Пейзажът на пропагандата е винаги важна композиция, но особено интересно

Пейзажът на пропагандата е постоянно значима комбинация, само че изключително забавно става, когато има великански неистини за набутване в световни гърла. А времената, които съчетават пандемия с диспропорционални ограничения, асиметрична климатична нервност, миражи с всеобща миграция и транснационална акция за смазване на национални суверенитети, са особена плодотворна почва за пропагандата. В тези времена живеем ние. И машините за операция са включени на в допълнение работно време. Твърде доста сюжети, които в действителността ще влошат живота на естествените хора, би трябвало да бъдат показани като сантиментална приказка за райска естетика в цветовете на дъгата и под звуците на последния модерно транс куиър хип-хоп поп микс. Глобалната демократична медийна екосистема е превъзбудена от дилемите да сглоби роман за бъдещето. Светлото на следващия ден на вятърни турбини и празни игрища, на хоум офис и изолираност, само че и на огнени митинги в името на обществената правдивост. Ръката на безумеца рисува въглеродно и полово неутрална веган химера. В чисто информационен проект може да се следи по какъв начин няколко великански корпоративни медийни мрежи по традиция задават тона с коктейл от изявления, маскирани като експертни и значими, само че в действителност съединени от младежи със синя и розова коса, пиърсинг в носа и влиятелна тапия по „ нравственос на порното “ или „ феминистка доктрина “ в джоба. За нас в България е скъпо да проследим по кое време и по какъв начин идва неизбежният превод на пропагандата. Корабът-майка пуска посланието, а дребните дронове от периферията го разнасят – от време на време с повече пристрастеност и експанзия от централния мозък. Последната седмица ни предложи ярка журналистическа илюстрация на явлението. Местните медийни спътници на левия прогресивизъм се превъзбудиха с централните известия и влязоха в запъхтян режим на превод и разпространяване. Локалната агитация забълбука от безумни материали за „ светлото бъдеще “ след „ приемането на климатичния пакет “. Дълбоко комплицирани „ пера “ срещнаха своята аудитория с „ прелестния нов свят “ на еко футуризма. Нищо от написаните възгласи за енергийна гражданска война не се припокрива с обстоятелствата на терен, несъмнено. Нищо от оповестените пропагандни апели за западна икономическа авто-кастрация не се занимава с енергийната агресия на Китай или Индия. Няма значение какво вършат други режими, необременени със себеомраза. Те си нямат елити, които жадуват за унижението и маргинализирането на своите съществени общности. И не са толкоз забавни. Важното е в Европа да се въртят вятърните мелници, пардон, турбини. Но това не е задоволително. Българските прогресивни издания, които копират всяка политическа волност на корпоративните медии, трябваше в последна сметка и да преведат на роден език огромната концепция за махането на дребния човек от уравнението. И по този начин се стигна до „ оня “ материал на основно и капитално сбъркано българско ляво демократично издание по тази причина по какъв начин „ Олимпийските игри в Токио са на път да бъдат зелени “. Да, добре, както биха споделили някои философи с ползи и знания в областта на енергетиката. Много е значимо да се покаже по какъв начин мислят – и надлежно по какъв начин пишат – българските преводачи на централната агитация. Първите фрази на човекоомразния салют към бъдещи рестрикции и тирании са основни: „ Никакви почитатели. Никакви будки за храна. Никакви рейсове или резервации на хотели. За мнозина олимпийски игри в Токио може да не наподобяват изключително атрактивни. Но за природозащитниците по-умереният метод към игрите е тъкмо това, от което се нуждае свят, сблъскващ се с изменение на климата. “ Важно е да се разбере, че тези хора в действителност мислят по този начин. Да, мнозина са опортюнисти, които просто желаят да се облагодетелстват от новите условия и биха създали всичко за възможна персонална полза. Но ядрото на това придвижване е формирано от фанатици и зомбирани младежи, които четат горните фрази за страхотната липса на хора на Олимпиадата и напълно неиронично се възбуждат от вероятността всичко да се случва без човешко наличие. Освен митингите за обществена правдивост, несъмнено. Там би трябвало да има оптимално ефикасни тълпи, които да покажат на останалите какво става, когато не се преценяват със заповедите на „ дайвърисити “ религията. А преводите и проповедите на пропагандата ще продължат. И материалите, на които в този момент се смеем откровено ще ни се костват съвсем естествени на фона на това, което се задава. Само почакайте. Владислав Апостолов, коментар особено за
Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР.