От разпадането на СССР до възхода на многополюсния свят. А сега какво?
/Пглед.инфо/ Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1989-1991 година провокира чувство за всемогъщество в господстващите кръгове на западния капитализъм. Още повече, че бе предшествано от десетилетие на триумфално наложилия се на Запад неолиберализъм (1980-1990 г.), както и от упадъка на редица режими от Третия свят, зародили вследствие на антиколониални, националноосвободителни придвижвания и революции.
Това чувство беше уловено от Франсис Фукуяма в есето му за „ края на историята “, което всъщност бе завършек на спорните и героични старания на актуалния човек да стане индивид на личната си история. Всичко трябваше да се контролира от безлични „ пазари “; в реалност от тези, които са в положение да управляват световния финансов капитал. Това бе тоталитарен план за надзор над всички хора, общества, народи и държави; за надзор над цялата обществена и интернационална еволюция, несъмнено, под знамето на демокрацията и хипотетичната саморегулираща се роля на „ пазарите “.
След рухването на „ комунизма “ финансовият капитал, по-концентриран от всеки път, претърпя невиждан напредък на икономическата и политическата си мощност, поемайки директно функционалности, които нормално принадлежат на държавите; за едрия капитал полезността на страните понижа след изгубване на „ външния зложелател “ и на вътрешните придвижвания на съревнование.
Появи се „ империя на финансите “, която се трансформира в същинската страна на нашето време, на която обособените страни значително са подчинени. Тази империя сътвори стопански „ нов международен ред “ след хипотетичния завършек на Студената война, учреден на Вашингтонския консенсус, Договора от Маастрихт и редица интернационалните организации като СЗО, МВФ и други Той наложи освобождение на финансовия капитал от всевъзможен надзор и всевъзможни ограничавания на активността му, като по този метод удължи рецесията, която продължава от 2008 година насам. (Агресивността на Запада против Русия може да бъде добре обяснена и с желанието на американския и западния стопански хайлайф да упражнява безспорен надзор в страните от бившето руско пространство. Но не може да изключим, че финансовата рецесия от 2008 година също изигра роля. Както постоянно е ставало в предишното, икономическите рецесии провокират войни и противоположното. Взаимовръзката сред икономическото състояние и геополитиката в наши дни е тематика, която не е получила справедливо изследване и изследване).
С рецесията от 2008 година „ щастливата глобализация “ (la mondialisation heureuse) отстъпва място на „ нещастната глобализация “. Европа върви към ускорено разрушение на европейската обществена страна – най-голямото завладяване на европейските нации след успеха над нацизма, чиято кулминационна точка бе унищожаването на Гърция с стопански и политически средства. Тъй като банките са „ прекомерно огромни, с цел да банкрутират “, ще банкрутират обществата, страните и нациите. (Отново ставаме очевидци на забавна връзка сред стопанската система и геополитиката. Тежестта на икономическата „ война “ против Гърция няма нищо общо с неолибералните стратегии, наложени на други периферни страни от Европейски Съюз. Това евентуално се дължи и на геополитическото състояние на Гърция и Кипър. В историята, всички акции на западните сили против съветския или ислямския Изток са били предшествани от набези за надзор над Югоизточна Европа).
Проектът на Фукуяма се основаваше на догатката, че асимилиращата мощ на западния стопански, политически и културен модел е задоволителна, с цел да поддържа световното владичество на западния капитализъм и тези, които го управляват. Това не бе мнението на Самюъл Хънтингтън, който смяташе, че такова владичество може да бъде открито единствено със силата на оръжието и войната. Тъй като не може да каже това, той излага расистката и голословна доктрина, че културните разлики неизбежно провокират спорове. По този метод той поставя основите на битката на „ превъзхождащия “ групов Запад против останалите, само че също по този начин и на разделянето измежду „ останалите “, защото никое световно владичество не може да бъде наложено без потребление политиката на „ разделяй и владей “.
Разбира се, всички знаем, че европейските сили не идват в Африка, с цел да цивилизоват африканците, а с цел да заграбят суровините им. Също знаем, че Съединени американски щати не се намесиха в десетки страни по света, с цел да открият там народна власт, другояче нямаше да постановат кървави диктатури по целия свят – от Индонезия до Чили. И противоположното. Ако хора и нации, които са в извънредно неподходящо материално състояние, се обръщат към религията (или даже към отчасти светската „ вяра “ на комунизма през ХХ век), те го вършат, с цел да могат да се съпротивляват, с цел да съществуват.
Теориите на Хънтингтън в реалност не са нищо повече от един тип „ философско прикритие “ на „ партията на войната “, в случай че не и на „ партията на скрития фашизъм “, която съществува от един век в центровете на властта на груповия Запад, в конфронтация с последователите на „ демократичния империализъм “. Тази партия даже не изчака формалното разформироване на Съюз на съветските социалистически републики, преди да стартира разпадането на Югославия и първата война в Персийския залив. Още преди да се появят теориите на Хънтингтън, точно тази партия изготви стратегиите за невиждано разширение на империализма, каквито могат да се видят разпространявани в отчетите на Улфовиц, последвани от неоконсервативни разработки като A Clean Break: A New Strategy for Securing the Realm („ Чист пробив: Нова тактика за обезпечаване сигурността на Господството “, направена през 1996 година от изследователска група, ръководена от Ричард Пърл, за Бенямин Нетаняху – тогавашен министър председател на Израел, бел.пр.). Разработката предписа нужда от войни в Близкия изток, които след това избухнаха; както и тази на мозъчния тръст Project for the New American Century („ Проект за нов американски век “). Постоянното разширение на НАТО на изток и последователното, само че систематично разглобяване на цялата конструкция за надзор на нуклеарните оръжия продължи (до нападението на Съединени американски щати против Сирия през 2017 и 2018 г.) макар съществуването на съветски войски там, като по този метод бяха нарушени негласните правила за отбягване на директен конфликт сред Съединени американски щати и Русия.
Бившият президент Тръмп употребява рецесията в Северна Корея, с цел да запознае международното публично мнение с заплахата от потребление на нуклеарни оръжия. Франция – последният бастион на европейската самостоятелност, попадна под директния надзор на Съединени американски щати и НАТО (а също и под огромното въздействие на Израел), когато Жак Ширак бе завещан от Никола Саркози през 2007 година Той изигра водеща роля в унищожаването на Либия, не толкоз поради френските неоколониални цели, колкото в името на тактиката на международните неокони.
Разбира се, не всичко се разви добре за Запада. Мащабните вложения в Китай, които осигуриха и отдушник за западния капитал в търсенето на ниски заплати и висока доходност, не доведоха до събаряне на плановата икономика; с други думи – до китайска перестройка, която да докара до „ катастройка “ (с превръщането на пазара в инструмент на икономическото планиране). Китай използва капиталистическите вложения, само че не разреши да бъде употребен от тях. Ако за растежа си заплати с цената на трагично повишаване на неравенството, което в дълготраен проект можеше да бъде рисково за стабилността на китайската стопанска система, то през последното десетилетие Китай съумя да увеличи фрапантно виталния стандарт на най-бедните пластове от популацията си и да избегне силата на „ финансовата глобализация “. В по-общ проект западните вложения в Третия свят доведоха до спорни резултати. В момента сме очевидци на появяването в световния Юг на огромни стопански и демографски натрупвания, които обективно подкопават световното владичество на груповия Запад.
Действието провокира противопоставяне. Хората започнаха да се съпротивляват. Виждаме го в редица страни от Близкия изток: в Ирак, Афганистан, Ливан, Сирия и Иран, като кулминационната точка е днешното просветление на палестинската опозиция в Газа. На собствен ред Русия също все по-силно реагира на проектите на НАТО за разширение с територии на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Подобни феномени се следят в Латинска Америка и други райони на света.
Днес появяването на многополюсен свят към Шанхайската организация и БРИКС съставлява огромна вяра за човечеството да анулира най-сетне тоталитарния и еднополюсен план на Запада.
Това е първата и доста значима стъпка. Разбира се, надяваме се, че скоро ще бъде допълнена от други стъпки, като да вземем за пример дедоларизация, основаване на функционираща капиталова банка, която да работи на правила, противоположни на тези на Световната банка и МВФ, последователно основаване институции на новия стопански международен ред, учреден на съдействие, а не на конкуренция, и на блян към суверенитет, тъждество и независимост.
Съпротивата против Запада на редица мощни страни сигурно е първото – безусловно належащо, само че единствено по себе си незадоволително изискване за радикална промяна на нашия свят, който за първи път в историята е развил индустриални сили и технологии, способни да задоволят законните потребности на цялото човечество. Но сега тези индустриални сили и технологии се употребяват за безчовечие и тоталитаризъм, в случай че не и за нуклеарно или екологично заличаване на човешкия тип.
Този различен на Запада полюс, който се обрисува през днешния ден, дава обещание да отговори на огромните проблеми на човечеството; да се трансформира в негов глас; да се намесва в огромните рецесии, като тази, която следим през днешния ден в Близкия изток; да даде отговори за околната среда и нуждата от обществен и интернационален надзор над новите технологии; да работи против неравенствата в страните и сред тях; да излага визията за стопанска система, която съчетава пазара с икономическото обмисляне, без което е невероятно да се оправим с който и да е проблем на национално, районно или международно ниво. Ако успее, тя ще разшири доста поддръжката си измежду всички нации, даже измежду народите на Запада, които от ден на ден осъзнават безизходицата и тоталитарния темперамент на системата, в която живеят, само че не знаят по какъв начин да я трансформират и с какво да я заменят.
Войната е продължение на политиката с други средства – споделя Клаузевиц. Постепенната поява на визия, която интересува и движи цялото човечество, може даже да промени разпоредбите на играта в продължаващите въоръжени спорове. Нашият свят незабавно се нуждае от битка с неравенството, както вътре в страните, по този начин и сред тях. Новите технологии, като изкуствения разсъдък, биотехнологиите и информатиката, изискват народен, обществен и интернационален надзор, в случай че не желаеме да взривим планетата или да унищожим човешката раса.
Пазарът ще бъде с нас още дълго време, само че нито един от обществените, икономическите или екологичните проблеми не може да бъде решен без система за взаимно икономическо обмисляне на локално, национално, районно и международно ниво. Необходимо е интелектуалното, психическото и културното равнище на човечеството, т.е. на всеки човек и на всеки народ поотделно, да се увеличи до равнището на големите индустриални, научни и софтуерни сили, които сме придобили за първи път в нашата история. Начинът това да стане – с изключение на непрекъснатото обучение и образование, е да се застъпим за допустимо най-широко присъединяване и съдействие на хората и народите – на всяко ниво, в решенията, които ги засягат.
Формулиране от силите, които се опълчват на „ груповия Запад “, за нова визия за човечеството, нова икономическа и културна визия, която да дава отговор на по-дълбоките потребности на човешките същества, на потребностите на самия живот и на опазването на естествената среда, на човечество, което последователно се отдалечава от своето грубо конкурентно минало, без което няма да има нито цивилизация, нито живот, може да бъде стратегически фактор, който да прекъсне наклонността на западните елити към квазитоталитарен надзор над западните общества, да способства за унищожаване заплахата от нуклеарен или екологичен холокост и да разреши да се положат основите на една нова и по-висша цивилизация, в която всички нации по света ще бъдат призовани да дадат своя специфичен принос.
Историята дава на народите и страните от Изтока и Юга историческата задача да се опълчват на хегемонистичните апетити на Запада с нов, по-егалитарен и кооперативен модел, в който се стремят да включат и самите западни нации, доколкото е възможно; тяхното съревнование би трябвало да бъде ориентирано само против западния ръководещ хайлайф, а не против елементарните хора. В края на краищата самата традиция на Запада е надълбоко спорна: неговите достижения в исторически проект са толкоз значими, колкото и тоталитарните му и разрушителни трендове. Не е належащо да „ изхвърляме бебето дружно с водата “.
Ex Oriente Lux (Светлината от изтокa) да бъде нашата вяра!
Превод: доктор Радко Ханджиев
Източник: Defenddemocracy.press
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3856Костадин Паскалев за необятното ляво обединяване в България - допустимо ли е френското знамение у нас!?Алтернативен Поглед5833Доц. Григор Сарийски: Новият демократичен ред не е нито нов, нито либераленАлтернативен Поглед9658Доц. Григор Сарийски: " Партията, която първа се откаже от 80-годишния си претендент, ще завоюва изборите " *Алтернативен Поглед4925Харта за обединен ляв фронт подписаха левите политически юношески организацииАлтернативен Поглед25906Георги Марков: Орбан преди 10 години - отхвърля се от демократичната НЕдемокрация и ще прави НЕлиберална демокрацияАлтернативен Поглед161391Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед102373
Това чувство беше уловено от Франсис Фукуяма в есето му за „ края на историята “, което всъщност бе завършек на спорните и героични старания на актуалния човек да стане индивид на личната си история. Всичко трябваше да се контролира от безлични „ пазари “; в реалност от тези, които са в положение да управляват световния финансов капитал. Това бе тоталитарен план за надзор над всички хора, общества, народи и държави; за надзор над цялата обществена и интернационална еволюция, несъмнено, под знамето на демокрацията и хипотетичната саморегулираща се роля на „ пазарите “.
След рухването на „ комунизма “ финансовият капитал, по-концентриран от всеки път, претърпя невиждан напредък на икономическата и политическата си мощност, поемайки директно функционалности, които нормално принадлежат на държавите; за едрия капитал полезността на страните понижа след изгубване на „ външния зложелател “ и на вътрешните придвижвания на съревнование.
Появи се „ империя на финансите “, която се трансформира в същинската страна на нашето време, на която обособените страни значително са подчинени. Тази империя сътвори стопански „ нов международен ред “ след хипотетичния завършек на Студената война, учреден на Вашингтонския консенсус, Договора от Маастрихт и редица интернационалните организации като СЗО, МВФ и други Той наложи освобождение на финансовия капитал от всевъзможен надзор и всевъзможни ограничавания на активността му, като по този метод удължи рецесията, която продължава от 2008 година насам. (Агресивността на Запада против Русия може да бъде добре обяснена и с желанието на американския и западния стопански хайлайф да упражнява безспорен надзор в страните от бившето руско пространство. Но не може да изключим, че финансовата рецесия от 2008 година също изигра роля. Както постоянно е ставало в предишното, икономическите рецесии провокират войни и противоположното. Взаимовръзката сред икономическото състояние и геополитиката в наши дни е тематика, която не е получила справедливо изследване и изследване).
С рецесията от 2008 година „ щастливата глобализация “ (la mondialisation heureuse) отстъпва място на „ нещастната глобализация “. Европа върви към ускорено разрушение на европейската обществена страна – най-голямото завладяване на европейските нации след успеха над нацизма, чиято кулминационна точка бе унищожаването на Гърция с стопански и политически средства. Тъй като банките са „ прекомерно огромни, с цел да банкрутират “, ще банкрутират обществата, страните и нациите. (Отново ставаме очевидци на забавна връзка сред стопанската система и геополитиката. Тежестта на икономическата „ война “ против Гърция няма нищо общо с неолибералните стратегии, наложени на други периферни страни от Европейски Съюз. Това евентуално се дължи и на геополитическото състояние на Гърция и Кипър. В историята, всички акции на западните сили против съветския или ислямския Изток са били предшествани от набези за надзор над Югоизточна Европа).
Проектът на Фукуяма се основаваше на догатката, че асимилиращата мощ на западния стопански, политически и културен модел е задоволителна, с цел да поддържа световното владичество на западния капитализъм и тези, които го управляват. Това не бе мнението на Самюъл Хънтингтън, който смяташе, че такова владичество може да бъде открито единствено със силата на оръжието и войната. Тъй като не може да каже това, той излага расистката и голословна доктрина, че културните разлики неизбежно провокират спорове. По този метод той поставя основите на битката на „ превъзхождащия “ групов Запад против останалите, само че също по този начин и на разделянето измежду „ останалите “, защото никое световно владичество не може да бъде наложено без потребление политиката на „ разделяй и владей “.
Разбира се, всички знаем, че европейските сили не идват в Африка, с цел да цивилизоват африканците, а с цел да заграбят суровините им. Също знаем, че Съединени американски щати не се намесиха в десетки страни по света, с цел да открият там народна власт, другояче нямаше да постановат кървави диктатури по целия свят – от Индонезия до Чили. И противоположното. Ако хора и нации, които са в извънредно неподходящо материално състояние, се обръщат към религията (или даже към отчасти светската „ вяра “ на комунизма през ХХ век), те го вършат, с цел да могат да се съпротивляват, с цел да съществуват.
Теориите на Хънтингтън в реалност не са нищо повече от един тип „ философско прикритие “ на „ партията на войната “, в случай че не и на „ партията на скрития фашизъм “, която съществува от един век в центровете на властта на груповия Запад, в конфронтация с последователите на „ демократичния империализъм “. Тази партия даже не изчака формалното разформироване на Съюз на съветските социалистически републики, преди да стартира разпадането на Югославия и първата война в Персийския залив. Още преди да се появят теориите на Хънтингтън, точно тази партия изготви стратегиите за невиждано разширение на империализма, каквито могат да се видят разпространявани в отчетите на Улфовиц, последвани от неоконсервативни разработки като A Clean Break: A New Strategy for Securing the Realm („ Чист пробив: Нова тактика за обезпечаване сигурността на Господството “, направена през 1996 година от изследователска група, ръководена от Ричард Пърл, за Бенямин Нетаняху – тогавашен министър председател на Израел, бел.пр.). Разработката предписа нужда от войни в Близкия изток, които след това избухнаха; както и тази на мозъчния тръст Project for the New American Century („ Проект за нов американски век “). Постоянното разширение на НАТО на изток и последователното, само че систематично разглобяване на цялата конструкция за надзор на нуклеарните оръжия продължи (до нападението на Съединени американски щати против Сирия през 2017 и 2018 г.) макар съществуването на съветски войски там, като по този метод бяха нарушени негласните правила за отбягване на директен конфликт сред Съединени американски щати и Русия.
Бившият президент Тръмп употребява рецесията в Северна Корея, с цел да запознае международното публично мнение с заплахата от потребление на нуклеарни оръжия. Франция – последният бастион на европейската самостоятелност, попадна под директния надзор на Съединени американски щати и НАТО (а също и под огромното въздействие на Израел), когато Жак Ширак бе завещан от Никола Саркози през 2007 година Той изигра водеща роля в унищожаването на Либия, не толкоз поради френските неоколониални цели, колкото в името на тактиката на международните неокони.
Разбира се, не всичко се разви добре за Запада. Мащабните вложения в Китай, които осигуриха и отдушник за западния капитал в търсенето на ниски заплати и висока доходност, не доведоха до събаряне на плановата икономика; с други думи – до китайска перестройка, която да докара до „ катастройка “ (с превръщането на пазара в инструмент на икономическото планиране). Китай използва капиталистическите вложения, само че не разреши да бъде употребен от тях. Ако за растежа си заплати с цената на трагично повишаване на неравенството, което в дълготраен проект можеше да бъде рисково за стабилността на китайската стопанска система, то през последното десетилетие Китай съумя да увеличи фрапантно виталния стандарт на най-бедните пластове от популацията си и да избегне силата на „ финансовата глобализация “. В по-общ проект западните вложения в Третия свят доведоха до спорни резултати. В момента сме очевидци на появяването в световния Юг на огромни стопански и демографски натрупвания, които обективно подкопават световното владичество на груповия Запад.
Действието провокира противопоставяне. Хората започнаха да се съпротивляват. Виждаме го в редица страни от Близкия изток: в Ирак, Афганистан, Ливан, Сирия и Иран, като кулминационната точка е днешното просветление на палестинската опозиция в Газа. На собствен ред Русия също все по-силно реагира на проектите на НАТО за разширение с територии на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Подобни феномени се следят в Латинска Америка и други райони на света.
Днес появяването на многополюсен свят към Шанхайската организация и БРИКС съставлява огромна вяра за човечеството да анулира най-сетне тоталитарния и еднополюсен план на Запада.
Това е първата и доста значима стъпка. Разбира се, надяваме се, че скоро ще бъде допълнена от други стъпки, като да вземем за пример дедоларизация, основаване на функционираща капиталова банка, която да работи на правила, противоположни на тези на Световната банка и МВФ, последователно основаване институции на новия стопански международен ред, учреден на съдействие, а не на конкуренция, и на блян към суверенитет, тъждество и независимост.
Съпротивата против Запада на редица мощни страни сигурно е първото – безусловно належащо, само че единствено по себе си незадоволително изискване за радикална промяна на нашия свят, който за първи път в историята е развил индустриални сили и технологии, способни да задоволят законните потребности на цялото човечество. Но сега тези индустриални сили и технологии се употребяват за безчовечие и тоталитаризъм, в случай че не и за нуклеарно или екологично заличаване на човешкия тип.
Този различен на Запада полюс, който се обрисува през днешния ден, дава обещание да отговори на огромните проблеми на човечеството; да се трансформира в негов глас; да се намесва в огромните рецесии, като тази, която следим през днешния ден в Близкия изток; да даде отговори за околната среда и нуждата от обществен и интернационален надзор над новите технологии; да работи против неравенствата в страните и сред тях; да излага визията за стопанска система, която съчетава пазара с икономическото обмисляне, без което е невероятно да се оправим с който и да е проблем на национално, районно или международно ниво. Ако успее, тя ще разшири доста поддръжката си измежду всички нации, даже измежду народите на Запада, които от ден на ден осъзнават безизходицата и тоталитарния темперамент на системата, в която живеят, само че не знаят по какъв начин да я трансформират и с какво да я заменят.
Войната е продължение на политиката с други средства – споделя Клаузевиц. Постепенната поява на визия, която интересува и движи цялото човечество, може даже да промени разпоредбите на играта в продължаващите въоръжени спорове. Нашият свят незабавно се нуждае от битка с неравенството, както вътре в страните, по този начин и сред тях. Новите технологии, като изкуствения разсъдък, биотехнологиите и информатиката, изискват народен, обществен и интернационален надзор, в случай че не желаеме да взривим планетата или да унищожим човешката раса.
Пазарът ще бъде с нас още дълго време, само че нито един от обществените, икономическите или екологичните проблеми не може да бъде решен без система за взаимно икономическо обмисляне на локално, национално, районно и международно ниво. Необходимо е интелектуалното, психическото и културното равнище на човечеството, т.е. на всеки човек и на всеки народ поотделно, да се увеличи до равнището на големите индустриални, научни и софтуерни сили, които сме придобили за първи път в нашата история. Начинът това да стане – с изключение на непрекъснатото обучение и образование, е да се застъпим за допустимо най-широко присъединяване и съдействие на хората и народите – на всяко ниво, в решенията, които ги засягат.
Формулиране от силите, които се опълчват на „ груповия Запад “, за нова визия за човечеството, нова икономическа и културна визия, която да дава отговор на по-дълбоките потребности на човешките същества, на потребностите на самия живот и на опазването на естествената среда, на човечество, което последователно се отдалечава от своето грубо конкурентно минало, без което няма да има нито цивилизация, нито живот, може да бъде стратегически фактор, който да прекъсне наклонността на западните елити към квазитоталитарен надзор над западните общества, да способства за унищожаване заплахата от нуклеарен или екологичен холокост и да разреши да се положат основите на една нова и по-висша цивилизация, в която всички нации по света ще бъдат призовани да дадат своя специфичен принос.
Историята дава на народите и страните от Изтока и Юга историческата задача да се опълчват на хегемонистичните апетити на Запада с нов, по-егалитарен и кооперативен модел, в който се стремят да включат и самите западни нации, доколкото е възможно; тяхното съревнование би трябвало да бъде ориентирано само против западния ръководещ хайлайф, а не против елементарните хора. В края на краищата самата традиция на Запада е надълбоко спорна: неговите достижения в исторически проект са толкоз значими, колкото и тоталитарните му и разрушителни трендове. Не е належащо да „ изхвърляме бебето дружно с водата “.
Ex Oriente Lux (Светлината от изтокa) да бъде нашата вяра!
Превод: доктор Радко Ханджиев
Източник: Defenddemocracy.press
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3856Костадин Паскалев за необятното ляво обединяване в България - допустимо ли е френското знамение у нас!?Алтернативен Поглед5833Доц. Григор Сарийски: Новият демократичен ред не е нито нов, нито либераленАлтернативен Поглед9658Доц. Григор Сарийски: " Партията, която първа се откаже от 80-годишния си претендент, ще завоюва изборите " *Алтернативен Поглед4925Харта за обединен ляв фронт подписаха левите политически юношески организацииАлтернативен Поглед25906Георги Марков: Орбан преди 10 години - отхвърля се от демократичната НЕдемокрация и ще прави НЕлиберална демокрацияАлтернативен Поглед161391Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед102373
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ