Театърът на марионетките: Случаят „Бойко и Каручката“ по „железни...
Пиеската бе бездарна и очебийно глупава. Защото водачът на ГЕРБ е бил наясно с оскъдния недостиг на качества у Иванов още, когато го направи основен секретар на вътрешното ведомство. Когато последният се издъни поради полицейското принуждение по време на всеобщите митинги през 2020 година Борисов го компенсира по банкянски – връчи го на Фандъкова като началник на Инспектората в столичното кметство.
Разиграната сценка с реабилитацията на Иванов като началник на политическия кабинет на новия вътрешен министър Даниел Митов бе предупреден фарс с марионетки. Борисов влезе в ролята на бащата Лулчо от повестта на Илия Блъсков „ Злочеста Кръстинка “, който сякаш се грижи за фамилията си, само че в действителност го е зарязал, ангажиран със своя кяр. В ролята на злочестата Кръстинка за малко, само че задоволително досадно, се изяви Иванов, прочут измежду сътрудници и съграждани в Луковит като „ Каручката “…
Разбира се семплият Ивайло Иванов не заслужава толкоз доста думи, само че опита на Борисов с цел да го есхумира е акт-сигнал за съответни заключения и поучения.
И тъй като индивидът от Банкя е откърмен идейно в Школата на Министерство на вътрешните работи в Симеоново, ще се възползвам от някои мисли на Феликс Едмундович Дзержински, който е изучаван като класик в милиционерската „ люпилня “ в миналото, а съгласно осведомени и към момента.
„ Ако погледнете целия ни уред, цялата ни система за ръководство, в случай че погледнете нечуваната ни администрация, нечуваната ни блъсканица с всевъзможни съгласувания и връзки, тогава всичко това е един безспорен смут “. Това споделя „ стоманеният “ Феликс през 1925 година Той е създател и ръководител на Всеруската изключителна комисия (ВЧК) и на болшевишките секрети служби. Горният откъс е във връзка положението на структурите за сигурност при Съветската власт.
У нас обстановката в Министерство на вътрешните работи – а и надалеч освен там, - е съвсем на същото състояние, за което приказва Дзержински. Сто години по-късно!
В понеделник се случи разумното: Ивайло Иванов отхвърли да заеме новия висок пост. Не желал да бъде причина и мотив за напрежение в обществото, както и това да стане мотив за напрежение в ръководещото болшинство. Колко патетично, апелирам ви се.
Нескопосана неистина. Преди три дни Иванов е бил сигурен, че заслужава изцяло поста, само че към този момент проумял, че обществото не е узряло да го оцени по достолепие. Много е смешно, когато простак се пробва да изкара хората простаци.
Като всяка марионетка той е изпълнявал каквото му подреди Борисов. След като гръмна абсурдът, някой му написа небрежно какво да каже, с цел да гримира ситуацията. Не му се получи.
Тук идва ред за лекцията по двуличие, която изнесе за следващ път Борисов. Той също съобщи, че държавното управление има доста по-важна работа от това да се дава мотив от първия ден да бъде атакувано.
Нещо не разбирам: нали тъкмо Борисов даде този мотив? Даниел Митов на 100% не се е сетил за Каручката като за кадър, без който Министерство на вътрешните работи не може да диша…
Бойко внезапно е угрижен за значимите неща, само че първо – преди всички останали дейности – върна в Министерство на вътрешните работи Иванов. После се отхвърли от личното си разпореждане. Идеята му – никой не се съмнява, - е била като началник на кабинета на Митов, Иванов да следи всяка всяка стъпка и дума на министъра и да рапортува в Банкя на баща Лулчо, който небрежно се отхвърли от „ злочестата Кръстинка “. Четете Иван Хаджийски по тематиката за българската душевност…
Стратегът Борисов, оня, за който най-близкият му кръг, е подготвен да влезе в огъня – разбирай властта, - преди да превключи на задна, изпрати в медиите остриета като Рая Назарян и Деница Сачева, които просълзени описваха какъв всеизвестен левент е Каручката. Часове по-късно се оказа, че са се хабили на вятъра. Това обаче не ги смущава, тъй като те са подготвени на всичко, с цел да угодят на боса.
Лоша вест е, че това е единствено началото на поредност от епизоди с сходно наличие. Марионетките са без значение, тъй като заложеният модел е подобен. Става дума за постсъветския ченгеджийско-мутренски модел, от който все не можем и не можем да се измъкнем. Участниците са артикул на тази матрица. Тя е, която ни разделя жалко, само че настойчиво, от развития свят. И звучи тържествено в черепните кутии на значително българи. Корупцията, фалша и цинизма са в основата на ръководството, а не справедливостта, върховенството на закона и морала. Такъв е постаментът на българския преход.
Ще напомня и една друга мисъл на „ стоманения “ Феликс, която подхожда на Бойковия модел: „ Това, че не сте в пандиза не е ваша заслуга, а наш пропуск “.
Който е ял „ попарата “ на борисовите ръководства, знае защо става дума.
Огнян Стефанов
Разиграната сценка с реабилитацията на Иванов като началник на политическия кабинет на новия вътрешен министър Даниел Митов бе предупреден фарс с марионетки. Борисов влезе в ролята на бащата Лулчо от повестта на Илия Блъсков „ Злочеста Кръстинка “, който сякаш се грижи за фамилията си, само че в действителност го е зарязал, ангажиран със своя кяр. В ролята на злочестата Кръстинка за малко, само че задоволително досадно, се изяви Иванов, прочут измежду сътрудници и съграждани в Луковит като „ Каручката “…
Разбира се семплият Ивайло Иванов не заслужава толкоз доста думи, само че опита на Борисов с цел да го есхумира е акт-сигнал за съответни заключения и поучения.
И тъй като индивидът от Банкя е откърмен идейно в Школата на Министерство на вътрешните работи в Симеоново, ще се възползвам от някои мисли на Феликс Едмундович Дзержински, който е изучаван като класик в милиционерската „ люпилня “ в миналото, а съгласно осведомени и към момента.
„ Ако погледнете целия ни уред, цялата ни система за ръководство, в случай че погледнете нечуваната ни администрация, нечуваната ни блъсканица с всевъзможни съгласувания и връзки, тогава всичко това е един безспорен смут “. Това споделя „ стоманеният “ Феликс през 1925 година Той е създател и ръководител на Всеруската изключителна комисия (ВЧК) и на болшевишките секрети служби. Горният откъс е във връзка положението на структурите за сигурност при Съветската власт.
У нас обстановката в Министерство на вътрешните работи – а и надалеч освен там, - е съвсем на същото състояние, за което приказва Дзержински. Сто години по-късно!
В понеделник се случи разумното: Ивайло Иванов отхвърли да заеме новия висок пост. Не желал да бъде причина и мотив за напрежение в обществото, както и това да стане мотив за напрежение в ръководещото болшинство. Колко патетично, апелирам ви се.
Нескопосана неистина. Преди три дни Иванов е бил сигурен, че заслужава изцяло поста, само че към този момент проумял, че обществото не е узряло да го оцени по достолепие. Много е смешно, когато простак се пробва да изкара хората простаци.
Като всяка марионетка той е изпълнявал каквото му подреди Борисов. След като гръмна абсурдът, някой му написа небрежно какво да каже, с цел да гримира ситуацията. Не му се получи.
Тук идва ред за лекцията по двуличие, която изнесе за следващ път Борисов. Той също съобщи, че държавното управление има доста по-важна работа от това да се дава мотив от първия ден да бъде атакувано.
Нещо не разбирам: нали тъкмо Борисов даде този мотив? Даниел Митов на 100% не се е сетил за Каручката като за кадър, без който Министерство на вътрешните работи не може да диша…
Бойко внезапно е угрижен за значимите неща, само че първо – преди всички останали дейности – върна в Министерство на вътрешните работи Иванов. После се отхвърли от личното си разпореждане. Идеята му – никой не се съмнява, - е била като началник на кабинета на Митов, Иванов да следи всяка всяка стъпка и дума на министъра и да рапортува в Банкя на баща Лулчо, който небрежно се отхвърли от „ злочестата Кръстинка “. Четете Иван Хаджийски по тематиката за българската душевност…
Стратегът Борисов, оня, за който най-близкият му кръг, е подготвен да влезе в огъня – разбирай властта, - преди да превключи на задна, изпрати в медиите остриета като Рая Назарян и Деница Сачева, които просълзени описваха какъв всеизвестен левент е Каручката. Часове по-късно се оказа, че са се хабили на вятъра. Това обаче не ги смущава, тъй като те са подготвени на всичко, с цел да угодят на боса.
Лоша вест е, че това е единствено началото на поредност от епизоди с сходно наличие. Марионетките са без значение, тъй като заложеният модел е подобен. Става дума за постсъветския ченгеджийско-мутренски модел, от който все не можем и не можем да се измъкнем. Участниците са артикул на тази матрица. Тя е, която ни разделя жалко, само че настойчиво, от развития свят. И звучи тържествено в черепните кутии на значително българи. Корупцията, фалша и цинизма са в основата на ръководството, а не справедливостта, върховенството на закона и морала. Такъв е постаментът на българския преход.
Ще напомня и една друга мисъл на „ стоманения “ Феликс, която подхожда на Бойковия модел: „ Това, че не сте в пандиза не е ваша заслуга, а наш пропуск “.
Който е ял „ попарата “ на борисовите ръководства, знае защо става дума.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ