Писателят – психиатър Калин Терзийски направи дълбок и болезнен срез,

Писателят – психиатър Калин Терзийски направи бездънен и мъчителен срез, с остра дисекция на подправените стандарти, които ни заливат зад разнообразни благовидни маски. Основна тематика са подправените „ борци “ против егото, еманципацията на дамите и оглупяването на масите. Ето какво написа Калин Терзийски 1:1.

SafeNews разгласява целия текст без редакторска интервенция:

КАТЕГОРИЧНО И БЕЗПОЧВЕНО САМОХВАЛСТВО, НАРЦИСИЗЪМ И ХИПЕРТРОФИРАЛО ЕГО или нещата в които може и би трябвало да бъда упрекнат от трибунала на вездесъщите весталки от моловете и жриците-инфлуенсърки на Аполон от тик ток, фейсбук и инстаграм Винаги съм казвал, че тия, които намерки употребяват термина Его (който в действителност значи Аз), без да са чели нищо друго с изключение на книжлета за личностно развиване и прояснение в границите на пет работни дни, и които схващат под Его нещо като несдържан нарцисизъм – нормално са точно безотговорно егоистични женички. Дълго разсъждавах по казуса и стигнах до извода, че в действителност тази Анти-Его вълна, която може да се наблюдава обратно във времето до хипи придвижването, че и до визитата на Фройд и Юнг в Америка през 1910-та (доколкото помня), а в случай че някой желае – може да стигне и до Буда, та тя в действителност е част от дългия развой на еманципацията на дамите и в действителност, изразена по един лиричен, а не теоретичен метод, който мен персонално ме удовлетворява повече и ми звучи по-всеобхватно може да се опише по този начин: Негодуванието на Момиченцето, което ненавижда Мъжа, „ този безсрамник с Огромно Его, който не мисли единствено за мен, а мисли и за себе си, Вместо да Ме Гледа Замаян, както се гледа Принцеса; той, представете си, слага себе си преди всичко, а не Мен, откакто е ясно, че Трябва да се Мисли за Мен и единствено за Мен “. За страдание една такава равноправност – хищна и изискваща, не издига и изравнява, а още повече дискриминира дамата. Казано с елементарен образец – с цел да има същинска равноправност дамите би трябвало да се откажат от каквито и да било джентълменски грижи и жестове. За да се еманципира дамата, тя би трябвало да престане да желае особено внимание и отношение, доколкото и мъжът не желае особено внимание и отношение. Специално внимание и отношение има към слабите, болните, старите, недъгавите, прекомерно глупавите и така нататък Или казано на актуален диалект: особено внимание и специфични грижи се отдават на хора в „ неравностойно състояние “ – а никоя жена с разсъдъка си не би желала да се отнасят към нея като с човек в „ неравностойно състояние “. И по този начин. Борците против егото нормално са чудовищно неосъзнати егоисти, които просто се нервират доста от непознатия нарцисизъм. Веднъж един мой доста умен другар ми сподели – апелирам те, уважавай и моя нарцисизъм. Тоест – имайки си своя, държейки си (почти постоянно неосъзнато – та кой има честността да каже -аз съм лакомец до мозъка на костите си – а това в действителност е самата истина). Ако си създадем труда да почетем – което в наше време “не е моето ”…ах, какъв брой мога да приказвам за това “не е моето ” и за “бъди себе си ” – две чудовищни клишета на малоумния консумеризъм…та в случай че си създадем труда да почетем Едмънд Бърк, този изумителен и по този начин проникновен татко на консерватизма, който е подкрепял от все сърце Американската война за самостоятелност, само че след това – виждайки касапниците на Великата френска гражданска война просто…просто споделя Не. Ако почетем него или някой от чудесните основатели на утилитаризма като Джеръми Бентъм щем нещем ще се съгласим, че егоизмът е мотор на човешкото, начовешкия напредък, а това, което кифлите от моловете назовават его е в действителност това, което ни прави хора и е причина и за най-великите, и за най-ужасните ни действия – Леонардо и Хитлер – нали схващате. Но има съвременни неща. Дехуманизацията е едно от модерните неща. Глупавите хора не харесват изявените, умните, ярките, блестящите хора. Направете си сметка – всеки един безсърдечен режим е бил построен на солидния пиедестал на глупавите, елементарни хора. Нацистка Германия и великият Съветски Съюз. При цялата си плътност с блестящи мозъци, това са страни, основани да обслужат глупавите, тъпите, антиегонастроените. Желаещите да са навалица и биващите навалица – хората, злорадо изоставящи характерността си. Не че у тях няма нарцисизъм – има го, само че в един първичен, скотски, обикновен тип. Нека да си спомним точно утилитаризма – тази философия на “пълното благополучие ”, която на пръв взор, за лаика би изглеждала долнопробно егоистична: Джон Стюарт Мил, един от най-величествените мозъци на времето си, утилитарист до мозъка на костите си – човек изтъкващ в цялото си творчество, че задачата е да се “получи оптимално наслаждение от живота ” в действителност споделя – По-добре трагичен човек, в сравнение с удовлетворена свиня. Той доста добре е знаел, че от време на време човешкото злощастие, породено от морално мъчение, е повече благополучие от доволството на една безморална, пътуваща за отмора в Гърция свиня. Още вести четете в: Живот За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News