Пиратите са може би едни от най-щастливите хора в миналото.

Пиратите са може би едни от най-щастливите хора в предишното. Освен опцията да плават и да употребяват ром в големи количества, са и едни от най-богатите организации. Хераклит е споделил, че цивилизацията се движи от изток на запад и в случай че в миналото сме търсили хода на еманципацията, не би трябвало да пропущаме името Чинг Ши.

Това име е тероризирало китайските морета в зората на XIX век и постоянно е плавала с орда от към 300 пиратски кораба, а цялата ѝ флота е сред 20 до 40 хиляди души. Верните ѝ спътници са били мъже, дами и от време на време деца. Чинг Ши е неразрешено име за Британската империя, Португалската империя и даже властващата китайска династия Цин. И има за какво да се радва на толкоз положително отношение.

Споменахме ли, че Чинг е жена? Точно по този начин, един от най-жестоките китайски пирати е представител на нежния пол. Историята ѝ стартира през далечната 1775 година Дамата се ражда в провинцията Гуангдонг. Известно време работи като продажница на кантоните и по-късно стартира да изкарва прехраната си на плаващ бардак, до момента в който не се омъжва за Ченг I – популярен китайски корсар за своето време.

И до през днешния ден историците са в особени несъгласия по отношение на повода за брака, някои считат, че това била обич, други виждали положителни бизнес връзки, които ще доведат до усилването на въздействието им по море. Новото семейство даже подписало контракт за делба на 50% от фамилното имущество. Когато бракът е подписан, пиратите осиновяват няколко деца, с цел да имат сигурни наследници. Ченг I употребявал военните рангове, с цел да държи своите подчинени под надзор. Коалицията им от кораби плавала под няколко флага: синьо, алено, зелено, черно, бяло и жълто.

През 1804 година китайските пирати са нечувано главоболие за всеки търговски флот и по това време към този момент са известни като флотата на аленото знаме. На 16 ноември 1807 година Ченг I умира във Виетнам едвам на 39 години. Чинг Ши незабавно почнала да прескача позициите и надлежно поема надзор над флотата единствено за 2 години, командвайки към 800 огромни кораба и още 1000 дребни. В най-силния си интервал е държала повече от 70 000 мъже и дами за подчинени.

Флотата с аления байрак отговаряла за морската територия в Южен Китай. Лейтенантите ѝ остават правилни, получавайки власт над корабите си. Пиратите употребявали всички благоприятни условия да събират пари, да атакуват кораби и да унищожават китайски речни градове. Всеки опит на китайските управляващи да спрат морската вълчица е неуспех. Успехите ѝ в нахлуване се трансформират в митове, а корабите ѝ са задоволително смъртоносни. Ченг има доста съществени правила по отношение на плячкосването:

Първо основава особено държавно управление, където съкровището се регистрира, а в подмяна на това капитаните получават сигурност и място, където да ремонтират корабите си, да зареждат със стока и надлежно да бъдат предпазени при вероятно гонене. Всяка плячка би трябвало да се инспектира и опише, преди да бъде пусната в систематизиране. Заловените кораби дават правото на личния състав да резервира към 20% от плячката, до момента в който останалите 80% са прибирани за общата идея.

Заловеният личен състав също минава през ревизия. Ченг обръщала изключително внимание на дамите. Грозните били освобождение незабавно. Красавиците трябвало да служат в държавното управление и в случай че корсар пожелае да я вземе за брачна половинка, нейните отговорности са да бъде вярна и грижовна. Ако пиратът стартира да изневерява или изнасилва, той е отстранен автоматизирано от това общество. Дезертьорите се преследват и при залавяне се разделят с ушите си, от време на време може да бъдат жигосани, само че рядко се стига до смъртна присъда – белезите били доста по-ефикасни.

Противниците ѝ и тези, които се пробват да ѝ опонират, остават без крайници, а същите се оказват съвършен аксесоар за носа на кораба ѝ. Моряците постоянно заковавали крайниците с пирони по кораба – страхът също имал своите качества. Системата ѝ работи задоволително дълго време и ще донесе нов прякор – „ Кошмарът на Южен Китай “.

Ши получава и предложение за прошка с вярата, че е извоювала задоволително, с цел да се отдръпна. Примамливото предложение стартира да приготвя останалите пирати за нейни заместници и затова Ши взема решение да се омъжи за своя доведен наследник – Чеюнг По. Единствено той останал правилен на брачна половинка ѝ. В пика на кариерата си, жената-кошмар съумяла да управлява редица морски селища, а в някои даже добавила такса за минава, налог за локалните поданици и още доста други. Освен обирите и терорът, Ши събирала и плебеи. В село Саншан е обезглавила към 80 мъже, прибрала фамилиите им и очаквала откуп. След като подобен не бил обезщетен, дамата продавала фамилиите.

Първият огромен държавен конфликт е записан през 1808 година и Чинг посрещнала китайската флотилия в отворена борба. Опитът ѝ се оказал решителен и с изключение на победа, тя съумяла да прибере и редица здрави кораби. В резултат на това, идващите държавни преследвания се случвали на риболовен лодки. Дамата на китайското море не се лимитира единствено с родните кораби, английската флота на Източноиндийската комерсиална корпорация били в полезрението ѝ и доста скоро капитаните на кралицата почнали да заплащат за спокойствието си. Оказва се, че срещата с португалските кораби при борбата за Тигровата уста е била съдбовна за пиратите на аления байрак.

Битката извадила от строя съвсем всичките им кораби. Ши за първи път помислила дали не е време да употребява картата си за прошка. Само една година след сражението с китайските управляващи, тя декларирала, че ще се съобщи. Династията Цинг дала обещание да пощади всеки корсар и също по този начин ще разреши всичко, което е плячкосано в последната година, да остане в нейно притежание и да се разпредели по нейно осмотрение. 60 пирата се предават, 151 са изпратени в заточение, 126 получават смъртна присъда и останалите 17 318 пирата трябвало да предадат оръжието си. Чеюнг По предал пиратския байрак, само че получил опция да командва китайската флота и да научи своите съперници да плават.

Ши не се отказвала от опцията да извива ръце и По получил правото да употребява към 120 кораба за търговия със сол. Други висши пирати били поканени да заемат постове в държавната администрация. Когато нейният пиратски брачен партньор съумял да заеме управителен пост, някогашната капитанка даже нарушила закона за още един брак на вдовиците и публично се омъжила за По.

След като брачният партньор умира през 1822 година Чинг се мести в Макаo и за следващ път отваря бардак и казино, само че продължава да се занимава и с търговия на сол, която в този миг процъфтява. В последните години от живота си, Чинг е консултант на Лин Зексу, до момента в който се бори с Британската войска по време на Първата Опиумова война, която стартира през 1839 година През 1844 година Ши умира на 69-годишна възраст в дома си, обградена от най-близките си.

Заглавна фотография: By Unknown author – http://book.ifeng.com/psl/dzsp/200907/0727_3553_1270289.shtml, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22780504