Мирослав Христов: Любовта е единствената сила, която ни кара да се връщаме към живота
Пиесата " Цикадите " на Мирослав Христов е един от двата дебюта в програмата на АСТ Фестивал 2019, който стартира през днешния ден. Стана ни любопитно за театралния пърформанс върху модерна българска драматургия със саунд дизайн онлайн и се свързахме със Мирослав, който е създател на представлението. Той ни описа за взаимоотношенията на героите му, по какъв начин прераждането се преплита в този театър на любовта, за нейната мощ и резистентност (или пък не) и още доста забавни моменти от персоналната философия на Мирослав.
" Цикадите " ще се играе на 23. 10 (сряда) от 18:30 ч. в Театър Азарян, сцена Бекстейдж.
Пиесата ви " Цикадите " е един от двата дебюта в програмата на тазгодишния ACT Фестивал за свободен спектакъл. Като неин създател вълнувате ли се от опцията да покажете представлението си пред нова, само че изцяло готова за самостоятелното изкуство аудитория?
Радвам се, че представлението ще бъде част от Фестивала за свободен спектакъл, защото той се трансформира в традиция в региона на самостоятелното театрално изкуство. Фестивалът е отгледал своя аудитория, само че в същото време с това ми се коства, че хората, които са склонни да отидат на зрелище отвън институционалните театрални пространства, се усилват. Иначе срещата с аудитория е вълнуваща всякога, без значение дали е готова, или не.
От какъв брой време датира ползата Ви към тематиката за прераждането и вярвате ли, че действително съществува?
Вярвам, въпреки да се дефинирам като християнин, което единствено по себе си следва да е парадоксално. Само че пиесата не е за през прераждането. „ Цикадите “ е персонална история за взаимоотношенията сред двама души, които са натрупали толкоз доста минало зад тила си, че то им пречи да продължат по пътя си. Те безусловно не могат да се разминат, срещайки се в несигурно пространство сред живота и гибелта. Е, не е напълно несигурно, защото там е реката Илис, чуват се и цикадите, което пък е директна отпратка към разговора „ Федър “ на Платон, в който сред прочее се приказва за прераждането. Като персонална история всеки би могъл да се припознае в един или различен миг от живота си, когато предишното в персоналните взаимоотношения с непосредствен човек се е оказвало непреодолимо затруднение и води до дефинитивно „ разминаване “. В този смисъл тематиката за прераждането ми послужи като катализатор, който усилва мащаба на залога. Миналото не се побира единствено в един живот, а в доста такива. Едно или няколко камъчета не могат да те спрат, до момента в който вървиш по пътя, само че една планина може, нали така…
Единствено любовта ли е силата, която ни кара да желаеме да се връщаме, още веднъж и още веднъж, даже и в разнообразни форми, към даден човек?
Любовта е единствената мощ, която ни кара да се връщаме към живота изобщо, а животът в по-личен проект са най-близките хора към нас. Връзката сред нас е в някакъв смисъл генетично предопределена, тъй че даже да нямаме хармонични взаимоотношения, продължаваме да се връщаме към индивида още веднъж и още веднъж в мислите си. В „ Цикадите “ единственият излаз се оказва прошката, само че това не се оказва елементарно тестване.
Отново любовта ли е моторът, който ни кара да се променяме, само че когато самата обич се промени, какво се случва?
Може да се случат най-различни неща, от най-хубави до най-грозни. Зависи в каква посока е смяната и какво е качеството на самата смяна. Когато любовта престане да бъде обич, по какъв начин се схваща? Така се стига до въпроса какво в действителност е любовта…
Музиката постоянно оказва помощ, когато приказваме за духовно, карма, сила, души. Как се спряхте навръх Data Transporter/ Нино Гомес за написване на музиката към пиесата?
Нино е извънземен, тъй че идеално се вписа в концепцията на представлението. Само нека не дойдат с летяща паница, с цел да си го вземат назад, тъй като съм сигурен, че им липсва. Рядко срещан облик, като се изключи че съгласно мен е един от най-хубавите музиканти в България. Препоръчвам да чуете плана The Science. Иначе с него към този момент бяхме работили дружно по „ Всичкоядецът “ (реж. Ани Васева), тъй че се знаем от дълго време.
Гледал ли сте някоя от другите постановки в програмата на фестивала и има ли такава, която Ви е докоснала с посланието си?
Не съм гледал нито една от тях и се надявам да наваксам по време на фестивала.
Ако в днешно време липсва нещо в драматургията, какво е то?
Повече опит и храброст може би…
Защо е значимо театърът да е свободен?
Театърът би трябвало да е свободен, с цел да не изневерява на „ природата “, с цел да възпитава усет и изобщо да бъде средство за излизане от рутинното и от съня. Средство, което приближава човек до „ тайнството на съществуването “, както твърди обичаният ми Виткаци.
Какво от самостоятелната сцена у нас е “все по-топло ”?
„ Все по-топло “ хората от самостоятелната сцена чакат бъдещата „ Топлоцентрала “, която допускам ще приюти част от техните представления – една чудесна вест. Дано става все по-топло… Трябва да отбележа обаче, че това изказване никак не резонира със протичащото се в света, където към този момент е станало прекомерно топло, напряко горещо.
" Цикадите " ще се играе на 23. 10 (сряда) от 18:30 ч. в Театър Азарян, сцена Бекстейдж.
Пиесата ви " Цикадите " е един от двата дебюта в програмата на тазгодишния ACT Фестивал за свободен спектакъл. Като неин създател вълнувате ли се от опцията да покажете представлението си пред нова, само че изцяло готова за самостоятелното изкуство аудитория?
Радвам се, че представлението ще бъде част от Фестивала за свободен спектакъл, защото той се трансформира в традиция в региона на самостоятелното театрално изкуство. Фестивалът е отгледал своя аудитория, само че в същото време с това ми се коства, че хората, които са склонни да отидат на зрелище отвън институционалните театрални пространства, се усилват. Иначе срещата с аудитория е вълнуваща всякога, без значение дали е готова, или не.
От какъв брой време датира ползата Ви към тематиката за прераждането и вярвате ли, че действително съществува?
Вярвам, въпреки да се дефинирам като християнин, което единствено по себе си следва да е парадоксално. Само че пиесата не е за през прераждането. „ Цикадите “ е персонална история за взаимоотношенията сред двама души, които са натрупали толкоз доста минало зад тила си, че то им пречи да продължат по пътя си. Те безусловно не могат да се разминат, срещайки се в несигурно пространство сред живота и гибелта. Е, не е напълно несигурно, защото там е реката Илис, чуват се и цикадите, което пък е директна отпратка към разговора „ Федър “ на Платон, в който сред прочее се приказва за прераждането. Като персонална история всеки би могъл да се припознае в един или различен миг от живота си, когато предишното в персоналните взаимоотношения с непосредствен човек се е оказвало непреодолимо затруднение и води до дефинитивно „ разминаване “. В този смисъл тематиката за прераждането ми послужи като катализатор, който усилва мащаба на залога. Миналото не се побира единствено в един живот, а в доста такива. Едно или няколко камъчета не могат да те спрат, до момента в който вървиш по пътя, само че една планина може, нали така…
Единствено любовта ли е силата, която ни кара да желаеме да се връщаме, още веднъж и още веднъж, даже и в разнообразни форми, към даден човек?
Любовта е единствената мощ, която ни кара да се връщаме към живота изобщо, а животът в по-личен проект са най-близките хора към нас. Връзката сред нас е в някакъв смисъл генетично предопределена, тъй че даже да нямаме хармонични взаимоотношения, продължаваме да се връщаме към индивида още веднъж и още веднъж в мислите си. В „ Цикадите “ единственият излаз се оказва прошката, само че това не се оказва елементарно тестване.
Отново любовта ли е моторът, който ни кара да се променяме, само че когато самата обич се промени, какво се случва?
Може да се случат най-различни неща, от най-хубави до най-грозни. Зависи в каква посока е смяната и какво е качеството на самата смяна. Когато любовта престане да бъде обич, по какъв начин се схваща? Така се стига до въпроса какво в действителност е любовта…
Музиката постоянно оказва помощ, когато приказваме за духовно, карма, сила, души. Как се спряхте навръх Data Transporter/ Нино Гомес за написване на музиката към пиесата?
Нино е извънземен, тъй че идеално се вписа в концепцията на представлението. Само нека не дойдат с летяща паница, с цел да си го вземат назад, тъй като съм сигурен, че им липсва. Рядко срещан облик, като се изключи че съгласно мен е един от най-хубавите музиканти в България. Препоръчвам да чуете плана The Science. Иначе с него към този момент бяхме работили дружно по „ Всичкоядецът “ (реж. Ани Васева), тъй че се знаем от дълго време.
Гледал ли сте някоя от другите постановки в програмата на фестивала и има ли такава, която Ви е докоснала с посланието си?
Не съм гледал нито една от тях и се надявам да наваксам по време на фестивала.
Ако в днешно време липсва нещо в драматургията, какво е то?
Повече опит и храброст може би…
Защо е значимо театърът да е свободен?
Театърът би трябвало да е свободен, с цел да не изневерява на „ природата “, с цел да възпитава усет и изобщо да бъде средство за излизане от рутинното и от съня. Средство, което приближава човек до „ тайнството на съществуването “, както твърди обичаният ми Виткаци.
Какво от самостоятелната сцена у нас е “все по-топло ”?
„ Все по-топло “ хората от самостоятелната сцена чакат бъдещата „ Топлоцентрала “, която допускам ще приюти част от техните представления – една чудесна вест. Дано става все по-топло… Трябва да отбележа обаче, че това изказване никак не резонира със протичащото се в света, където към този момент е станало прекомерно топло, напряко горещо.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ