Военен пилот, смятан за мъртъв, е открит жив и здрав в Ирландия
Пилотът Джон Хемингуей е един от героите от Битката за Британия през Втората международна война. Той е един от „ дребното “, както споделя Уинстън Чърчил в известната си имитация: „ Никога в региона на човешките спорове не се дължи толкоз доста от толкоз доста на толкоз малко. “ Той получава Кръст за летателни заслуги за проявена смелост, откакто е свален четири пъти по време на войната.
Името на Хемингуей обаче е оставено отвън формалния почетен лист, който посочва летците от тази борба, които са към момента живи. Защото публично той е считан за мъртъв.
Това обаче към този момент не е по този начин – откогато член на фамилията му се свързва с Бойната асоциация на Битката за Британия, с цел да им каже, че 98-годишният деец към момента е мощен.
Това довежда общия брой на живите водачи на Битката до 8.
Хемингуей живее спокоен живот в старешки дом в Ирландия, където е отгледан. Той е един от съвсем 3000 английски и съюзнически водачи, които изхвърчат в небето, с цел да защитят Англия от немските нападатели от Луфтвафе.
Синът на Хемингуей, Брайън, е началник на компания за кино продукции. Той разказва татко си като аскет и споделя, че възрастния мъж рядко разисква войната. Хемингуей старши пък от своя страна не се усеща по този начин, като че ли е направил нещо изключително особено.
И въпреки всичко Хемингуей се гордее, че е един от последните девет останали водачи от тази борба и последният оживял ирландец.
Изтребител Хуракейн
Той се причислява към Кралските военновъздушни сили през 1938 година Той е разпределен във Франция, когато е оповестена война против Германия и работи за обезпечаване на въздушна поддръжка за английските експедиционни сили. Сваля първия си противников аероплан през май 1940 година, а след тази победа изтребителят му Хуракейн е ударен от противников зенитен огън и Джон е заставен да направи спешно кацане.
По време на Битката за Британия, която се организира от юли до октомври 1940 година, Хемингуей би трябвало да напусне прибързано самолета си два пъти. Първият път се случва, откакто прихваща полет на немски военен аероплан Junkers над Северно море. Той вижда, че Junkers-а го доближава и се изкачва на 5,5 километра височина, с цел да го избегне. Джон обаче прави изчисленията си погрешно и врагът съумява да удари самолета му в мотора, което разпръсква горещо масло в цялата пилотската кабина. Знаейки, че не може да се върне в Англия със аероплан в това положение, той бяга в морето и плува през пасажи от медузи, до момента в който не е избавен два часа по-късно.
Вторият случай се случва, откакто нападна немски самолети покрай Есекс. Той не съумява да удари военен аероплан Дорниер с първия си изстрел и прави маневра за втори опит, по време на която обаче е ударен от врага. С щета той кацна в блатото на Пицея.
По това време междинната дълготрайност на живота на един водач на КВС е четири седмици.
Той получава Кръст за летателни заслуги, откакто смъква няколко противников самолета. След това стартира работа като надзор на полетите, само че му липсва да се бие във войната. След това е командирован в Италия като началник на ескадрила. При един полет е ударен от немски зенитен огън и би трябвало да се избавя още веднъж.
Този път той е избавен от италианци, които го водят на безвредно място, маскиран като италиански селяндур. Италианско семейство даже му разрешава да вземе назаем едно от децата им, с цел да направи маскировката си по-убедителна, до момента в който минава през контролно-пропускателния пункт. Той си спомня, че е бил по-загрижен за сигурността на младото момиче, в сравнение с за личната си.
Когато войната завършва, той продължава да служи в КВС. Пенсионира се през 1969 година като капитан на група.
Следвоенната му кариера включва работа в Министерството на въздушния превоз и в НАТО в Париж.
След като брачната половинка му Бриджит умира, той се реалокира в Ирландия и губи връзка с доста от своите другари водачи, с които е служил. В момента живее в дом за пенсионери отвън Дъблин.
Джон Пулфър, който е началник на Историческото общество на Битката за Британия, споделя, че организацията е разчувствана да чуе, че Хемингуей е към момента жив. Не се случва постоянно да се прибавят имена към подобен вид описи.
