Ивана на 50: И мъжете, и жените ме гледат с възхищение
Певицата на народа - Ивана, означи 20 години на сцената с празненство в пловдивски клуб. Да поздравят рожденичката онлайн, пристигнаха доста звезди от българската сцена, другари, известни общественици, политици.
Пред гостите Ивана показа за пръв път своя нов план. Празникът под наслов „ Същата и не напълно “ имаше благотворителна идея - да събере средства за развиването на млади гении от НУМТИ " Добрин Петков ", Пловдив.
Ивана е родена на 31 януари 1969 година в Айтос. Пее от 4-5-годишна. Подписва контракт с музикална компания „ Пайнер “ през 1999 година
- Ивана, кое не е същото на 50?
- Същата съм си, само че и не напълно. (Смее се.) Ще изтъквам част от своя ария: „ Не съм на 20, популярност богу/ в този момент каквато съм одобрявам си се много/ не върша жертви като луда за мъжете/... Пораснах в някои връзки, трансформирах се.
С новия музикален план се пробвах да поднеса песните си по един друг метод. Дано се хареса!
В никакъв случай обаче няма да се откажа от музиката, която съм правила до този миг, от фолклора и стойностния попфолк. Това ме прави същата, която хората познават и която, излизайки на огромно събитие, още веднъж ще запее „ Я кажи ми, облаче ле бяло “.
- Не Ви ли се е желало от време на време да си придадете повече тежест, да сте „ по-така ”, а не просто „ певицата на народа ”?
- От всички избрания, които съм чувала за себе си, одобрявам само „ певицата на народа “. Много ми импонира. Моите песни и методът, по който ги извършвам, не носят звездеене. Искам да съм до хората, да ги докосна и те да ме докоснат; да бъдем близо чисто физически. Така че - не, не ми се е желало, в противен случай. Когато съм на доста огромна сцена, избирам да сляза в публиката. Така го чувствам, по този начин го върша. Песните ми са за хората. Случвало се е на общи концерти на „ Пайнер “ операторите да не знаят по какъв начин да снимат, тъй като никой не е планувал, че ще скоча в публиката. Не съм човек, на който може доста да се разчита, когато става дума за сюжет.
- Кое Ви слага отвън клишето за попфолк певиците?
- Във всяка една работа, с цел да си друг от останалите, е значим по-скоро характерът. От момента, в който Ваня Калудова стана Ивана с шлагера „ 100 патрона “, мина много време. Тези 20 години на огромната сцена ми дадоха доста, само че не са единствената причина да съумея. Има неща, които - необичайно, не знаеш от кое място ги знаеш, в един миг ти се удават, можеш ги, и на всичкото от горната страна ти се получава. (Смее се.) Баща ми споделя, че от дребна съм знаела какво да върша. Като 16-17-годишна, без някой да ми е казвал, бях наясно, че би трябвало да бъда блестящо облечена. Ходех по участия с пайетена рокля. Знаех, че изпълнителят би трябвало да стои по друг метод, да е грациозен, моден. И това съм го правила, преди да бъда Ивана. Създавах си лични модели, способи, по които да протече присъединяване ми. Гледах всяко събитие с очите на режисьор, монтажист, звукооператор... Винаги би трябвало да има смисъл в това, което върша, а не просто да изляза и да пея. Аз съм малко луда, когато става въпрос за музика.
- Кое е това, което не Ви е умъртвило, а Ви е направило по-силна?
- При мен има стадии на смъртоносен стрес. Казвам си: Как можах да си го причиня - за 3 дни да свърша неща, които другите вършат за 3 месеца?! Но адреналинът, който се изсипва в такива моменти, ми работи стимулиращо. Държи ме в положение на бодрост, на доста бърз разум, реакция и централизация. И нещата ми се получават.
- Не е ли абсурд, че реалист човек като Вас, освен това приключил „ Финанси ”, се остави другар да го завлече със 100 хиляди лв.?
- Още се поверявам и от време на време получавам плесници. При мен идват хора, аз вземам решение да им оказа помощ, а когато си желая парите, ми споделят: „ Ти до моите пари ли опря?! “. Но не парите са най-важното. По-лоша е обидата от това, че за следващ път някой ме е „ прекарал “.
Продължавам да върша неточности, само че се научих да прощавам. Може би това е помъдряването. В един миг си споделих: Щом по този начин съм го усетила на момента, по този начин е трябвало да бъде! Спрях да се упреквам, тъй като нищо няма да трансформира. Поне с цел да вдишвам умерено. Простих си.
Може би моето доверие идва оттова, че съм прекомерно отворен човек. Като видя нещо хубаво, не мога да не го кажа. Душата ми го изкрещява. Не мога да скрия този миг на благополучие. След което, естествено, разбирам, че още веднъж съм подведена... Ама, здраве да е!
- Кога гърмите шампанско?
- Сигурно си мислите, че това се случва в грандиозните моменти на успех? Не. Иска ми се да отворя шампанско в дребните мигове, в които съм си изпяла фразата, когато Мариета Ангелова ми е написала смъртоносен текст и аз си споделям: Ей, Господи, това е моето парче! Когато щерка ми се обади и ми показа нещо хубаво, което се случва с нея. Когато чуя свежия глас на майка ми по телефона и схвана, че всичко с нея и с татко ми е наред. В такива моменти ми се гърми шампанско.
- Научихте ли се да сте „ слабият ” пол?
- Опитах да бъда малко по-мека и малко по жена. Никак не е неприятно. И тази роля ми отива. Но не можеш непрекъснато да си в това положение. Когато се пробвах да бъда за по-дълго онази мека, бяла и добра Ивана, съответно в работата нещата не се получиха. Нямаше кой да взима решенията. И аз отново трябваше да бъда твърдата и крайната. Но това не носи задоволство. Мъжете не те одобряват като жена, а като сътрудник, еднакъв на тях. Може би по тази причина в един миг връзките куцат...
- Кога за последно се влюбихте?
- Много от дълго време. Но в случай че преди за мен е било супер значимо да бъда влюбена или разлюбена, или в някакво положение, в което любовта с мъж е главната ми движеща мощ, в този момент има други неща, които ми дават сила, хъс и страсти.
Не че не желая обич, не ме разбирайте неправилно. Бих желала още веднъж да се влюбя, да пламтя, само че знам, че ще бъде по един доста рационален метод. Няма да разреша това да бъде смисълът на целия ми живот. Това е и моят съвет към всички девойки -никога да не се изгубват в една връзка.
- Ако бяхте мъж, нямаше ли да Ви е по-лесно?
- Искам да съм жена. Обичам да нося секси дълга рокля, да бъда постоянно съвършено гримирана, с хубава коса. Обичам погледите на мъжете да се залепят по мен. Жените да ме наблюдават с удивление, не с ненавист. Гордея се, че съм една от дребното певици, на които дамите гледат в действителност с наслада, с положителни усеща.
Не бих желала да съм мъж. И на тях не им е елементарно, изключително във времето, в което живеем. Направихме ги слабия пол, а в това време пожелаваме доста от тях, товарим ги. Само че и те си имат предел. Не можем да ги изтезаваме и да ги караме да вършат невъзможни неща. Там ни е и грешката на дамите, че си споделяме: Той ще се промени... аз ще го трансформира. Продължаваме да влагаме във връзките - средства, старания, самообладание, нерви. И в един миг се оказва, че е било ясно през цялото време - индивидът желае да си седи на дивана, а не да се развива. Устройва го методът, по който живее сега. Това, че ти се развиваш и виждаш в него капацитет, а той не го вижда - казусът си е негов!
- Подкрепяте кръщелника си Иван (сина на Стояна) в музикалните му изяви. Не е ли това отплата, че не виждате щерка си Теодора на сцената?
- Теодора е доста музикална, само че си избра режисурата. На своите 25 години е удовлетворена от работата си и е щастлива. Занимава с това, което харесва - малкия екран. А Иван в действителност е отплата. Но не навръх музиката, а на моментите, в които нямах време за Теди. Пропуснах първите думички, прохождането. Когато през 1999 подписах с „ Пайнер “, тя беше 5-6-годишна. Работех по нощите, прибирах се заран. Чаках майка ми да се върне от работа, с цел да може да я поеме, а аз да потегли към следващото присъединяване. Не можах да се порадвам, да мина през всички стадии на детството.
Много дълго време това ми тежеше. Преди години, когато ми задаваха въпроса дали съм добра майка, отговарях, че не съм. Сега не мисля по този начин. Успяла съм да си изгледам детето, да направя кариера, да уравновесявам сред семейство, бебе, участия, концерти. Дъщеря ми отрасна стойностен, почтен човек. Значи аз съм дала каквото би трябвало! А това, че не съм била 24 часа с нея, не съм сменяла памперси и не съм бъркала пюрета, не ме е направило неприятна майка. Като се върнех, я обсипвах с дарове и я гушках мощно. Тя беше една руса кукла, пухкаво мъниче, доста красиво дете. А Иван... той е слабостта ми.
- На Вашата дата - 31 януари, е родена Ванга. Ако в този момент я срещнете, какво бихте я попитали?
- Нищо не желая да знам. Мина времето, когато чаках някой различен ДА дефинира и предсказва ориста ми. Ако ми е писано да пребивавам още 50 години, дано те да са здрави и с обичаните хора!
Пред гостите Ивана показа за пръв път своя нов план. Празникът под наслов „ Същата и не напълно “ имаше благотворителна идея - да събере средства за развиването на млади гении от НУМТИ " Добрин Петков ", Пловдив.
Ивана е родена на 31 януари 1969 година в Айтос. Пее от 4-5-годишна. Подписва контракт с музикална компания „ Пайнер “ през 1999 година
- Ивана, кое не е същото на 50?
- Същата съм си, само че и не напълно. (Смее се.) Ще изтъквам част от своя ария: „ Не съм на 20, популярност богу/ в този момент каквато съм одобрявам си се много/ не върша жертви като луда за мъжете/... Пораснах в някои връзки, трансформирах се.
С новия музикален план се пробвах да поднеса песните си по един друг метод. Дано се хареса!
В никакъв случай обаче няма да се откажа от музиката, която съм правила до този миг, от фолклора и стойностния попфолк. Това ме прави същата, която хората познават и която, излизайки на огромно събитие, още веднъж ще запее „ Я кажи ми, облаче ле бяло “.
- Не Ви ли се е желало от време на време да си придадете повече тежест, да сте „ по-така ”, а не просто „ певицата на народа ”?
- От всички избрания, които съм чувала за себе си, одобрявам само „ певицата на народа “. Много ми импонира. Моите песни и методът, по който ги извършвам, не носят звездеене. Искам да съм до хората, да ги докосна и те да ме докоснат; да бъдем близо чисто физически. Така че - не, не ми се е желало, в противен случай. Когато съм на доста огромна сцена, избирам да сляза в публиката. Така го чувствам, по този начин го върша. Песните ми са за хората. Случвало се е на общи концерти на „ Пайнер “ операторите да не знаят по какъв начин да снимат, тъй като никой не е планувал, че ще скоча в публиката. Не съм човек, на който може доста да се разчита, когато става дума за сюжет.
- Кое Ви слага отвън клишето за попфолк певиците?
- Във всяка една работа, с цел да си друг от останалите, е значим по-скоро характерът. От момента, в който Ваня Калудова стана Ивана с шлагера „ 100 патрона “, мина много време. Тези 20 години на огромната сцена ми дадоха доста, само че не са единствената причина да съумея. Има неща, които - необичайно, не знаеш от кое място ги знаеш, в един миг ти се удават, можеш ги, и на всичкото от горната страна ти се получава. (Смее се.) Баща ми споделя, че от дребна съм знаела какво да върша. Като 16-17-годишна, без някой да ми е казвал, бях наясно, че би трябвало да бъда блестящо облечена. Ходех по участия с пайетена рокля. Знаех, че изпълнителят би трябвало да стои по друг метод, да е грациозен, моден. И това съм го правила, преди да бъда Ивана. Създавах си лични модели, способи, по които да протече присъединяване ми. Гледах всяко събитие с очите на режисьор, монтажист, звукооператор... Винаги би трябвало да има смисъл в това, което върша, а не просто да изляза и да пея. Аз съм малко луда, когато става въпрос за музика.
- Кое е това, което не Ви е умъртвило, а Ви е направило по-силна?
- При мен има стадии на смъртоносен стрес. Казвам си: Как можах да си го причиня - за 3 дни да свърша неща, които другите вършат за 3 месеца?! Но адреналинът, който се изсипва в такива моменти, ми работи стимулиращо. Държи ме в положение на бодрост, на доста бърз разум, реакция и централизация. И нещата ми се получават.
- Не е ли абсурд, че реалист човек като Вас, освен това приключил „ Финанси ”, се остави другар да го завлече със 100 хиляди лв.?
- Още се поверявам и от време на време получавам плесници. При мен идват хора, аз вземам решение да им оказа помощ, а когато си желая парите, ми споделят: „ Ти до моите пари ли опря?! “. Но не парите са най-важното. По-лоша е обидата от това, че за следващ път някой ме е „ прекарал “.
Продължавам да върша неточности, само че се научих да прощавам. Може би това е помъдряването. В един миг си споделих: Щом по този начин съм го усетила на момента, по този начин е трябвало да бъде! Спрях да се упреквам, тъй като нищо няма да трансформира. Поне с цел да вдишвам умерено. Простих си.
Може би моето доверие идва оттова, че съм прекомерно отворен човек. Като видя нещо хубаво, не мога да не го кажа. Душата ми го изкрещява. Не мога да скрия този миг на благополучие. След което, естествено, разбирам, че още веднъж съм подведена... Ама, здраве да е!
- Кога гърмите шампанско?
- Сигурно си мислите, че това се случва в грандиозните моменти на успех? Не. Иска ми се да отворя шампанско в дребните мигове, в които съм си изпяла фразата, когато Мариета Ангелова ми е написала смъртоносен текст и аз си споделям: Ей, Господи, това е моето парче! Когато щерка ми се обади и ми показа нещо хубаво, което се случва с нея. Когато чуя свежия глас на майка ми по телефона и схвана, че всичко с нея и с татко ми е наред. В такива моменти ми се гърми шампанско.
- Научихте ли се да сте „ слабият ” пол?
- Опитах да бъда малко по-мека и малко по жена. Никак не е неприятно. И тази роля ми отива. Но не можеш непрекъснато да си в това положение. Когато се пробвах да бъда за по-дълго онази мека, бяла и добра Ивана, съответно в работата нещата не се получиха. Нямаше кой да взима решенията. И аз отново трябваше да бъда твърдата и крайната. Но това не носи задоволство. Мъжете не те одобряват като жена, а като сътрудник, еднакъв на тях. Може би по тази причина в един миг връзките куцат...
- Кога за последно се влюбихте?
- Много от дълго време. Но в случай че преди за мен е било супер значимо да бъда влюбена или разлюбена, или в някакво положение, в което любовта с мъж е главната ми движеща мощ, в този момент има други неща, които ми дават сила, хъс и страсти.
Не че не желая обич, не ме разбирайте неправилно. Бих желала още веднъж да се влюбя, да пламтя, само че знам, че ще бъде по един доста рационален метод. Няма да разреша това да бъде смисълът на целия ми живот. Това е и моят съвет към всички девойки -никога да не се изгубват в една връзка.
- Ако бяхте мъж, нямаше ли да Ви е по-лесно?
- Искам да съм жена. Обичам да нося секси дълга рокля, да бъда постоянно съвършено гримирана, с хубава коса. Обичам погледите на мъжете да се залепят по мен. Жените да ме наблюдават с удивление, не с ненавист. Гордея се, че съм една от дребното певици, на които дамите гледат в действителност с наслада, с положителни усеща.
Не бих желала да съм мъж. И на тях не им е елементарно, изключително във времето, в което живеем. Направихме ги слабия пол, а в това време пожелаваме доста от тях, товарим ги. Само че и те си имат предел. Не можем да ги изтезаваме и да ги караме да вършат невъзможни неща. Там ни е и грешката на дамите, че си споделяме: Той ще се промени... аз ще го трансформира. Продължаваме да влагаме във връзките - средства, старания, самообладание, нерви. И в един миг се оказва, че е било ясно през цялото време - индивидът желае да си седи на дивана, а не да се развива. Устройва го методът, по който живее сега. Това, че ти се развиваш и виждаш в него капацитет, а той не го вижда - казусът си е негов!
- Подкрепяте кръщелника си Иван (сина на Стояна) в музикалните му изяви. Не е ли това отплата, че не виждате щерка си Теодора на сцената?
- Теодора е доста музикална, само че си избра режисурата. На своите 25 години е удовлетворена от работата си и е щастлива. Занимава с това, което харесва - малкия екран. А Иван в действителност е отплата. Но не навръх музиката, а на моментите, в които нямах време за Теди. Пропуснах първите думички, прохождането. Когато през 1999 подписах с „ Пайнер “, тя беше 5-6-годишна. Работех по нощите, прибирах се заран. Чаках майка ми да се върне от работа, с цел да може да я поеме, а аз да потегли към следващото присъединяване. Не можах да се порадвам, да мина през всички стадии на детството.
Много дълго време това ми тежеше. Преди години, когато ми задаваха въпроса дали съм добра майка, отговарях, че не съм. Сега не мисля по този начин. Успяла съм да си изгледам детето, да направя кариера, да уравновесявам сред семейство, бебе, участия, концерти. Дъщеря ми отрасна стойностен, почтен човек. Значи аз съм дала каквото би трябвало! А това, че не съм била 24 часа с нея, не съм сменяла памперси и не съм бъркала пюрета, не ме е направило неприятна майка. Като се върнех, я обсипвах с дарове и я гушках мощно. Тя беше една руса кукла, пухкаво мъниче, доста красиво дете. А Иван... той е слабостта ми.
- На Вашата дата - 31 януари, е родена Ванга. Ако в този момент я срещнете, какво бихте я попитали?
- Нищо не желая да знам. Мина времето, когато чаках някой различен ДА дефинира и предсказва ориста ми. Ако ми е писано да пребивавам още 50 години, дано те да са здрави и с обичаните хора!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ