[Pexels] Още по темата И още: Обществото ни е уязвимо

[Pexels] Още по тематиката
И още: Обществото ни е уязвимо от авторитаризъм; Омразата към този момент е стандарт

Иво Никодимов е признат за лекуване във Военна болница без заплаха за живота

И още: Путин предизвика подем на западните армии; Какво е общото сред Йордан Цонев и Майк Пенс

Двете набези измежду бял ден в центъра на София - над нотариус и щерка й, а по-късно и разумно възмутиха и уплашиха доста хора. В сряда в Пловдив пък беше осъществено показно ликвидиране. Малко преди този момент мутри нахлуха в заведение в центъра на Созопол като през 90-те, а семейство беше нападнато на автомагистралата, тъй като засякло различен автомобил. По първите три случая " следствието продължава ", а по другите два хипотетичните причинители са арестувани под стража.

Страхът е израз на общото чувство за безвластие и власт на силата и юмрука. Лесният въпрос е: завръщат ли се мутренските години? По-скоро не, тъй като историята в никакъв случай не се повтаря напълно. Разлика с това време е, че тогава хората одобряваха, че смутното тресавище е това, през което ще преминем, с цел да стигнем до новата " обетована земя " - там, където ще има господство на закона, и в случай че ти се случи нещо неприятно, страната ще ти подсигурява най-малко правдивост.

Хората, които през днешния ден ръководят страната (публично или не), биха желали да мислим, че към този момент сме там. Това се видя напълно ясно от реакцията след двете набези в София. В Борисовата градина бяха изсипани стотици служители на реда, които да търсят улики против нападателите на журналиста от Българска национална телевизия. През нощта бяха разпитани стотици очевидци от " престъпния контингент ". Рутинна процедура? Едва ли. Ако сте имали нещастието да попаднете под нечий пестник, знаете по какъв начин нормално реагира полицията, когато няма телевизионни камери. Ако не сте, припомнете си трагичния случай с убитата преди месец Виола, която неведнъж е ставала обект на принуждение, без това да бъде записано или разследвано нито от полицията, нито от прокуратурата.

Свръхреакцията на страната в последните два случая е демонстрация на гузната й съвест. Политиците доста добре осъзнават, че това, което претендират да управляват, е толкоз прогнило, че е въпрос на време да рухне. Демотивираните от " промяната на Министерство на вътрешните работи " служители на реда работят ден за ден. Те знаят, че шансът да се развиват зависи не от качествата им, а от сервилността към началници, които се парашутират от политическите кабинети, тъй като са лоялни. Като умножите това по 10 години, се получава такава непросветеност, че разкриването на обикновени закононарушения става непостижима задача.

Дори когато си свършат работата, служителите на реда попадат при прокурори, които избират да потулват случаи, в случай че причинителят има даже бегли връзки с някой от мощните на деня. От половин година няма поддръжка на две трети от камерите в София. Не тъй като няма пари, а тъй като нагласяването на публични поръчки лишава време.

Това е система фон. Зад нея върлува такова безвластие и безотговорност, че на хората им остава единствено да се молят да не се озоват в сходни обстановки. И когато този боязън избие в обществени кавги като тези от последната седмица, провалените институции изпадат краткотрайно в смут, впускайки се да кърпят казуса на парче в спешен PR. И по този начин до идващия път.

Но чувството за неправда в обществото е толкоз натрапчиво, че избива все по-често и се вижда и в социологическите изследвания. То все по-трудно ще бъде замазвано с манипулирани статистики, показни акции и купени медии (между другото - няма да видите новината за побоя над Иво Никодимов на първа страница на " Телеграф " и " Монитор ", чийто издател Делян Пеевски е уредил с постове част от полицейските началници).

Колкото повече се отсрочва смяната на статуквото, толкоз по-висока цена ще заплаща обществото за гузната съвест на провалената страна. И толкоз по-внезапно и мъчително виновните за това ще бъдат изхвърлени от властта.