Ако банкирането в сянка изглежда като патица . . .
Писателят е теоретичен помощник в университета в Кеймбридж и създател на идната книга „ Нашите пари: Паричната политика, като че ли демокрацията има значение “
Банковото дело е бизнес за основаване и разпространяване на заеми. Банкерите вземат решение кой да получи заем и при какви условия - и те имат тази власт по силата на договорка, подписана с страната.
През 1864 година Законът за националното банкиране даде на банките, лицензирани от държавното управление на Съединени американски щати, ефикасен монопол върху основаването на пари. Правителството даде франчайз на конституционните си пълномощия да „ сече пари “ на частни банкери. В подмяна на това той изисква от същите тези банки да държат облигациите му в запас, като по този метод основава обезпечено търсене на държавен дълг. Това quid pro quo беше договорка, която множеството страни смятаха за подходящо да поддържат от този момент.
Приблизително по същото време, оттатък Атлантическия океан, Уолтър Бейджхот фамозно обоснова частната банкова система въз основа на ефектив...
Прочетете целия текст »
