Бутилираната вода е опасна за здравето ни
Пием пластмаса на воля, без да подозираме това. Ново изследване демонстрира, че бутилираната вода съдържа 100 пъти повече микропластика, в сравнение с е установявана до момента в сходни проучвания. Колко рисково е това за здравето?
Микропластмасата към този момент е проникнала до всяко кътче на света - от дълбочините на океана до висините на Еверест. " Откриваме микропластмаса в съвсем всички типове, които сме изследвали ", споделя Тамара Галоуей, професорка по екотоксикология в Университета в Ексетър, Англия, представена от Дойче веле.
Малките пластмасови частици, нормално невидими с просто око, могат да бъдат открити в питейната вода, вътрешностите на риби и морски птици, в земеделските артикули и даже в човешката кръв.
Ново изследване демонстрира, че с водата хората даже гълтам повече пластмасови частици, в сравнение с сме считали до момента. Според проучването бутилираната вода съдържа 100 пъти повече такива частици, в сравнение с са били откривани при предходни изследвания.
100 пъти повече пластмаса в бутилките за вода
Резултатите от проучването са оповестени в американското научно списание Proceedings of the National Academy of Sciences, написа Dnes.bg. Според него водата в пластмасови бутилки съдържа приблизително над четвърт милион пластмасови частици на литър. Деветдесет % от тях са наночастици.
Изследователите са употребявали нова технология, която разрешава да бъде изработен по-прецизен разбор. Наночастиците съставляват микроскопични парченца пластмаса, чиито размер не надвишава един микрометър. Представете си нещо, което е 80 пъти по-малко от диаметъра на човешки косъм. Смята се, че нанопластмасите са по-вредни от по-големите от тях микропластмаси, защото могат да проникват по-лесно в човешкото тяло.
430 млн. тона нови пластмасови артикули годишно
Всяка година в света се създават към 430 млн. тона пластмасови артикули. До 2060 година това количество може да се утрои. Само към 9% от пластмасите на процедура се рециклират. Останалата част от тях се изгаря, попада в сметищата или в околната среда, където разграждането им може да отнеме епохи.
Дори и тогава обаче тя не изчезва изцяло, а продължава живота си под формата на боклук, състоящ се от мънички фрагменти с диаметър под 5 милиметра.
Микропластмасата нормално стартира своя път на сушата, само че в последна сметка се придвижва в океаните от реките и вятъра. Тя би могла да идва от козметичните артикули, градския прахуляк, пътната маркировка и изкуствените пластмасови декорации. Но съгласно Международния съюз за запазване на природата по-голямата част от първичната микропластика в международните океани идва от прането на текстил (35%) и от износването на гумите на колите (28 процента).
Микропластмасите са в храната, водата и въздуха ни
Веднъж попаднали в околната среда, микропластмасите могат да се натрупат в животните, в това число в рибите и ракообразните. След това те биват поглъщани от хората дружно с храната, която употребяват.
И това не се отнася единствено за морските артикули. Отпадъчните води също съдържат микропластмаси. Проучвания демонстрират, че всяка година до 42 000 тона микропластика попадат в земеделските земи на Европа, защото нечистите с тях утайки от отпадъчните води се употребяват като тор в земеделието.
Микропластмасите могат да бъдат открити и в останалата ни храна. Проучване от Италия, извършено през 2020 година, е открило, че ябълките имат най-високото наличие на микропластмаса от всички типове плодове. Най-замърсеният зарзават са морковите.
Анализ на чешмяна и бутилирана вода от 14 страни открива микропластика в 80% от взетите проби. Средно на литър вода се падат по 4,34 пластмасови частици. Съединени американски щати са отпред в отрицателния лист с 94% от пробите, съдържащи микропластмаса.
Влияние на дребните пластмасови частици върху здравето
Тъй като пластмасовите частици са на всички места - във въздуха, който дишаме, в храната, която ядем и във водата, която пием - те неизбежно попадат в телата ни. Проучвания са открили микропластмаси в кръвта и майчиното мляко на хората. При мишките частиците минават кръвно-мозъчната преграда.
Екотоксиколожката Тамара Галоуей отбелязва, че от дълго време е известно, че в човешкото тяло има пластмасови добавки като Бисфенол А и фталати. Но фактът, че в организма ни към този момент се откриват и дребни пластмасови частици, към този момент е неочакван. " Онова, което ние не знаем, е какво те вършат там. Имаме няколко догатки, само че към момента не сме съумели да потвърдим нито едно от тях ", изяснява Галоуей.
Не съществуват надеждни данни за резултатите на микропластмасовите замърсявания върху човешкото здраве. Трудно е частиците да се изолират и да се потвърди директното им влияние, защото всички ние влизаме в контакт с редица химикали и субстанции в нашето ежедневие.
Тамара Галоуей счита за много евентуално дребните пластмасови частици да провокират дразнение и възпалителни реакции, един път станали част от човешката тъкан. Възможно е също по този начин от пластмасата постепенно да се освобождават химическите добавки - включително пластификатори, киселини, добавки, антиоксиданти и оцветители.
Какво да създадем против разпространяването на микропластмаса?
Един от методите за ограничение на излагането ни на микропластмаси е да консумираме по-малко модифицирана и пакетирана храна. Както и да не претопляме неведнъж в пластмасови контейнери храна в микровълновата печка.
Значително по-малко микропластмаси биха попадали в океаните, в случай че използваме артикули за персонална хигиена, които не съдържат пластмаса, както и в случай че носим облекла от естествени материали, вместо от синтетични. А да не използваме колата си би редуцирало износването на гумите. Така би намалял различен източник на разпространяването на микропластмаса в света.
Микропластмасата към този момент е проникнала до всяко кътче на света - от дълбочините на океана до висините на Еверест. " Откриваме микропластмаса в съвсем всички типове, които сме изследвали ", споделя Тамара Галоуей, професорка по екотоксикология в Университета в Ексетър, Англия, представена от Дойче веле.
Малките пластмасови частици, нормално невидими с просто око, могат да бъдат открити в питейната вода, вътрешностите на риби и морски птици, в земеделските артикули и даже в човешката кръв.
Ново изследване демонстрира, че с водата хората даже гълтам повече пластмасови частици, в сравнение с сме считали до момента. Според проучването бутилираната вода съдържа 100 пъти повече такива частици, в сравнение с са били откривани при предходни изследвания.
100 пъти повече пластмаса в бутилките за вода
Резултатите от проучването са оповестени в американското научно списание Proceedings of the National Academy of Sciences, написа Dnes.bg. Според него водата в пластмасови бутилки съдържа приблизително над четвърт милион пластмасови частици на литър. Деветдесет % от тях са наночастици.
Изследователите са употребявали нова технология, която разрешава да бъде изработен по-прецизен разбор. Наночастиците съставляват микроскопични парченца пластмаса, чиито размер не надвишава един микрометър. Представете си нещо, което е 80 пъти по-малко от диаметъра на човешки косъм. Смята се, че нанопластмасите са по-вредни от по-големите от тях микропластмаси, защото могат да проникват по-лесно в човешкото тяло.
430 млн. тона нови пластмасови артикули годишно
Всяка година в света се създават към 430 млн. тона пластмасови артикули. До 2060 година това количество може да се утрои. Само към 9% от пластмасите на процедура се рециклират. Останалата част от тях се изгаря, попада в сметищата или в околната среда, където разграждането им може да отнеме епохи.
Дори и тогава обаче тя не изчезва изцяло, а продължава живота си под формата на боклук, състоящ се от мънички фрагменти с диаметър под 5 милиметра.
Микропластмасата нормално стартира своя път на сушата, само че в последна сметка се придвижва в океаните от реките и вятъра. Тя би могла да идва от козметичните артикули, градския прахуляк, пътната маркировка и изкуствените пластмасови декорации. Но съгласно Международния съюз за запазване на природата по-голямата част от първичната микропластика в международните океани идва от прането на текстил (35%) и от износването на гумите на колите (28 процента).
Микропластмасите са в храната, водата и въздуха ни
Веднъж попаднали в околната среда, микропластмасите могат да се натрупат в животните, в това число в рибите и ракообразните. След това те биват поглъщани от хората дружно с храната, която употребяват.
И това не се отнася единствено за морските артикули. Отпадъчните води също съдържат микропластмаси. Проучвания демонстрират, че всяка година до 42 000 тона микропластика попадат в земеделските земи на Европа, защото нечистите с тях утайки от отпадъчните води се употребяват като тор в земеделието.
Микропластмасите могат да бъдат открити и в останалата ни храна. Проучване от Италия, извършено през 2020 година, е открило, че ябълките имат най-високото наличие на микропластмаса от всички типове плодове. Най-замърсеният зарзават са морковите.
Анализ на чешмяна и бутилирана вода от 14 страни открива микропластика в 80% от взетите проби. Средно на литър вода се падат по 4,34 пластмасови частици. Съединени американски щати са отпред в отрицателния лист с 94% от пробите, съдържащи микропластмаса.
Влияние на дребните пластмасови частици върху здравето
Тъй като пластмасовите частици са на всички места - във въздуха, който дишаме, в храната, която ядем и във водата, която пием - те неизбежно попадат в телата ни. Проучвания са открили микропластмаси в кръвта и майчиното мляко на хората. При мишките частиците минават кръвно-мозъчната преграда.
Екотоксиколожката Тамара Галоуей отбелязва, че от дълго време е известно, че в човешкото тяло има пластмасови добавки като Бисфенол А и фталати. Но фактът, че в организма ни към този момент се откриват и дребни пластмасови частици, към този момент е неочакван. " Онова, което ние не знаем, е какво те вършат там. Имаме няколко догатки, само че към момента не сме съумели да потвърдим нито едно от тях ", изяснява Галоуей.
Не съществуват надеждни данни за резултатите на микропластмасовите замърсявания върху човешкото здраве. Трудно е частиците да се изолират и да се потвърди директното им влияние, защото всички ние влизаме в контакт с редица химикали и субстанции в нашето ежедневие.
Тамара Галоуей счита за много евентуално дребните пластмасови частици да провокират дразнение и възпалителни реакции, един път станали част от човешката тъкан. Възможно е също по този начин от пластмасата постепенно да се освобождават химическите добавки - включително пластификатори, киселини, добавки, антиоксиданти и оцветители.
Какво да създадем против разпространяването на микропластмаса?
Един от методите за ограничение на излагането ни на микропластмаси е да консумираме по-малко модифицирана и пакетирана храна. Както и да не претопляме неведнъж в пластмасови контейнери храна в микровълновата печка.
Значително по-малко микропластмаси биха попадали в океаните, в случай че използваме артикули за персонална хигиена, които не съдържат пластмаса, както и в случай че носим облекла от естествени материали, вместо от синтетични. А да не използваме колата си би редуцирало износването на гумите. Така би намалял различен източник на разпространяването на микропластмаса в света.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ