Алпинистът и фотограф Александър Вълчев приветства пингвините на Антарктида
Пингвините са може би най-разпознаваемият знак на Антарктика – на пръв взор комични, само че в действителност извънредно добре приспособени към едни от най-суровите условия на планетата. Това написа във фейсбук алпинистът и професионален фотограф Александър Вълчев, който разгласява и неповторими фотоси на достоверните локални жители на Ледения континент.
Изследователят е част от 34-та българска антарктическа експедиция. Той постоянно споделя в обществените мрежи живописни фотографии от Антарктида, разкриващи неподражаемата ледена хубост на континента.
" Благодарение на релативно по-меките климатични условия и богатите на хранителни субстанции крайбрежни води, архипелагът на Южните Шетландски острови поддържа огромни и постоянни пингвинарии – размножителни колонии, които имат основно значение за екосистемните проучвания в Антарктика.
ФОТОГРАФ: АЛЕКСАНДЪР ВЪЛЧЕВ
Пингвините са мощно обществени птици и съвсем целият им живот е проведен към колонията. По време на размножителния сезон на едно място се събират стотици, а от време на време и десетки хиляди човеци. Колонията е шумна, доста миризлива и извънредно динамична, само че точно в тази привидна неразбория пингвините намират сигурност. Тя е по едно и също време леговище, детска градина и обществен център.
Малките пингвини се излюпват покрити с тънък, мек пух, чиято съществена роля е да ги топли на сушата. Това първо оперение обаче не е водонепроницаемо – при контакт със сняг, лед или вода то елементарно се намокря и бързо губи изолационните си свойства. Причината е неналичието на добре развити покривни пера и защитния лоен пласт, присъщ за възрастните птици.
Затова в първите седмици дребните не влизат във вода и остават строго на сушата – в гнездото или в така наречен „ яслени “ групи. Ако пухът се намокри, студът доближава непосредствено до кожата – положение, което може да бъде съдбовно без родителска грижа ", изяснява Александър Вълчев във фейсбук.
" Топлината се обезпечава посредством държание, известно като brooding – след излюпването родителят слага дребното върху краката си и го покрива с коремната дипла. Така го изолира от леда, вятъра и влагата, а телесната температура на възрастния пингвин (около 38°C) се предава непосредствено. Плътното, водонепроницаемо оперение на родителя работи като жива „ термообвивка “. В този нежен ранен стадий родителите не просто отглеждат дребните си – те безусловно им обезпечават условия за живот ", коментира полярният откривател.
Научноизследователският транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий " (НИК 421) наоколо до Българската антарктическа база " Свети Климент Охридски " на Ледения континент през погледа на Александър Вълчев
През февруари м.г. Александър Вълчев прояви извънреден подвиг и избави академик от смъртоносна ледена дупка. При геофизични научни проучвания на ледника Кондел и наоколо до българската антарктическа база " Св. Климент Охридски " нуклеарният физик Васил Гурев пропада в дълбока ледена цепнатина.
Благодарение на прецизното съблюдаване на разпоредбите за сигурност при придвижване отвън региона въз основата в алпийска взаимозависимост сътрудникът на Гурев - полевият помощник Александър Вълчев, съумява да го задържи на два метра дълбочина и да го извади на повърхността, описа тогава за трагичната преживелица проф. Христо Пимпирев - началник на българските антарктически експедиции, който е и ръководител на Българския антарктически институт.
" Произшествието приключи изцяло наред и сподели изключителната значимост за съблюдаване на разпоредбите за сигурност и професионалната работа на екипите. Нерядко такива произшествия при други експедиции са завършвали с тежки последици ", показа проф. Христо Пимпирев.
Изследователят е част от 34-та българска антарктическа експедиция. Той постоянно споделя в обществените мрежи живописни фотографии от Антарктида, разкриващи неподражаемата ледена хубост на континента.
" Благодарение на релативно по-меките климатични условия и богатите на хранителни субстанции крайбрежни води, архипелагът на Южните Шетландски острови поддържа огромни и постоянни пингвинарии – размножителни колонии, които имат основно значение за екосистемните проучвания в Антарктика.
ФОТОГРАФ: АЛЕКСАНДЪР ВЪЛЧЕВ
Пингвините са мощно обществени птици и съвсем целият им живот е проведен към колонията. По време на размножителния сезон на едно място се събират стотици, а от време на време и десетки хиляди човеци. Колонията е шумна, доста миризлива и извънредно динамична, само че точно в тази привидна неразбория пингвините намират сигурност. Тя е по едно и също време леговище, детска градина и обществен център.
Малките пингвини се излюпват покрити с тънък, мек пух, чиято съществена роля е да ги топли на сушата. Това първо оперение обаче не е водонепроницаемо – при контакт със сняг, лед или вода то елементарно се намокря и бързо губи изолационните си свойства. Причината е неналичието на добре развити покривни пера и защитния лоен пласт, присъщ за възрастните птици.
Затова в първите седмици дребните не влизат във вода и остават строго на сушата – в гнездото или в така наречен „ яслени “ групи. Ако пухът се намокри, студът доближава непосредствено до кожата – положение, което може да бъде съдбовно без родителска грижа ", изяснява Александър Вълчев във фейсбук.
" Топлината се обезпечава посредством държание, известно като brooding – след излюпването родителят слага дребното върху краката си и го покрива с коремната дипла. Така го изолира от леда, вятъра и влагата, а телесната температура на възрастния пингвин (около 38°C) се предава непосредствено. Плътното, водонепроницаемо оперение на родителя работи като жива „ термообвивка “. В този нежен ранен стадий родителите не просто отглеждат дребните си – те безусловно им обезпечават условия за живот ", коментира полярният откривател.
Научноизследователският транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий " (НИК 421) наоколо до Българската антарктическа база " Свети Климент Охридски " на Ледения континент през погледа на Александър Вълчев
През февруари м.г. Александър Вълчев прояви извънреден подвиг и избави академик от смъртоносна ледена дупка. При геофизични научни проучвания на ледника Кондел и наоколо до българската антарктическа база " Св. Климент Охридски " нуклеарният физик Васил Гурев пропада в дълбока ледена цепнатина.
Благодарение на прецизното съблюдаване на разпоредбите за сигурност при придвижване отвън региона въз основата в алпийска взаимозависимост сътрудникът на Гурев - полевият помощник Александър Вълчев, съумява да го задържи на два метра дълбочина и да го извади на повърхността, описа тогава за трагичната преживелица проф. Христо Пимпирев - началник на българските антарктически експедиции, който е и ръководител на Българския антарктически институт.
" Произшествието приключи изцяло наред и сподели изключителната значимост за съблюдаване на разпоредбите за сигурност и професионалната работа на екипите. Нерядко такива произшествия при други експедиции са завършвали с тежки последици ", показа проф. Христо Пимпирев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ