекли и Брам Стокър. В резултат от всеки конкурс издаваме алманах с отличените произведения. През 2014 година започнахме книжна сбирка на името на списанието, която показва български създатели на фантастика, фентъзи, хорър – „ Колекция Дракус “, и тя към този момент наброява 32 заглавия. Така имаме опция да обърнем внимание на по-обемни творби като новели и романи, както и да предложим на читателите цели сборници с разкази. През 2020 година списанието смени формата си, усили размера и стартира да излиза два пъти годишно „ пролет-лято “ и „ есен-зима “. Екипът е единствено от двама души – аз и редакторката Кети Илиева, като за някои от състезанията в допълнение сме канили за оценяването и подбора на текстовете външно жури. Благодаря на всички създатели и преводачи, които са разгласили при нас, тъй като ги схващам като част от изданието, без която то не би имало същото влияние върху читателите.
Списание „ Дракус “ е замислено като поле за изява на българските създатели и макар модерните технологии, като някогашен библиотекар, изключително държа на книжния книжен формат, защото през годините стана ясно, че уеб сайтове и блогове се появяват и изчезват, от време на време информацията се губи, а по този начин в библиотеките остават копия от броевете, които депозираме и имам вяра, че могат да са една по-трайна диря за творчеството на създателите през годините. Радвам се, че някои от тях направиха дебюта си на хартия при нас и съм уверен, че това ги е подтикнало да се развиват.
Общувате ли с други общности или издания? Има ли такива в страната или не?
- В страната има разнообразни клубове и сдружения като от време на време се провеждат срещи на общностите, само че в околните години имаше опити за налагане на една или друга общественост като водеща, което аз персонално отчитах като спънка за развиването на жанра. Освен това тези общности постоянно са ми изглеждали малко капсуловани сами в себе си. Макар все още да виждам по-добро развиване в връзката сред тях, съм си направил извода, че се усещам по-добре да заставам настрана от сходни боричкания и да си правя работата. Разбира се, понякога вземам участие в някои от събитията или одобрявам да съм жури в състезания, имам другари в съвсем всички от въпросните „ кръгове “. Колкото до изданията, сега „ Дракус “ е единственото списание за фантастичните жанрове, което излиза на хартия и съблюдава периодичността си. Такъв вид издание, което не разчита на външна поддръжка или доходи от реклами, платени публикации и така нататък се поддържа мъчно и на първо място с доста предпочитание, тъй че, както обичам да споделям, едно от най-фантастичните неща в него е, че продължава да излиза. Убеден съм, че е належащо да съществува най-малко едно такова издание в страната и поставям старания, съгласно опциите си, то да предлага на читателите забавни и разнородни текстове.
Тъй като имах достойнството преди няколко години да бъда редактор на последната юбилейна брошура от библиотека „ Галактика “, в която са събрани отличените през годините разкази от състезанието на името на Агоп Мелконян, провеждан от електронното списание „ Сборище на трубадури “, ми се ще да завърша диалога като напомня думите на съставителите, че бъдещето на българската фантастика се намира в ръцете на днешните писатели. Така че то ще бъде такова, каквото си го създадем.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ