Пет корекции на глобализацията или как недоволството променя света ни
Пиковата точка на глобализацията бе достигната преди към 15 години, само че едвам в този момент, изправени пред вируси, войни и световна неустойчивост, множеството политици и коментатори правят оценка каква се случи в много отдалечената 2008 година. Свиването на съотношението на световната търговия към Брутният вътрешен продукт е може би най-често цитирания знак, само че доста други могат да бъдат изтъкнати. Например, делът на износа към Брутният вътрешен продукт на Китай се сви от 31% през 2008-а до едвам 17% през 2019-та. Икономистите могат да предложат и други. През последните години обаче разплитането на глобализацията набира спомагателна скорост, освен това по няколко линии.
Сблъсъка на Запада с Изтока
Изострянето на връзките сред Запада и Китай и частичното разкачване сред тях е една от тези линии. Друга е обвързвана с Ковид-19 и одобряването на концепцията за устойчивостта за сметка на скоростта, ‘just in case’ (за всеки случай) против ‘just in time’ (точно навреме). Това докара до умножаването на районните стопански съглашения, въпреки че някои от тях не вървят непосредствено против глобализацията. Вече даже се заприказва за ‘friend-shoring’, пренасяне на производства и интервенции в другарски и съюзнически страни.
Втората съветска инвазия на Украйна и напреженията към Тайван върнаха геополитическия риск и в допълнение генерират трудности. Навсякъде се завръща индустриалната политика, която в доста случаи непосредствено удря по разнообразни стопански взаимозависимости. Отвъд тези по-актуални и измерими знаци обаче, последното десетилетие наложи няколко значими корекции на глобализационната вълна от различен темперамент.
Възстановяването на концепцията за национална страна
Може би най-съществената е възобновяване на националната страна като съществена конструкция на общностите, които стоят зад нея. Тя беше в немалка степен делегитимира в годините след Втората международна война и върху нея легна виновността и презумцията, че непроменяемо нараства и заплашва да дегенерира в авторитаризъм или тоталитаризъм. Затова бе преоснована не просто като плуралистична народна власт със системи за съвместен надзор, само че е като интернационално кооперативна организация. Казано другояче, лишен й беше част от суверенитета, не просто, с цел да взема решение проблеми във все по-глобална среда, само че и с цел да се избегне нейната силова недоразвитост.
Европейски Съюз, НАТО и Съветът на Европа са организации на тази логичност. Глобализацията от 90-те години на предишния век добави и нов детайл. Ако главните проблеми са трансгранични, в региона на стопанската система, сигурността или пък защитата, то и решенията би трябвало да бъдат такива. В тази серпантина на отдаване на суверенитет, в един миг националната страна стартира да наподобява на куха и безпомощна организация, която просто управлява.
Вълната от рецесии след 2008-а година обаче генерира доста обществено неодобрение от това развиване на страната, ясно подсети нейното място и роля и тласна политическите процеси към нов баланс сред нея и интернационалните и транснационалните организации. Този развой занапред стартира.
Съвременната нация след средата на 20 в.
Подобна е динамичността и във връзка с актуалната нация , която на доста места от базова общественост на демократичните демокрации през 20-и век се трансформира в агресор и провокира международни войни и безчет по-малки спорове. Затова и не е изненада, че годините след 1945-та бяха отдадени на това тя да бъде „ удържана “, отворена оттатък болшинството, обърната към разликата и неговите групи и малцинства. Тази настройка роди и един от най-интересните и динамични интервали в западната история, като културна и обществена среда. Но за мнозина нацията остана постоянно белязана от ексцесиите на отминалия век.
В последна сметка глобализацията и безкрайното отваряне към света обаче провокираха своята контрареакция. Националната общественост може и да се трансформира, само че остава пиедестал, полезност, значим свят на принадлежност, на взаимност.
Стопанският свят и измененията в стопанската система
Най-коментирана остава корекцията в региона на стопанската система. Глобалният свят е прословуто „ плосък “, по думите на Томас Фридман. В него всичко се движи с минимални трудности, хоризонтално, сред общества, страни, континенти и юрисдикции. Стопанският свят става хиперлиберален, уседналостта се трансформира в спънка, в неизползвана опция за инвестиция и предприемачество.
Именно в този нов свят бяха основани и актуалните индустриални вериги, които работят на правилото ‘just in time’, комплицирани, наплетени мрежи, преминаващи през десетки страни и времеви зони. Либерализацията на открито стана допустима и посредством либерализация във вътрешността. Тя включваше разхлабване на обществената страна, по-ниски налози, цялостно отваряне към задгранични компании от всички направления и други. Отвореността и динамичността създаваха повече неустановеност, само че те трябваше да се компенсират от множеството благоприятни условия и достъп до нови пазари и промишлености.
Очаквано, невижданата либерализация донесе голям брой проблеми, които последователно започнаха да я делегитимират. Обещаният автоматизъм, който следва да намести изпадналите хора от тези разтърсвания не сработи, а неравенството набъбна прекомерно доста в множеството западни общества. Заедно с автоматизацията, глобализацията способства за невиждани разбърквания на производства и промишлености, а помощните механизми не се оказаха доста ефикасни по отношение на цели обществени прослойки и райони. Създаденото неодобрение носи корекции на глобализацията и в това отношение и този развой ще продължи още години преди достигането на нов, по-приемлив баланс.
Културата и световната и промяна
Съвременната просвета бе също повлияна от световната промяна. Тя бе движена от няколко разбирания, които започнаха да оставят дълбока диря в западния свят. Новото време оферираше безпределно разнообразие, отваряне към отдалеченото и особеното, придаване на стойност на всяка културна специфичност, даже нов културен синтез от общуването на локално и далечно.
Създаде се схващане, че национална просвета непроменяемо носи в себе си способността да се самозатваря, да бъде самодостатъчна и, съвсем несъмнено, нетолерантна. И това трябваше да бъде преодоляно. A la carte културен свят, който носи гъвкавост, слага под подозрение всяка културна привичка и търси нещо, което я добавя, променя, измества.
Ускорената миграция и софтуерните промени в медийното пространство и другарство в допълнение приближиха голям брой култури до множеството жители в обособените общества. Но последователно достъпът до тях и опознаването им бяха превърнати в гледище за синхронизация с тях, за смяна на личната просвета по техен облик. Съвсем предстоящо, това се възприе от доста хора в западния свят като загуба на еднаквост и провокира неодобрение. Нещо повече, паралелно с това се случваше и превръщането на мултикултурализма от план за признание и приемане на множествените култури в доктрина за виновността и покаянието на културата на болшинството. Именно тук сега тече една от най-острите корекции на глобализацията, която провокира и най-вече диспути.
Глобализацията и политиката
Промените от последните десетилетия имаха огромно отражение и върху самата политика. Най-общо казано, тя бе изчерпана от наличие в две направления. Логиката на пазара и либерализацията свиха политическия спор и управнически варианти, разширението на пазарния механизъм просто измести управническата вариативност и диспути за други възможности. Прехвърлянето на суверенитет и презумцията за решение на проблеми на наднационално равнище пък я отслаби от друга посока.
Затова и не е инцидентно, че от години изсипването на виновност по посока на Брюксел се трансформира в политически спорт. Не е инцидентно, че политиката се поизпразни от наличие, в нея спаднаха залозите, безсилието взе превъзходство и глобализираният свят се трансформира в оправдание за управническа беззащитност.
Проблемът в този момент е, че пред нас са все по-слаби и безлични политически елити, лишени от задоволително съответна политическа социализация и опит. Погледнато изцяло, намираме се в поредност от корекции на продължителна демократична глобализация, чийто резултат е към момента незнаен. Отсега обаче е ясно, че ще би трябвало да бъде открит нов баланс сред национално и транснационално, локално и непознато, ще би трябвало да бъде възобновен потенциала на националната страна и ръководство, да бъдат открити механизми за преодоляване на непрестанната икономическа неустановеност.
Турбуленциите едвам в този момент стартират.
Сблъсъка на Запада с Изтока
Изострянето на връзките сред Запада и Китай и частичното разкачване сред тях е една от тези линии. Друга е обвързвана с Ковид-19 и одобряването на концепцията за устойчивостта за сметка на скоростта, ‘just in case’ (за всеки случай) против ‘just in time’ (точно навреме). Това докара до умножаването на районните стопански съглашения, въпреки че някои от тях не вървят непосредствено против глобализацията. Вече даже се заприказва за ‘friend-shoring’, пренасяне на производства и интервенции в другарски и съюзнически страни.
Втората съветска инвазия на Украйна и напреженията към Тайван върнаха геополитическия риск и в допълнение генерират трудности. Навсякъде се завръща индустриалната политика, която в доста случаи непосредствено удря по разнообразни стопански взаимозависимости. Отвъд тези по-актуални и измерими знаци обаче, последното десетилетие наложи няколко значими корекции на глобализационната вълна от различен темперамент.
Възстановяването на концепцията за национална страна
Може би най-съществената е възобновяване на националната страна като съществена конструкция на общностите, които стоят зад нея. Тя беше в немалка степен делегитимира в годините след Втората международна война и върху нея легна виновността и презумцията, че непроменяемо нараства и заплашва да дегенерира в авторитаризъм или тоталитаризъм. Затова бе преоснована не просто като плуралистична народна власт със системи за съвместен надзор, само че е като интернационално кооперативна организация. Казано другояче, лишен й беше част от суверенитета, не просто, с цел да взема решение проблеми във все по-глобална среда, само че и с цел да се избегне нейната силова недоразвитост.
Европейски Съюз, НАТО и Съветът на Европа са организации на тази логичност. Глобализацията от 90-те години на предишния век добави и нов детайл. Ако главните проблеми са трансгранични, в региона на стопанската система, сигурността или пък защитата, то и решенията би трябвало да бъдат такива. В тази серпантина на отдаване на суверенитет, в един миг националната страна стартира да наподобява на куха и безпомощна организация, която просто управлява.
Вълната от рецесии след 2008-а година обаче генерира доста обществено неодобрение от това развиване на страната, ясно подсети нейното място и роля и тласна политическите процеси към нов баланс сред нея и интернационалните и транснационалните организации. Този развой занапред стартира.
Съвременната нация след средата на 20 в.
Подобна е динамичността и във връзка с актуалната нация , която на доста места от базова общественост на демократичните демокрации през 20-и век се трансформира в агресор и провокира международни войни и безчет по-малки спорове. Затова и не е изненада, че годините след 1945-та бяха отдадени на това тя да бъде „ удържана “, отворена оттатък болшинството, обърната към разликата и неговите групи и малцинства. Тази настройка роди и един от най-интересните и динамични интервали в западната история, като културна и обществена среда. Но за мнозина нацията остана постоянно белязана от ексцесиите на отминалия век.
В последна сметка глобализацията и безкрайното отваряне към света обаче провокираха своята контрареакция. Националната общественост може и да се трансформира, само че остава пиедестал, полезност, значим свят на принадлежност, на взаимност.
Стопанският свят и измененията в стопанската система
Най-коментирана остава корекцията в региона на стопанската система. Глобалният свят е прословуто „ плосък “, по думите на Томас Фридман. В него всичко се движи с минимални трудности, хоризонтално, сред общества, страни, континенти и юрисдикции. Стопанският свят става хиперлиберален, уседналостта се трансформира в спънка, в неизползвана опция за инвестиция и предприемачество.
Именно в този нов свят бяха основани и актуалните индустриални вериги, които работят на правилото ‘just in time’, комплицирани, наплетени мрежи, преминаващи през десетки страни и времеви зони. Либерализацията на открито стана допустима и посредством либерализация във вътрешността. Тя включваше разхлабване на обществената страна, по-ниски налози, цялостно отваряне към задгранични компании от всички направления и други. Отвореността и динамичността създаваха повече неустановеност, само че те трябваше да се компенсират от множеството благоприятни условия и достъп до нови пазари и промишлености.
Очаквано, невижданата либерализация донесе голям брой проблеми, които последователно започнаха да я делегитимират. Обещаният автоматизъм, който следва да намести изпадналите хора от тези разтърсвания не сработи, а неравенството набъбна прекомерно доста в множеството западни общества. Заедно с автоматизацията, глобализацията способства за невиждани разбърквания на производства и промишлености, а помощните механизми не се оказаха доста ефикасни по отношение на цели обществени прослойки и райони. Създаденото неодобрение носи корекции на глобализацията и в това отношение и този развой ще продължи още години преди достигането на нов, по-приемлив баланс.
Културата и световната и промяна
Съвременната просвета бе също повлияна от световната промяна. Тя бе движена от няколко разбирания, които започнаха да оставят дълбока диря в западния свят. Новото време оферираше безпределно разнообразие, отваряне към отдалеченото и особеното, придаване на стойност на всяка културна специфичност, даже нов културен синтез от общуването на локално и далечно.
Създаде се схващане, че национална просвета непроменяемо носи в себе си способността да се самозатваря, да бъде самодостатъчна и, съвсем несъмнено, нетолерантна. И това трябваше да бъде преодоляно. A la carte културен свят, който носи гъвкавост, слага под подозрение всяка културна привичка и търси нещо, което я добавя, променя, измества.
Ускорената миграция и софтуерните промени в медийното пространство и другарство в допълнение приближиха голям брой култури до множеството жители в обособените общества. Но последователно достъпът до тях и опознаването им бяха превърнати в гледище за синхронизация с тях, за смяна на личната просвета по техен облик. Съвсем предстоящо, това се възприе от доста хора в западния свят като загуба на еднаквост и провокира неодобрение. Нещо повече, паралелно с това се случваше и превръщането на мултикултурализма от план за признание и приемане на множествените култури в доктрина за виновността и покаянието на културата на болшинството. Именно тук сега тече една от най-острите корекции на глобализацията, която провокира и най-вече диспути.
Глобализацията и политиката
Промените от последните десетилетия имаха огромно отражение и върху самата политика. Най-общо казано, тя бе изчерпана от наличие в две направления. Логиката на пазара и либерализацията свиха политическия спор и управнически варианти, разширението на пазарния механизъм просто измести управническата вариативност и диспути за други възможности. Прехвърлянето на суверенитет и презумцията за решение на проблеми на наднационално равнище пък я отслаби от друга посока.
Затова и не е инцидентно, че от години изсипването на виновност по посока на Брюксел се трансформира в политически спорт. Не е инцидентно, че политиката се поизпразни от наличие, в нея спаднаха залозите, безсилието взе превъзходство и глобализираният свят се трансформира в оправдание за управническа беззащитност.
Проблемът в този момент е, че пред нас са все по-слаби и безлични политически елити, лишени от задоволително съответна политическа социализация и опит. Погледнато изцяло, намираме се в поредност от корекции на продължителна демократична глобализация, чийто резултат е към момента незнаен. Отсега обаче е ясно, че ще би трябвало да бъде открит нов баланс сред национално и транснационално, локално и непознато, ще би трябвало да бъде възобновен потенциала на националната страна и ръководство, да бъдат открити механизми за преодоляване на непрестанната икономическа неустановеност.
Турбуленциите едвам в този момент стартират.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ