Певицата Тони Димитрова в интервю за сутрешния блок Добро утро,

Певицата Тони Димитрова в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "

На 7, 8 и 9 октомври, петък, събота и неделя, през идните дни в Доходното здание за 26 път ще се организира Международния конкурс за млади реализатори на българска и известна ария " Северно зарево “ в Русе. Събитието е под патронажа на кмета на общината Пенчо Милков, и началото ще бъде сложено в петък, през днешния ден от 13.00 часа в огромната зала на Доходното здание. В тазгодишното издание на музикалната конкуренция ще вземат участие близо 80 млади гении от София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Русе, Велико Търново, Плевен, Шумен, както и Каспичан. Те ще бъдат оценени от жури с ръководител певицата Тони Димитрова, която е и мой посетител в ефира ни. Къде ви намираме, г-жо Димитрова?

Намирате ме сред, къде се намираме, към Бяла ли? Преди Бяла сме, да.

Вие пътувате към Русе сега.

Да, да, аз пътувам. Тръгнах сутринта 06.00 часа доста рано, тъй като път има до такава степен. Но аз 9-та година съм към този момент в журито на този прелестен фестивал, и си го очаквам всяка година при започване на октомври, си го очаквам, тъй като доста го обичам и фестивала, и основателите му, и сътрудниците от журито, и всички русенци. Русе е един доста обичан град.

Какво ще ни разкажете повече за този интернационален конкурс?

Ами той си е един музикален празник, тъй като там идват деца от цяла България, вие изредихте много, и идват деца и от Румъния, идвали са преди от Русия, Украйна. Сега не знам какви ще бъдат тази година, дали ще има интернационално присъединяване. Но пък нашите деца са пък толкоз надарени, че и да няма, той отново е приказен фестивалът.

Критична ли сте при оценките си?

Много. И знаете ли за какво?

Защо?

Аз се заяждам, и всички ме знаят, и всяка година го споделям при среща с преподавателите, доста се заяждам за българския език. Ако не мога да схвана думите на българския език, значи тогава намалям оценката. Просто за мен е доста значимо да няма прозодии, да се пее на верен български език. Това ми е доста сериозна борба на мен.

А какво наблюдавате?

Наблюдавам, че децата пеят феноменално на британски, напряко изпяват международните звезди едно към едно. Но когато опрат до българската ария, и там има лека злополука, от време на време няма. В множеството случаи няма, само че има и случки, в които просто е злополука. Мен доста боли, тъй като когато пееш на родния си език, преподавателите би трябвало да обяснят на децата, че първо и главно би трябвало да знаят защо пеят. Защото песента, тя е едно обръщение, едно писъмце, само че и дребна роличка, и би трябвало да знаеш каква тъкмо ти ролята, защо пееш. И оттова първо би трябвало да имат отношение към родния си език, след това да имат отношение към това, което пеят. Когато това се случи, значи нещата са прелестни. Но когато не се случи, има нещо незавършено. И аз тъкмо се пипвам за това незавършено нещо. И когато чуя прозодии, напряко се нервирам.

Много сте права, в действителност това е по този начин. Според вас, на какво се дължи това нещо? И казахте, за 9-та поредна година сте в това жури, и сте ръководител на журито, на какво се дължи това? И с годините по-зле ли стават тези неща? Какво наблюдавате в младото потомство?

То това не касае само състезанието. Това не е единственият конкурс, на който аз съм журирала.

Разбира се, по принцип приказваме.

Днешното отношение към българския език, някак си там се настаниха доста жаргони, доста неправилни думи. А тук малко, не желая да морализаторствам, само че това каква е и грамотността, която за жал е в плачевно положение. На това се дължи, на недоучване родния си език. Това де не си учил родния си език, да не можеш да го изразяваш, да не можеш да го пишеш. И това доста ми е обидно, почтена дума. А що се отнася до това, че съм 9-та година там, не съм постоянно била ръководител на журито. Последните няколко години Вили Икономов – шефът на фестивала, основателят на този фестивал, великански музикант и човек, той ме увеличи в последните години. И аз всякога му споделям: " Защо, бе Вили, бе недей “ – " Не, не, Тонка, ти си “. А другояче в журито са: Хайго Агасян, Светльо Лобошки, една моя другарка от Румъния, ние по този начин се сприятелихме, допускам, че тази година отново ще сме същите. А те са изключителни музиканти и мои близки хора, и за мен в действителност е един празник и музикален, и нравствен празник да съм там.

Успяхте ли да заредите батериите лятото?

Не, не ги заредих, те прегряха. Да. Нали знаете телефонът като го държите лекичко дълго време, той почва да прегрява. И аз по този начин толкоз работих, но освен лятото, то това нещо стартира от пролетта. И в този момент, когато в този момент има няколко почивни дни, сегашната работа на мен ми е отмора. После имам още няколко. И просто на драго сърце си почивам. Разбира се, че имам и други задължения този месец, само че доста, доста работих. Обиколих страната на кръст, на простор и длъж, и в действителност бяха щастливи срещи. Не се окайвам. Аз съм от време на време едно пъшкало, когато не съумявам да си отпочина, и първоначално опъшквам света, обаче след това всичко си идва на мястото.

Г-жо Димитрова, чисто нова ария направихте с братя Аргирови, тя носи името " Срещу вятъра “. Как се зароди тази концепция за този план? Наистина страхотна ария, поздравления!

Благодаря! В последно време, последната година аз направих няколко песни с сътрудници, които обичам. Първо беше със Стефко Илчев – мой съгражданин и другар, след това беше с " Мери Бойс бенд “ една ария " Остани “, със Стефко се споделя " Близкият “. И някак си по този начин ми потегли с сътрудници да пея, а пък аз обичам. Обичам да пея с сътрудници, обичам да пея в сборни концерти. Някак обичам да съм с хората. И преди няколко месеца се обади Блажко, аз по този начин си му споделям, Благовест Аргиров, и ми споделя: " Тони, една ария съм написал. Просто с теб я виждам там, желаеме да я изпеем с теб. Съгласна ли си? “ и крещя: " Блаже, съгласна съм, дай да я чуя “. Но тогава предстоеше песента с " Мери Бойс бенд “ да осъществяваме, и аз му споделих: " Само че дай да забавим във времето, тъй като няма да е правилно и към вас, и към Мери “, а пък аз доста държа на тези неща. А те са свръхпрекрасни тези братя Аргирови, и несъмнено, че схванаха защо става дума. И почнахме малко по малко да работим, песента записахме – аз вървях в София да я запишем, а преди този момент Краси Гьолмезов направи прелестен аранжимент, при Мага записахме в София, Пейо Янков направи барабаните, тъй като аз съм се заклела от няколко години, че песните ми каквито и да са, би трябвало да има живи барабани, просто живи принадлежности, само че живи барабани наложително. И то в една ария като сложиш на компютър барабани, все едно слагаш изкуствено сърце. Така го мисля аз. И по този начин де, роди се песента, обаче те задържаха, и то трябваше да създадем клипа. И в действителност, пристигнах отново до София, в Банкя на едни павирани пътища и там направихме клипа, Васил Стефанов го направи, и то си стана една светла, прелестна ария. Александър Петров, за първи път пея негови думички – талантлив, няма какво да приказвам, той е талантлив стихотворец. И просто се получи една светла ария, една нежна ария. Хората там, тъй като си чета мненията на хората, дори имаше няколко такива изблика: " Ееееее, най-накрая една естествена ария в ефира “.

Да, ще имаме и ние опция да я чуем след мъничко. А за какво " Срещу вятъра “, какво е посланието на тази ария?

То това е тематика за любовта, само че против вятъра вървим нанякъде, какво загубихме, какво чакаме – това са нещата от живота. Това е. Защото всеки във всяка обстановка житейска, от време на време и персонална, и професионална, се озоваваме против вятъра. И от време на време той може да ни отвее, само че от време на време може да ни побутне напред. Така мисля аз. Но е хубаво да вървиш против вятъра, тъй като в случай че няма течение, то и във водата е по този начин, в случай че няма течение, водата блатясва, става тресавище. Трябва да има течение, би трябвало да има придвижване.

Подготвяте ли други планове за зимата?

Да ви кажа почтено никак не я обичам тази дума " план “. Аз пея песни, не пея части, и пея песни, а не пея планове. Така се карах преди този момент, когато работих с Левон Манукян, прелестният, с Разградската филхармония, той споделяше: " Моят план “, крещя: " Не, казваш " Моят концерт “, не може по този начин “. Имам две песни, които стоят и чакат да благоволя, споделям го със смях несъмнено, имам някакви известни искания за поправчици. И настрана с благословията на Стефан Диомов и на Милица от " Тоника “ върша, аранжирахме две песни на " Тоника “, които са по-скоро, те изобщо мисля, че изобщо не ги пеят. Едната е на Ева и на Гого " Ти гониш ", а другата е " Дъждовно време “, които в действителност аз съм ги питала: " Пеете ли ги? “, – " Не, не ги пеем “. И аз върша, просто доста ги одобрявам тези песни. И тъй като от време на време с нас пътувам Ева, искамм когато е с нас, да имаме малко повече песни с нея. И това са нещата, които приготвям. Ама то в края на краищата към този момент е октомври месец, колкото и да желая, то към този момент тази година доста песни направих. А предходната, с изключение на всичко се роди " Любов в настоящо време “, която пък в действителност стана и тя шлагер, и аз съм доста признателна. Така че добре поработих последната година.

Ние ви пожелаваме триумф и все по този начин добре да работите!

Да, благодаря. Аз съм трудолюбив човек. И благодаря ви доста, и в действителност бъдете здрави, слънчеви, най-хубавите неща на всички вас!

Благодаря ви! Бъдете здрава и вие!