Палми Ранчев: Писането е като да пресечеш пустиня, докато стигнеш до оазис
Писането не всеки път е нанагорнище. Понякога писането е да пресечеш някоя пустиня, до момента в който стигнеш до нещо като оазис. Това сподели поетът и публицист Палми Ранчев в Театралната зала на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” при представянето на две негови книги - стихосбирката с определена лирика „ Под шапката на скитника - нареждане на уличните безпокойства ” (Изд. Scribens) и романа „ Хаосът в играта на джаги ” (Изд. „ Жанет 45 ”).
„ Поначало спортът, с цел да имаш достижения на високо равнище, желае всичко от тебе. Тоест целият ти ден и нощта би трябвало да са подчинени на него. Писането е друго занятие, което също желае всичко, даже желае от време на време повече от всичко ”, сподели поетът Палми Ранчев, който в продължение на доста години е бил и професионален състезател. През 1966 година той става младежки народен първенец по бокс, а по-късно е и треньор.
„ Аз станах треньор, тъй като първоначално имах доста свободно време и можех да пиша ”, описа той. Ранчев добави, че в никакъв случай не се е стремил да прави литературна кариера, само че в случай че е имал такова предпочитание, то боксът, по думите му, е можел да му попречи.
„ Много по-лесно щеше да ми бъде, в случай че бях вървял по стъпалата, по които всеобщо се изкачват писателите. Според мен всеки публицист, който е задоволително автентичен и друг, си идва по своите стъпала... Въпросът е, че писането не всеки път е нанагорнище. Понякога писането е да пресечеш някоя пустиня, до момента в който стигнеш до нещо като оазис ”, сподели Ранчев.
Палми Ранчев описа, че книгата му с определена лирика „ Под шапката на скитника - нареждане на уличните безпокойства ”, която включва стихотворения от предходни негови стихосбирки, се появява след предложение на поета Маламир Николов. Той прави и подбора на стихотворенията в нея. „ Установих в тази книга, че въпреки и стихотворенията да са мои, посредством тях Маламир ми е направил портрет. Тоест – книгата не е автопортрет от стихотворения... Една част от стихотворенията, персонално аз в случай че бях ги подбирал, нямаше да ги включа или щях да включа някои други. Но ги оставих, тъй като по някакъв метод бях впечатлен от метода, по който той подреди стиховете ”, сподели Ранчев.
На въпроса какво го е управлявало при подбора на стиховете в книгата, Маламир Николов показа, че за него е било наслаждение и наслада да направи тази книга. По думите му било е елементарно да направи подбора на едни стихотворения за сметка на други, тъй като някои от тях не са били подобаващи за тази книга.
Митко Новков, който е редактор на „ Хаосът в играта на джаги ”, описа, че двамата с Палми Ранчев дълго време са работили по романа. „ Аз съм забелязал, че той е от хората, които доста, доста работят върху текстовете си ”, сподели Новков. „ Няма по какъв начин да не ви направи усещане, тъй като то е доста очевидно, по какъв начин в заглавията на двете книги – „ Хаосът в играта на джаги ” и „ Под шапката на скитника ”, а и в предходни книги на Палми, има придвижване, постоянно има една безредица, пренасяне от едно място на друго ”, сподели редакторът. Той добави, че преди време е нарекъл Палми Ранчев „ най-американския български публицист ”, тъй като методът му на писане е по подобен фасон – „ бездомнически, движещ се, по пътя, героите не стоят на едно място ”.
По думите му това е по този начин и в романа „ Хаосът в играта на джаги ”. „ Бих нарекъл Палми един скитащ се публицист. Той е под шапката на скитника, под знака на хаоса. Всичко това, което се случва в разказите му, в романите му, се движи ”, сподели Новков. Според него стилът на Ранчев не може да бъде сгрешен. Според него даже книгата да няма заглавие или титулна страница, откакто се отвори, незабавно може да се разбере, че това е текст, написан от Палми Ранчев.
Писателят Боян Биолчев, който бе част от публиката на премиерата, също се включи в диалога. Според него двамата с Ранчев са единствените професионални спортисти-писатели, защото Палми Ранчев се е занимавал с бокс, а самият той - със ски.
„ Такъв тип спорт те научава да губиш. И когато посегнеш към перото и навлезеш в словото, ставаш извънредно сензитивен по какъв начин ще бъдеш признат. И доста тежко ти става, в случай че словото ти не провокира това, което очакваш. Спортистът от загубата потегля напред. Така че един публицист, който е обръгнал по този метод, потъва още веднъж в словото и се усеща себе си ”, сподели Боян Биолчев.
„ Поначало спортът, с цел да имаш достижения на високо равнище, желае всичко от тебе. Тоест целият ти ден и нощта би трябвало да са подчинени на него. Писането е друго занятие, което също желае всичко, даже желае от време на време повече от всичко ”, сподели поетът Палми Ранчев, който в продължение на доста години е бил и професионален състезател. През 1966 година той става младежки народен първенец по бокс, а по-късно е и треньор.
„ Аз станах треньор, тъй като първоначално имах доста свободно време и можех да пиша ”, описа той. Ранчев добави, че в никакъв случай не се е стремил да прави литературна кариера, само че в случай че е имал такова предпочитание, то боксът, по думите му, е можел да му попречи.
„ Много по-лесно щеше да ми бъде, в случай че бях вървял по стъпалата, по които всеобщо се изкачват писателите. Според мен всеки публицист, който е задоволително автентичен и друг, си идва по своите стъпала... Въпросът е, че писането не всеки път е нанагорнище. Понякога писането е да пресечеш някоя пустиня, до момента в който стигнеш до нещо като оазис ”, сподели Ранчев.
Палми Ранчев описа, че книгата му с определена лирика „ Под шапката на скитника - нареждане на уличните безпокойства ”, която включва стихотворения от предходни негови стихосбирки, се появява след предложение на поета Маламир Николов. Той прави и подбора на стихотворенията в нея. „ Установих в тази книга, че въпреки и стихотворенията да са мои, посредством тях Маламир ми е направил портрет. Тоест – книгата не е автопортрет от стихотворения... Една част от стихотворенията, персонално аз в случай че бях ги подбирал, нямаше да ги включа или щях да включа някои други. Но ги оставих, тъй като по някакъв метод бях впечатлен от метода, по който той подреди стиховете ”, сподели Ранчев.
На въпроса какво го е управлявало при подбора на стиховете в книгата, Маламир Николов показа, че за него е било наслаждение и наслада да направи тази книга. По думите му било е елементарно да направи подбора на едни стихотворения за сметка на други, тъй като някои от тях не са били подобаващи за тази книга.
Митко Новков, който е редактор на „ Хаосът в играта на джаги ”, описа, че двамата с Палми Ранчев дълго време са работили по романа. „ Аз съм забелязал, че той е от хората, които доста, доста работят върху текстовете си ”, сподели Новков. „ Няма по какъв начин да не ви направи усещане, тъй като то е доста очевидно, по какъв начин в заглавията на двете книги – „ Хаосът в играта на джаги ” и „ Под шапката на скитника ”, а и в предходни книги на Палми, има придвижване, постоянно има една безредица, пренасяне от едно място на друго ”, сподели редакторът. Той добави, че преди време е нарекъл Палми Ранчев „ най-американския български публицист ”, тъй като методът му на писане е по подобен фасон – „ бездомнически, движещ се, по пътя, героите не стоят на едно място ”.
По думите му това е по този начин и в романа „ Хаосът в играта на джаги ”. „ Бих нарекъл Палми един скитащ се публицист. Той е под шапката на скитника, под знака на хаоса. Всичко това, което се случва в разказите му, в романите му, се движи ”, сподели Новков. Според него стилът на Ранчев не може да бъде сгрешен. Според него даже книгата да няма заглавие или титулна страница, откакто се отвори, незабавно може да се разбере, че това е текст, написан от Палми Ранчев.
Писателят Боян Биолчев, който бе част от публиката на премиерата, също се включи в диалога. Според него двамата с Ранчев са единствените професионални спортисти-писатели, защото Палми Ранчев се е занимавал с бокс, а самият той - със ски.
„ Такъв тип спорт те научава да губиш. И когато посегнеш към перото и навлезеш в словото, ставаш извънредно сензитивен по какъв начин ще бъдеш признат. И доста тежко ти става, в случай че словото ти не провокира това, което очакваш. Спортистът от загубата потегля напред. Така че един публицист, който е обръгнал по този метод, потъва още веднъж в словото и се усеща себе си ”, сподели Боян Биолчев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ