Легендарният италиански защитник и световен шампион Пиетро Виерховод ексклузивно пред „Труд“: Марадона единствен сам печелеше мачове
Пиетро Виерховод, международен първенец по футбол и победител в Шампионската лига с “Ювентус “. Италианецът има репутацията на един от най-хубавите бранители в страната, която е измислила и наложила катеначото. Той е седми във безконечната класация по мачове в Серия А с 562 дуела. Пред него са единствено славните Малдини, Тоти, Санети, Палиука, както и вратарите Буфон и Дзоф. Има 358 мача за отбора на „ Сампдория “, с който стигна край в шампионата за КЕШ. Защитавал е също и цветовете на „ Милан “ и „ Фиорентина “. За него Диего Марадона споделя, че е най-трудният бранител, против който е играл.
Легендата Виерховод даде извънредно изявление за „ Труд “
– Синьор Виерховод, по какъв начин ще гледате мондиала без Италия?
– Струва ми се напряко невероятно. Откакто съм се родил, което беше преди много години, не ми се е случвало. За последно знам, че е имало международно без Италия през 1958-ма. С тези изключения на всички останали мондиали сме взели участие. Кога сполучливо, по кое време не чак толкоз.
– Защо се стигна до този провал?
– Причините са няколко. Първо би трябвало да признаем, че сегашният ни тим не беше задоволително мощен. След това нашият селекционер направи няколко огромни неточности. Най-вече в последния мач с Швеция.
– Смятате ли, че италианският футбол изостава от другите огромни в Европа?
– Свикнали сме Италия да е измежду най-силните. В сегашния интервал изживяваме тежка промяна на поколенията. Затова, с цел да сме на върха още веднъж и да сме на полагащото ни се място, би трябвало да се стартира се подчертава върху работа в младежките тимове и школите.
– Имате едни от най-хубавите треньори в лицето на Фабио Капело, Карло Анчелоти, Антонио Конте, Лучано Спалети. Къде е казусът?
– Проблемът беше, че отпред на националния тим застана човек без нужния за позицията интернационален опит.
– В българския футбол сега е един от известните италиански треньори – Делио Роси. Треньор е на „ Левски “.
– Делио Роси е добре прочут в Италия и има добра работа зад тила си. Отлично е квалифициран и мисля, че може да бъде в огромна изгода за развиването на българския футбол. Направили сте добър избор.
– Връщаме се към вашето време. Наричаха ви „ Царят “. Откъде идва този прякор?
Да, от време на време ме назоваха по този начин. Баща ми беше украинец. Тогава още съществуваше Съветският съюз. Впоследствие когато започнах да играя, още като дете някой ми постави този прякор и по този начин остана.
– Чувствахте ли се като цар в тимовете, в които сте играл?
– Да, тъй като постоянно съм играл в огромни тимове – „ Рома “, „ Фиорентина “, „ Ювентус “, „ Сампдория “. – Баща ви е бил украински боец, само че запазихте ли връзките си с Украйна?
– Не. Разбира се, от време на време се виждам с някои от роднините от страна на татко ми, само че връзката с неговата татковина е изцяло изгубена.
– В самото начало на кариерата си станахте международен първенец. Съжалявате ли, че не изиграхте нито една минута на международното в Испания?
– Разбира се. През 1982-ра година не играх, тъй като, когато имаше опция, се получи едно нещастно стичане на събитията. През седмицата участвах във всички тренировки и се готвех да изляза в формален мач, само че получих лека травма и се наложи Бергоми да играе на моето място.
– А за какво „ скуадрата “ не съумя след този мондиал да продължи с превъзходството?
– През 1982-ра победихме, само че на идващото международно в Мексико, представянето ни не бе положително и Франция ни отстрани. През 1990-та имахме опция да станем първенци, само че загубихме с дузпи от Аржентина на полуфинал. През 1994 година в Съединени американски щати отново паднахме с дузпи и то на финала. Италия съвсем постоянно се представяше на равнище. И неслучайно през 2006-а спечелихме международното. След това влязохме в интервал, белязан от липса на качество. И той продължава и до през днешния ден с постигане на кота нула – отпадането ни от мондиала. Надявам се това да е единствено за първи и финален път в новата ни история.
– Как приемате думите на Диего Марадона, че сте най-трудният бранител, против който той е играл?
– На мен се падаше непрекъснато да го вардя, когато тимовете ни играеха един против различен. Винаги съм работил против него добре и чисто – без фаулове. Затова и той по този начин ме хвали. Бях мощен физически, само че в това време и доста бърз.
– Как позволихте на неговата Аржентина да ви победи в полуфинала и навръх вашето домакинско международно състезание?
– Това е, тъй като аз не играх (смее се).
– Марадона също по този начин ви кръсти с прякора „ Хълк “. Хареса ли ви това?
Да, тъй като бях освен мощен, само че и доста бърз. Точно като анимационния воин Хълк.
Като най-труден бранител също ви дефинира и Гари Линекер. Колко пъти сте играл против него?
Не мога да си спомня, тъй като това беше от дълго време, само че е прав. Освен бързината и силата постоянно се стараех да съм добре пласиран и несъмнено по тази причина съумях да играя на три мондиала.
– Прекратихте кариерата си в националния тим през 1993 година.
– Направих го по лично предпочитание. Бяха ме извикали за четвърти мондиал в Съединени американски щати през 1994-а, само че не ми подсигуряваха място в титулярния състав и не одобрих. Явно желаеха просто да пътувам с тях като човек, който сплотява тима и има опит. Тази роля не беше за мен и отхвърлих.
– Ако бяхте отишъл, можеше да се срещнете с България. Къде гледахте полуфинала?
– Не се сещам. Но си припомням мача ни против България на откриването на международното в Мексико на стадион „ Ацтека “. Завършихме 1:1 и Сираков вкара гола за вас. Това беше първият мач и формалното разкриване на международното в Мексико.
– А помните ли мача с България на полуфинала на международното състезание в Съединени американски щати? Христо Стоичков постоянно споделя, че тогава съдията доста ви е оказал помощ.
– (Смее се) Христо постоянно споделя самоуверено каквото мисли. Аз не считам, че е по този начин. Но признавам, че по принцип съдиите са странни хора.
– Разказахте към този момент, че сте играл против България на международното в Мексико. Какво е за страна – международен първенец да не успее да победи дребна страна като България?
– Конкретно в този мач водехме с 1:0. След това успяхте да изравните посредством Сираков. После имахме доста положения, с цел да стигнем до успеха, само че не успяхме да осъществяваме. Въпреки това начало успяхме да прескочим групата. Първа стана Аржентина, а ние бяхме втори. После в елиминациите срещнахме Франция. Тогава те бяха огромен тим и загубихме с 0:2.
– Какви други мемоари имате от българския футбол?
– Не са доста, само че към този момент няколко пъти играя в бенефисни срещи с футболисти от остарялата славна армия на България. Няколко пъти съм бил и за дуели в София. Даже там играхме със „ Сампдория “ в полуфиналната група за Купата на носителите на национални купи с „ Цървена звезда “. Тогава в някогашна Югославия имаше война и в София победихме „ Звезда “ с 3:1. Това е прекрасен спомен. От футболистите ви, несъмнено помня Стоичков, Пенев и целия ви народен отбор от 1994-та.
– Вие сте легенда на „ Сампдория “, играхте в най-големия им триумф – край на Шампионската лига против „ Барселона “ със Стоичков…
Един вманиачен мач! В тази среща в действителност трябваше да победим. Бяхме по-силни от „ Барса “. Изпуснахме в действителност доста златни благоприятни условия за гол и в 117-та минута, съвсем в края на продълженията Куман, получи оня съдбовен за нас директен свободен удар. А преди края ние имахме три чисти положения, като последното беше на Гали, който удари мрежата от външната страна. Във футбола няма правдивост.
– Какво е да спечелиш италианското състезание с тим като „ Сампдория “, на който това не се случва постоянно?
Това беше единственият път, когато стана първенец на Италия, само че през 1990-та завоюва КНК. След това през 1991-а „ Самп “ победи в шампионата, което съгласно мен е съвсем невероятно да се повтори. Клубът просто няма нужните средства. А през 1992-ра година станахме първият тим, който дебютира в Шампионската лига и още при първото си присъединяване има късмет да я завоюва. Няколко минути ни разделяха от това знамение.
– Титлата в КНК със „ Сампдория “ ли е най-големият ви триумф?
– Със „ Сампдория “ – да, само че въпреки всичко съм печелил и Шампионската лига с „ Ювентус “. Случи се по-късно – през 1996 година, когато се реалокирах в Торино.
– И бяхте на 37 години.
– Почти на 38 бях станал. Как стана допустимо ли? Ами, аз играх до 41-годишен. Успявах да запазя бързината и физическата си мощ и това ми позволяваше да се измервам с доста по-млади играчи.
– Как мина финалът против „ Аякс “?
Тогава „ Аякс “ бе в действителност неповторим тим и предходната година бе европейски първенец. Имаше огромни играчи, доста от които след това пристигнаха да играят при нас в Италия – Райцигер, Кану, Литманен, Де Бур, Мусампа и доста други. В оня мач ние бяхме готови. Много добре ни се получи всичко и успяхме да създадем 1:1 в постоянното време. След това при дузпите бяхме много по-добри. Беше сложен мач, тъй като няколко години по-рано бях изгубил към този момент един край.
– Лесно ли се минава от „ Ювентус “ в „ Милан “? Там не ви провървя.
– Когато бях в „ Юве “, към този момент бях навършил 37 години. В идващия сезон прекосих в „ Милан “, тъй като Барези се контузи в първите мачове от шампионата и треньорът беше настоял да го заместя. Когато треньор бе Табарес, изиграх малко мачове, само че когато пристигна Ариго Саки, бях на терена общо взето във всеки дуел. Но това беше един тим, който беше към този момент с доста висока междинна възраст и имаше потребност от нови и млади играчи.
– Опитахте като треньор, само че от четири години не се занимавате с това. Защо?
– Точно сега диря с какво тъкмо да се занимавам. През 2014-а бях в Будапеща – в „ Хонвед “. Но унгарският футбол не е на равнището, на което бе едно време.
– Имаше клюки, че през 2002-ра може да станете асистент в ЦСКА, с цел да помагате на Луиджи Симони?
– С Джиджи Симони? Не.
– Вероятно италианците няма да не помнят, че бяха тъжни след успеха над България на Евро 2004. Тогава Швеция и Дания направиха подозрително 2:2. Има ли феърплей във футбола?
– Не знам в действителност. Доста време мина от този момент и към този момент не е чак по този начин значимо.
– Като стоманен бранител, кой нападател ви беше най-труден за запазване?
– Най-труден? Толкова доста нападатели съм пазил… Като започнете от Ван Бастен и минете през Карека. Дори и Зико от по-старите, когато пристигна в Италия да играе в „ Удинезе “, а аз бях в „ Сампдория “. Това са в действителност мощни нападатели.
– А кои бранители от днешния футбол харесвате най-вече?
– В Италия, в цяла Европа и даже в света не останаха от тези същински смели бранители. Едно време си припомням, че признаваха нас, италианците за най-хубавите бранители. Вече не е по този начин. Няма я школата, изпари се. Вярно е, че играта доста се промени. В Италия може би единствено Киелини и Бонучи. Дори и в националния ни тим няма, а и в света също има недостиг.
– Марадона и Линекер са ви определяли като най-трудния бранител, само че мислите ли че през днешния ден има късмет някой бранител да завоюва „ Златната топка “?
– Възможно е. По наше време печелеха единствено нападателите, само че и тогава имаше именити бранители, които за жал в никакъв случай не получиха самостоятелна премия. Може би е време за промени и да я дадат на някого. Когато започвах кариерата си какви именити бранители имаше, които по този начин и в никакъв случай не получиха приз. Беше неверно.
– Ако Меси играеше по ваше време, толкоз ли елементарно щеше да вкарва голове?
– Абсолютно не. Дори и Роналдо-Феномена, когато играеше в „ Интер “, не съумя да вкара толкоз. А беше водещ национал на Бразилия – доста класен футболист. Но тогава бранителите играеха по-близо да нападателя. Тези големи дистанции, които през днешния ден виждаме сред нападател и бранител, бяха невъзможни преди. Разстоянието би трябвало да се съкратява, с цел да може бранителят да има повече късмет. Днес е доста по-лесно да се вкарват голове.
– Как ще коментирате многомилионните прехвърляния?
Да си зададем въпроса – през днешния ден Марадона, какъв брой би коствал?
– „ Ливърпул “ заплати 85 милиона евро за Върджил Ван Дайк. Той е най-хубавият бранител?
– Абсолютно не. Няма положителни бранители и схемата е сбъркана. Това обаче не важи единствено за бранителите, само че също и за стойностните нападатели. Никой самичък не може да направи нищо. Познавам единствено един, който можеше самичък да завоюва мач. Знаете ли кой беше това? Марадона! Само той!
Легендата Виерховод даде извънредно изявление за „ Труд “
– Синьор Виерховод, по какъв начин ще гледате мондиала без Италия?
– Струва ми се напряко невероятно. Откакто съм се родил, което беше преди много години, не ми се е случвало. За последно знам, че е имало международно без Италия през 1958-ма. С тези изключения на всички останали мондиали сме взели участие. Кога сполучливо, по кое време не чак толкоз.
– Защо се стигна до този провал?
– Причините са няколко. Първо би трябвало да признаем, че сегашният ни тим не беше задоволително мощен. След това нашият селекционер направи няколко огромни неточности. Най-вече в последния мач с Швеция.
– Смятате ли, че италианският футбол изостава от другите огромни в Европа?
– Свикнали сме Италия да е измежду най-силните. В сегашния интервал изживяваме тежка промяна на поколенията. Затова, с цел да сме на върха още веднъж и да сме на полагащото ни се място, би трябвало да се стартира се подчертава върху работа в младежките тимове и школите.
– Имате едни от най-хубавите треньори в лицето на Фабио Капело, Карло Анчелоти, Антонио Конте, Лучано Спалети. Къде е казусът?
– Проблемът беше, че отпред на националния тим застана човек без нужния за позицията интернационален опит.
– В българския футбол сега е един от известните италиански треньори – Делио Роси. Треньор е на „ Левски “.
– Делио Роси е добре прочут в Италия и има добра работа зад тила си. Отлично е квалифициран и мисля, че може да бъде в огромна изгода за развиването на българския футбол. Направили сте добър избор.
– Връщаме се към вашето време. Наричаха ви „ Царят “. Откъде идва този прякор?
Да, от време на време ме назоваха по този начин. Баща ми беше украинец. Тогава още съществуваше Съветският съюз. Впоследствие когато започнах да играя, още като дете някой ми постави този прякор и по този начин остана.
– Чувствахте ли се като цар в тимовете, в които сте играл?
– Да, тъй като постоянно съм играл в огромни тимове – „ Рома “, „ Фиорентина “, „ Ювентус “, „ Сампдория “. – Баща ви е бил украински боец, само че запазихте ли връзките си с Украйна?
– Не. Разбира се, от време на време се виждам с някои от роднините от страна на татко ми, само че връзката с неговата татковина е изцяло изгубена.
– В самото начало на кариерата си станахте международен първенец. Съжалявате ли, че не изиграхте нито една минута на международното в Испания?
– Разбира се. През 1982-ра година не играх, тъй като, когато имаше опция, се получи едно нещастно стичане на събитията. През седмицата участвах във всички тренировки и се готвех да изляза в формален мач, само че получих лека травма и се наложи Бергоми да играе на моето място.
– А за какво „ скуадрата “ не съумя след този мондиал да продължи с превъзходството?
– През 1982-ра победихме, само че на идващото международно в Мексико, представянето ни не бе положително и Франция ни отстрани. През 1990-та имахме опция да станем първенци, само че загубихме с дузпи от Аржентина на полуфинал. През 1994 година в Съединени американски щати отново паднахме с дузпи и то на финала. Италия съвсем постоянно се представяше на равнище. И неслучайно през 2006-а спечелихме международното. След това влязохме в интервал, белязан от липса на качество. И той продължава и до през днешния ден с постигане на кота нула – отпадането ни от мондиала. Надявам се това да е единствено за първи и финален път в новата ни история.
– Как приемате думите на Диего Марадона, че сте най-трудният бранител, против който той е играл?
– На мен се падаше непрекъснато да го вардя, когато тимовете ни играеха един против различен. Винаги съм работил против него добре и чисто – без фаулове. Затова и той по този начин ме хвали. Бях мощен физически, само че в това време и доста бърз.
– Как позволихте на неговата Аржентина да ви победи в полуфинала и навръх вашето домакинско международно състезание?
– Това е, тъй като аз не играх (смее се).
– Марадона също по този начин ви кръсти с прякора „ Хълк “. Хареса ли ви това?
Да, тъй като бях освен мощен, само че и доста бърз. Точно като анимационния воин Хълк.
Като най-труден бранител също ви дефинира и Гари Линекер. Колко пъти сте играл против него?
Не мога да си спомня, тъй като това беше от дълго време, само че е прав. Освен бързината и силата постоянно се стараех да съм добре пласиран и несъмнено по тази причина съумях да играя на три мондиала.
– Прекратихте кариерата си в националния тим през 1993 година.
– Направих го по лично предпочитание. Бяха ме извикали за четвърти мондиал в Съединени американски щати през 1994-а, само че не ми подсигуряваха място в титулярния състав и не одобрих. Явно желаеха просто да пътувам с тях като човек, който сплотява тима и има опит. Тази роля не беше за мен и отхвърлих.
– Ако бяхте отишъл, можеше да се срещнете с България. Къде гледахте полуфинала?
– Не се сещам. Но си припомням мача ни против България на откриването на международното в Мексико на стадион „ Ацтека “. Завършихме 1:1 и Сираков вкара гола за вас. Това беше първият мач и формалното разкриване на международното в Мексико.
– А помните ли мача с България на полуфинала на международното състезание в Съединени американски щати? Христо Стоичков постоянно споделя, че тогава съдията доста ви е оказал помощ.
– (Смее се) Христо постоянно споделя самоуверено каквото мисли. Аз не считам, че е по този начин. Но признавам, че по принцип съдиите са странни хора.
– Разказахте към този момент, че сте играл против България на международното в Мексико. Какво е за страна – международен първенец да не успее да победи дребна страна като България?
– Конкретно в този мач водехме с 1:0. След това успяхте да изравните посредством Сираков. После имахме доста положения, с цел да стигнем до успеха, само че не успяхме да осъществяваме. Въпреки това начало успяхме да прескочим групата. Първа стана Аржентина, а ние бяхме втори. После в елиминациите срещнахме Франция. Тогава те бяха огромен тим и загубихме с 0:2.
– Какви други мемоари имате от българския футбол?
– Не са доста, само че към този момент няколко пъти играя в бенефисни срещи с футболисти от остарялата славна армия на България. Няколко пъти съм бил и за дуели в София. Даже там играхме със „ Сампдория “ в полуфиналната група за Купата на носителите на национални купи с „ Цървена звезда “. Тогава в някогашна Югославия имаше война и в София победихме „ Звезда “ с 3:1. Това е прекрасен спомен. От футболистите ви, несъмнено помня Стоичков, Пенев и целия ви народен отбор от 1994-та.
– Вие сте легенда на „ Сампдория “, играхте в най-големия им триумф – край на Шампионската лига против „ Барселона “ със Стоичков…
Един вманиачен мач! В тази среща в действителност трябваше да победим. Бяхме по-силни от „ Барса “. Изпуснахме в действителност доста златни благоприятни условия за гол и в 117-та минута, съвсем в края на продълженията Куман, получи оня съдбовен за нас директен свободен удар. А преди края ние имахме три чисти положения, като последното беше на Гали, който удари мрежата от външната страна. Във футбола няма правдивост.
– Какво е да спечелиш италианското състезание с тим като „ Сампдория “, на който това не се случва постоянно?
Това беше единственият път, когато стана първенец на Италия, само че през 1990-та завоюва КНК. След това през 1991-а „ Самп “ победи в шампионата, което съгласно мен е съвсем невероятно да се повтори. Клубът просто няма нужните средства. А през 1992-ра година станахме първият тим, който дебютира в Шампионската лига и още при първото си присъединяване има късмет да я завоюва. Няколко минути ни разделяха от това знамение.
– Титлата в КНК със „ Сампдория “ ли е най-големият ви триумф?
– Със „ Сампдория “ – да, само че въпреки всичко съм печелил и Шампионската лига с „ Ювентус “. Случи се по-късно – през 1996 година, когато се реалокирах в Торино.
– И бяхте на 37 години.
– Почти на 38 бях станал. Как стана допустимо ли? Ами, аз играх до 41-годишен. Успявах да запазя бързината и физическата си мощ и това ми позволяваше да се измервам с доста по-млади играчи.
– Как мина финалът против „ Аякс “?
Тогава „ Аякс “ бе в действителност неповторим тим и предходната година бе европейски първенец. Имаше огромни играчи, доста от които след това пристигнаха да играят при нас в Италия – Райцигер, Кану, Литманен, Де Бур, Мусампа и доста други. В оня мач ние бяхме готови. Много добре ни се получи всичко и успяхме да създадем 1:1 в постоянното време. След това при дузпите бяхме много по-добри. Беше сложен мач, тъй като няколко години по-рано бях изгубил към този момент един край.
– Лесно ли се минава от „ Ювентус “ в „ Милан “? Там не ви провървя.
– Когато бях в „ Юве “, към този момент бях навършил 37 години. В идващия сезон прекосих в „ Милан “, тъй като Барези се контузи в първите мачове от шампионата и треньорът беше настоял да го заместя. Когато треньор бе Табарес, изиграх малко мачове, само че когато пристигна Ариго Саки, бях на терена общо взето във всеки дуел. Но това беше един тим, който беше към този момент с доста висока междинна възраст и имаше потребност от нови и млади играчи.
– Опитахте като треньор, само че от четири години не се занимавате с това. Защо?
– Точно сега диря с какво тъкмо да се занимавам. През 2014-а бях в Будапеща – в „ Хонвед “. Но унгарският футбол не е на равнището, на което бе едно време.
– Имаше клюки, че през 2002-ра може да станете асистент в ЦСКА, с цел да помагате на Луиджи Симони?
– С Джиджи Симони? Не.
– Вероятно италианците няма да не помнят, че бяха тъжни след успеха над България на Евро 2004. Тогава Швеция и Дания направиха подозрително 2:2. Има ли феърплей във футбола?
– Не знам в действителност. Доста време мина от този момент и към този момент не е чак по този начин значимо.
– Като стоманен бранител, кой нападател ви беше най-труден за запазване?
– Най-труден? Толкова доста нападатели съм пазил… Като започнете от Ван Бастен и минете през Карека. Дори и Зико от по-старите, когато пристигна в Италия да играе в „ Удинезе “, а аз бях в „ Сампдория “. Това са в действителност мощни нападатели.
– А кои бранители от днешния футбол харесвате най-вече?
– В Италия, в цяла Европа и даже в света не останаха от тези същински смели бранители. Едно време си припомням, че признаваха нас, италианците за най-хубавите бранители. Вече не е по този начин. Няма я школата, изпари се. Вярно е, че играта доста се промени. В Италия може би единствено Киелини и Бонучи. Дори и в националния ни тим няма, а и в света също има недостиг.
– Марадона и Линекер са ви определяли като най-трудния бранител, само че мислите ли че през днешния ден има късмет някой бранител да завоюва „ Златната топка “?
– Възможно е. По наше време печелеха единствено нападателите, само че и тогава имаше именити бранители, които за жал в никакъв случай не получиха самостоятелна премия. Може би е време за промени и да я дадат на някого. Когато започвах кариерата си какви именити бранители имаше, които по този начин и в никакъв случай не получиха приз. Беше неверно.
– Ако Меси играеше по ваше време, толкоз ли елементарно щеше да вкарва голове?
– Абсолютно не. Дори и Роналдо-Феномена, когато играеше в „ Интер “, не съумя да вкара толкоз. А беше водещ национал на Бразилия – доста класен футболист. Но тогава бранителите играеха по-близо да нападателя. Тези големи дистанции, които през днешния ден виждаме сред нападател и бранител, бяха невъзможни преди. Разстоянието би трябвало да се съкратява, с цел да може бранителят да има повече късмет. Днес е доста по-лесно да се вкарват голове.
– Как ще коментирате многомилионните прехвърляния?
Да си зададем въпроса – през днешния ден Марадона, какъв брой би коствал?
– „ Ливърпул “ заплати 85 милиона евро за Върджил Ван Дайк. Той е най-хубавият бранител?
– Абсолютно не. Няма положителни бранители и схемата е сбъркана. Това обаче не важи единствено за бранителите, само че също и за стойностните нападатели. Никой самичък не може да направи нищо. Познавам единствено един, който можеше самичък да завоюва мач. Знаете ли кой беше това? Марадона! Само той!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ