Мачо, около когото женските се тълпят като мухи
Писах тази публикация през лятото, когато потеглиха първите подгряващи информации за това морално остаряло шоу. Попадала съм на него преди доста години по едни други малките екрани. Българското издание не го гледах нощес и няма да го виждам. Не е нужно да разисквам нито нечии джуки, нито нечии мускули. Мисля тъкмо по този начин, както съм мислила и когато съм писала този текст
А другояче за два часа в четвъртък и петък вечер предлагам: четене на книга, слушане на музика, бърборене с обичан човек, готвене, четене на приказки на детето, спорт, медитация, диалог с родителите (който още си ги има), кино, филм вкъщи, вана, вино, мислене, обмисляне на странствуване, четене на научно-популярни публикации, учене на непознат език, игра с домакински любим, разходка из хладните улици...
Не яж, моли се да те избере „ Ергенът “
Така се случи, че информацията за ново телевизионно риалити шоу с име „ Ергенът “ ми мина пред очите в деня, в който каратистката Ивет Горанова стана златна шампионка на олимпиадата в Токио. И до момента в който обществените мрежи преливаха от екстаз и цитираха имената на сребърната и бронзовите ни медалистки от този най-престижен състезателен конгрес, аз прочетох по какъв начин двайсет към този момент анонимни дами ще се борят „ по тв приемника “ за сърцето на един мъж. Това ще е следващото шоу, в което „ дамите “, както обичат да ги назовават редакторите на сходни формати, ще би трябвало да играят обществено класическата роля, отредена на дамата – да съблазнява. Да съблазнява просташко и дебелашки.
В съблазняването, несъмнено, няма нищо неприятно, в противен случай. Сексуалността и либидото са прелестната естествена дарба да си доставяме наслаждение и да продължаваме типа си. Телевизионната сексапил, облечена във формата на телевизионно шоу, обаче е нещо напълно друго. Тя е преекспонирана и окарикатурена по този начин, че да залепя зрителски очи на екрана, а това най-лесно и безотказно става посредством елементарни войаорски похвати и изтъркани до безсрамие сексистки сюжети. Твърдя го, тъй като съм гледала същото шоу по една непозната телевизия преди повече от петнайсет години. Мисля, че устоя два сезона при обидно невисок зрителски интерес. Накрая ергенът телевизионно се ожени за съвършената годеница, а година и половина по-късно тихомълком се разведе.
Всичко това, несъмнено, напълно не значи, че и у нас ще е по този начин. Тук по принцип към момента усвояваме публични процеси с най-малко две десетилетия забавяне, а и по нрав обичаме да разделяме хората на човек (разбирай мъж) и жена. В този смисъл бъдещото шоу „ Ергенът “ може и да си има аудитория и тя ще е тъкмо тази, която същият формат има на всички места по света – най-общо казано, тези с „ обичайните “ полезности, измежду които влизат „ полезността “ да си мачо, към който женските се тълпят като мухи на л… на мед и „ традицията “ да унижаваш женската природа като възпитателна мярка към самата нея от страна на по-висшия в еволюцията мъжки тип. За тази публика, която, уви, у нас по никакъв начин не е дребна, сигурно ще е доста забавно да гледа девойки с нажежен до зачервяване кифленски нрав да скубят коси, да кършат снаги и да пърхат с мигли в старанието си да привлекат вниманието на принца с класическа визия и биография на актуален мечтан бг ерген.
Той е на трийсет и една, фитнес инструктор (известен бил, съгласно пресрилийза на шоуто), красавец вид латино, несъмнено, че е модел, някогашен играч по гребане… и на всичкото от горната страна има вяра в любовта!
Този идеален мъжки пакет ще бъде ябълката на раздора сред двайсет дами, които се явяват на кастинг. Условието, разказано въодушевено в формалната страница на формата, е просто да имат вяра и да търсят любовта, както и да са подготвени да я слагат преди всичко преди кариерното си развиване.
Като дълготраен публицист обаче съм наясно, че в неофициалната библия на предаването към тези кандидатки за сърцето на ергена си има маркетингови условия. Трябва да има русокоски, брюнетки, червенокоси и някакви други. Нужни са както такива с съвършени форми като от кастинг за моделки, по този начин и леко закръглени, тъй като си има мъже, които обичат „ да има какво да пипнат “. Важното е да не са дебели, тъй като да си дебела е грях тъкмо толкоз, колкото и да си остаряла! Разнообразието от „ женски “ включва още дами с дипломи (на ефирен език това значи примерно да приказват със комплицирани фрази, да употребяват чуждици и да носят очила) и откровени простакеси от типажа, издирван в „ Биг Брадър “, романтички и материални девойки, такива с огнен характер и по-скромнички, дами от типа „ естествена, здравословна и духовно извисена “, опълчени на други, ъпгрейдвани с изкуствени усти, гърди и мигли. Ако има и по една чужденка, една цветнокожа и една ромка, шоуто е обезпечено! Целта на целия тоя кюп е една – в пернатия двор да има избор от всевъзможни кокошки, които да се дуят, кудкудякат, подскачат, кълват и квачат към единствения петел.
Сега, като разказвам „ курник “, тук въобще не си представяйте този от село. Продукцията се е погрижила фенът да помечтае на едро, по тази причина ще заведе цялата тази менажерия в „ задграничен палат “ (цитирам написаното в медиите), където телевизионната свалка ще се случва по усамотени плажове, цветни градини, сантиментални залези и изгреви и изобщо всичко това, по което хората въздишат, само че то в никакъв случай не им се случва. Важното е фантазията да не излиза от правоъгълника на тв приемника. Там да се усеща комфортно и на мястото си в ограничавания и сексистки свят, където дамата постоянно е по-долна категория създание, което би трябвало да бъде обсъждано и съдено непрестанно и за всичко – от целулита и кубиците силикон в гърдите до мозъка, който по определение е плитък (или в случай че е не е, е за сметка на женствеността и либидото).
Схемата е толкоз изтъркана, че ми е чудно по какъв начин въобще някой още ѝ се връзва. Ама ще ѝ се върже, факт е. И по-лошото е, че по този начин за следващ път ще легитимира родния балкански мачизъм, съгласно който дамите и мъжете имат разнообразни публични функции. И тези функции дефинират човешкия тип, който не разполага с окосмени гърди, мъжец и мъжки сексуален орган, да е второкласен. Точно като други сходни телевизионни от старата школа формати, в които фермери си търсят съпруги или мъже си разменят дамите. Там на тестване още веднъж е подиграваният женски пол – какъв брой е крепко и смешно да гледаш девойки на токчета и с маникюри да се ровят в кравешки тор или пък изнервени домакини да събират мъжки чорапи и празни бутилки от бира под носовете на мазни шкембелии от мъжки пол, отпуснали се по диваните като евнуси. Смешно е, ами нали е тъкмо като в домовете на две трети от зрителската публика! И нали, откакто минава постоянно по челото на най-важния член на семейството – тв приемника, то си е напълно в реда на нещата! Затова и най-после, когато личната жена вземе, та отсервира бутилката от бира, в която е останала глътка, или пък направи кисела физиономия, до момента в който подвига от пода свещения мъжки чорап, шамарът и обидата са най-естествената реакция, която наличният принц на домашния диван може да прояви. Негово право си е – я по какъв начин двайсет кокошки се борят за един петел по същия тоя тв приемник!
Да, да, пробвам да съм иронична. Честно казано обаче, ми писна от подигравка. Искам просто да има някаква нормалност, съгласно която да не се постанова да пиша сходни текстове, тъй като всеобщият ефирен педагог няма да гледа на мен като на изнервена кокошка, която стачкува, тъй като има липса на секс. Искам да не ни се постанова да обясняваме на дъщерите си за какво тези шоу стратегии са обидни за тях. Искам, когато на олимпиада всичките ни медали са извоювани от дами, това да не е мотив за тъпи заключения и смехории с поука в обществените мрежи, а да е просто национална горделивост, поради българския триумф, който не би следвало да е полово избран. Искам някой от тези продуценти най-сетне да се замисли за какво по света сходни излъчвания като „ Ергенът “ са тотална морална и телевизионна отживялост и в случай че въобще се излъчват, то това се случва в следобедните часове на треторазрядни канали, където феновете са с манталитета от гетото. Искам и водещите да схванат, че в света на всевъзможни образни занимания и благоприятни условия, в който живеем, ще не престават да губят публика, в случай че ѝ оферират обидното си наличие. Хората не са глупави. И имат достолепие, което пазят. Жените в това число, господа мачовци, дамите в това число!
Пак по стичане на събитията, тъкмо сега чета и една дребна, само че доста персонална книга от Исабел Алиенде. Казва се „ На дамите с любов “ и споделя за нейния живот, за неуспехите и триумфите ѝ, за ролята ѝ на жена в едно непрестанно съдещо този пол общество. Там тя споделя следната преживелица:
„ Джудит, привлекателна трийсет и една годишна жена, чакала четиресет минути на уговорена среща в един бар. Накрая решила към този момент да се откаже и когато съвсем стигнала до колата си, получила есемес: „ Аз съм в бара, само че не се приближих, тъй като си грозна, дебела и остаряла “. За какво е тази несгода, запитвам аз? “
Ами и аз като Исабел Алиенде запитвам същото. За какво е тази поредна несгода в телевизионна одежда, която за кой ли път ще набутва дамите в комфортния публичен облик на малоумни същества, подготвени да се бият в калта като насъскани кучета, до момента в който публиката жадно ги обсъжда…
Мария Касимова - Моасе
А другояче за два часа в четвъртък и петък вечер предлагам: четене на книга, слушане на музика, бърборене с обичан човек, готвене, четене на приказки на детето, спорт, медитация, диалог с родителите (който още си ги има), кино, филм вкъщи, вана, вино, мислене, обмисляне на странствуване, четене на научно-популярни публикации, учене на непознат език, игра с домакински любим, разходка из хладните улици...
Не яж, моли се да те избере „ Ергенът “
Така се случи, че информацията за ново телевизионно риалити шоу с име „ Ергенът “ ми мина пред очите в деня, в който каратистката Ивет Горанова стана златна шампионка на олимпиадата в Токио. И до момента в който обществените мрежи преливаха от екстаз и цитираха имената на сребърната и бронзовите ни медалистки от този най-престижен състезателен конгрес, аз прочетох по какъв начин двайсет към този момент анонимни дами ще се борят „ по тв приемника “ за сърцето на един мъж. Това ще е следващото шоу, в което „ дамите “, както обичат да ги назовават редакторите на сходни формати, ще би трябвало да играят обществено класическата роля, отредена на дамата – да съблазнява. Да съблазнява просташко и дебелашки.
В съблазняването, несъмнено, няма нищо неприятно, в противен случай. Сексуалността и либидото са прелестната естествена дарба да си доставяме наслаждение и да продължаваме типа си. Телевизионната сексапил, облечена във формата на телевизионно шоу, обаче е нещо напълно друго. Тя е преекспонирана и окарикатурена по този начин, че да залепя зрителски очи на екрана, а това най-лесно и безотказно става посредством елементарни войаорски похвати и изтъркани до безсрамие сексистки сюжети. Твърдя го, тъй като съм гледала същото шоу по една непозната телевизия преди повече от петнайсет години. Мисля, че устоя два сезона при обидно невисок зрителски интерес. Накрая ергенът телевизионно се ожени за съвършената годеница, а година и половина по-късно тихомълком се разведе.
Всичко това, несъмнено, напълно не значи, че и у нас ще е по този начин. Тук по принцип към момента усвояваме публични процеси с най-малко две десетилетия забавяне, а и по нрав обичаме да разделяме хората на човек (разбирай мъж) и жена. В този смисъл бъдещото шоу „ Ергенът “ може и да си има аудитория и тя ще е тъкмо тази, която същият формат има на всички места по света – най-общо казано, тези с „ обичайните “ полезности, измежду които влизат „ полезността “ да си мачо, към който женските се тълпят като мухи на л… на мед и „ традицията “ да унижаваш женската природа като възпитателна мярка към самата нея от страна на по-висшия в еволюцията мъжки тип. За тази публика, която, уви, у нас по никакъв начин не е дребна, сигурно ще е доста забавно да гледа девойки с нажежен до зачервяване кифленски нрав да скубят коси, да кършат снаги и да пърхат с мигли в старанието си да привлекат вниманието на принца с класическа визия и биография на актуален мечтан бг ерген.
Той е на трийсет и една, фитнес инструктор (известен бил, съгласно пресрилийза на шоуто), красавец вид латино, несъмнено, че е модел, някогашен играч по гребане… и на всичкото от горната страна има вяра в любовта!
Този идеален мъжки пакет ще бъде ябълката на раздора сред двайсет дами, които се явяват на кастинг. Условието, разказано въодушевено в формалната страница на формата, е просто да имат вяра и да търсят любовта, както и да са подготвени да я слагат преди всичко преди кариерното си развиване.
Като дълготраен публицист обаче съм наясно, че в неофициалната библия на предаването към тези кандидатки за сърцето на ергена си има маркетингови условия. Трябва да има русокоски, брюнетки, червенокоси и някакви други. Нужни са както такива с съвършени форми като от кастинг за моделки, по този начин и леко закръглени, тъй като си има мъже, които обичат „ да има какво да пипнат “. Важното е да не са дебели, тъй като да си дебела е грях тъкмо толкоз, колкото и да си остаряла! Разнообразието от „ женски “ включва още дами с дипломи (на ефирен език това значи примерно да приказват със комплицирани фрази, да употребяват чуждици и да носят очила) и откровени простакеси от типажа, издирван в „ Биг Брадър “, романтички и материални девойки, такива с огнен характер и по-скромнички, дами от типа „ естествена, здравословна и духовно извисена “, опълчени на други, ъпгрейдвани с изкуствени усти, гърди и мигли. Ако има и по една чужденка, една цветнокожа и една ромка, шоуто е обезпечено! Целта на целия тоя кюп е една – в пернатия двор да има избор от всевъзможни кокошки, които да се дуят, кудкудякат, подскачат, кълват и квачат към единствения петел.
Сега, като разказвам „ курник “, тук въобще не си представяйте този от село. Продукцията се е погрижила фенът да помечтае на едро, по тази причина ще заведе цялата тази менажерия в „ задграничен палат “ (цитирам написаното в медиите), където телевизионната свалка ще се случва по усамотени плажове, цветни градини, сантиментални залези и изгреви и изобщо всичко това, по което хората въздишат, само че то в никакъв случай не им се случва. Важното е фантазията да не излиза от правоъгълника на тв приемника. Там да се усеща комфортно и на мястото си в ограничавания и сексистки свят, където дамата постоянно е по-долна категория създание, което би трябвало да бъде обсъждано и съдено непрестанно и за всичко – от целулита и кубиците силикон в гърдите до мозъка, който по определение е плитък (или в случай че е не е, е за сметка на женствеността и либидото).
Схемата е толкоз изтъркана, че ми е чудно по какъв начин въобще някой още ѝ се връзва. Ама ще ѝ се върже, факт е. И по-лошото е, че по този начин за следващ път ще легитимира родния балкански мачизъм, съгласно който дамите и мъжете имат разнообразни публични функции. И тези функции дефинират човешкия тип, който не разполага с окосмени гърди, мъжец и мъжки сексуален орган, да е второкласен. Точно като други сходни телевизионни от старата школа формати, в които фермери си търсят съпруги или мъже си разменят дамите. Там на тестване още веднъж е подиграваният женски пол – какъв брой е крепко и смешно да гледаш девойки на токчета и с маникюри да се ровят в кравешки тор или пък изнервени домакини да събират мъжки чорапи и празни бутилки от бира под носовете на мазни шкембелии от мъжки пол, отпуснали се по диваните като евнуси. Смешно е, ами нали е тъкмо като в домовете на две трети от зрителската публика! И нали, откакто минава постоянно по челото на най-важния член на семейството – тв приемника, то си е напълно в реда на нещата! Затова и най-после, когато личната жена вземе, та отсервира бутилката от бира, в която е останала глътка, или пък направи кисела физиономия, до момента в който подвига от пода свещения мъжки чорап, шамарът и обидата са най-естествената реакция, която наличният принц на домашния диван може да прояви. Негово право си е – я по какъв начин двайсет кокошки се борят за един петел по същия тоя тв приемник!
Да, да, пробвам да съм иронична. Честно казано обаче, ми писна от подигравка. Искам просто да има някаква нормалност, съгласно която да не се постанова да пиша сходни текстове, тъй като всеобщият ефирен педагог няма да гледа на мен като на изнервена кокошка, която стачкува, тъй като има липса на секс. Искам да не ни се постанова да обясняваме на дъщерите си за какво тези шоу стратегии са обидни за тях. Искам, когато на олимпиада всичките ни медали са извоювани от дами, това да не е мотив за тъпи заключения и смехории с поука в обществените мрежи, а да е просто национална горделивост, поради българския триумф, който не би следвало да е полово избран. Искам някой от тези продуценти най-сетне да се замисли за какво по света сходни излъчвания като „ Ергенът “ са тотална морална и телевизионна отживялост и в случай че въобще се излъчват, то това се случва в следобедните часове на треторазрядни канали, където феновете са с манталитета от гетото. Искам и водещите да схванат, че в света на всевъзможни образни занимания и благоприятни условия, в който живеем, ще не престават да губят публика, в случай че ѝ оферират обидното си наличие. Хората не са глупави. И имат достолепие, което пазят. Жените в това число, господа мачовци, дамите в това число!
Пак по стичане на събитията, тъкмо сега чета и една дребна, само че доста персонална книга от Исабел Алиенде. Казва се „ На дамите с любов “ и споделя за нейния живот, за неуспехите и триумфите ѝ, за ролята ѝ на жена в едно непрестанно съдещо този пол общество. Там тя споделя следната преживелица:
„ Джудит, привлекателна трийсет и една годишна жена, чакала четиресет минути на уговорена среща в един бар. Накрая решила към този момент да се откаже и когато съвсем стигнала до колата си, получила есемес: „ Аз съм в бара, само че не се приближих, тъй като си грозна, дебела и остаряла “. За какво е тази несгода, запитвам аз? “
Ами и аз като Исабел Алиенде запитвам същото. За какво е тази поредна несгода в телевизионна одежда, която за кой ли път ще набутва дамите в комфортния публичен облик на малоумни същества, подготвени да се бият в калта като насъскани кучета, до момента в който публиката жадно ги обсъжда…
Мария Касимова - Моасе
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ