Как пилето завладя света
Пилетата, които избавят западната цивилизация, са открити, съгласно легендата, настрана от пътя в Гърция през първото десетилетие на 5 в. прочие н. е. Атинският военачалник Темистокъл, на път да се изправи против нахлуващите персийски сили, стопира да гледа по какъв начин два петела се борят и вика войските си, казвайки: „ Ето, те не се бият за своите богове, за паметниците на своите предшественици, за популярност, за независимост или сигурността на децата си, а единствено тъй като единият няма да отстъпи на другия. “ Легендата не загатва какво се случва с губещия, нито изяснява за какво бойците намират тази демонстрация на експанзия вдъхновяваща, а не неправилен и тягостен. Но историята отбелязва, че по-късно гърците отблъскват нашествениците, запазвайки цивилизацията, която през днешния ден уважава същите тези същества чрез паниране, пържене и размразяване в разнообразни сосове.
Как пилето реализира такова културно и кулинарно владичество, каквото виждаме през днешния ден? То е още по-изненадващо в светлината на мнението на доста археолози, че пилетата първо са опитомени не за ястие, а за битка с петли. До появяването на по-мащабното промишлено произвеждане през 20 век икономическият и хранителен принос на пилетата е непретенциозен. В „ Guns, Germs, and Steel “ Джаред Даймънд ги загатва измежду „ дребните домашни бозайници и домашните птици и инсекти “, които са потребни на човечеството, само че за разлика от коня или вола вършат малко – отвън легендите – с цел да трансформират хода на историята. Независимо от това, пилето дава своя принос към културата, изкуството, кухнята, науката и религията през хилядолетията. То към момента е и свещено животно в някои култури.
Блудната и постоянно бдителна кокошка е международен знак на грижа и изобилие. Яйцата й висят по египетските храмове, с цел да са пълноводни реките. Похотливият петел пък е повсеместен облик на жизнеността – само че също по този начин, в античната персийска религия зороастризъм, незлокачествен дух, който се появява заран, с цел да предвещае повратна точка в галактическата битка сред тъмнината и светлината. Римляните употребяват пилета, с цел да предвещават бъдещето, изключително във военно време. Римските армии носят пилетата със себе си и деликатно следят държанието им преди борбата – в случай че кокошката има добър вкус, значи успеха е евентуална. Според текстовете на Цицерон, когато един път птиците отказали да се хранят преди морска борба през 249 година прочие н. е. един ядосан консул ги хвърля зад борда. По-късно е надвит.
Но една съществена религиозна традиция – по подигравка на ориста, тази, която ще даде на света супата топчета и неделната пилешка вечеря – не съумява да придаде на пилета доста религиозно значение. Старозаветните пасажи по отношение на ритуалните жертвоприношения разкриват ясното желание от страна на Яхве към аленото месо пред домашните птици.
Домашното пиле има потекло толкоз комплицирано, колкото на Тюдорите. То се простира отпреди сред 7000 и 10 000 години и включва, съгласно последните проучвания, минимум два диви прародителя и евентуално е опитомявано повече от един път. Най-ранните изкопаеми кости, разпознати като евентуално принадлежащи на кокошки, се появяват в североизточен Китай и датират към 5400 година прочие н. е., само че дивите им предшественици в никакъв случай не са живели в тези студени и сухи равнини. Така че, в случай че в действителност тези кости са пилешки, те би трябвало да са пристигнали от някъде другаде, най-вероятно от Югоизточна Азия. Дивият предшественик на пилето е Банкивската кокошка, Gallus gallus, съгласно доктрина, създадена от Чарлз Дарвин и неотдавна доказана посредством ДНК разбор. Истинската звезда на пилето обаче идва през 2004 година, когато интернационален екип от генетици показа цялостна карта на пилешкия геном. То е първото опитомено животно, първата птица – и затова – първото поколение на динозаврите.
Банкивска кокошка
След опитомяването на пилетата контактите сред разнообразни култури, търговията, миграцията и териториалното завземане водят до тяхното въвеждане в разнообразни райони по света в продължение на няколко хиляди години. Макар и неубедителни, данните сочат, че старта на разпространяването на птицата може да е долината на Инд, където градовете страни на Харапската цивилизация търгуват с Близкия изток преди повече от 4000 години.
Пилетата идват в Египет към 250 години по-късно като птици за пердах и екзотични животни. И въпреки всичко ще минат още 1000 години преди птицата да стане известна и измежду елементарните египтяни. Именно в тази епоха те овладяват техниката на изкуственото инкубиране, което доста подвига КПД-то на кокошките.
Повечето пилешки яйца ще се излюпят след три седмици, само че единствено в случай че температурата се поддържа непрекъсната сред 37 и 40 градуса по Целзий и относителната мокрота на въздухът е 55% като се усилва през последните няколко дни на инкубация. Яйцата също би трябвало да се обръщат три до пет пъти дневно, с цел да не се получат физически деформации. Египтяните конструират големи инкубационни комплекси, формирани от стотици „ пещи “. Всяка от тях съставлява огромна камера, която е обвързвана с поредност от коридори и отвори, които позволяваха на чиновниците да контролират топлината от огньове, подхранвани от плява и камилска тор. Служителите пазят методите си в загадка в продължение на епохи.
Около Средиземноморието, археологическите ровове откриват пилешки кости от към 800 година прочие н. е. Пилетата са деликатес измежду римляните, чиито кулинарни нововъведения включват омлета и пълнените птици. Стопаните стартират да създават способи за угояване на птиците – някои употребяват пшеничен самун, пропит с вино, а други разчитат на примес от семена кимион, ечемик и лой от гущер. В един миг управляващите не разрешават тези практики. От безпокойствие за моралния разпад и преследването на несъразмерен разкош в Римската република, закон от 161 година прочие н. е. лимитира консумация на пиле до едно на хранене – евентуално за цялата маса, а не на човек – и единствено в случай че птицата не е била угоявана. Римски готвачи скоро откриват, че в случай че кастрират един петел, това го кара да се угоява самичък и по този начин се роди съществото, което познаваме като капон.
Но наподобява, че пилетата в Европа губят известността си с разпадането на Рим. „ Всичко потегля надолу “, споделя Кевин Макдоналд, професор по археология в Университетския лицей в Лондон. „ В постримския интервал размерът на пилетата се връща към този през Желязната ера “, повече от 1000 години по-рано. Той спекулира, че огромните, проведени ферми от римско време – които са подобаващи за изхранване на доста пилета и ги защищават от хищници – значително изчезват. С течение на вековете по-издръжливи пернати като гъски и яребици стартират да красят средновековни трапези.
