Най-бедните ученици в Макао се справят по-добре от най-богатите у нас
PISA демонстрира по какъв начин всеобщо 15-годишните нямат прогрес
Математическото мислене, от което се нуждаем през днешния ден, е много друго от това, което беше. Ако желаете да разберете климатичните промени или пандемиите, би трябвало да имате положителни разбирания за експоненциална функционалност - да можете да разграничавате сигнал от звук, както и да разбирате вероятностите. Проблемът е, че във всички страни от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), PISA демонстрира по какъв начин всеобщо 15-годишните нямат прогрес - спрямо 2018 година резултатите на страните спадат много внезапно с 15 точки приблизително. Ако приемем, че 20 точки са еквивалент на напредъка за една образователна година, можем да си представим за какъв спад в уменията става дума. В някои страни резултатите спадат доста повече. Дори най-хубавите в Организацията за икономическо сътрудничество и раз като Финландия означават спад от 60 точки спрямо 2003 година Това е еквивалентът на 3 образователни години. България също следва тази наклонност. Може да си помислите, че всичко е обвързвано с пандемията, само че в действителност има доста аргументи за този спад, който би трябвало да се проучва.
Хубавото е, че има група страни с противоположна наклонност, които означават добър прогрес през последното десетилетие и които ни демонстрират, че знаят по какъв начин да се оправят. Сингапур се реалокира от добра до страхотна позиция и продължава да напредва по време на пандемията. Също и Макао, Япония, Естония. Както и Португалия, Израел, Турция. Много страни като Катар са на по-ниска позиция в разпределението на резултатите. Също страни като Перу, Колумбия, Северна Македония. А Бразилия е друга страна, която се изкачва по скалата и усъвършенства достъпа до обучение и неговото качество.
Бедността у нас е присъда
Равнопоставеността е един от индикаторите, който PISA изследва. В страна като България има доста огромна разлика в резултатите сред 10-те % най-уязвими възпитаници и най-богатите възпитаници. Ако идвате от безпаричен регион, евентуално ще излезете с неприятни просветителни резултати; само че в случай че идвате от богат регион, ще се справяте толкоз добре, колкото учениците във Финландия, Швеция или Германия. Виждайки тези справедливи данни, някои хора биха споделили, че бедността дефинира ориста на ученика. Но възпитаници в сходно неравностойно състояние в Швейцария се оправят по-добре от междинния български възпитаник. А най-уязвимите възпитаници в Макао се оправят по-добре от най-привилегированите възпитаници в България. Бедността няма потребност да бъде присъда. Ние можем да развием гения на толкоз доста други хора, в случай че просветителните ни благоприятни условия са по-справедливи и изравняват неравенствата.
По отношение на разликата сред половете образованието като цяло се оправя добре с намаляването на половото неравноправие, което в действителност е огромно достижение. Но обществените неравенства, както за България, по този начин и за доста страни, остават в действителност доста огромни. Интересна находка е, че обществената бездна е останала заслужено постоянна през последното десетилетие. Опасявахме се, че пандемията ще разтвори още по-широко ножицата на обществено разделяне, само че страните наподобява са били много сполучливи в задържането на равнищата и това важи и за България.
Има още един метод, по който да погледнем неравенствата. Училищата се разграничават между тях по резултатите си. А вътре в тях и самите възпитаници се различват по резултатите си. Естония е една от звездите в PISA и от данните се вижда, че всяко учебно заведение в Естония съумява. Резултатите на учебните заведения не варират доста. Исландия се оправя даже по-добре. Знаем, че в Исландия най-близкото учебно заведение постоянно е най-хубавото учебно заведение. Но когато погледнете в България, разликата в резултатите сред учебните заведения е доста огромна.
Какво можем да създадем, с цел да подобрим резултатите? Може да се изкушим да мислим, че всичко се взема решение с пари. Но парите имат значение за страни, които влагат доста малко. Взаимовръзката сред разноските за възпитаник и просветителните резултати в действителност е много нежна. Най-добре представящата се страна на PISA - Сингапур - харчи почти същите средства като Катар, само че го прави доста по-добре и по-ефективно. Виетнам харчи същото като Филипините и реализира доста повече. Данните за България демонстрират, че разноските са съвсем в сходство с резултатите от ученето.
Когато гледате времето, прекарано в учене, можете да видите големите разлики сред страните. В Мароко учениците прекарват съвсем 50 часа на седмица в учене. В Швейцария, въпреки това - единствено 30. България стои по средата. Но когато погледнете успеваемостта на ученето - какъв брой научават учениците за всеки час образование, излиза наяве, че в Швейцария учениците учат доста дейно за доста малко време, до момента в който учениците в Мароко влагат доста време и научават доста малко. България още веднъж е някъде по средата.
Колко значима е поддръжката от учителите
Ученето постоянно е артикул на количеството благоприятни условия за учене и качеството на просветителните прекарвания. А качеството на просветителния развой зависи най-много от качеството на учителите. PISA демонстрира много ясно, че дефицитът на учители може да се отрази тежко. Представянето по математика да вземем за пример е доста по-лошо в страни, в които шефовете се оплакват от дефицит на преподавателски състав или несъответстващо или неприятно квалифицирани учители. Същото важи и за дефицита на спомагателен личен състав, за просветителни материали, за неприятна физическа инфраструктура или за неналичието на цифрови запаси, тъй че учебните заведения да бъдат уместно оборудвани.
По време на пандемията стана пределно ясно, че ученето е обществен и основан на взаимоотношения развой. Затова попитахме учениците за техния опит по време на пандемията. Във Виетнам съвсем 9 от 10 възпитаници оповестиха, че учителите им са били разполагаем, когато са имали потребност от помощ, и единствено 30% са се чувствали самотни. Много друга е картинката в Япония. Ученици, които считат, че техните учители са разполагаем, когато имат потребност от помощ по време на пандемията, са по-уверени и способни да учат независимо. Те са и с една година напред откъм усвоени познания и умения. Така че усещането за поддръжката на учителите е в действителност, в действителност значимо. Там, където поддръжката на учителите се е подобрила, и резултатите по математика са се повишили.
Урокът за България е: в случай че накарате учителите си да бъдат по-заинтересовани от поддръжката на самостоятелните потребности на ученика, евентуално ще видите по-добри резултати по математика, а и по-голямо възприятие за принадлежност на учениците към учебното заведение. Страхотните учители са освен положителни преподаватели, те също са страхотни треньори, страхотни ментори, страхотни фасилитатори, страхотни оценители, страхотни обществени служащи. Те схващат кои са техните възпитаници, какви желаят да станат. И ги съпровождат в това начинание.
Когато попитахме учениците по какъв начин са били подкрепени по време на пандемията, половината от тях в другите страни дадоха отговор, че са получили опция за отдалечено образование в е-среда. Имали са достъп до разнообразни материали за образование, платформи и задания. Но в действителност притеснителното е, че единствено 13% от учениците са били питани от учителя си по какъв начин се усещат. И по-малко от 20% от тях са получавали препоръки по какъв начин да учат независимо. В някои страни този дял е даже 10%. Такава поддръжка от страна на учебното заведение има доста позитивно влияние върху способността на учениците за саморегулирано учене, което пък е обвързвано с понижената тревога от проучването на математика. Ефектът е изключително значителен върху девойките и децата в неравностойно състояние. Т.е. това са такива дейности, които можете да употребявате в учебно заведение, с цел да пандизите обществени пропасти. Още едно наблюдаване - частните учебни заведения от време на време са по-добри, в сравнение с държавните учебни заведения, при оправянето с пандемията. Те по-лесно откриват контакт с учениците си; имали са по-малко проблеми с достъпа до интернет; имали са повече опит с отдалечено образование и постоянно като цяло са по-добре готови за цифрово и онлайн образование.
Технологиите - ускорител на знанията?
Интересно е да се види и времето, което учениците прекарват в потребление на цифрови устройства за просветителни и за развлекателни цели в учебно заведение. Когато сравнявате това с часовете, които учениците прекарват в клас, се вижда, че потреблението на технологиите в този момент покрива по-голямата част от образователния ден. За учениците цифровият свят се е трансформирал в действителен. В Украйна учениците прекарват повече време в учене онлайн, в сравнение с в учебно заведение - това е, несъмнено, тъй като доста учебни заведения към момента са затворени поради войната. В Гватемала има сходна обстановка, само че по разнообразни аргументи. Въпросът е дали многото часове, прекарани онлайн, са нещо положително или неприятно. Отговорът зависи от това по какъв начин технологиите в действителност се употребяват - дали се употребяват за учене и се “вграждат ” от учителите в преподаването. Ако не се употребява за образователни цели, тогава броят на часовете с потребление на технологии не прибавя стойност към резултатите по математика. Технологиите могат да създадат образованието по-детайлно, по-адаптивно, по-интерактивно, по-забавно за учениците. Има доста неща, които учителите могат да реализират с технологиите. Но когато технологията се употребява за забавление и учениците играят със своите смарт телефони, тогава може да видите стръмно намаляващи просветителни резултати. Това е нещо, което би трябвало да вземем доста насериозно. Технологията е страховит ускорителен фактор, само че въпреки това може да навреди на ученето.
Кога са нездравословни технологиите? В множеството страни забележителна част от учениците споделят, че се разсейват от цифровите устройства. И в доста случаи те се разсейват от други възпитаници, употребяващи своите устройства. В множеството страни огромна част от учениците се усещат тревожни, в случай че персоналните устройства не са им на разположение. В Малайзия и Турция делът на тези възпитаници е съвсем 70%. Но и България не е толкоз надалеч от това ниво. Така че пристрастяването е същински проблем.
Защото данните демонстрират, че учениците, които се усещат тревожни, когато не разполагат с устройствата си, се оправят доста по-зле по математика. И това не е всичко. Те са по-малко удовлетворени от живота си, имат компликации да ръководят времето си и са по-малко устойчиви на стрес. В последна сметка, когато учениците употребяват смарт телефона си в учебно заведение, в множеството случаи имат 1,5 пъти по-голяма възможност да бъдат разсеяни в часовете по математика от възпитаници, които не употребяват мобилните си устройства. Данните демонстрират, че няма значима разлика в степента на разпръскване на учениците по отношение на това дали учебното заведение има писмена политика за потребление на устройства или дали учителите са открили правила за потреблението на устройства по време на часовете. Учениците не обръщат толкоз внимание на това. Единственият фактор, който е ясно привързан с по-малко вреди за учениците, е съществуването на възбрана за смарт телефони в учебно заведение.
Ами родителите?
Родителите са друга значима част от просветителната екосистема. Във Филипините, Виетнам или Казахстанп най-малко половината от родителите поемат начинания за разискване на напредъка на децата им с преподавател, до момента в който в Норвегия това е доста рядко. България също не е толкоз напред в това отношение. Тревожното е, че в множеството страни родителската ангажираността е намаляла спрямо 2018 година
Родителската поддръжка не е единствено взаимоотношението с учебното заведение. В страните с по-силна фамилна поддръжка, където да вземем за пример родителите питат децата си постоянно за учебно заведение и домашните работи, учениците като цяло също имат по-силно възприятие за принадлежност към учебното заведение и се оправят по-добре по математика. Когато имате родители, които се интересуват от децата си, това има голямо въздействие върху просветителните резултати.
Благополучието не е просто красива фраза
Струва си да се прегледа и благополучието на учениците. Попитахме учениците какъв брой са удовлетворени от живота си. Бихте си помислили, че за 15-годишните щастието в огромна степен зависи от това по какъв начин се схващат с приятелите си. Най-голямо задоволство от живота си младежите обаче изпитват там, където имат мощна връзка с родители си и са свързани с учебния живот. Така че си коства да преразгледате прекарванията на децата в учебно заведение предвид на това. Един аспект на това е дали учебното заведение е място, където учениците усещат, че принадлежат; дали основават елементарно другари там или се усещат самотни. В Австрия и Швейцария, да вземем за пример, можем да забележим, че учениците изпитват доста мощно възприятие за принадлежност. В България това чувство не е толкоз мощно. И това, което демонстрират данните, е, че сигурността в учебно заведение и поддръжката от учителите са доста тясно свързани с възприятието на принадлежност на ученика.
Поинтересувахме се и дали учениците развиват чувството, че могат да реализират или научат всичко (growth mindset). В Естония за учениците безусловно няма ограничавания: те имат вяра, че в случай че работят интензивно, учителите им ще им оказват помощ и те ще бъдат сполучливи. В Албания учениците постоянно имат вяра, че триумфът зависи от вродената им просветеност - това е противоположното мислене. Държави, където учениците имат повече настройката, че могат да реализират всичко, се стравят по-добре по математика.
В противоположния завършек на спектъра на благополучието е тормозът и PISA преглежда това доста съществено. Видно е, че приблизително 1 на 5 възпитаници е бил очевидец на закани за пострадване на друго дете, а 1 на всеки 10 възпитаници е виждал възпитаник, носещ револвер или нож в учебно заведение. Разбира се, има доста вариативност в тези данни сред страните. В Швейцария и Австрия учениците се усещат като цяло в сигурност. Докато учениците в Ямайка и Камбоджа - по-скоро в рискова среда. Учениците в България са някъде по средата. И както можете да си визиите, учениците които не се усещат в сигурност, са също и по-малко щастливи и в по-ниска степен имат възприятие на принадлежност към учебната общественост. Те имат също по този начин по-нисък потенциал за саморегулирано учене и изпитват повече усложнения с математиката. Така че сигурността в действителност има значение.
Как въздействат отсъствията на учениците? Макар наличието да се е подобрило леко по отношение на 2018 година, отсъствията от учебно заведение към момента са проблем за доста от страните. Интересното е, че третата най-честа причина, която учениците цитират за неявяване, е, че са били отегчени. Сега сигурно би трябвало да можем да създадем нещо по въпроса.
Учениците - виновни за личното си учене
Накрая ще завърша с поуките от пандемията. Най-очевидното нещо е да запазим учебните заведения отворени по време на пандемия, доколкото е допустимо. Но също толкоз значимо е и учениците да поемат по-голяма отговорност за личното си учене. Отвъд всяка пандемия знаем, че това е един от главните им активи, който ще им би трябвало в живота за повишение на уменията и преквалификация им, и това е изключително значим урок за България. Видяхте от данните какъв брой е значимо учениците да имат учители, които ги познават, знаят какви желаят да станат и които се грижат за самостоятелното им прекарване. Учителите построяват обществения пиедестал на ученето, който е по този начин значим.
И още - ограничение на отрицателните резултати на цифровите технологии, създаване на мощни партньорства със фамилиите, само че също и присъединяване на родителите в образованието на учениците. Понякога ранното стратифициране на учениците сред другите учебни заведения може да бъде контрапродуктивно и да задълбочи общественото разделяне. Разделянето на учениците вътре в учебно заведение и в границите на предметите има доста повече смисъл. Необходимо е да намерите вярното ориентиране на ресурсите към потребностите. Ако България стартира на притегля най-талантливите учители към най-предизвикателните за работа учебни заведения, в случай че насочи запаси там, където те могат да произведат максимален прогрес, би било извънредно значимо. И не на последно място: развивайте учебните заведения като центрове на общността.
* Презентация на основателя на PISA Андреас Шлайхер, материалът е оповестен във вестник " "
Математическото мислене, от което се нуждаем през днешния ден, е много друго от това, което беше. Ако желаете да разберете климатичните промени или пандемиите, би трябвало да имате положителни разбирания за експоненциална функционалност - да можете да разграничавате сигнал от звук, както и да разбирате вероятностите. Проблемът е, че във всички страни от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), PISA демонстрира по какъв начин всеобщо 15-годишните нямат прогрес - спрямо 2018 година резултатите на страните спадат много внезапно с 15 точки приблизително. Ако приемем, че 20 точки са еквивалент на напредъка за една образователна година, можем да си представим за какъв спад в уменията става дума. В някои страни резултатите спадат доста повече. Дори най-хубавите в Организацията за икономическо сътрудничество и раз като Финландия означават спад от 60 точки спрямо 2003 година Това е еквивалентът на 3 образователни години. България също следва тази наклонност. Може да си помислите, че всичко е обвързвано с пандемията, само че в действителност има доста аргументи за този спад, който би трябвало да се проучва.
Хубавото е, че има група страни с противоположна наклонност, които означават добър прогрес през последното десетилетие и които ни демонстрират, че знаят по какъв начин да се оправят. Сингапур се реалокира от добра до страхотна позиция и продължава да напредва по време на пандемията. Също и Макао, Япония, Естония. Както и Португалия, Израел, Турция. Много страни като Катар са на по-ниска позиция в разпределението на резултатите. Също страни като Перу, Колумбия, Северна Македония. А Бразилия е друга страна, която се изкачва по скалата и усъвършенства достъпа до обучение и неговото качество.
Бедността у нас е присъда
Равнопоставеността е един от индикаторите, който PISA изследва. В страна като България има доста огромна разлика в резултатите сред 10-те % най-уязвими възпитаници и най-богатите възпитаници. Ако идвате от безпаричен регион, евентуално ще излезете с неприятни просветителни резултати; само че в случай че идвате от богат регион, ще се справяте толкоз добре, колкото учениците във Финландия, Швеция или Германия. Виждайки тези справедливи данни, някои хора биха споделили, че бедността дефинира ориста на ученика. Но възпитаници в сходно неравностойно състояние в Швейцария се оправят по-добре от междинния български възпитаник. А най-уязвимите възпитаници в Макао се оправят по-добре от най-привилегированите възпитаници в България. Бедността няма потребност да бъде присъда. Ние можем да развием гения на толкоз доста други хора, в случай че просветителните ни благоприятни условия са по-справедливи и изравняват неравенствата.
По отношение на разликата сред половете образованието като цяло се оправя добре с намаляването на половото неравноправие, което в действителност е огромно достижение. Но обществените неравенства, както за България, по този начин и за доста страни, остават в действителност доста огромни. Интересна находка е, че обществената бездна е останала заслужено постоянна през последното десетилетие. Опасявахме се, че пандемията ще разтвори още по-широко ножицата на обществено разделяне, само че страните наподобява са били много сполучливи в задържането на равнищата и това важи и за България.
Има още един метод, по който да погледнем неравенствата. Училищата се разграничават между тях по резултатите си. А вътре в тях и самите възпитаници се различват по резултатите си. Естония е една от звездите в PISA и от данните се вижда, че всяко учебно заведение в Естония съумява. Резултатите на учебните заведения не варират доста. Исландия се оправя даже по-добре. Знаем, че в Исландия най-близкото учебно заведение постоянно е най-хубавото учебно заведение. Но когато погледнете в България, разликата в резултатите сред учебните заведения е доста огромна.
Какво можем да създадем, с цел да подобрим резултатите? Може да се изкушим да мислим, че всичко се взема решение с пари. Но парите имат значение за страни, които влагат доста малко. Взаимовръзката сред разноските за възпитаник и просветителните резултати в действителност е много нежна. Най-добре представящата се страна на PISA - Сингапур - харчи почти същите средства като Катар, само че го прави доста по-добре и по-ефективно. Виетнам харчи същото като Филипините и реализира доста повече. Данните за България демонстрират, че разноските са съвсем в сходство с резултатите от ученето.
Когато гледате времето, прекарано в учене, можете да видите големите разлики сред страните. В Мароко учениците прекарват съвсем 50 часа на седмица в учене. В Швейцария, въпреки това - единствено 30. България стои по средата. Но когато погледнете успеваемостта на ученето - какъв брой научават учениците за всеки час образование, излиза наяве, че в Швейцария учениците учат доста дейно за доста малко време, до момента в който учениците в Мароко влагат доста време и научават доста малко. България още веднъж е някъде по средата.
Колко значима е поддръжката от учителите
Ученето постоянно е артикул на количеството благоприятни условия за учене и качеството на просветителните прекарвания. А качеството на просветителния развой зависи най-много от качеството на учителите. PISA демонстрира много ясно, че дефицитът на учители може да се отрази тежко. Представянето по математика да вземем за пример е доста по-лошо в страни, в които шефовете се оплакват от дефицит на преподавателски състав или несъответстващо или неприятно квалифицирани учители. Същото важи и за дефицита на спомагателен личен състав, за просветителни материали, за неприятна физическа инфраструктура или за неналичието на цифрови запаси, тъй че учебните заведения да бъдат уместно оборудвани.
По време на пандемията стана пределно ясно, че ученето е обществен и основан на взаимоотношения развой. Затова попитахме учениците за техния опит по време на пандемията. Във Виетнам съвсем 9 от 10 възпитаници оповестиха, че учителите им са били разполагаем, когато са имали потребност от помощ, и единствено 30% са се чувствали самотни. Много друга е картинката в Япония. Ученици, които считат, че техните учители са разполагаем, когато имат потребност от помощ по време на пандемията, са по-уверени и способни да учат независимо. Те са и с една година напред откъм усвоени познания и умения. Така че усещането за поддръжката на учителите е в действителност, в действителност значимо. Там, където поддръжката на учителите се е подобрила, и резултатите по математика са се повишили.
Урокът за България е: в случай че накарате учителите си да бъдат по-заинтересовани от поддръжката на самостоятелните потребности на ученика, евентуално ще видите по-добри резултати по математика, а и по-голямо възприятие за принадлежност на учениците към учебното заведение. Страхотните учители са освен положителни преподаватели, те също са страхотни треньори, страхотни ментори, страхотни фасилитатори, страхотни оценители, страхотни обществени служащи. Те схващат кои са техните възпитаници, какви желаят да станат. И ги съпровождат в това начинание.
Когато попитахме учениците по какъв начин са били подкрепени по време на пандемията, половината от тях в другите страни дадоха отговор, че са получили опция за отдалечено образование в е-среда. Имали са достъп до разнообразни материали за образование, платформи и задания. Но в действителност притеснителното е, че единствено 13% от учениците са били питани от учителя си по какъв начин се усещат. И по-малко от 20% от тях са получавали препоръки по какъв начин да учат независимо. В някои страни този дял е даже 10%. Такава поддръжка от страна на учебното заведение има доста позитивно влияние върху способността на учениците за саморегулирано учене, което пък е обвързвано с понижената тревога от проучването на математика. Ефектът е изключително значителен върху девойките и децата в неравностойно състояние. Т.е. това са такива дейности, които можете да употребявате в учебно заведение, с цел да пандизите обществени пропасти. Още едно наблюдаване - частните учебни заведения от време на време са по-добри, в сравнение с държавните учебни заведения, при оправянето с пандемията. Те по-лесно откриват контакт с учениците си; имали са по-малко проблеми с достъпа до интернет; имали са повече опит с отдалечено образование и постоянно като цяло са по-добре готови за цифрово и онлайн образование.
Технологиите - ускорител на знанията?
Интересно е да се види и времето, което учениците прекарват в потребление на цифрови устройства за просветителни и за развлекателни цели в учебно заведение. Когато сравнявате това с часовете, които учениците прекарват в клас, се вижда, че потреблението на технологиите в този момент покрива по-голямата част от образователния ден. За учениците цифровият свят се е трансформирал в действителен. В Украйна учениците прекарват повече време в учене онлайн, в сравнение с в учебно заведение - това е, несъмнено, тъй като доста учебни заведения към момента са затворени поради войната. В Гватемала има сходна обстановка, само че по разнообразни аргументи. Въпросът е дали многото часове, прекарани онлайн, са нещо положително или неприятно. Отговорът зависи от това по какъв начин технологиите в действителност се употребяват - дали се употребяват за учене и се “вграждат ” от учителите в преподаването. Ако не се употребява за образователни цели, тогава броят на часовете с потребление на технологии не прибавя стойност към резултатите по математика. Технологиите могат да създадат образованието по-детайлно, по-адаптивно, по-интерактивно, по-забавно за учениците. Има доста неща, които учителите могат да реализират с технологиите. Но когато технологията се употребява за забавление и учениците играят със своите смарт телефони, тогава може да видите стръмно намаляващи просветителни резултати. Това е нещо, което би трябвало да вземем доста насериозно. Технологията е страховит ускорителен фактор, само че въпреки това може да навреди на ученето.
Кога са нездравословни технологиите? В множеството страни забележителна част от учениците споделят, че се разсейват от цифровите устройства. И в доста случаи те се разсейват от други възпитаници, употребяващи своите устройства. В множеството страни огромна част от учениците се усещат тревожни, в случай че персоналните устройства не са им на разположение. В Малайзия и Турция делът на тези възпитаници е съвсем 70%. Но и България не е толкоз надалеч от това ниво. Така че пристрастяването е същински проблем.
Защото данните демонстрират, че учениците, които се усещат тревожни, когато не разполагат с устройствата си, се оправят доста по-зле по математика. И това не е всичко. Те са по-малко удовлетворени от живота си, имат компликации да ръководят времето си и са по-малко устойчиви на стрес. В последна сметка, когато учениците употребяват смарт телефона си в учебно заведение, в множеството случаи имат 1,5 пъти по-голяма възможност да бъдат разсеяни в часовете по математика от възпитаници, които не употребяват мобилните си устройства. Данните демонстрират, че няма значима разлика в степента на разпръскване на учениците по отношение на това дали учебното заведение има писмена политика за потребление на устройства или дали учителите са открили правила за потреблението на устройства по време на часовете. Учениците не обръщат толкоз внимание на това. Единственият фактор, който е ясно привързан с по-малко вреди за учениците, е съществуването на възбрана за смарт телефони в учебно заведение.
Ами родителите?
Родителите са друга значима част от просветителната екосистема. Във Филипините, Виетнам или Казахстанп най-малко половината от родителите поемат начинания за разискване на напредъка на децата им с преподавател, до момента в който в Норвегия това е доста рядко. България също не е толкоз напред в това отношение. Тревожното е, че в множеството страни родителската ангажираността е намаляла спрямо 2018 година
Родителската поддръжка не е единствено взаимоотношението с учебното заведение. В страните с по-силна фамилна поддръжка, където да вземем за пример родителите питат децата си постоянно за учебно заведение и домашните работи, учениците като цяло също имат по-силно възприятие за принадлежност към учебното заведение и се оправят по-добре по математика. Когато имате родители, които се интересуват от децата си, това има голямо въздействие върху просветителните резултати.
Благополучието не е просто красива фраза
Струва си да се прегледа и благополучието на учениците. Попитахме учениците какъв брой са удовлетворени от живота си. Бихте си помислили, че за 15-годишните щастието в огромна степен зависи от това по какъв начин се схващат с приятелите си. Най-голямо задоволство от живота си младежите обаче изпитват там, където имат мощна връзка с родители си и са свързани с учебния живот. Така че си коства да преразгледате прекарванията на децата в учебно заведение предвид на това. Един аспект на това е дали учебното заведение е място, където учениците усещат, че принадлежат; дали основават елементарно другари там или се усещат самотни. В Австрия и Швейцария, да вземем за пример, можем да забележим, че учениците изпитват доста мощно възприятие за принадлежност. В България това чувство не е толкоз мощно. И това, което демонстрират данните, е, че сигурността в учебно заведение и поддръжката от учителите са доста тясно свързани с възприятието на принадлежност на ученика.
Поинтересувахме се и дали учениците развиват чувството, че могат да реализират или научат всичко (growth mindset). В Естония за учениците безусловно няма ограничавания: те имат вяра, че в случай че работят интензивно, учителите им ще им оказват помощ и те ще бъдат сполучливи. В Албания учениците постоянно имат вяра, че триумфът зависи от вродената им просветеност - това е противоположното мислене. Държави, където учениците имат повече настройката, че могат да реализират всичко, се стравят по-добре по математика.
В противоположния завършек на спектъра на благополучието е тормозът и PISA преглежда това доста съществено. Видно е, че приблизително 1 на 5 възпитаници е бил очевидец на закани за пострадване на друго дете, а 1 на всеки 10 възпитаници е виждал възпитаник, носещ револвер или нож в учебно заведение. Разбира се, има доста вариативност в тези данни сред страните. В Швейцария и Австрия учениците се усещат като цяло в сигурност. Докато учениците в Ямайка и Камбоджа - по-скоро в рискова среда. Учениците в България са някъде по средата. И както можете да си визиите, учениците които не се усещат в сигурност, са също и по-малко щастливи и в по-ниска степен имат възприятие на принадлежност към учебната общественост. Те имат също по този начин по-нисък потенциал за саморегулирано учене и изпитват повече усложнения с математиката. Така че сигурността в действителност има значение.
Как въздействат отсъствията на учениците? Макар наличието да се е подобрило леко по отношение на 2018 година, отсъствията от учебно заведение към момента са проблем за доста от страните. Интересното е, че третата най-честа причина, която учениците цитират за неявяване, е, че са били отегчени. Сега сигурно би трябвало да можем да създадем нещо по въпроса.
Учениците - виновни за личното си учене
Накрая ще завърша с поуките от пандемията. Най-очевидното нещо е да запазим учебните заведения отворени по време на пандемия, доколкото е допустимо. Но също толкоз значимо е и учениците да поемат по-голяма отговорност за личното си учене. Отвъд всяка пандемия знаем, че това е един от главните им активи, който ще им би трябвало в живота за повишение на уменията и преквалификация им, и това е изключително значим урок за България. Видяхте от данните какъв брой е значимо учениците да имат учители, които ги познават, знаят какви желаят да станат и които се грижат за самостоятелното им прекарване. Учителите построяват обществения пиедестал на ученето, който е по този начин значим.
И още - ограничение на отрицателните резултати на цифровите технологии, създаване на мощни партньорства със фамилиите, само че също и присъединяване на родителите в образованието на учениците. Понякога ранното стратифициране на учениците сред другите учебни заведения може да бъде контрапродуктивно и да задълбочи общественото разделяне. Разделянето на учениците вътре в учебно заведение и в границите на предметите има доста повече смисъл. Необходимо е да намерите вярното ориентиране на ресурсите към потребностите. Ако България стартира на притегля най-талантливите учители към най-предизвикателните за работа учебни заведения, в случай че насочи запаси там, където те могат да произведат максимален прогрес, би било извънредно значимо. И не на последно място: развивайте учебните заведения като центрове на общността.
* Презентация на основателя на PISA Андреас Шлайхер, материалът е оповестен във вестник " "
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ