Иво Сиромахов с истината след раздялата със Слави Трифонов!
Писателят Иво Сиромахов даде първото си извънредно изявление в ефира на Дарик радио, откакто се раздели с малкия екран на Слави Трифонов и екипа на телевизия 7/8. Специалният диалог в " Седмицата на Дарик " той даде точно на празничния Ден на националните будители.
„ Лъвовете в четирите края на „ Лъвов мост “ са четирима български книжари-възрожденци с дребни дюкянчета в София, които са продавали книги там. Това за Никола Чолака, Георги Стоицев, Киро Гьошев и Стоян Тобаков. Тези хора са обесени преди Освобождението, тъй като са продавали революционни книжки. Тази история за тях е показателна по какъв начин нашите предшественици са се отнасяли към словото. Освобождението на България заварва над 1600 български учебни заведения и над 130 български читалища още преди имаме страна. Читалищата са нещо удивително. През 1912 година България е преди всичко по просветеност на Балканите. Ако вършим съпоставяне, то е тъжно и обидно. Колко учебни заведения и читалища са издигнати, откакто падна комунизма. Строят се казина, кръчми и молове. Това ли ще оставим на нашите деца и внуци – доста е тъжно “, съобщи Иво Сиромахов.
„ На мен ми се коства несвоевременно в днешния ден да приказваме за хората към Слави Трифонов и за политици, тъй като те по никакъв метод не могат да бъдат свързани с думата будител, даже в случай че искаш с национален лидер. Не зная дали е можело преди години. Не зная към какво са се стремили. Много ми се желае през днешния ден в действителност да помислим за тези хора към нас, които се пробват да проправят пътя напред, тъй като и през днешния ден има будители. Има хора като учителят Теодосий Теодосиев, който е отгледал няколко генерации физици на международно равнище. Лазар Радков също е подобен будител с акциите си за събиране на капачки. Това са действителни хора, които придвижват хората напред. Предполагам, че по този начин са мислили и нашите прадядовци “, сподели още той.
„ Младен Павлов е даскал от Козлодуй, който на през май 1876 година е единственият човек, който посреща Ботевата чета. Когато Ботев потегля към България, единствено този 28-годишен даскал ги чака, смъква шапката си и се провиква „ Да живее България! “ и потегля с четата. По това време хората са се залоствали в къщите се от боязън. Малко са хората, които светят в тъмното “, съобщи Сиромахов.
„ Тук се приказва за всички друго, само че не и за политика. Не се приказва към къде върви България и къде ще я забележим след 10 години. Няма политик, който да каже къде ще бъде България след 10 години, няма огромна цел. Влязохме в еврозоната и Шенген, само че какво ще ни тегли напред. Тази цел би трябвало да бъде доста огромна и да е обвързвана с българите като народ. Трябва да имаме цел да се стремим към нея “, разяснява писателят.
„ В Народното събрание има 240 души, които нямат концепция какво желаят да се случи в България. Нямат цел, към която да се стремим. От трибуната приказват доста малко души. Освен водачите, единствено 10 индивида приказват, другите мълчат. Те не са изпратени там, с цел да мълчат. Те са изпратени там във властта от жителите, зад тях стоят съответни гласове. Всеки един народен представител е виновен пред своите гласоподаватели. Те би трябвало да вървят до изборните си региони и да изяснява какво е приключил за тях. Този народен представител би трябвало да дава отговор за какво по моловете деца се колят. Никой не желае да приказва по значимите тематики – единствено заявления се четата “, сподели още Сиромахов.
„ В пазарна стопанска система пазарът споделя кой ще купи „ Лукойл “. Той ще бъде платен от този, който даде най-вече пари, по какъв начин те ще споделят кой ще купува от „ Лукойл “. Има депутати, които мълчат от боязън, тъй като не им се дава се обаждат. Като се редят листите се поставят послушни хора, а не хора, които са експерти и положителни хора. “
„ Мажоритарната изборна система подсигурява, че гласоподавателят показва съответен човек и той, без значение от коя партия е, в случай че желае да бъде определен от същия регион – той е длъжен да работи за гласоподавателите. Мажоритарната изборна система не е съвършена, както и пропорционалната. Когато депутатът е подвластен от гласоподавателите си, той се държи по друг метод в Народното събрание. България сега се ръководи от четвъртата политическа мощ. Дори не ти би трябвало болшинство да управляваш. Ти можеш да управляваш страна с 29 депутати, къде отива демократичния принцип? Трябва да ръководят тези, които имат най-вече гласове. Да диктува какво да се прави от страна на четвъртата партия и да няма опозиция – защо приказваме въобще. Къде е положителният водач, който ще промени тази цялата система? “, запита Иво Сиромахов.
„ Мислим ли въобще за българските жители или кой ще си избави задните елементи? Сериозно ги задавам тези въпроси. Няма да се мине по политически път, с цел да се избави нашето общество. Политиците основават проблемите и не могат да ги вземат решение “, счита той.
„ Съвсем скоро българите сами ще стартират да раздават правораздаване. Иска ми се тези, които са поставени да си правят работата – не го вършат. Тези хора са поставени там от шефчето, тъй като няма мажоритарна изборна система. Има натискачи на бутони като Кучето на Павлов. Когато им кажат да натиснат зеления бутон, те го натискат, когато им се каже да натиснат аления бутон, те ги натискат. Ако натискат вярно бутоните, тези хора биват почерпени, другояче изхвърлени. Такива са взаимоотношения и това е унизително за човешкото достолепие, само че някои хора го преглъщат. Вероятно, тъй като в действителния живот те не могат нищо да създадат “, съобщи Иво Сиромахов.
„ Има хора, които ми дават вярата, че могат да се реализират положителни и смислени неща с доста гений и старания. Имаме изумителни цигулари българи на международно равнище. Имаме учители, които основават блестящи възпитаници. Имаме страхотни лекари. Има положителни адвокати. Има хора, които са постигнали доста в специалността и за тях не се знае – това са хората, които ни водят напред “, сподели Сиромахов.
„ Делян Пеевски желае да вземе част от ореола на Карлос Насар, само че не може да го вземе. Може да се снима до Дядо Господ, само че няма да стане ангел. Това са примитивни инстинкти “, разяснява писателят и някогашен ефирен водещ.
„ Смятам, че партия би трябвало да се прави за да направиш положително за обществото. Политиката не е да взимаш, а да даваш. Там би трябвало да влизат хора с настройката да дават в общ смисъл, а не да раздават самун и вафли. Те би трябвало да дават в публични в дела, от които цялото общество да върви напред. Не може на всеки ъгъл да има казино – това е краят. Не може на всеки ъгъл да има бардак. Не може да има нови учебни заведения и българските музеи да наподобяват в мизерно положение. Това демонстрира полезностите на обществото и на къде вървим. Ако пристигна чужденец в България, в казиното ли ще го заведеш? “, запита Иво Сиромахов.
„ Молът за огромна част от българите не е място за извършване на покупки, а целият градски живот е бил съсредоточен в мола. И преди публичният живот е бил съсредоточен в пазарите, само че в края им е имало спектакъл, читалище и постоянно е имало един умен човек, който е взимал малко деца и им помагал да прогледна в мрака “, разяснява още той.
„ Опасността идва от незнанието. Невежият може да одобри всяко едно нещо за заплаха. Учителят Теодосий Теодосиев споделя, че е смъртно рисково да си елементарен, тъй като можеш да станеш жертва на агитация. На образования човек мъчно можеш да го подлъжеш с чипове във имунизациите, както и че ни пръскат от горната страна. Ако желаеме да се борим с пропагандата, единственият път е този на образованието. Няма да стане с контрапропаганда, тъй като това също е илюзия “, сподели писателят.
„ Никой не може да се оправи с политическите чудовища, тъй като те са основани и подхранени от партийно-листовия модел. Всеки в тази система се трансформира в чудовища. Радев несъмнено е с положителни планове, само че няма да успее, тъй като самият модел не разрешава даже и на най-хубавите хора. Това е единствено една от аргументите да не съм част от Има Такъв Народ. Аз не виждам себе си като политик – това е сериозна специалност. Никой депутат не е подготвен и резултатите са налице “, разяснява Сиромахов.
„ Не скърбя, че не пробвах в политиката, тъй като знам опциите. Знам къде мога и къде не мога да свърша работа. Нямам качества за политически план. Нека всеки се запита в какво е най-хубав и да го вършат. Само феновете могат да кажат какъв брой добър съм бил като водещ на шоуто. Всичко зависи от Негово Величество фена и жителя. Не ми липсва мястото на водещия, тъй като прекомерно дълго съм го правил. Бил съм в малкия екран водещ, сценарист, артист, редактор и какво ли не. Не е мъчно да излезеш, тъй като в последна сметка човек би трябвало да знае, че за всяко нещо има време. Моето време да бъде водещ завърши. Едва ли ще бъда част от политиката в миналото, само че мога да бъда част от новите медии, в случай че нещо ще се случи. В телевизия не се виждам повече “, съобщи Сиромахов.
„ Аз нямах различен избор след този закон, който бе импортиран. Не мога да кажа, че ми беше елементарно и елементарно го взех това решение. Това са 25 хубави години от живота ми и съм признателен за всичко. Има моменти, в които не може да се продължи “, сподели Иво Сиромахов пред Божидар Русев.
„ Лъвовете в четирите края на „ Лъвов мост “ са четирима български книжари-възрожденци с дребни дюкянчета в София, които са продавали книги там. Това за Никола Чолака, Георги Стоицев, Киро Гьошев и Стоян Тобаков. Тези хора са обесени преди Освобождението, тъй като са продавали революционни книжки. Тази история за тях е показателна по какъв начин нашите предшественици са се отнасяли към словото. Освобождението на България заварва над 1600 български учебни заведения и над 130 български читалища още преди имаме страна. Читалищата са нещо удивително. През 1912 година България е преди всичко по просветеност на Балканите. Ако вършим съпоставяне, то е тъжно и обидно. Колко учебни заведения и читалища са издигнати, откакто падна комунизма. Строят се казина, кръчми и молове. Това ли ще оставим на нашите деца и внуци – доста е тъжно “, съобщи Иво Сиромахов.
„ На мен ми се коства несвоевременно в днешния ден да приказваме за хората към Слави Трифонов и за политици, тъй като те по никакъв метод не могат да бъдат свързани с думата будител, даже в случай че искаш с национален лидер. Не зная дали е можело преди години. Не зная към какво са се стремили. Много ми се желае през днешния ден в действителност да помислим за тези хора към нас, които се пробват да проправят пътя напред, тъй като и през днешния ден има будители. Има хора като учителят Теодосий Теодосиев, който е отгледал няколко генерации физици на международно равнище. Лазар Радков също е подобен будител с акциите си за събиране на капачки. Това са действителни хора, които придвижват хората напред. Предполагам, че по този начин са мислили и нашите прадядовци “, сподели още той.
„ Младен Павлов е даскал от Козлодуй, който на през май 1876 година е единственият човек, който посреща Ботевата чета. Когато Ботев потегля към България, единствено този 28-годишен даскал ги чака, смъква шапката си и се провиква „ Да живее България! “ и потегля с четата. По това време хората са се залоствали в къщите се от боязън. Малко са хората, които светят в тъмното “, съобщи Сиромахов.
„ Тук се приказва за всички друго, само че не и за политика. Не се приказва към къде върви България и къде ще я забележим след 10 години. Няма политик, който да каже къде ще бъде България след 10 години, няма огромна цел. Влязохме в еврозоната и Шенген, само че какво ще ни тегли напред. Тази цел би трябвало да бъде доста огромна и да е обвързвана с българите като народ. Трябва да имаме цел да се стремим към нея “, разяснява писателят.
„ В Народното събрание има 240 души, които нямат концепция какво желаят да се случи в България. Нямат цел, към която да се стремим. От трибуната приказват доста малко души. Освен водачите, единствено 10 индивида приказват, другите мълчат. Те не са изпратени там, с цел да мълчат. Те са изпратени там във властта от жителите, зад тях стоят съответни гласове. Всеки един народен представител е виновен пред своите гласоподаватели. Те би трябвало да вървят до изборните си региони и да изяснява какво е приключил за тях. Този народен представител би трябвало да дава отговор за какво по моловете деца се колят. Никой не желае да приказва по значимите тематики – единствено заявления се четата “, сподели още Сиромахов.
„ В пазарна стопанска система пазарът споделя кой ще купи „ Лукойл “. Той ще бъде платен от този, който даде най-вече пари, по какъв начин те ще споделят кой ще купува от „ Лукойл “. Има депутати, които мълчат от боязън, тъй като не им се дава се обаждат. Като се редят листите се поставят послушни хора, а не хора, които са експерти и положителни хора. “
„ Мажоритарната изборна система подсигурява, че гласоподавателят показва съответен човек и той, без значение от коя партия е, в случай че желае да бъде определен от същия регион – той е длъжен да работи за гласоподавателите. Мажоритарната изборна система не е съвършена, както и пропорционалната. Когато депутатът е подвластен от гласоподавателите си, той се държи по друг метод в Народното събрание. България сега се ръководи от четвъртата политическа мощ. Дори не ти би трябвало болшинство да управляваш. Ти можеш да управляваш страна с 29 депутати, къде отива демократичния принцип? Трябва да ръководят тези, които имат най-вече гласове. Да диктува какво да се прави от страна на четвъртата партия и да няма опозиция – защо приказваме въобще. Къде е положителният водач, който ще промени тази цялата система? “, запита Иво Сиромахов.
„ Мислим ли въобще за българските жители или кой ще си избави задните елементи? Сериозно ги задавам тези въпроси. Няма да се мине по политически път, с цел да се избави нашето общество. Политиците основават проблемите и не могат да ги вземат решение “, счита той.
„ Съвсем скоро българите сами ще стартират да раздават правораздаване. Иска ми се тези, които са поставени да си правят работата – не го вършат. Тези хора са поставени там от шефчето, тъй като няма мажоритарна изборна система. Има натискачи на бутони като Кучето на Павлов. Когато им кажат да натиснат зеления бутон, те го натискат, когато им се каже да натиснат аления бутон, те ги натискат. Ако натискат вярно бутоните, тези хора биват почерпени, другояче изхвърлени. Такива са взаимоотношения и това е унизително за човешкото достолепие, само че някои хора го преглъщат. Вероятно, тъй като в действителния живот те не могат нищо да създадат “, съобщи Иво Сиромахов.
„ Има хора, които ми дават вярата, че могат да се реализират положителни и смислени неща с доста гений и старания. Имаме изумителни цигулари българи на международно равнище. Имаме учители, които основават блестящи възпитаници. Имаме страхотни лекари. Има положителни адвокати. Има хора, които са постигнали доста в специалността и за тях не се знае – това са хората, които ни водят напред “, сподели Сиромахов.
„ Делян Пеевски желае да вземе част от ореола на Карлос Насар, само че не може да го вземе. Може да се снима до Дядо Господ, само че няма да стане ангел. Това са примитивни инстинкти “, разяснява писателят и някогашен ефирен водещ.
„ Смятам, че партия би трябвало да се прави за да направиш положително за обществото. Политиката не е да взимаш, а да даваш. Там би трябвало да влизат хора с настройката да дават в общ смисъл, а не да раздават самун и вафли. Те би трябвало да дават в публични в дела, от които цялото общество да върви напред. Не може на всеки ъгъл да има казино – това е краят. Не може на всеки ъгъл да има бардак. Не може да има нови учебни заведения и българските музеи да наподобяват в мизерно положение. Това демонстрира полезностите на обществото и на къде вървим. Ако пристигна чужденец в България, в казиното ли ще го заведеш? “, запита Иво Сиромахов.
„ Молът за огромна част от българите не е място за извършване на покупки, а целият градски живот е бил съсредоточен в мола. И преди публичният живот е бил съсредоточен в пазарите, само че в края им е имало спектакъл, читалище и постоянно е имало един умен човек, който е взимал малко деца и им помагал да прогледна в мрака “, разяснява още той.
„ Опасността идва от незнанието. Невежият може да одобри всяко едно нещо за заплаха. Учителят Теодосий Теодосиев споделя, че е смъртно рисково да си елементарен, тъй като можеш да станеш жертва на агитация. На образования човек мъчно можеш да го подлъжеш с чипове във имунизациите, както и че ни пръскат от горната страна. Ако желаеме да се борим с пропагандата, единственият път е този на образованието. Няма да стане с контрапропаганда, тъй като това също е илюзия “, сподели писателят.
„ Никой не може да се оправи с политическите чудовища, тъй като те са основани и подхранени от партийно-листовия модел. Всеки в тази система се трансформира в чудовища. Радев несъмнено е с положителни планове, само че няма да успее, тъй като самият модел не разрешава даже и на най-хубавите хора. Това е единствено една от аргументите да не съм част от Има Такъв Народ. Аз не виждам себе си като политик – това е сериозна специалност. Никой депутат не е подготвен и резултатите са налице “, разяснява Сиромахов.
„ Не скърбя, че не пробвах в политиката, тъй като знам опциите. Знам къде мога и къде не мога да свърша работа. Нямам качества за политически план. Нека всеки се запита в какво е най-хубав и да го вършат. Само феновете могат да кажат какъв брой добър съм бил като водещ на шоуто. Всичко зависи от Негово Величество фена и жителя. Не ми липсва мястото на водещия, тъй като прекомерно дълго съм го правил. Бил съм в малкия екран водещ, сценарист, артист, редактор и какво ли не. Не е мъчно да излезеш, тъй като в последна сметка човек би трябвало да знае, че за всяко нещо има време. Моето време да бъде водещ завърши. Едва ли ще бъда част от политиката в миналото, само че мога да бъда част от новите медии, в случай че нещо ще се случи. В телевизия не се виждам повече “, съобщи Сиромахов.
„ Аз нямах различен избор след този закон, който бе импортиран. Не мога да кажа, че ми беше елементарно и елементарно го взех това решение. Това са 25 хубави години от живота ми и съм признателен за всичко. Има моменти, в които не може да се продължи “, сподели Иво Сиромахов пред Божидар Русев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ